Р Е Ш Е Н И Е
№
16.12.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 5092/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв. ***, против А.И.Д., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
3755/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника.
Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. Плевен***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия
за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.03.2000-30.04.2016г., и не е
погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на
посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕАД, гр. София. Сумите са начислявани от ищеца, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, извършвано от топлинния счетоводител „НЕЛБО” ЕАД, гр.
София. Твърди се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 550,55лв., от
които сумата от 487,93лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.04.2013-30.04.2016г. и сумата от 62,62лв- лихва за забава, за
периода 03.06.2013-14.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
А.И.Д., в срока на чл.133 от ГПК, чрез адв. Ив. Ц.,
оспорва предявеният иск. Посочва се, че
между сумата, посочена в издадената заповед за изпълнение и сумата,
посочена в настоящата ИМ, няма идентичност. Посочва се също, че на дата
14.06.2016г, ответникът е внесъл, по сметка на ищеца, в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК,
сумата от 600лв., с което се твърди, че
е заплатена дължимата сума. Посочва се, че поради това, ответникът не е станал причина за завеждането на делото,
поради което не дължи разноски.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №2468/26.05.2016г.,
по ч. гр.д.№ 3755/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото не се спори, че отв. А.Д., е собственик на топлоснабден
имот, находящ се в гр***, с
аб.№. Видно от приложената към ч. гр.д. № 3755/2016г.
по описа на ПлРС, препис- извлечение от сметка, се
установява, че ответникът е титуляр на партида, с аб.
7644, за топлоснабден имот, находящ
се на посоченият адрес.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото се установява също,
че на дата 14.06.2016г, ответникът Д. е
внесъл сумата от 600лв. по банковата сметка на ищеца в Уникредит
Булбанк.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 7644, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за
всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума,
за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ, в сградата,
на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода-
на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.04.2013-30.04.2016г е общо в
размер на 487,93лв.- главница, от която-сумата от 242,40лв- сума за отопление, сумата
от 239,17лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и
сумата от 6,36лв- услуга дялово
разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 0 бр. водомери и 0 бр. уреди.
Начислените суми за отопление- без ИРУ- щранг- лира в
банята. ВЛ е посочило, че сумите за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация са изчисление въз
основа на действителния обем на жилището-
По делото, като свидетел е ***
-син на ответника, който посочва, че
многократно е ходил до ТЕЦ и до топлинния счетоводител, за да търси информация
за дължимите суми; свидетелят посочва, че е имал пълномощно от своя баща.
Свидетелят посочва, че от страна на ТЕЦ
им е отказвана информация за дължимите суми. Огнянов посочва, че той,
заедно с баща си, по бележките сами са си направили изчисление на сумите и са ги внесли по банковата сметка на ищеца, след депозиране на възражението в съда.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от
ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се
дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на
забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145
от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и
на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
По делото се установи, че
партидата е открита на името на собственика на
имота- отв. А.Д., и по сила на закона-
цитираната по- горе норма на чл.153 от ЗЕ, е възникнала облигационна връзка
между него и ищеца- като доставчик на ТЕ. На основание гореизложеното, съдът
намира за установено качеството на ответника на
потребител на ТЕ, за процесния период, и
съответно същият дължи плащане на сумите, съставляващи потребена
ТЕ.
По делото, безспорно се установи,
че отв. Д., е внесъл сумата от 600лв., по сметка на
ищеца, на дата 14.06.2016г- след депозиране на възражението по чл. 414 от ГПК,
и в срока за това- съобщението за
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 01.06.2016г, поради което двуседмичния срок
изчита на дата 15.06.2016г. безспорно е
по делото е че сумата е внесена преди
датата на депозиране на ИМ- 07.07.2016г. Изрично отв.
Д., по ч. гр.д.№ 3755/2016г. на ПлРС, е направил
възражение за изтекла погасителна давност, като едновременно с това е изразил
готовност заплащане на дължимата и непогасена по давност сума, за периода след м. май 2013г. Фактът, че в счетоводството на ищеца,
плащането на сумата от 600лв. е отнесено към стари задължения за лихва, не
обвързва съда при постановяването на
настоящия съдебен акт, който следва да се произнесе съобразно всички
твърдения, възражения и доказателства по делото. Направеното от длъжника
плащане следва да бъде съобразено с възражението за изтекла погасителна
давност, която безспорно е тригодишна, доколкото възражението е направено пред
съда, в рамките на образуваното
заповедно производство.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че отв.
Д. е заплатил дължимата от него сума- главница и лихва, за периода м. март 2013-м. април 2016г., съобразно
заявената претенция, преди завеждането на иска, поради което същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва в полза на ответника, да
бъдат присъдени разноски в заповедното производство, в размер на 300лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална
зона, №128, представлявано от законния си представител ***, иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД, за признаване за установено
спрямо А.И.Д., с ЕГН**********,***, че дължи сумата от общо 550,55лв., от които сумата от 487,93лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.04.2013-30.04.2016г. и
сумата от 62,62лв- лихва за забава, за периода 03.06.2013-14.05.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК-25.05.2016г, до окончателното й изплащане, за
която сума има издадена заповед за изпълнение №2468/26.05.2016г., по ч. гр.д.№ 3755/2016г.
по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128,
представлявано от законния си представител ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.И.Д.,
с ЕГН**********,***, сумата от 300лв.-разноски по делото.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: