Р Е Ш Е Н И Е
гр. Сливница, 14. 02. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на тридесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Паулина Велкова като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 5 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 232, ал.2 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД от Н.Д.Р. чрез адв. С.
от САК срещу И.Г.С., с който ищецът претендира да бъде признато за установено
наличието на вземане срещу ответника за следните суми: 2043 лв. - главница,
ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
представляваща задължение за неплатени наеми по споразумение от 19.12.2017 г.,
ведно със сумата 424,52 лева (съобразно изменение/увеличение с 99,46 лв. на първоначално
претендираните 325,06 лв. и искът за разликата е предявен като осъдителен) -
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2017 г. до 15.07.2019 г.;
1585 лв. - главница за направени разноски по гр. д. № 67975/2017 г. по описа на
СРС и в.гр. д. № 13262/2018 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху
нея от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, като е прибавена изтекла лихва
в размер на 76,61 лева за периода 16.07.2019 г. – 06.01.2020 г. (съобразно
изменение/увеличение на първоначално претендираните и искът за разликата е
предявен като осъдителен); 135,24 лв. – вземане за лихва за периода от
14.01.2017 г. до 12.07.2019 г., върху сумата от 556,49 лв., представляваща
цената на заплатената от ищеца електроенергия, ползвана от ответника като
наемател, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2019 г. до
окончателното изплащане, като е прибавена изтекла лихва в размер на 20,33 лева
за периода 14.01.2017 г. – 06.01.2020 г. (съобразно изменение/увеличение на
първоночалнопретендираните и искът за разликата е предявен като осъдителен);
5320 лв. – главница, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
недвижим имот за период от 19 месеца (по 280 лв. месечно), ведно със законната
лихва върху нея от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и мораторна
лихва върху всяка от главниците в общ размер на 660,50 лева (съобразно
изменение/увеличение с 205, 54 лева на първоначално претендираните 454,98 лв. и
искът за разликата е предявен като осъдителен) за периода от 15.12.2017 г. до
15.07.2019 г.; 100 лв., представляваща главница за закупуване и поставяне на
комплект заключващи устройства на входната врата на имот, ведно със законната
лихва от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, като е прибавена изтекла
лихва в размер на 15,03 лева от 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. (съобразно
изменение/увеличение на първоначално претендираните и искът за разликата е предявен като
осъдителен); 19 лева, представляваща главница, заплатена на 15.07.2019 г. цена
за възстановяване на електрозахранването, ведно със законната лихва от
16.07.2019 г. до окончателното изплащане, като е прибавена изтекла лихва в
размер на 2,86 лева от 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. (съобразно
изменение/увеличение на първоначално претендираните и и искът за разликата е
предявен като осъдителен).
Ищецът твърди, че е собственик на
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „......, с площ от
42,43 кв.м. и по силата на договор за наем от 12.09.2016 г. предоставил на
ответника ползването на имота срещу заплащането на месечна наемна цена в размер
на 280 лв., платима между 15 и 20 число
на месеца, за който се отнася. Страните уговорили срок на действие на договора
от 2 години. Съгласно договора ответникът се е задължил да заплаща разходите за
консумативи - електроенергия и вода, както и да представя платежни документи
при поискване на наемодателя. Ищецът твърди, че от момента, в който е започнал
да ползва имота, ответникът не е заплащал редовно дължимата месечна наемна цена
и не е представял платежните документи за ползваните вода и електричество. На
02.08.2017 г. на ищеца била връчена заповед за изпълнение, издадена за
незаплатена електроенергия за периода 16.08.2016 г.-14.01.2017 г. за ползвания от ответника имот, с която ищецът
бил осъден да заплати на електроразпределителното предприятие сумата от 556,49 лв., сумата от 19,24 лв.
представляваща обезщетение за забава, направените разноски по заповедното
производство, както и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане
на вземането. Също така посочва, че електрозахранването в имота било
прекъснато. Ищецът твърди, че предявените от електроразпределителното дружество
срещу него установителни искове били уважени изцяло и той бил осъден да заплати
и направените разноски пред първата и въззивната инстанции в общ размер на 600
лв. Посочва, че е предявил обратен иск срещу ответника С. по гр. д. 67975/17 г.
по описа на СРС, по което последният бил осъден да му заплати част от
разноските в размер на 240 лева, за които бил осъден от „ЧЕЗ“ ЕАД, както и
сумата от 135,24 лв., представляваща лихва върху главницата от 556,49 лв.
Ищецът заявява, че по предявения обратен иск е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., от които ответника бил осъден да му заплати
300 лв., поради което в настоящото производство претендира останалите 300 лв.
Ищецът счита, че следва да му бъдат присъдени и направените пред въззивна
инстанция разноски по воденето дело в общ размер на 1040 лв., от които държавна
такса за въззивна жалба 25,00 лв., държавна такса за частна жалба 15 лв.,
адвокатско възнаграждение 600 лв. за производството по въззивната жалба и 300
лв. за производството по частна жалба и 100 лв. представляваща разноски, които
е осъден да заплати на „ЧЕЗ“ АД.
В исковата молба е отразено, че
на 19.12.2017 г. страните са сключили споразумение за прекратяване на договора
за наем, като е постигната уговорка, че дължимата сума за неплатени наеми е в
размер на 2043 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017 г., като е
уговорено тя да се заплаща на всяко 15–то число от
месеца по 300 лв. до пълното изплащане и първото плащане да бъде на 15.01.2018
г. Ищецът изтъква, че сумите, предмет на споразумението, не са заплатени от
ответника и мораторната лихва върху главницата е в размер на 325,06 лв. за
периода 19.12.2017 г. - 16.07.2019 г.
Също така поддържа, че от датата на сключването на споразумението в продължение
на 19 месеца не е могъл да използва пълноценно собствения си имот или да го
отдаде под наем, поради прекъснатото електрозахранване. Последното било
възстановено след заплащане на пълния размер на дължимата сума към „ЧЕЗ“ ЕАД от
страна на ищеца на 15.07.19 г., което наложило да вземе заем от трето лице.
Ищецът заявява, че пречка за използването на имота се явявало и образуваното
гр. дело 67975/17 г. по описа на СРС, приключило с влязло в сила на 07.06.19 г.
решение. Счита, че лишаването от ползване на имота представлява пропусната
полза за него, поради което претендира заплащането на обезщетение за период от
19 месеца по 280 лева месечно. Възникналите конфликтни отношения между страните
по повод некоректното поведение на ответника и предявените съдебни претенции
спрямо него, принудили ищеца да ангажира фирма, която да постави нови ключалки
на апартамента, за което е заплатил сумата от 100 лева.
По повод подадено от ищеца
заявление било образувано ч.гр.д. № 531/19 г. по описа на РС – Сливница, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК и ответникът бил осъден да му
заплати процесните суми, ведно със законната лихва върху всяка от тях, считано от
16.07.2019 г. до окончателното изплащане. Срещу така издадената заповед
ответникът е депозирал възражение, поради което за ищеца възниква правен
интерес от предявяването на исковете за установяване на вземанията. Ищецът
претендира ответника да бъде осъден да му заплати и направените разноски в
настоящото производство в размер на 1189,65 лева от които 199,65 лв. държавна такса и 990
адвокатско възнаграждение) и в заповедното
производство в размер на 1034, 65 лв. (от които държавна такса 199,65 лв. и 835
лева адвокатско възнаграждение). Така за увеличението на исковете за лихви в
общ размер от 419,83 лева ищецът е преминал от установителен към осъдителен
иск.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК
от получаване на исковата молба ответникът не е подал писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, поддържа предявения иск и моли да бъде постановено
решение, с което същият да бъде уважен, като основателен. Претендира и
разноски.
Ответникът,
чрез адв. А. от САК, пледира за решение, с което предявеният иск за сумите,
представляващи разноски по водените между страните дела, цена на незаплатена електроенергия, за която е налице
уважен срещу доверителя му обратен иск, предявен от ищеца, за пропуснати ползи
и за разноски за смяна на заключващо устройство да бъде отхвърлен като
неоснователен. Адв. А. посочва, че действително ответникът не разполага с
доказателства, че е заплатил претендираните от него суми по споразумението от
19.12.2017 г., представляващи наемната цена на ползвания имот. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, както и
възразява срещу присъждането на разноски на ищцовата страна. От своя страна
претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното:
Ищецът е собственик на недвижим
имот, представляващ апартамент 56, находящ се в гр. София, ж.к. „............. с
площ от 42,43 кв.м. По силата на договор за наем от 12.09.2016 г. ищецът предоставил
на ответника ползването на имота срещу заплащането на месечна наемна цена в
размер на 280 лв., платима между 15 и 20
число на месеца, за който се отнася (чл.3.1). Страните уговорили срок на действие
на договора от 2 години. Съгласно чл.6.6 от договора ответникът се е задължил
да заплаща разходите за консумативи - електроенергия и вода, както и да
представя платежни документи при поискване на наемодателя. От момента, в който
започнал да ползва имота ответникът не заплащал месечната наемна цена и не
представял платежните документи за ползваните вода и електричество. Поради това
електрозахранването в имота било прекъснато.
В тази връзка срещу ищеца била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за незаплатена
електроенергия за периода 16.08.2016 г.-14.01.2017 г. за ползвания от ответника имот, която влязла
в сила след успешно развило се срещу него производство по предявен от „ЧЕЗ“ ЕАД установителен иск и той бил осъден да заплати
на електроразпределителното предприятие сумата от 556,49 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, сумата от 19,24 лв. представляваща обезщетение за забава,
направените от заявителя разноски по заповедното производство и направените
разноски пред първата и въззивната инстанции в общ размер на 600 лв. По
предявения от ищеца срещу ответника обратен иск по гр. д. 67975/17 г. по описа
на СРС, последният бил осъден да му заплати част от заплатените на „ЧЕЗ“ ЕАД разноски
в размер на 240 лева, сумата от 135,24 лв., представляваща лихва върху
главницата от 556,49 лв. и сумата от 300 лева, представляваща половината от
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по обратния иск.
На 19.12.2017 г. страните
сключили споразумение за прекратяване на договора за наем, считано от същата
дата и наемателят предал ключовете за имота и го е освободил. Постигната е
уговорка, че дължимата сума за неплатени наеми е в размер на 2043 лв., ведно
със законната лихва, считано от 25.05.2017 г., дължимата сума за ползваната и
незаплатена от ответника електрическа енергия, за която е осъден ищеца е 662
лева, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017 г., като е уговорено дължимите
суми да се заплащат на всяко 15 – то число от месеца по 300 лв. до пълното изплащане и
първото плащане да бъде на 15.01.2018 г. Сумите, предмет на споразумението не
са заплатени от ответника.
Същевременно от м. декември 2017
г. в продължение на 19 месеца ищецът не е използвал имота и не го е отдавал под
наем поради прекъснатото електрозахранване. За възстановяването му, след
влизане в сила на решението по гр. дело 67975/17 г. по описа на СРС на 07.06.19
г., на 15.07.2019 г. ищецът заплатил пълния размер на дължимата към „ЧЕЗ“ ЕАД сума.
За целта взел на заем парична сума от св. Петко Тодоров. Ищецът заявява, че
пречка за използването на имота се явявало и образуваното, приключило с влязло
в сила на решение. Междувременно заради претендираните от него суми ответникът
започнал да отправя заплахи за саморазправа срещу ищеца. Това наложило той да
постави нови ключалки на апартамента си, за което заплатил сумата от около 100
лева.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че средната пазарна месечна цена на обезщетението за лишаване от
ползване за периода 19.12.2017 г. – 15.07.2019 г. е 5320 лева, като мораторната
лихва върху тази сума за периода 19.12.2017 г. – 15.07.2019 г. до датата на
исковата молба (06.01.2020 г.) е в размер на 660,50 лева. Мораторната лихва
върху главница в размер на 2043 лева за периода 19.12.2017 г. до 06.01.2020 г.
възлиза на 424, 52 лева. Мораторната лихва върху главница в размер на 1585 лева
за периода 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. възлиза на 76, 61 лева. Мораторната
лихва върху главница в размер на 135,24 лева, представляваща лихва върху сумата
от 556,49 лева за периода 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. възлиза на 20, 33
лева. Мораторната лихва върху главница в размер на 100 лева за периода
16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. възлиза на 15, 03 лева. Мораторната лихва върху
главница в размер на 19 лева за периода 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. възлиза
на 2, 86 лева. Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
тъй като същото е обективно и компетентно дадено и в пълнота отговаря на
поставените задачи.
Описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства
(договор за покупко – продажба на недвижим имот, платежно нареждане, договор за
наем на недвижим имот от 12.09.2016 г., споразумение за прекратяване на договор
за наем от 19.12.2017 г., съдебни решения по гр.д. № 67975/2017 г. по описа на
СРС и по в.гр.д. № 13262/2018 г. по описа на СГС, разписка, протокол за
предупреждение, вносни бележки), гласни доказателства (показанията на св.
Василева и Тодоров) и заключението на ССчЕ. Писмените доказателства не са
оспорени от ответната страна, а договорът за наем и споразумението от
19.12.2017 г. носят подписа на ответника, който също не е оспорен, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Съдът
намира за достоверни и показанията на разпитаните по делото свидетели Ф. Й. В.и
П.Х.Т., тъй като тези показания за непротиворечиви, логични и последователни и
напълно кореспондират със събраните и проверени писмени доказателства. Поради
това за съда не е налице основание за подлагането им под съмнение като
тенденциозно депозирани, независимо от близката родствена връзка между ищеца и
св. Василева, която е негова майка.
Съдът
намира за безпредметно да коментира представените от ответника писмени
доказателства за извършени плащания, тъй като от нареждането за сумата от 600
лева не става ясно основанието за плащане, а останалите доказателства са
неотносими към спорния предмет, тъй като плащанията по тях са направени за удовлетворяване
на вземането на ищеца за незаплатена от ответника електрическа енергия, лихва и
разноски чрез осъществено принудително събиране на сумите, които не се и
претендират в настоящото производство.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените
искови претенции за незаплатена наемна цена и консумативни разходи по процесния
договор за наем, както и обезщетение за забава и мораторна лихва върху
просрочената наемна цена са допустими, предвид наличието на нормативно
установените положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсата на процесуални пречки за това.
Основателността
на исковите претенции е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за наем, 2.) изпълнение на задължението
на наемодателя (ищец) да предостави на наемателя (ответник) наетото помещение,
3.) настъпила изискуемост на задълженията на наемателя за заплащане на
уговорената наемна цена и на разходите, свързани с ползването на вещта, 4.)
тяхното неизпълнение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
правопораждащи съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи още
и размера на паричните претенции. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва, точно изпълнение, респ. факти, обуславящи недължимост на
сумите.
Договорът
за наем е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален, и се счита за
сключен с постигане на съгласие между страните. Договорът за наем поражда
задължения и за двете страни:за наемодателя - да предостави на наемателя
наетата вещ за временно ползване и за наемателя - да плати цената на
предоставеното му ползване на наетата вещ, както и разходите, свързани с това
ползване, т.е. всяка от страните по този договор поема задължения срещу поетите
насрещни задължения към нея от другата страна. Съгласно действащата нормативна уредба,
за да е налице валидно сключен договор между две страни, необходимо е да се
установи по безспорен и категоричен начин съгласуваната им воля. Съгласието за
сключването на договора трябва да е пълно и да обхваща всички съществени
елементи на сделката - предмет, цена, дължима насрещна престация, допълнителни
условия и др.
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да
иска обезщетение за неизпълнение.
Неизпълнение
на договорно задължение е неосъществяването на правния резултат, който
длъжникът е поел да осъществи съгласно договора. То може да е пълно - когато
длъжникът не е изпълнил нищо. Когато неизпълнението се дължи на виновно
поведение на длъжника, негативните последици се поемат от него. Обикновено
негативните последици от неизпълнението възникват в правната сфера на кредитора
и той може да има различни претенции към длъжника, който не е изпълнил по
причина, за която отговаря, например претенция за реално изпълнение с
обезщетение за забавата, обезщетение за вредите от неизпълнението и разваляне
на договора.
Безспорно
в случая се установява, че страните са били обвързани с договор за наем от
12.09.2016 г., сключен за срок от две години, считано от 15.09.2016 г. Същият е
прекратил действието си, считано от 19.12.2017 г., на която дата е сключено
споразумение в този смисъл.
Съгласно
чл. 232, ал. 2, пр.1
от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплаща наемната цена
за наетата от него вещ. В случая наемодателят е предоставил наетия имот на
наемателя, който е можел да го ползва. При налично валидно наемно
правоотношение за процесния имот за периода от месец септември 2016 г. до 19.12.
2017 г., наемателят дължи заплащане на наемната цена за неговото ползване,
която с оглед на сключеното между страните споразумение от 19.12.2017 г. е в
размер на 2043 лева.
Паричното
задължение за заплащането на наемната цена е носимо, а не търпимо, поради което
изпълнението на наемателя не се обуславя от каквито и да било действия на
наемодателя. Задължението за изпълнение на процесното парично задължение намира
своето основание в наличието на договорната връзка между страните, включително
уговорката за падеж, с настъпването на който вземането става изискуемо. Горното
се установява от чл. 3. 1 на договора, в който страните са уговорили сроковете
и начина на плащане на договорената наемна цена, като изрично е записано, че
плащането се извършва между 15-то и 20-то число на месеца, за който се отнася.
Обстоятелството, че ответникът не е изпълнил на падежа задължението си към
наемодателя за заплащане на наемната цена от 280 лева на месец за период от
почти осем месеца води до извода, че същият не е изпълнил своето договорно
задължение в уговорения срок. До този извод съдът достигна поради липсата на
възражение от ответника, че е изпълнил задълженията си, като не са ангажирани
каквито и да било доказателства в тази насока, съобразно доказателствената
тежест. Поради това исковата претенция се явява основателна за сумата от 2043
лева, представляваща общия размер на незаплатените от ответника наемни вноски
от 2043 лева. Предвид основателността на главния дълг, основателна се явява и
претенцията за акцесорното вземане в размер на 424,52 лева, представляващо
мораторна лихва върху главницата за периода от 19.12.2017 г. до 06.01.2020 г.
Основателна
се явява и претенцията за сумата от 19 лв. такса за възстановяване на
електрозахраннването, прекъснато поради просрочени задължения. Това вземане е
свързано с преустановяването на електрозахранването поради незаплащането от
страна на наемателя на консумативни разходи, възникнали по време на наемното
правоотношение, с оглед на което заплащането й се дължи от наемателя. По делото
не са ангажирани доказателства от страна на ответника - наемател, който носи
доказателствената тежест да установи положителния факт на изпълнението на това
задължение. Предвид основателността на главния дълг, основателна се явява и
претенцията за акцесорното вземане в размер на 2,86 лева, представляващо лихва
върху главницата за периода от 19.12.2017 г. до 06.01.2020 г.
Що се
касае до исковата претенция за главница от 5320 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 19.12.2017 г. – 15.05.2019 г. в
тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за наем и неговото
прекратяване. Възможността за прекратяването на конкретния договор за наем по
взаимно съгласие на страните или поради неплащане на наемната цена следва
изрично от разпоредба в договора, а именно чл.7.3 и чл.7.5. В тежест на
наемателя при преустановяване на наемното правоотношение, законодателят е
поставил произтичащото от прекратения наемен договор задължение за връщане на
наетата от него вещ, като неизпълнението му е свързано с последица заплащане на
съответно обезщетение. Наемателят дължи обезщетение ако не е освободил
държането на предоставения му под наем обект, дори и имотът да не се ползва.
Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя след като
облигационната връзка престане да съществува е предвидено от закона в разпоредбата
на чл. 233, ал. 1,
пр.1 от ЗЗД и подлежи на доказване от наемателя.
Връщането на наетата недвижима вещ не се изчерпва с изнасяне на вещи от нея,
нито с непосещаването й занапред, като имотът е предаден, когато наемателят
осигурява достъп до него във вида, в който е бил към момента на сключване на
наемния договор - напълно опразнен от вещи и друго имущество на наемателя, и
предаване на наемодателя ключа на имота (Решение № 214/23.01.2017 г. по
дело № 1642/2015 г. на ВКС, ТК, 2 - ро т.о.). В
настоящата хипотеза са предприети действия от страна на ответника,
осъществяващи този дължим резултат, което недвусмислено е отразено в чл.I.1 от подписаното от двете страни
споразумение от 19.12.2019 г., където е вписано, че наемателят е предал ключовете за имота и го
е освободил. При това положение не е налице лишаване от ползване на ищеца от
собствения му имот, което да е следствие от отказ на ответника да върне наетата
вещ. Преценката на ищеца да не предприеме действия по възстановяване на
електрозахранването в имота до приключване на производството по предявения от
електроразпределителното предприятие срещу него установителен иск не може да се
тълкува като бездействие от страна на ответника по освобождаване на имота. Ето
защо претенцията за сумата от 5320 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода 19.12.2017 г. – 15.05.2019 г. е
неоснователна. Предвид липсата на главно задължение, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва върху главницата общо в размер на 660, 50 лева.
Съдът намира за
неоснователни и ищцовите претенции за сумата от 1585 лева, представляваща
разноски по гр. д. №
67975/2017 г. по описа на СРС и в.гр. д. № 13262/2018 г. по описа на СГС, ведно
със сумата в размер на 76,61 лева, представляваща лихва за периода 16.07.2019
г. – 06.01.2020 г. и за сумата от 135, 24 лева, представляваща законната лихва
върху сумата от 556,49 лева за незаплатена електроенергия, ведно със сумата в
размер на 20,33 лева, представляваща лихва за периода за периода 14.01.2017 г.
– 06.01.2020 г. Цитираните производства са приключили
с влязъл в сила съдебен акт и е налице произнасяне за разноските и за лихвите. На
първо място във въззивното решение е отразено, че първоинстанционното решение в
частта по предявения обратен иск не е било обжалвано и е влязло в сила. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет и следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното
заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. В този смисъл е
и принципното положение възприето в т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г.по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място във въззивното решение на СГС е
посочено, че съобразно със заявената от ищеца по обратния иск претенция за
законната лихва върху главницата от 556,49 лева (за която не е поискано увеличение на размера на иска), правилно
първоинстанционния съд е отхвърлил искането за допълване на решението в този
смисъл. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че след като по това
производство е формирана сила на пресъдено нещо, както по спорния предмет, така
и по исканията за разноски и лихви, то пререшаването на този въпрос в отделно
производство, е недопустимо.
На следващо място
неоснователна е претенцията за сумата от 100 лв., представляваща главница за закупуване и
поставяне на комплект заключващи устройства на входната врата на имота, ведно
със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с
прибавени 15,03 лева, лихва за периода от 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. Съдът категорично изключва като вреди направените от ищеца
разходи за поставяне на комплект заключващи устройства на входната врата
на имота за 100 лева. В исковата молба няма
твърдения, че заключващото устройство е било повредено или унищожено или
входната врата на жилището да е била разбивана. Направените от ищеца разходи не
са за отстраняване на вреди по смисъла на чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД, чието
репариране да се дължи от наемателя. Субективното желание на наемодателя да
вземе допълнителни осигурителни мерки за опазване на имота и намиращите се в
него вещи не е свързано с укорими действия / бездействия на наемателя.
По
отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
При този изход на спора
ответникът следва да заплати на ищеца разноските по заповедното производство (в
този смисъл е и даденото разрешение в т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС) общо в размер на 255,81 лева, от които 49,36 лева – държавна такса и 206,45
лева – адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати на
ищеца и разноските в настоящото производство, които съобразно въведеното възражение
за прекомерност (предвид изготвените от адв. С. документи и участието му в
делото) и съгласно чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. съдът определя в общ размер на 247,73 лева, от които 51,79 лева за държавна
такса, 151,14 лева – адвокатско възнаграждение и 71,79 лева – възнаграждение на
вещо лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза съобразно уважената част
от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника се дължат разноски върху отхвърлената част от иска в размер 304, 27
лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО иска справно основание чл.422, ал.1, вр. чл.232,
ал.2 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по отношение на И.Г.С.,
с ЕГН ********** с адрес ***, представляван от адв. А. от САК, че
съществува вземането на Н.Д.Р., с ЕГН **********,***, по заповед за изпълнение
№ 305 от 29.10.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 531 / 2019 г. на РС – гр.
Сливница, за сумата от 2043 лв. - главница, ведно със
законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, представляваща
задължение за неплатени наеми по споразумение от 19.12.2017 г., ведно със
сумата 325,06 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2017
г. до 15.07.2019 г., като съобразно изменение/увеличение на иска за лихва ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата
от 99,46 лв., представляваща горницата над първоначално претендирания
размер на мораторната лихва и за сумата
от 19 лева, представляваща цена за възстановяване на електрозахранването,
ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, като съобразно
изменение/увеличение на иска за лихва ОСЪЖДА
ответника да заплати на ищеца сумата от 2,86 лв., представляваща лихва
за периода от 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г. и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5320 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот за период от 19 месеца (по 280 лв.
месечно), ведно със законната лихва върху нея от 16.07.2019 г. до окончателното
изплащане, както и мораторна лихва върху всяка от главниците в общ размер на
660,50 лева за периода от 15.12.2017 г. до 15.07.2019 г.; за сумата от 1585 лв.,
представляваща главница за направени разноски по гр. д. № 67975/2017 г. по
описа на СРС и в.гр. д. № 13262/2018 г. по описа на СГС, ведно със законната
лихва от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с прибавени 76,61 лева,
представляващи лихва за периода 16.07.2019 г. – 06.01.2020 г.; за сумата от 135,24
лв. – вземане за лихва за периода от 14.01.2017 г. до 12.07.2019 г., върху
сумата от 556,49 лв., представляваща цената на заплатената от ищеца
електроенергия, ползвана от ответника като наемател, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане ведно с
прибавени 20,33 лева, лихва за периода 14.01.2017 г. – 06.01.2020 г.; за сумата
от 100 лв., представляваща главница за закупуване и поставяне на комплект
заключващи устройства на входната врата на имота, ведно със законната лихва от
16.07.2019 г. до окончателното изплащане, ведно с прибавени 15,03 лева, лихва
за периода от 16.07.2019 г. до 06.01.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Г.С., с ЕГН ********** с адрес ***, представляван
от адв. А. от САК да заплати на Н.Д.Р.,
с ЕГН **********,***, разноските по настоящото производство общо в размер на 247,73
лева, от които 51,79 лева за държавна такса, 151,14 лева – адвокатско
възнаграждение и 71,79 лева – възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Г.С., с ЕГН ********** с адрес ***, представляван от адв. А. от САК
да заплати на Н.Д.Р., с ЕГН **********,***,
разноските по заповедното производство общо в размер на 255,81 лева, от които 49,36
лева – държавна такса и 206,45 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Н.Д.Р., с ЕГН **********,***, да заплати на И.Г.С., с ЕГН ********** с адрес ***, представляван
от адв. А. от САК сумата от 304, 27 лева, представляващи направените от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 531/2019
г. по описа на РС – гр. Сливница и последното да се докладва.
Районен
съдия: