МОТИВИ по НАХД № 109/2020 г. на Районен съд - Търговище
Производството е по реда на чл.
375 и следващите от НПК.
В Районен съд - Търговище е
постъпило мотивирано постановление на Районна прокуратура - Търговище, с което
се предлага освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия П.Х.Д. ***, като му бъде наложено административно наказание за извършено от същия на 28.01.2020
г. в гр. Търговище престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр.
с ал. 1 от НК.
Районна прокуратура - Търговище,
редовна призована, се представлява от прокурор М.К., който счита деянието за безспорно
доказано както от обективна, така и от субективна страна, изтъква наличието на
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК и пледира за налагане на
административно наказание глоба в размер на 2500 лева.
Обвиняемият П.Х.Д., редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият П.Х.Д. е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК с Решение № 84/02.09.2015
г. по АНД № 146/2015 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Наложеното
административно наказание е било изпълнено на 25.10.2016 г. и към момента на
извършване на деянието по настоящото производство обвиняемия е реабилитиран.
Обвиняемият П.Х.Д. притежавал
свидетелство за управление на МПС.
На 06.01.2018 г. в гр. Попово
била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 18-0321-000081 на Началник РУ - Попово към ОДМВР – Търговище, с която
на Д. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“
от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
заплащане на дължимата глоба. Препис от заповедта била връчена на обвиняемия Д.
на 27.06.2018 г.
На 19.03.2018 г. в гр. Разград
била издадена ЗППАМ № 18-1075-000312 на Началник група към ОДМВР-Разград,
Сектор „ПП“, с която на Д. била наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. Препис от заповедта била
връчена на обвиняемия Д. на 30.04.2018 г.
Въпреки че свидетелството му за управление на
МПС било отнето на 28.01.2020 г. в гр. Търговище обвиняемият предприел
управление на МПС – т.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“,
с рег. № * ** ** **. На същата дата около 10.20 часа при движението му по ул. „Ц.
С. “, обвиняемият с управлявания от него товарен автомобил бил спрян за
проверка от св. Т.Т.и Т.Д., младши автоконтрольори в сектор Пътна полиция към ОД МВР –
Търговище. След като установили, че спрямо обвиняемия Д. има издадени две ЗППАМ,
с които временно било отнето свидетелството му за управление на МПС,
проверяващите му съставили АУАН № 112045 за извършено нарушение на чл. 150а,
ал. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, който бил подписан от обвиняемия без
възражения.
Горните обстоятелства се доказват
по несъмнен начин от писмените доказателства, приложени към делото, и не се
оспорват от обвиняемия.
При така установеното от
фактическа страна, като на 28.01.2020 г. в гр. Търговище, по ул.
„ Ц. С. “, управлявал МПС – т.а. марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с рег. № * ** ** **, в срока
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №
18-0321-000081/06.01.2018 година на
Началник РУ -Попово към ОДМВР - Търговище,
връчена на 27.06.2018 г., и със
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
18-1075-000312/19.03.2018 година на
Началник група към ОДМВР - Разград,
Сектор „Пътна
полиция“, връчена на 30.04.2018 г., обвиняемият П.Х.Д. от обективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.
Налице е и предвиденото
в закона условие за съставомерност на престъплението от обективна страна
- деянието е извършено в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление на
моторно превозно средство. Няма спор по делото, че на обвиняемият са били връчени
цитираните ЗППАМ и свидетелството му за
правоуправление на МПС е било отнето.
От субективна
страна обвиняемият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че предприема управление
на МПС без да притежава СУМПС, след като са му били
наложени принудителни административни мерки, и пряко е целял именно това. В този смисъл обвиняемия е разбирал противоправния и общественоопасен характер на извършеното, както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това
е искал и целял тяхното настъпване - увреждане на обществените отношения, свързани с безопасното и законосъобразно функциониране на транспорта..
Като прецени всички данни по
делото, съдът счете, че в случая спрямо обвиняемия П.Х.Д. са налице
предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от него деяние се
санкционира с лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до
хиляда лева. Обвиняемият Д. не е осъждан и е реабилитеран
за освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. От престъплението – предмет на делото, не
са причинени имуществени вреди. Ето защо, след като на основание чл. 378, ал.
4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност обвиняемият П.Х.Д., съдът на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК му наложи административно наказание глоба в
размер на 1500 лева. При определяне размера на наказанието съдът съобрази като отегчаващи
вината обстоятелства издадените 12 на брой наказателни постановления за
нарушение на правилата за движение по пътищата и това, че е управлявал МПС след
като два пъти са му били налагани принудителни административни мерки отнемане
на свидетелството за управление. Предвид на това съдът определи наказанието
при наличие само на отегчаващи вината
обстоятелства над минималния, предвиден от закона размер.
Така наложеното наказание съдът
счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Тъй като в хода на досъдебното
производство, образувано по случая не са направени разноски за сметка на Републиканският бюджет, то и съдът не осъди
обвиняемия да заплати такива.
Въз основа на изложените фактически
и правни съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: