Определение по дело №19585/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5855
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20221110119585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5855
гр. С., 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110119585 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск от С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 42, вх. Б,
ет. 6, ап. 42, чрез адв. Б., срещу „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ /КЧТ/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4“, „Б.П. С.“, сграда 14, за прогласяване
нищожността на основание чл. 26 ЗЗД на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-***,
оторизационен код a7830x24.
При условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузите в
Раздел „Параметри и условия“ от горепосочения договор, предвиждащи задължения за
ищеца да заплаща вноски по застраховка „Защита на плащанията“, първоначална такса
“ангажимент“ и ГПР в размер на 10,37%.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени: пълномощно, договор за правна защита и
съдействие, Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-***, оторизационен код a7830x24 от
03.09.2021 г.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора са представени: информационен документ за застрахователен продукт,
Сертификат № CARU-*** за застраховка „Защита на плащанията“ ведно с общи условия,
справка за извършени плащания на суми по застрахователни премии, Стандартен
европейски формуляр, пълномощно.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
нея документи като относими към предмета на спора.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.04.2023г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен e иск от С. П. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж. к. „О.К.“, бл. 42, вх. Б,
ет. 6, ап. 42, чрез адв. Б., срещу „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“ /КЧТ/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. 4“, „Б.П. С.“, сграда 14, за прогласяване
нищожността на основание чл. 26 ЗЗД на Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-***,
оторизационен код a7830x24.
При условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на клаузите в
Раздел „Параметри и условия“ от горепосочения договор, предвиждащи задължения за
ищеца да заплаща вноски по застраховка „Защита на плащанията“, първоначална такса
“ангажимент“ и ГПР в размер на 10,37%.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2021 г. ищецът сключил с ответника Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARU-***, оторизационен код a7830x24, по силата на който
ответникът следвало да предостави на ищеца сума в размер на 10 000 лв., като реално му
предоставил 9800 лв., тъй като удържал 200 лв. такса „ангажимент“. Поддържа се, че бил
уговорен ГПР в размер на 10,37 %, лихвен процент на кредита в размер на 8,55 % и
застрахователна премия в размер на 1436,40 лв., като кредитът следвало да се изплати на 36
месечни погасителни вноски от 356,73 лв. Твърди се, че не бил уговорен лихвен процент на
ден.
Ищецът излага съображения, че посоченият договор е недействителен на няколко от
основанията, визирани в чл. 22 ЗПК. На първо място сочи, че е нарушено изискването за
размера на шрифта, посочено в чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че към договора не бил приложен
погасителен план, в който ясно да е посочен видът на сумите по всяка анюитетна вноска –
главница, лихва, такси и пр., с което бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12. Посочва, че по
договора не било ясно как е формиран ГПР и какви компоненти съдържа, като в него не
били включени застрахователната премия и допълнителната такса „ангажимент“, от което
прави извод, че уговорката за ГПР е невалидна и следва да се приеме за несъществуваща,
поради което договора е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. На последно
място извежда аргументи за недействителност на процесния договор за кредит поради
липсата на уговорен лихвен процент на ден, което нарушавало изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 20 ЗПК.
В условията на евентуалност ищцовата страна твърди, че отделни клаузи от
съглашението между страните са нищожни. Посочва, че такава е клаузата, предвиждаща
задължителна застраховка „Защита на плащанията“, тъй като не била индивидуално
уговорена, а била включена в едностранно изговетните от ответника общи условия и
застрахователят бил предопределен, като наред с това размерът на дължимата премия бил
причислен към месечната вноска, но не бил включен към общите разходи по кредита. Счита,
че посочената клауза е нищожна, като неравноправна, на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП.
Излагат се съображения, че уговорката за такса „ангажимент“ е нищожна, тъй като нямало
яснота какви услуги се предоставят на потребителя срещу заплащането й, а същата се
удържала автоматично при отпускането на кредита, поради което според ищеца следвало да
е част от възнаградителната лихва. Освен това, така заплащаната такса не гарантирала, че
уговореният лихвен процент ще остане непроменен, предвид чл. 19 от Раздел „Условия по
договора“. На последно място се навеждат твърдения, че и клаузата за ГПР в размер на
2
10,37 % е нищожна, тъй като не отговаряла на действителния размер разходи по кредита.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Поддържа, че при изготвянето на процесния договор са спазени изискванията за вид и
размер на шрифта, а тъй като същият бил сключен при фиксиран лихвен процент, не било
необходимо да е налице погасителен план с посочен вид на погасителните вноски. Посочва
се, че в договора били отбелязани елементите на всяка погасителна вноска, а
кредитополучателят имал възможност винаги да получи информация за състоянието на
дълга. Излага съображения, че нямало нормативно изискване за посочване на методиката, по
която с изчислява ГПР, като в Приложение № 1 към ЗПК била регламентирана формула за
определянето му. Твърди, че в кредитното споразумение били посочени разходите, които
формират ГПР, а именно – възнаградителната лихва и такса „ангажимент“, като към него не
била включена застрахователната премия, тъй като тя представлявала отделно задължение
по застрахователно правоотношение, с което ищецът се е обвързал доброволно. Според
ответника законосъобразно не е посочен уговорен лихвен процент на ден, тъй като страните
са уговорили фиксиран такъв. Поддържа, че с уговорката за такса „ангажимент“ не се
нарушавали изисквания от закона, тъй като същата съставлява възнаграждение за кредитора
за поетия риск да сключи договора при фиксиран лихвен процент. Сочи, че сключването
застраховка „Защита на плащанията“ не било задължително условие за отпускането на
кредита, а ищецът доброволно е избрал да ползва такава, поради което размерът на
дължимата премия не следвало да се включва към ГПР. Пояснява, че е събирал
застрахователната премия с ежемесечните вноски по кредита, но е превеждал същата на
застрахователя, като това било с цел улесняване на потребителя и спестяването му на
допълнителни банкови такси.
Моли съдът да отхвърли иска. Претендират се разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищеца претендира права от нищожност на договор и на договорна клауза;
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
22 ЗПК, вр. с чл. 143 ЗЗП.
3. Права и обстоятелства, които се признават: няма такива.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: няма такива.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищеца следва да докаже наличието на сключен договор за кредит между
страните и соченото в исковата молба основание за нищожност на договора, респективно на
клаузите в Раздел „Параметри и условия“ договора, предвиждащи задължения за заплащане
на вноски по застраховка „Защита на плащанията“, първоначална такса “ангажимент“ и ГПР
в размер на 10,37%.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства –няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-***, оторизационен
код a7830x24 от 03.09.2021 г., информационен документ за застрахователен продукт,
Сертификат № CARU-*** за застраховка „Защита на плащанията“ ведно с общи условия,
справка за извършени плащания на суми по застрахователни премии, Стандартен
3
европейски формуляр, Договор за правна защита и съдействие, пълномощни.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че съдебни книжа по граждански дела могат да се подават с
квалифициран електронен подпис на следния електронен адрес: ************@***.*******
.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4