Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 176/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 58 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1204-002966/08.02.2021 г., на началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с
което на Й.Б.Б., ЕГН **********, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер на 400 лв.
В
жалбата се твърди, че жалбоподателят не е собственик на МПС, поради което няма
задължение да сключва ЗЗГО, както и че са налице нарушения на материалния закон
и на административно- производствените
правила, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. И., който поддържа жалбата и пледира, че са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като посочената като нарушена правна норма в АУАН
се различава от тази в НП, което води до съществено противоречие и нарушава
правото на защита. Претендират се разноски.
АНО,
редовно уведомен, не се представлява. В съпроводително писмо моли жалбата да
бъде оставена без уважение и прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от разписка към НП на л. 5 от делото същото е връчено на 24.02.2021г., а видно от транспортен етикет от ЕКОНТ на л. 35 от делото същата е подадена на 02.03.2021г.), от легитимарано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
15.12.2020г. в 01,23 ч. на АМ Тракия,
54км, посока гр. София, жалбоподателят управлявал специален автомобил СКАНИЯ
Б4х2, с рег. №********, собственост на Б. И. ООД, като МПС е било без сключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на
проверката – нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
За
горното бил съставен АУАН, връчен лично и подписан от жалбоподателя, като
дадената правна квалификация е по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Въз основа на
така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което при идентичност на описанието на нарушението и дадена правна квалификация
по чл. 683, ал. 3 от КЗ, на основание чл. 53 от ЗАНН,
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В НП изрично е посочено, че същото се
издава след извършена проверка по чл. 52, ал. 4, вр. чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът
намира, че приетите в АУАН и НП фактически положения се установяват от
наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените
доказателства по делото.
От
показанията на свидетелите Г. и С., както и от писмените доказателства по
делото (включително представените от жалбоподателя такива), се установява, че
на процесните време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което
не е било негова собственост и при извършена проверка е било констатирано, че
за автомобила няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите към момента на проверката. Посочените доказателствени източници
са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради
което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на
вътрешното си убеждение. От показанията на св. С. се установява, че водачът е
заявил, че не е погледнал документите, които са в кабината на камиона, а от
показанията на св. Танев се установява, че действително ЗЗГО не е била сключена
за процесния автомобил, но същевременно дружеството следи за застраховките и, а
водачът единствено товари и разтоварва товари.
С
оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
При
съставянето на АУАН и при издаване на НП не са допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Неоснователно
е възражението, че разминаването в посочената като нарушена правна норма в АУАН
и тази в НП води до съществено противоречие и нарушава правото на защита.
Действително в АУАН е посочено, че нарушението е по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
а в НП нарушението е квалифицирано по чл. 683, ал. 3 от КЗ, като в НП изрично е
посочено, че се издава след извършена проверка по чл. 52, ал. 4, вр. чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Принципът на законоустановеност на административното
наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на
административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на
незаконни административни санкции. Квалификацията на административното
нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с
неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна
норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е
без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в
наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган
по чл.53, ал.2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина (Решение № 5586 от
16.10.2020 г. по адм.д. № 5340/2020 г. на Административен съд – София). В
този смисъл е и константната практика на касационната инстанция- Решение № 318
от 01.03.2019 г. по к.н.а.д. № 53/2019 г. на Административен съд София –
област; Решение № 92 от 30.01.2018 г. по к.а.н.д. № 842/2017 г. на
Административен съд София – област; Решение № 133 от 25.02.2015 г. по к.а.н.д.
№ 13/2015 г. на Административен съд София – област; Решение № 984 от 24.10.2013
г. по к.а.н.д. № 748/2013 г. на Административен съд София – област; Решение №
462 от 07.05.2014 г. по к.н.а.д. № 311/2014 г. на Административен съд София –
област. При това положение допуснатата непрецизност в АУАН при цитиране на
нарушената разпоредба е изцяло преодоляна при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН чрез съдържанието на наказателното постановление.
От
събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин,
че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е
извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ,
тъй като същият, като лице, което не е собственик, е управлявал МПС, за което
не е имало сключен действащ договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите.
Застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилисти е задължителна застраховка
съгласно чл. 461, т. 1 от КЗ. В разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
предвидено, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор.
Нормата
на чл. 638 от КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за автомобилисти, както по отношение на
собственика на превозното средство, така и по отношение на лицето, което
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за автомобилистите. Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.
Жалбоподателят
е бил ползвател на моторното превозно средство, а не негов собственик, поради
което правилно административнонаказателната му отговорност е реализирана в
хипотезата на чл. 638, ал. 3 КЗ.
Нарушението
е осъществено при наличие на вина, проявена под формата на непредпазливост,
доколкото жалбоподателя в качеството си на водач е могъл и е бил длъжен да
знае, че за автомобила няма сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност“ (Решение № 526 от 11.04.2019 г. по к.н.а.д. № 208/2019 г. на
Административен съд София – област).
В
настоящия случай приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото обществената опасност на деянието не е по-ниска в сравнение със
случаите от този вид. Застраховката "Гражданска отговорност" покрива
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди във връзка с управлението на автомобила, поради което и
нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ по
дефиниция разкрива висока степен на обществена опасност.
Санкцията,
наложена на жалбоподателя, е в абсолютно определения в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ размер - 400 лева, поради
което и с оглед принципната невъзможност за определяне на глоба под най-ниския
предел, излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява
безпредметно.
Предвид
всичко изложено атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1204-002966/08.02.2021 г., на началник група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция, с което на Й.Б.Б., ЕГН **********, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (КЗ) е наложена глоба в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: