№ 5
гр. Берковица, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
Административно наказателно дело № 20241610200220 по описа за 2024
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на И. М. Л. - в качеството на
кмет на Община Вършец против Наказателно постановление № 18 от
07.07.2023 г. на Директора на РИОСВ-Монтана, с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл.
165, ал. 1 Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с
Решение № 951/10.07.2024 г. на АдмС-Монтана по КАНД 226/24 г., с което е
било отменено Решение № 15/15.03.2024 г. по АНД 179/23 г. по описа на РС-
Берковица.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административнонаказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено от фактическа страна, че:
И. М. Л., като отговорно лице – кмет на Община Вършец, не е изпълнил
в срок – до 20.03.2023 г. дадено му с писмо изх. № 413/03.02.2023 г.
предписание на директора на РИОСВ – Монтана да предприеме мерки за
почистване и недопускане на наличие на нерегламентирани замърсявания
/сметища/, вкл. на речните легла и прилежащите им територии, попадащи в
границите на населените места от Община Вършец.
На 16.05.2023 г. при извършена теренна проверка от експерти на РИОСВ
- Монтана на населените места и преминаващите през тях реки и
принадлежащите им земи в границите на населените места на община Вършец
във връзка с изпълнение на цитираното предписание са констатирани
замърсявания на следните места:
1. Отбивката за с. Долна Бела речка, 50 м. след каменен мост, вляво по
черен път (успоредно на р. Ботуня), на около 300 м. от пътя за с. Долна Бела
речка - прибутани отпадъци от трина и смесени битови отпадъци (СБО) в дола
към реката с дължина около 100 - 150 м.;
2. Замърсен терен с площ от около 1 дка със СБО, строителни отпадъци,
пластмаса, дюшек, найлонови пликове, РVС тръби, бидони, кофи, обувки,
фаянс - ПИ № 22019.502.232, землището на село Долна Бела речка
(собственост - общинска публична, вид територия земеделска, НТП - дере).
На място на терена, е установен багер с регистрационен номер М06721 - JCB и
ГАЗ 53 с регистрационен № М4684АТ. По данни на управляващия МПС,
същите са собственост на БКС Вършец. Автомобилът не е включен в
регистрационния документ на община Вършец за събиране и транспортиране
на отпадъци.
3. Пътят за с. Долна Бела речка на около 500 м. след каменен мост, вляво
по асфалтиран път в полски път - стар път за Долно Озирово, на около 1 км. от
пътя за с. Долна Бела речка, в дясно на черния път на площ около 100 кв. м.-
установени са купчини с отпадъци от трина, примесени с гипсови плоскости,
една купчина с отпадъци от излезли от употреба моторни превозни средства
2
(ИУМПС)- фар, уплътнения, седалки, пластмасови части от ИУМПС, кори от
врати. Замърсената площ е от около 50 кв. м.
4. Терен вдясно преди моста над р. Ботуня в кв. Заножене- до стадиона и
пътя за хижа Бялата вода- ПИ 12961.419.102 по КК и КР на град Вършец. На
площ около 600 кв. м. са установени купчини със земни маси, примесени с
керемиди, тухли, парчета асфалт и бетон, тротоарни плочки и гипсови
отливки.
5. Гр. Вършец - Ромската махала:
5.1. Вляво след моста-над р. -Ботуня, на около 20 м. от-реката - на входа
на кв. „Изток“, началото на ул. „Първа“, срещу шивашки цех - терен около 3
бр. контейнери тип „Бобър“ с разпилени отпадъци от опаковки;
5.2. Вляво на моста, непосредствено до него на двата бряга на р. Ботуня
са установени разпилени отпадъци от пластмасови опаковки — чували и
счупени кофи.
6. Вляво на мост над дере на бул. „България“, на изхода на гр. Вършец в
посока гр. Берковица, са установени купчина пластмасови бутилки.
За установените факти и обстоятелства във връзка с извършената на
16.05.2023 г. проверка, е съставен Констативен протокол № УОма,мм,бг,ад -
46 от 16.05.2023 г. на РИОСВ - Монтана, заведен в деловодството на община
Вършец с вх. № 33 00-835 от 16.05.2023 г.
При така възприетата фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.
166, т. 3 във вр. чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и
му е наложил глоба в размер на 3000 лева.
Обжалваното Наказателно постановление № 18 от 07.07.2023 г./л.9-10
по делото/ е съставено въз основа на АУАН № УОма-11/30.05.2023 г. /л. 13-15
по делото/.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
С Предписание изх. № 413/03.02.2023 г. /приложено на л. 25 по делото/
РИОСВ – Монтана на кмета на Община Вършец е дадено предписание „да
предприеме мерки за почистване и недопускане на наличие на
нерегламентирани замърсявания /сметища/, вкл. и на речните легла и
прилежащите им територии, попадащи в границите на населените места на
3
съответната община“, като му е даден срок за изпълнение – до 20.03.23 г.
На 16.05.2023 г. е извършена проверка на място от служители на
РИОСВ-Монтана в състав – инж. М. А., М. А., Б. Г. и инж. Анжелина Дилова,
за което е съставен Констативен протокол № УО ма, мм, бг, ад – 46 /л. 21-24
по делото/. От неговото съдържание се потвърждава, че при проверката на
място са установени описаните в АУАН и НП замърсени терени.
Жалбоподателят е подал и възражение /л. 11-12/ срещу издадения
впоследствие АУАН.
На основание констатациите в протокола е съставен АУАН № УОма-
11/30.05.2023 г. /л. 13-15 по делото/, въз основа, на който е съставено и
обжалваното Наказателно постановление № 18 от 07.07.2023 г./л.9-10 по
делото/.
По настоящото съдебно производство са разпитани свидетелите М. А. –
която е извършила проверката на място и е актосъставител, както и
свидетелите М. А. и Б. Г., които извършили проверката на място и са
свидетели по съставянето на акта и констатиране на нарушението.
Разпитаните свидетели потвърдиха описаната от тях в Констативния протокол
№ УО ма, мм, бг, ад – 46 /л. 21-24 по делото/ и АУАН № УОма-11/30.05.2023 г.
/л. 13-15 по делото/ фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав
са следните:
Основателно е оплакването, че предписанието не съдържа
изискване за конкретно действие и не създава конкретни задължения за
жалбоподателя:
Така въведеното оплакване обуславя отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
С даденото предписание /приложено на л. 25 от делото/ на
жалбоподателя е предписано в изпълнение на задълженията му, вменени в чл.
19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, а именно: „да
предприеме мерки за почистване и недопускане на наличие на
нерегламентирани замърсявания /сметища/, вкл. и на речните легла и
прилежащите им територии, попадащи в границите на населените места на
4
съответната община“, като е даден срок за изпълнение на предписанието –
до 20.03.23 г.
С така предписаното не се създават никакви конкретни задължения за
отговорното лице, тъй като на практика предписанието повтаря общото
правило за поведение в чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, с която разпоредба на кмета
на общината е вменено задължението да предотвратява изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища и организиране на почистването им.
Никъде в предписанието не са посочени конкретните действия, които
изисква контролния орган да се предприемат, за да бъде изпълнено това
предписание – още повече, че не са посочени и конкретни терени по
отношение, на които следва да бъдат предприети такива действия,
За да бъде наложена санкция за неизпълнение на задължително
предписание следва нарушението да представлява несъответствие с конкретно
задължение за действие, тоест на задълженото лице следва да е предписано
конкретно поведение. Така даденото предписание: "да предприеме мерки за
почистване и недопускане на наличие на нерегламентирани замърсявания
/сметища/, вкл. и на речните легла и прилежащите им територии, попадащи
в границите на населените места на съответната община“, не съдържа
изискване за конкретни действия, свързани със задължението на кмета на
Община Вършец, да следи за предотвратяване на замърсяването и да
организира почистването на замърсени територии /в този смисъл е и
съдебната практика на съдилищата, постановена по аналогични казуси –
Решение № 422 от 2.12.2022 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 461/2022 г. ;
Решение № 130 от 25.03.2020 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 1/2020 г.;
Решение № 411 от 1.12.2020 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 308/2020
г.;Решение № 54 от 9.04.2010 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 54/2010 г. /.
След като в даденото предписание липсва посочване на конкретно
задължение за действие, което задълженото лице е следвало да изпълни, то не
може да се приеме, че липсва изпълнение на даденото предписание, съответно
да се санкционира жалбоподателя за неизпълнение на задължение, което
изначално не е ясно и конкретно определено. Недопустимо е по тълкувателен
път да се разширява съдържанието на административния акт, обективиращ
даденото предписание, което се отчита като нарушено, тъй като в такъв
5
случай се създават предпоставки за субективно тълкуване, приложение и
произвол при налагане на санкциите, което води до ограничаване на правото
на защита на задълженото лице и обуславя отмяната на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
За прецизност следва да се посочи и че независимо, че така даденото
предписание е обективирано в писмо изх. № 413/03.03.2023 г. /л. 22/, а не в
Констативен протокол по чл. 155, ал. 1 от ЗООС, по делото липсват каквито и
да е доказателства за извършена проверка от РИОСВ-Монтана към момента
на издаване на конкретното предписание, неизпълнението на което е довело до
постановяване на конкретното НП. Отделно от това така даденото
предписание има характер на индивидуален административен акт и съответно
подлежи на обжалване по съдебен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на
лицето, в тежест на което е постановен /така Решение № 130 от 25.03.2020 г.
на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 1/2020 г.; Решение № 411 от 1.12.2020 г. на
АдмС - Враца по к. а. н. д. № 308/2020 г./. По делото липсват надлежни
доказателства, които да удостоверяват кога е било връчено предписанието до
задълженото лице, съответно кога същото е влязло в сила, а оттук и за да се
приеме, че за жалбоподателя е възникнало задължение да изпълни същото.
Предвид горезиложеното настоящият състав намира за недоказано
извършването на посоченото в наказателното постановление нарушение,
поради което така издаденото наказателно постановление следва да бъде
изцяло отменено.
За пълнота следва да се посочи, че останалите оплаквания на
жалбоподателя са неоснователни поради следното:
Относно неспазването на срока по чл. 52, ал. 2 ЗАНН :
Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗАНН следва да се тълкува във връзка с
тази на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, която гласи, че образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Тоест,
ако наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН /както е в настоящия случай/ производството не се
прекратява, което обуславя извода, че срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е
инструктивен и дисциплиниращ за административнонаказващия орган.
Ето защо неспазването на срока по чл. 52, ал 2 ЗАНН не опорочава по
6
никакъв начин издаденото наказателно постановление.
Относно времето на извършване на нарушението:
Не може да бъде споделено възражението, че след като в предписанието
е бил предвиден краен срок за изпълнение, а именно – 20.03.23 г., а проверката
е извършена на 16.05.2023 г., то не е ясно как административнонаказващият
орган е установил, че предписанието не е било изпълнено в периода преди да
извърши проверката.
В АУАН и в съставеното въз основа на него наказателно постановление е
посочено, че извършването на нарушението е констатирано при извършване
на проверка на място 16.05.2023 г.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана за административно нарушение по чл. 166, т. 3 ЗООС, което
предполага бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган, дадено по надлежния ред – в
индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.
155 или 157б ЗООС, издавани от министъра на околната среда и водите,
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите
на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
След като изпълнителното деяние на нарушението по чл. 166, т. 3 ЗООС
се осъществява чрез бездействие, установяването на времето на
бездействието съвпада с датата на установяване на нарушението, а
именно - в случая това е 16.05.2023 г.
От което следва, че състава на нарушението се осъществява в един
определен период от време, който започва с възникване на задължението за
нарушителя да извърши предписаното му поведение и продължава докато
същото не бъде изпълнено.
Относно оплакването, че не били обсъдени възраженията на
жалбоподателя – в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН:
Действително направените от жалбоподателя възражения само
бланкетно са посочени в НП и не са обсъдени от административнонаказващия
орган при постановяване на наказателното постановление.
В случая необсъждането на наведените във възражението оплаквания не
могат да се окачествят като съществено нарушение даващо повод за отмяна на
7
атакуваното наказателно постановление.
Оплакването, че проверката е извършена два месеца след крайния срок
за изпълнение на предписанието беше разгледано по-горе във връзка с
оплакването относно времето на извършване на нарушението.
Възражението, че жалбоподателят бил делегирал на кметския
наместник на с. Долна Бела речка правомощията си по превенцията и
почистването не е подкрепено с доказателства, като такива не само, че не се
представиха и пред съда в настоящото производство, но и такова твърдение не
се поддържаше от жалбоподателя при разглеждане на жалбата – нито в
жалбата, нито в съдебно заседание.
Дори и това да беше така и кметът действително да беше делегирал
своите правомощия на кмета на с. Долна Бела речка това не го освобождава от
административнонаказателна отговорност, тъй като законът с разпоредбата за
чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО вменява това задължение на кмета на съотвената
община, а не на кметските наместници в нея, а как ще изпълни това свое
задължение кмета на съответната община – лично или като възложи
съответните действия на трети лица е въпрос на оперативна самостоятелност,
която зависи от неговата лична преценка, като отговорността за изпълнението,
респективно неизпълнението остава за субекта на задължението посочен в
закона, а именно – кмета на съответната община /в този смисъл Решение №
422 от 2.12.2022 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 461/2022 г.; Решение №
130 от 25.03.2020 г. на АдмС - Враца по к. а. н. д. № 1/2020 г./
Фактът, че за един от замърсените терени евентуално е образувана
преписка по описа на РУ-Берковица /каквито доказателства в тази насока
липсват/ отново не освобождава жалбоподателя от задължението му да
предприеме мерки за почистване на този терен и за недопускане на наличие на
замърсявания, каквито доказателства в тази насока не са представени.
Относно разноските:
При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е основателно. В случая такива са направени само при първото
разглеждане на делото пред районния съд по АНД 179/23 г. по описа на РС-
Берковица, за което е приложен договор за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева на л. 35 гръб. Не са представени
доказателства за направени разноски по КАНД 226/24 г. по описа на АдмС –
8
Монтана и при новото разглеждане на делото по настоящото АНД 220/24 г. по
описа на РС-Берковица, поради което и такива не се дължат на жалбоподателя
за тези две производства.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Ето защо искането следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18 от 07.07.2023 г. на
Директора на РИОСВ-Монтана, с което на И. М. Л. с ЕГН **********, в
качеството на кмет на Община Вършец е наложена глоба в размер на
3000 лева на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗООС.
ОСЪЖДА РИОСВ-Монтана, ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Л. с ЕГН
**********, сумата от 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение,
направени за АНД 179/23 г. по описа на РС-Берковица.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9