Р Е Ш Е Н И Е
№ 703
гр. Варна, 22.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
8678 по описа на ВРС за 2017-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108
ЗС и чл.109 ЗС на О.М.Д. - Д.,
ЕГН**********, срещу К.Й.П.,
ЕГН**********, както следва:
1/
за осъждане на ответницата да предаде владението върху: реална част от ПИ №*** по
актуалния КК и КР на гр.В., р-н П., жк.Б., одобрени със Заповед №***/***г. на
ИД на АГКК – В., с граници на имота ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №*** и при
граници на частта ПИ №*** и в останалата си част попадаща в ПИ №*** по
същите КК и КР, която част е повдигната
окомерно в цвят на л.10 от делото и е
защрихована с жълт цвят на комбинирана скица №2 на вещото лице по приетата СТЕ;
2/ за осъждане
на ответницата да преустанови действията,
с които без основание пречи на ищцата да упражнява правото й на собственост
върху същата реална част от ПИ
№*** по КК и КР на гр.В., р-н П., жк.Б., одобрени със Заповед №***/***г. на
ИД на АГКК – В., с граници на имота ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №*** и граници
на частта ПИ №*** и в останалата си част попадаща в ПИ №*** по същите КК
и КР, която част е повдигната окомерно в
цвят на л.10 от делото и е
защрихована с жълт цвят на комбинирана скица №2 на вещото лице по приетата СТЕ,
като премахне поставената в частта
ограда от бетонни колове и бодлива тел.
Ищцата твърди, че е единствен наследник на Н. Г. М., поч. на 22.05.2001г. Твърди още, че приживе Н. М. е придобила в индивидуална собственост
дял Четвърти по заключението на вещото лице по съдебна спогодба, постигната по
гр.д. №***г. на ВРС и одобрена на 12.07.1999г.,
с площ на дела 1315кв.м. и граници, описани в
спогодителния протокол и приложената към него скица по СТЕ. Поради
това ищцата счита себе си за едноличен собственик на така индивидуализирания
самостоятелен обект (делбен дял), по силата на спогодителния протокол от 1999г.
и наследяването от 2001г.
Към настоящия момент ищцата твърди, че горепосочения
поземлен обект е идентичен (попада изцяло) в границите на ПИ
№*** по актуалния КК и КР на гр.В., р-н П., жк.Б.,
одобрени със Заповед №***/***г. на ИД на АГКК – В., с площ по скица 900кв.м.,
като разликата над тези 900кв.м. до собствените й
1315кв.м. твърди, че са ситуирани в други съседни
имоти.
Твърди още, че ответницата е
легитимиран собственик на съседния ПИ ПИ №***, по същия план на гр.В., идентичен с дял Пети по заключението на вещото лице по съдебната спогодба по гр.д. №***г. на ВРС.
Твърди обаче, че ответницата е навлязла в имота на ищцата и ползва реална част
от него с площ около 470кв.м., описана текстуално и повдигната окомерно на
скица на л.10 от делото, индивидуализирана в СТЕ, като е заградила този терен с
ограда от бетонни колове и бодлива тел.
По тези причини ищцата моли да бъде
осъдена ответницата да й предаде владението върху неоснователно ползваната част
от имота, конкретизирана със заключението по изслушаната по делото СТЕ, както и
да премахне за своя сметка поставената в частта ограда от бетонни колове и
бодлива тел, с които неоснователно смущава собствеността на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
депозират писмен отговор, в който възразява за нередовност на исковата молба и
недопустимост на производството.
Оспорва
на следващо място основателността на предявените искове с доводи, които могат
да бъдат обобщени в следния смисъл: 1/ ищцата не е собственик на процесната
реална част, която ответницата твърди да е собствена на трето за спора лице; 2/
не е налице идентичност на спорната реална част с дял Четвърти по съдебната
спогодба от 1999г.; 3/ ищцата се домогва да „увеличи площта” на собствения й
имот, въз основа на „досадна фактическа грешка на вещото лице по съдебната
спогодба от 1999г.”; 4/ ответницата не ползва и никога не е ползвала спорната
реална част, която се ползва от трето лице (бившия на ответницата съпруг И.
П.).
По същество моли за отхвърляне на
исковете и за съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е безспорно, че ищцата
О.Д. – Д. е единствен наследник на Н. Г. М., починала на 22.05.2001г. и че
приживе Н. Г. М. е придобила в лична собственост дял Четвърти по заключението
на вещото лице по съдебна спогодба по гр.д. №***г. на ВРС, одобрена на 12.07.1999г., с площ на дела 1315кв.м. Тези данни се
потвърждават и от приобщените по делото удостоверение за наследници (л.9) и спогодителен
протокол със скица към него (л.6-8).
Видно от
съдържанието на приобщените спогодителен протокол със скица към него (л.6-8),
поставеният в собственост на Н. М. дял Четвърти е записан с площ 1315кв.м. и съставлява имот с проектен
№*** по скицата на вещото лице към съдебния протокол. На тази
скица (л.8) проектен №*** е ситуиран южно от територията на дял Пети,
последният с проектен №***.
На л.10-11 от
делото са приложени актуална скица на спорния терен, с повдигната от ищеца в
цват спорна реална част, както и нейна данъчна оценка.
На л.40-41 от
делото е приложено решение №2859/05.09.2007г., по силата на което от
05.09.2007г. е прекратен гражданският брак между ответницата К.П. и
тогавашния й съпруг И. П., който брак е бил сключен на 17.09.1989г. и съществуващ към одобряването на спогодбата от 12.07.1999г.
по гр.д. №***г. на ВРС.
Към делото е
приложено в цялост гр.д.
№***/***г. на ВРС. С влязлото в сила решение №*/***г. по гр.д. №***г. на ВКС, са отхвърлени исковете на Б. А. и К.П. (сегашна
ответница) за признаване за установено, че О.Д. (сегашна ищца) не е собственик
на реална част с площ 580 кв.м. от имот, с
тогавашен кадастрален №*** и с граници по тогавашен план имоти с №*** и в
останалата си част попадаща в тогавашен №***, повдигната в жълт цвят на скицата
на вещото лице по СТЕ (л.121 от гр.д. №***/***г. на ВРС). А решаващите мотиви
на ВКС са в смисъл, че О.Д. е собственик на въпросната спорна реална част, тъй
като тя е част от поставения на Н. М. дял Четири от предходното делбено дело,
респективно тази част не попада в територията на дял Пети по съдебно –
спогодителния протокол.
С цитираното решение №*/***г. по гр.д. №***г. на ВКС, по реда на чл.290 ГПК е разрешен и въпросът за
приоритетът на скицата към СТЕ пред текстуалното описание на дяловете по
съдебно – спогодителния протокол, в случай на тяхно несъответствие.
От материалите по
цитираното гр.д.
№***/***г. на ВРС – искова молба, уточняваща молба и приета от ВРС и ВОС
фактическа страна по спора, е видно, че Б. А. и К.П. (сегашна ответница) са
твърдяли, че именно те владеят спорната по това дело реална част, отречена им
за собствена.
Заключението по
приетата по настоящото дело СТЕ съдът кредитира като обективно и обосновано. От него и от обясненията на вещото
лице в о.с.з. (л.73-гръб и л.74) се установява, че процесната по настоящото
дело реална част е повдигната в жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 (л.66
от делото), с площ 454кв.м. (измерени
геодезично на място), която е материализирана на място с ограда и колове. След
заснемане, векторизиране и съвместяване се дава заключение, че тази част попада
изцяло в територията на дял Четвърти от съдебния протокол от 12.07.1999г.,
съобразно приложената скица към него. По текстуална част на
протокола, която действително не съответства на скицата, е дадено очертание в
комбинирана скица №3, което обаче е само проектно.
Показанията на св. Е. Д. съдът цени съобразно чл.172 ГПК, но и като
непосредствени и последователни. От тях се изяснява, че имотът, който О.Д.
счита за неин собствен, се намира „зад Стадион В.,
малко вдясно, зад Паметника на Съветската армия“. Този имот има граница с имота
на К.П.. Преди около десет години, лично в
присъствието на Д., К.П. е наредила да бъде заградена
територия между двата имота, за която между О.Д. и К.П. има спор за
собственост. От този момент и до днес тази част е заградена,
но практически не се ползва.
Показанията
на св. А. К. съдът цени
като безпристрастни и непосредствени, но заедно с това и като донякъде
декларативни и абстрактни. От тях се изяснява, че бившите съпрузи И. и К. П. са
придобили общ терен, намиращ се над Стадион „Ю. Г.“ (ст. В. – б.а.). Този общ имот „има
някаква граница долу“ но свидетелят не знае точно с
кого. От този общ терен, след развода между И. и К. П. (2007г.), „К. получава
известна част, а И. – долната част, като е имало някакви технически неуредици
…и впоследствие той решава да придобие собственост чрез някакво си дарение“, а
освен това „И. има някакво споразумение със собственицата – бившата му съпруга К., да минава до къщата“. Между целия
семеен терен съседния му имот, намиращ се „долу“, през 2002-2003г. И.
П., тогава в брак с К.П., поставил телена мрежа и бетонови блокчета, вместо
старата ограда на място. Подмяната била извършена „по
инициатива на семейството на К.П., тогава бяха семейство“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
приложимата за случая нормативна регламентация и позициите на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Възражението за недопустимост
на така предявените искове не може да бъде споделено.
Исковете са обосновани с твърдения за право на собственост у ищцата, индикирани
доказателствено, както и с твърдения за неоснователно ползване и смущаване на
същото от ответницата, чрез поставена от нея ограда и колове, препятстващи
достъпа на ищцата, което е достатъчно за допустимостта на исковете по чл.108 и
чл.109 ЗС. А именно такива твърдения са и типичната хипотеза
на кумулиране на тези два иска, в която връзка е налице и трайна практика на
ВКС, която ВРС не намира за нужно да посочва. Дали и
доколко ответницата ползва и смущава правата на ищцата, е въпрос по същество.
Материалната
легитимация на ищцата в случая произтича от
влязлото в законна сила решение №*/***г. по
гр.д. №***г. на ВКС, с което са отхвърлени исковете на Б. А.
и К.П. (сегашна ответница) за признаване за установено, че О.Д. (сегашна ищца)
не е собственик на реална част с площ 580 кв.м. и
граници на частта по тогавашен план имоти с №*** и в останалата си част
попадаща в тогавашен №***, повдигната в жълт цвят на скицата на вещото лице по
СТЕ (л.121 от гр.д. №***/***г. на ВРС). В доктрината и
съдебната практика няма и не е имало спор, че решението по отхвърлен
отрицателен установителен иск за собственост има идентични правни последици с
уважен от ответника по този иск негов положителен такъв (проф. Ж. С.
„Българско гражданско процесуално право“, Решение №85/22.06.2015г. по гр. д. №2/2015г., 1-во ГО на ВКС, и други). Дори в цитираното решение на ВКС е посочено, че при отхвърлен
отрицателен иск, ако ответникът по него предяви ревандикационен такъв срещу
своя предходен ищец, в делото по чл.108 ЗС той е освободен да доказва отново
собствеността си. Ето защо влязлото в законна сила решение №*/***г. по гр.д. №***г.
на ВКС легитимира материално О.Д. за собственик на процесната територия.
Още повече, че решаващите мотиви на ВКС са били, че О.Д. е собственик на
спорната реална част, тъй като тя е част от поставения на Н. М. дял Четири от
предходното делбено дело, респективно тази част не попада в територията на дял
Пети по съдебно – спогодителния протокол. И още повече, че с решение №*/***г.
по гр.д. №***г. на ВКС е разрешен и въпросът за приоритетът
на скицата към СТЕ пред текстуалното описание на дяловете по съдебно –
спогодителния протокол, в случай на тяхно несъответствие.
При това положение
и при липсата на заявен спор, че предмет на гр.д. №***/***г. на ВРС и на настоящото дело е тъждествен
терен, несъмнено решението по гр.д. №***г. на ВКС установява
правото на собственост на О.Д. върху частта от земята. А ако въпреки липсата на оспорване би възникнал въпрос за
идентичността на терена по гр.д. №***/***г. на ВРС и по настоящото дело,
той следва да бъде разрешен положително при съпоставка на окомерната скица на
ищеца (л.64-червен цвят), скицата към първата СТЕ (л.121-жълт цвят) и скицата
към повторната тройна СТЕ (л.156-син цвят) – всичките по гр.д. №***/***г. на
ВРС, с комбинирана скица №2 (л.62 от настоящото дело); при съпоставка с
текстуалните граници на частта по всички СТЕ по двете дела и при отчитане
разликата в площта и границите на ПИ №*** преди и след гр.д. №***/***г. на ВРС
(л.54 от последното дело и л.10 от настоящото).
По тези съображения съдът приема за доказана легитимацията на
ищцата по делото, за сметка на тази на ответницата, която впрочем така и не
заяви свои лични противопоставими права върху терена, а сведе защитата си до
отричане правата на ищцата, неоснователно.
По владението: От заключението по приетата по делото СТЕ, от скицата
от АГКК – В. и от заключенията по СТЕ по предходното дело от 2011г. се установи, че между дял Четири и дял Пет от спогодителния
протокол от 1999г., респективно между двата спорни поземлени имота, е налице
една граница, която е материализирана на място чрез ограда и колове. От съвкупния анализ на показанията на двамата изслушани по делото
свидетели се установи още, че тази ограда е била поставена през 2002 – 2003г.
по изричното искане и възлагане от семейството на К. и
И. П. (св. Е. Д. сочи поставяне на оградата по указание на К.П., а св. А. К. – по инициатива на семейството). Същевременно,
видно от материалите по гр.д. №***/***г. на ВРС – искова молба,
уточняваща молба и приета от ВРС и ВОС фактическа страна по спора, по това дело
Б. А. и К.П. са твърдяли, че именно те владеят спорната реална част. При това в момент след настъпилия през 2007г. между К.П. и И. П. развод. При това положение не може да
бъде споделен доводът на ответницата П., че не тя, а
бившия й съпруг ползва към момента процесната гранична част, по тяхна вътрешна
уговорка, който довод изглежда по - скоро като удобна защитна версия.
Като резултат
следва да бъде прието, че К.П. е тази, която има достъпа до спорната реална
част, за разлика от О.Д., която няма. А това мотивира основателност на иска
по чл.108 ЗС (непрекъснато ползване при него не е съставомерно).
Съобразно т.2А на ТР №***.2016г.
на ОСГК на ВКС следва да се постанови двусъставен
диспозитив по иска по чл.108 ЗС.
По иска по чл.109 ЗС гореизложените съображения са напълно относими – право
на собственост у ищцата, възможност за ползване от ответницата и трайно
налични, включително към разглеждане на делото, ограда и бетонови колове,
поставени от ответницата (лично или в съинициатива с бившия й съпруг), чрез
които именно се смущава правото на собственост на ищцата. Ето
защо и този иск съдът преценява за основателен и подлежащ на уважаване.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищеца се следват разноски от 1000лв. адвокатски
хонорар (с неоснователно възражение за прекомерност, тк при цена на иска за
собственост над 20000лв., този хонорар е дори под минимума по Наредбата (830лв.
+ 3% за горницата над 10000лв.), а отделно делото не е и с
минимална сложност; 150лв. депозит СТЕ; 18лв. такса преписи
вписване и 470,17лв. държавни такси, или общо на ищеца
се следват разноски от 1638,17лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
за установено спрямо отв. К.Й.П., ЕГН**********,
че О.М.Д. - Д., ЕГН**********, е
собственик на реална част от ПИ
№*** по актуалните КК и КР на гр.В., р-н П., жк.Б., одобрени със Заповед
№***/***г. на ИД на АГКК – В., с граници на имота ПИ №***, ПИ №*** и ПИ
№*** и при граници на частта ПИ №*** и в останалата си част попадаща в
ПИ №*** по същите КК и КР, която част е
защрихована с жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 на вещото лице по
приетата СТЕ (л.66 от делото), която скица, приподписана от съда,
съставлява неразделна част от настоящото решение,
и
ОСЪЖДА К.Й.П., ЕГН**********, да предаде на О.М.Д. - Д.,
ЕГН**********, владението върху реална част от ПИ №*** по
актуалните КК и КР на гр.В., р-н П., жк.Б., одобрени със Заповед №***/***г. на
ИД на АГКК – В., с граници на имота ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №*** и при
граници на частта ПИ №*** и в останалата си част попадаща в ПИ №*** по
същите КК и КР, която част е защрихована
с жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 на вещото лице по приетата СТЕ (л.66
от делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част
от настоящото решение, на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА
К.Й.П., ЕГН**********, да преустанови
действията, с които без основание пречи на ищцата О.М.Д. - Д.,
ЕГН**********, да упражнява правото си на собственост, като премахне оградата от бетонни колове и бодлива тел, ситуирани в
реална част от ПИ №*** по
актуалните КК и КР на гр.В., р-н П., жк.Б., одобрени със Заповед №***/***г. на
ИД на АГКК – В., с граници на имота ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №*** и при
граници на частта ПИ №*** и в останалата си част попадаща в ПИ №*** по
същите КК и КР, която част е защрихована
с жълт цвят и щрих на комбинирана скица №2 на вещото лице по приетата СТЕ (л.66
от делото), която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна част
от настоящото решение, на осн. чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА
К.Й.П., ЕГН**********, да заплати на О.М.Д. - Д., ЕГН**********, сумата 1638,17лв. – разноски пред ВРС,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………..