РЕШЕНИЕ

№ 462

гр.Бургас, 25.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 15 март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 330 по описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.92 ал.14 от Закона за гражданската регистрация.

Жалбоподател е И.С.К., ЕГН:**********, с адрес ***. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по жалбата е кметът на община Несебър. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М.В..

Предмет на оспорване е заповед № 160/29.01.2021г. на зам. кмет на община Несебър, с която е постановено заличаване на адресната регистрация на лицата И.К. и Цветелина Кръстева, на основание чл.99 ал.1, вр. с чл.99б от ЗГР.

В жалбата се правят оплаквания за издаване на оспорената заповед в нарушение на процесуалните правила, както и в нарушение на материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата и излага доводи за липса на основания за оспорване на заповедта. Иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Иска присъждане на разноски. Сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, от лице, което е адресат на акта (в частта, с която е постановено заличаване адресната регистрация на К.) и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима, но отчасти. Адресат на заповедта е и лицето Цветелина Кръстева, спрямо която също е постановено заличаване на адресната регистрация. Жалбоподателят няма интерес да оспорва тази част на заповедта, тъй като тя не засяга негови права и интереси. Производството по делото в частта относно искането на жалбоподателя за отмяна на заповедта в частта и, с която е постановено заличаване адресната регистрация на Цветелина Кръстева е недопустимо и следва да се прекрати, като жалбата в съответната и част се остави без разглеждане.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Фактическата обстановка по делото като цяло е безспорна между страните и се установява от събраните доказателства.

Жалбоподателят К. има адресна регистрация по настоящ адрес *** 13. Собственик на жилищния имот е лицето Ж. Неделчев Димитров, ЕГН:**********. Към преписката по делото е налично писмено сведение от собственика Димитров, с посочена дата 25.11.2020г., съгласно което жалбоподателят К. никога не е живял на адреса гр.Обзор, ул.Г.С.Раковски 13. Направено е искане от собственика адресната регистрация на К. на този адрес да бъде заличена.

Представено е писмо рег.№ 304000-414/12.01.2021г. от РУМВР Несебър до кмета на община Несебър, с което се предоставят данни, че е извършена полицейска проверка на процесния адрес в гр.Обзор, при което е установено, че жалбоподателят К. не пребивава там, а собственика Димитров уведомил полицаите, че К. никога не е живял на адреса. В писмото се съдържат аналогични данни и за други лица и други адреси, които не касаят настоящия случай.

Представено е копие от заповед № 76/22.01.2021г. на кмета на община Несебър, с която въз основа на описаните по-горе сигнали е назначена комисия по чл.99б от ЗГР. Съобразно изискването на чл.99б ал.2 изр.2 от ЗГР за резултатите от работата си комисията е съставила протокол, копие от който е приложен към преписката. В протокола са поместени фактически констатации, идентични с тези по сигнала – на процесния адрес К. има регистрация, но не живее и никога не е живял там. Съгласно посоченото в протокола комисията взела решение да бъде заличена регистрацията на К. на процесния адрес *** 13, на основание чл.99 ал.1 и във връзка с чл.99б от ЗГР.

В съдебно заседание на 15.03.2021г. като свидетел е разпитан Илиян Николов, полицейски служител в РУМВР Несебър, извършил проверката на място. Свидетелят потвърждава данните по писмените доказателства – на процесния адрес живее единствено собственика Димитров и същия заявил, че К. никога не е живял там. Преди години К. бил военен и по някакви причини са помолили Димитров да даде съгласието си жалбоподателят да бъде адресно регистриран в жилището му, а Димитров се съгласил.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от зам.кмет на община Несебър Виктор Борисов, който съгласно заповед за заместване № 1919/11.11.2019г. на кмета на община Несебър и заявление от последния за ползване на платен годишен отпуск, се явява компетентен орган по смисъла на чл.99б ал.3 от ЗГР. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Актът за регистрация е постановен в изискуемата от закона писмена форма и не са налице основания за оспорването му по чл.146 т.2 от АПК.

Основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон при издаването на заповедта за заличаване на адресната му регистрация.

Материалните предпоставки за издаването на процесната заповед, както и процедурата за това са уредени в глава IV, раздел III от ЗГР. Съгласно чл.99б ал.1 от ЗГР, при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл.92 ал.1 или до областния управител за нарушение на чл.92 чл.99 ал.1 и 4 или чл.99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на подадени писмен сигнал или искане на собственик на имот заповедта за определяне на комисията се издава в тридневен срок от получаването им и се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай, че кметът не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител. Ал.2 от същият текст определя, че проверката по ал.1 се извършва в 7-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на комисията. За резултатите от проверката се съставя протокол.

Анализът на посочените правни норми сочи, че, за да започне проверка е необходимо на първо място писмен сигнал, която предпоставка в настоящия случай е налице. Съдът не констатира нарушение и при сроковете по чл.99б от ЗГР. Съставът на комисията е определен в съответствие с изискванията по чл.99б ал.1 от ЗГР.

По делото липсват доказателства за уведомяване на жалбоподателя по реда на чл.26 от АПК за започване на административното производство. В тази връзка, следва да се отбележи, че не всяко нарушение на изискванията за издаване на административен акт е съществено и води до неговата незаконосъобразност. Съществено е това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а такова ограничаване ще е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни констатации на административния орган. В конкретния случай, такива съществени нарушения не се констатираха, защото по никакъв начин не се променя крайния извод за самоличността на жалбоподателя и данните за неговата адресна регистрация по настоящ адрес. Освен това К. е осъществил правото си на защита в пълен обем чрез жалба до съда, в която е изложил оплакванията си срещу оспорената заповед. Затова неуведомяването на К. за началото на административното производство по издаване на оспорената заповед на кмета на община Несебър, макар да представлява нарушение на административнопроизводствените правила, не може да бъде квалифицирано като съществено, което да доведе до незаконосъобразност на акта, съответно като основание за оспорването му.

Законът за гражданската регистрация, разграничава регистрацията на постоянен и настоящ адрес според това къде лицето живее и къде то получава кореспонденцията си. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗГР, постоянният адрес е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а съгласно чл.93, ал.5 от ЗГР постоянният адрес е адресът за кореспонденция на лицето с органите на държавна и местна власт.

Настоящият адрес е различен от постоянния адрес. Настоящ, според чл.94, ал.1 от ЗГР е адресът, на който лицето живее. Той може да се установи чрез удостоверение въз основа на регистъра на населението, издадено от общинската администрация (чл.24, ал.2 от ЗГР).

Изводът, който се налага от посочените разпоредби е, че постоянният адрес е обусловен от избора на едно лице, къде да бъде вписано в регистрите на населението, като не е необходимо то да живее в това населено място. Местоживеенето му обаче следва да отговаря на неговия настоящ адрес.

В настоящия случай, кметът на община Несебър е мотивирал заповедта с констатациите на комисията от извършената проверка по чл.99б от ЗГР, в хода на която лицата не били открити на адреса, а според сведение от собственика на имота И.С.К. никога не е пребивавал на процесния адрес - гр.Обзор, ул.Г.С.Раковски 13 и желае същите да бъдат дерегистрирани. От друга страна по делото е установен постоянният адрес на жалбоподателя: гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.196, вх.1, ет.6, ап.21. Жалбоподателят твърди, че пребивава регистрирания настоящ адрес, както и че регистрацията била извършена със съгласието на собственика на имота, но въпреки указаната от съда доказателствена тежест, не ангажира никакви доказателства в тази насока. Събраните по делото доказателства сочат обратното, както бе посочено по-горе.

В оспорената заповед, като правно основание за издаването й е посочен чл.99 ал.1 от ЗГР, който е сред основанията за извършване на проверка, но не е сред основанията, дефинирани в закона за заличаване на регистрацията по настоящ адрес. Разпоредбата на чл.99б ал.3 от ЗГР предвижда заличаване на регистрация, направена в нарушение на изискванията по чл.92 или чл.99а от ЗГР.

В разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗГР са посочени положителните предпоставки, които следва да са осъществени, за да бъде извършена адресна регистрация на адрес в страната, а именно лицата представят един от следните документи: 1. документ за собственост; 2. документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; 3. други документи, доказващи собствеността или ползването на имота. Според ал.3 на същата разпоредба за извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1, или с нотариална заверка на подписа. Т.е. императивно изискване за извършване на адресна регистрация е писменото съгласие на собственика на имота, когато лицето не е собственик. Това изискване, по смисъла на чл.92, ал.5 от ЗГР отпада само за лицата, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота или са техни съпрузи. В конкретния случай, комисията назначена със заповед № 76/22.01.2021г. на кмета на община Несебър на 26.01.2021г. е  разгледала заявленията от собствениците на недвижимите имоти за заличаване на адресната регистрация на съответните лица и данните от писмо вх.№ Н1-ГР-6252-001 от 12.01.2021г. от РУ Несебър, ОД МВР Бургас, но не е разгледала предпоставките за извършване на регистрацията по настоящ адрес *** за И.К.. В този смисъл проверка от страна на органа по отношение на правнозначимите факти, обосноваващи заличаване на регистрацията на предвидените в закона основания – чл.92 и чл.99а от ЗГР не е извършена, което е съществено процесуално нарушение, основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.3 от АПК.

Възприетата от органа правна квалификация на нарушението на правилата за регистрация по чл.99 ал.1 от ЗГР е посочено в чл.99б ал.1 от ЗГР като основание за извършване на проверка, но не е основание за заличаване на регистрация, посочено в чл.99б ал.3 от ЗГР. Затова съдът приема, че заповедта е издадена и при нарушение на материалноправните разпоредби – основание за оспорването и по чл.2146 т.4 от АПК.

Жалбата се явява основателна, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК обжалваната заповед за заличаване адресна регистрация на К. следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.С.К., ЕГН:**********, с адрес ***, заповед № 160/29.01.2021г. на зам. кмет на община Несебър в частта, с която е постановено заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на К., на основание чл.99 ал.1, вр. с чл.99б от ЗГР.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. срещу посочената заповед в частта, с която постановено заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на лицето Цветелина Кръстева и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

Частта на решението, с която се оставя без разглеждане жалбата и се прекратява производството подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 7-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ :