Мотиви
към присъда по НОХД 1329/19.
Производството
е образувано въз основа на внесен обвинителен акт.
Обвинението е против Г.П.А. ***, след
като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение № 843/11.11.2015г. по
гр.дело№1403/2015г.на PC Пазарджик за присъдена издръжка на децата А.Г.А.,
роден на *** г. и А.Г.А., родена на ***г.,съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 41 месечни вноски по
120.00 лева,за А.А.-*** месечни вноски по 100.00 лева за А.А.-син,за периода
м.Февруари 2016.-м.Юни 2019г.,общо в размер на 4 920 лв. за А. и общо в размер
на 4 100 лв. за А. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Районна
прокуратура Пазарджик, който пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание при отчитане на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Подсъдимият
признава вината си относно част от предмета на престъплението.
Районният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, предвид чл. 301 от НК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се
от закона, установи:
През
2004 г. св.Д.А., ЕГН *** 1013550 сключила брак с подс.Г.А. с ЕГН ********** ***.
По време на брака им се родили две деца -А.Г.А.,ЕГН ********** и А.Г.А., ЕГН **********.
С
Решение № 843/11.11.2015r.no гр. дело №1403/2015г., влязло в законна сила на
същата дата,Пазарджишкият районен съд прекратил с развод брака между двамата,
като утвърдил и постигнатото между двамата споразумение относно издръжката на
децата им - А. следвало за заплаща месечна издръжка ,чрез майката и законен
представител на малолетните деца: за А. в размер на 120 лв.и за А. -100 лв. , общо
220 лева на месец, считано от датата на постановяване на решението.
А.
заплатил само няколко вноски в началото, предавайки общо сума малко над 800
лева , но тъй като бил пристрастен към хазарта не успявал да задържи парични
средства, за да изпълни задължението си.Това била и причина за преустановяване
на съжителство и брака.
Подсъдимият
не полагал грижи за децата и не се
интересувал достатъчно от тях и след развода им.
За
периода м.Февруари 2016.-м.Юни 2019г А. не платил издръжката за нето едно от
децата , което са общо 41 месечни вноски по 120 лв за А. и 100 лв. за А. или
общо в размер на 4 920 лв. за А. и 4100 лв. за А..
Освен
жалбата от 26.09.2018г.до РП Пазарджик,във връзка с която се води това дело,на
същата дата били направени постъпки и до Община Септември, с искане да получава
издръжката за децата си от Общината, която от своя страна да изиска парите от
бившия й съпруг.
На
26.09.2018г.направила и постъпки за увеличаване размера на издръжката -във
връзка с възрастта на децата и увеличението на минималната работна заплата.
Св.А.
подала и молба до ЧСИ Г. *** действие -ОС гр.Пазарджик за следното, било образувано
изпълнително производство срещу А., но до момента по него не били събрани суми.
При горните
данни по делото прокурорът е приел, че след като е бил осъден с влязъл в сила от
11,11,15. съдебен акт да издържа свои низходящи - малолетните си деца А. и Г. ,
чрез тяхната майка и законен представител - Д.А. ***, подсъдимият съзнателно не
е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 41 месечни
вноски по 120 лв за А. и 100 лв. за А. или общо в размер на 4 920 лв. за А. и
4100 лв. за А. за периода м.Февруари 2016.-м.Юни 2019г включително. За това, че
подсъдимият не е изплатил повече от две месечни вноски за инкриминирания
по-горе период от време, въпреки, че е имал реална възможност да направи това ,
е предаден на съд за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
Подсъдимият
не отрича вината си, признава, че не
плаща поради твърдяна обективна невъзможност, дължаща се на липсата на регулярни
доходи от трудова дейност и конкретно. Признава инцидентни плащания, които не са спорни и които са за период,
извън инкриминирания. Установено е от
собствените му признания и твърденията на свидетелката, че действително не е
изпълнявал точно и срочно задължението си за издръжка.
Факт е,
че в рамките на инкриминирания период подсъдимият не е плащал точно и срочно
задължението си по бракоразводното решение. Този факт е напълно изводим от
доказателствената съвкупност. Без значение за настоящия коментар, необходим за
обосноваване на обективната съставомерност, са обективни причини относно
невъзможността ( липсата на регулярни доходи по трудовото правоотношение и
евентуална необходимост да заплаща нови векщи за домакинството ) - те имат
своето място само и единствено при индивидуализацията на наказанието. Така, както и факта на изплащане при забава на
всички дължими и определящи общия размер на неразплатеното парично задължение
вноски.
Подсъдимият
е бил наясно със задължението си - неговият размер, срок на плащане, начин -
чрез майката и законна представителка на децата.
Неизпълнението
на задължението е напълно съзнателно. Подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на деянието си и е предвиждал последиците от бездействието си.
Изолираните
горе факти в обективно и субективно отношение дадоха основание на Съда за
постановяване на присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване
на приписаното му престъпление.
При
определяне на вида и размера на наказанието се съобразиха разпоредбите за
неговата индивидуализация по чл. 54 от НК и заложените цели по чл. 36 от НК.
Определянето на наказанието следваше да стане от алтернативно предвидените: пробация и
лишаване от свобода. Налагането на по-тежкото наказание не можеше да се
разглежда в случая като съответно на извършеното престъпление, дори и да е в
минимално възможния срок, тъй като би довело и до едно неоправдана за децата
(като субекти на правото на издръжка )невъзможност длъжникът да изпълнява
паричното си задължение към него.
Необходимо
бе от една страна да се определи наказание, което да бъде съответно на
престъплението, но от друга то да има и онзи поправителен ефект и да внесе
такива промени в съзнанието на подсъдимия, че да предотврати ново престъпно
поведение. Съблюдавайки фиксираните законови критерии и цели, както и фактът,че
наказанието в съвсем житейски аспект намира своето негативно отражение в крайна сметка и върху получаващия
издръжка, както и предвид срока и размера на неплатената и преди всичко
необходимостта да се осигури възможност за реалното плащане на дължимата
инкриминирана сума, Съдът определи наказание пробация при следните мерки за въздействие и контрол
– задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца с честота на явяване за подпис два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок също от шест
месеца.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, която обяви на страните като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: