Р Е Ш Е Н И Е
№638
гр. Хасково, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 1012 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172,
ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от С.Д.С.
***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0318-000127/05.10.2021
г., издадена от Младши автоконтрольор към ОДМВР - Кърджали, РУ Кирково.
Жалбоподателят счита, че
оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна и неправилна. При издаването ѝ
били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
по АПК и ЗДвП, както и на материалноправните норми на ЗДвП. Жалбоподателят
твърди, че изложената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на
истината. Сочи, че лекият автомобил * с рег.№*, за който било установено, че е управляван от
неправоспособно лице – непознато за него, бил собственост на юридическо лице
„Турбо СС“ ЕООД – гр.Хасково, което обстоятелство дори не било посочено в
заповедта. Твърди, че автомобилът бил отдаден под наем на И. С. ***, като бил предоставен на това лице на 05.10.2021г.
от служител на дружеството от офиса в гр.К.. Твърди, че изобщо не е участвал при предоставяне на автомобила на И. С. Ю., у когото
към 05.10.2021г. се намирал същият, както и че не е имал знание и съгласие за
предоставянето му на посоченото в заповедта лице. Сочи, че не е участвал в
производството по издаване на оспорения акт, не е уведомен, че е започнало
такова и не му е дадена възможност да даде пояснения, с което са нарушени
правилата, разписани в чл.26, чл.34-чл.36 и чл.45 от АПК, което води до
незаконосъобразност на заповедта. Излага съображения, че е нарушено правото му
на защита, тъй като в заповедта не е конкретизирано коя от всички хипотези на
чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП е приложил административният орган. Наред с това в
заповедта не били изложени фактическите основания за издаването ѝ. Не
били посочени автомобилът, чиято регистрация е прекратена, неговият собственик,
кой и къде е предоставил управлението му на друго лице, дали е управляван и ако
е управляван - къде и кога. Не било ясно какви точно констатации e направил органът. Заповедта не отговаряла на
изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК. По
изложените съображения жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед. Претендира
разноски.
Ответникът – Младши
автоконтрольор към ОДМВР - Кърджали, РУ Кирково (К.Й.), счита
жалбата за неоснователна, а издадената заповед за законосъобразна. Заявява, че
не прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед №21-0318-000127/05.10.2021г.,
издадена от мл. автоконтрольор към ОДМВР - Кърджали, РУ Кирково, на основание
чл.171 т.2а от ЗДвП, на С.Д.С. е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. В мотивите на
заповедта е прието от фактическа страна, че ЗППАМ се издава против С.Д.С. ***,
поради това, че като собственик на лек автомобил * с рег. номер *, е
предоставил за управление МПС на И.
С. Ю., който на
05.10.2021 г. около 16:30 ч. по път Е-85 1-5 на км.372+100м. по посока на
движение от гр. К. за ГКПП –
Маказа, е управлявал посоченото МПС без да притежава СУМПС – неправоспособен
водач, за което на И.Ю. е съставен АУАН Серия GА-439086/05.10.2021г.
Видно от представеното
заверено копие от АУАН серия GА № 439086/05.10.2021г.,
същият е съставен на И. С. Ю. за констатирани общо две нарушения по ЗДвП, едно
от които – по чл.150 от ЗДвП , а именно, че на 05.10.2021 г. по път Е-85 1-5 на
км.372+100м. по посока на движение от гр. Кърджали за ГКПП – Маказа, водачът
управлява лек автомобил * с рег.
номер *,
собственост на „Турбо СС“ ЕООД – гр.Хасково, като не притежава СУМПС.
По делото е представено Свидетелство
за регистрация на МПС част II за лек автомобил * с рег. № *, видно от
което автомобилът е собственост на „ОТП Лизинг - Клон Хасково“. Видно от
представения договор за наем (rent-a-car), автомобилът е предоставен под наем от
„Турбо СС” ЕООД – Хасково на И. С. Ю. като предаването му на последния е станало в офиса
на дружеството в гр.К. на 05.10.2021г.
в 14:00ч., а наемането е за три дни.
От представената извадка от
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала и
управител на посоченото дружество е С.Д.С..
Със Заповед №292з-263/08.02.2021
г. Директорът на ОДМВР- Кърджали, е определил длъжностните лица – държавни
служители, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл.171, т.1,т.2, т.2а, т.4, т.5 б.“а“ и т.6 и т.7 от ЗДвП, сред които
са и полицейските инспектори от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР –
Кърджали – за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Кърджали.
Установява се, а и не е
спорно по делото, че издателят на оспорената заповед заема длъжността „младши
автоконтрольор“ към ОДМВР Кърджали, РУ Кирково.
Видно от отбелязването в
заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си на 06.10.2021 г.
Жалбата срещу заповедта за
прилагане на ПАМ е подадена на 08.10.2021 г. директно в Административен съд
Хасково.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с
правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Оспорената заповед изхожда от
компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Видно от представената
Заповед №292з-263/08.02.2021г., Директорът на ОДМВР- Кърджали е оправомощил
длъжностни лица от ОДМВР - Кърджали, включително (т.1) полицейските инспектори
от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Кърджали – за територията,
обслужвана от съответното РУ при ОДМВР – Кърджали, да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от
вида на процесната, като не е спорно между страните и се установява, че
издателят на оспорената заповед е „младши автоконтрольор“ към ОДМВР Кърджали,
РУ Кирково.
Заповедта е обективирана в
изискуемата писмена форма като съдържа посочени както правни, така и фактически
основания за издаването ѝ, а оплакването за немотивираност на същата е
неоснователно.
Наложената принудителна административна мярка обаче е
незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния закон и при
допуснати процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а б."а" ЗДвП, ПАМ се налага на собственик, а в случая адресат е лице, което не е такъв.
Случаите, в които може да се приложи тази принудителна
мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази по буква "а":
когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
С гореизложеното съдът намира, че при издаването на
заповедта административният орган неправилно е определил субекта на процесната
ПАМ. Същата може да се причисли към категорията на преустановителните
административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения. С
фактическото прилагане на мярката по чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП,
собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното
средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се
разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като
ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на
собственика на автомобила, поради което и именно собственикът е адресат на
акта, с който се налага ПАМ.
Неправилното определяне на адресата на акта е съществено
процесуално нарушение, което налага неговата отмяна. На практика е изпълнена
ПАМ, спрямо лице, което не е собственик на автомобила, чиято регистрация е
прекратена, което е незаконосъобразно. В случая от всички събрани по делото
доказателства се установява, че автомобилът не е собственост на посоченото в
заповедта лице С.С., дори не е собственост на управляваното от него дружество „Турбо СС”
ЕООД – Хасково, а е собственост на „ОТП Лизинг - Клон Хасково“, видно от
Свидетелство за регистрация на МПС част II за лек автомобил * с рег. №*.
Предвид гореизложеното
оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК,
и следва да се отмени.
При този изход на спора, на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи
общо в размер на 610.00 лв., от които 10.00 лв. – внесена държавна такса и
600.00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от
бюджета на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0318-000127/05.10.2021 г., издадена от Младши
автоконтрольор към ОДМВР - Кърджали, РУ Кирково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на С.Д.С.,
с адрес: ***, направените по делото разноски в размер 610.00 (шестстотин и
десет) лева.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: