МОТИВИ към Присъда N 24/24.01.2020г., постановена по НОХД № 4301/2019г.
по описа на Пловдивски районен съд, VI н.
с.
Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Й.К.А. – роден на ***г***, живущ ***, ..., български гражданин,
неженен, с основно образование, У., неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че за периода от
06.08.2018г. до 05.10.2018г., като непълнолетен, но като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление, когато с три деяния, осъществяващи поотделно един и
същ състави на едно и също престъпление – чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
съучастие като съизвършител с неизвестно по делото
лице – съизвършител, с И.Е.Н., ЕГН: **********
– съизвършител, с К.Б.В., ЕГН: ********** – съизвършител и с Б.Й.Б., ЕГН: ********** – помагач, с цел
да набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал заблуждение у Б.Б.Г.
***, Й.Г.С. и В.П.З. ***, с което им причинил имотна вреда общо в размер на
28 204,56лв. (двадесет и осем хиляди двеста и четири лева и петдесет и
шест стотинки), както следва:
- на 06.08.2018г. в
гр.Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с неизвестно по делото лице – извършител, К.Б.В.,
ЕГН: ********** – извършител и с Б.Й.Б., ЕГН ********** – помагач, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал заблуждение у Й.Г. ***
и с това й причинил имотна вреда в размер на 13000,00 лв.
- на 28.08.2018г. в гр.Пловдив,
като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител
с неизвестно по делото лице и с Б.Й.Б., ЕГН: ********** – помагач, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал заблуждение у Б.Б.Г. *** и с това й е причинил имотна вреда в размер на
925,00 лв., 10 евро с левова равностойност 19,56 лв., златна халка 14 карата с
тегло 2 гр. на стойност 130,00 лв. и златен пръстен 14 карата с камък с тегло 2
гр. на стойност 130,00 лв., или всичко общо в размер на 1204,56 лв.
- на 05.10.2018г. в
гр.Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с неизвестно по делото лице, с И.Е.Н., ЕГН: **********
– съизвършител и с Б.Й.Б. – помагач, с цел да набави
за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал заблуждение у В.П.З. ***
причинил имотна вреда в размер на 14000,00 лв. – престъпление по чл.209, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение и срещу Б.Й.Б. – роден на ***г***,
живущ ***, ..., български гражданин, неженен, неработещ, с основно образование,
осъждан, с ЕГН: ********** за това, че за периода от 06.08.2018г. до
05.10.2018г., в условията на продължавано престъпление, когато с четири деяния,
осъществяващи поотделно един и същ състави на едно и също престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК, извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
съучастие като помагач на неизвестно по делото лице - извършител, на Й.К.А., с
ЕГН: ********** – извършител, на К.Б.В., с ЕГН: ********** – извършител и на И.Е.Н.,
с ЕГН ********** – извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението «измама», по
отношение на Б.Б.Г. ***, В.П.З. ***, Й.Г.С. и на И.Г.И.
***, чрез даване на съвети и чрез разяснения на извършителите на престъплението
Й.К.А., К.В. и И.Е.Н. за мястото и лицата, от които да вземат парични средства
и други ценности, и чрез набавяне на останалите съучастници
по делото, подпомогнал неизвестното по делото лице, което чрез водене на
разговори чрез мобилни комуникатори въвеждал в
заблуждение пострадалите лица, за да ги мотивира да се разпоредят със
имуществото си, с което причинил имотна вреда на Б.Б.Г. ***, Й.Г.С., В.П.З. *** и на И.Г.И. *** общо в размер
на 35704,56 лева, като причинената имотна вреда е в големи размери, както
следва:
- на 06.08.2018г. в
гр.Пловдив, в съучастие като помагач с неизвестно по делото лице – извършител, К.Б.В.
– извършител и с Й.К.А. – извършител, с цел да набави за себе си и за другиго
имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението измама по
отношение на Й.Г. ***, чрез съвети и чрез разяснения на Й.К.А. и на К.В. за
мястото и лицето, от което да вземат парични средства и други ценности, и чрез
набавяне на останалите съучастници по делото, подпомогнал
неизвестното по делото лице, което чрез водене на разговори чрез мобилни комуникатори въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за
да ги мотивира да се разпоредят със имуществото си, с което е причинил имотна вреда на Й.С. *** в
размер на 13000,00 лв.
- на 28.08.2018г. в
гр.Пловдив в съучастие като помагач на неизвестно по делото лице – извършител и
на Й.К.А. ЕГН ********** – извършител, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, умишлено е улеснил
извършването на престъплението измама по отношение на Б.Б.Г.
*** чрез съвети и чрез разяснения на Й.К.А. за мястото и лицето, от което да
вземе парични средства и други ценности, и чрез набавяне на останалите съучастници по делото, подпомогнал неизвестното по делото
лице, което чрез водене на разговори чрез мобилни комуникатори
въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за да ги мотивира да се разпоредят
със имуществото си, с което е причинил
имотна вреда на Б.Б.Г. *** в размер на 925,00 лв., 10
евро с левова равностойност 19,56 лв., златна халка 14 карата с тегло 2 гр. на
стойност 130,00 лв. и златен пръстен 14 карата с камък с тегло 2 гр. на
стойност 130,00 лв., или вреда общо в размер на 1 204,56 лв.;
- на 04.10.2018г. в
гр.Пловдив, в съучастие като помагач на неизвестно по делото лице – извършител
и на К.Б.В. ЕГН: ********** – извършител, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението измама
по отношение на И.Г.И. *** чрез даване на съвети и чрез разяснения на К.Б.В. за
мястото и лицето, от което да вземат парични средства и други ценности, и чрез
набавяне на останалите съучастници по делото, подпомогнал
неизвестното по делото лице, което чрез водене на разговори чрез мобилни комуникатори въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за
да ги мотивира да се разпоредят със имуществото си, с което е причинил имотна вреда на И.Г.И. *** в размер
на 7500,00 лв.;
- на 05.10.2018г. в
гр.Пловдив, в съучастие като помагач на неизвестно по делото лице – извършител,
на Й.К.А., ЕГН:********** – извършител и
на И.Е.Н., ЕГН: ********** – извършител, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението измама
по отношение на В.П.З. *** чрез съвети и чрез разяснения на Й.К.А. и на И.Е.Н.
за мястото и лицето, от което да вземат парични средства и други ценности, и
чрез набавяне на останалите съучастници по делото, подпомогнал
неизвестното по делото лице, което чрез водене на разговори чрез мобилни комуникатори въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за
да ги мотивира да се разпоредят със имуществото си с което е причинил имотна
вреда на В.П.З. *** в размер на 14000,00 лв. – престъпление по чл.210, ал.1,
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Районна прокуратура –
Пловдив е повдигнала обвинение и срещу К.Б.В. – роден на ***г***, живущ ***, ...,
български гражданин, неженен, с основно образование, У., безработен, осъждан,
ЕГН: ********** за това, че за периода от 06.08.2018г. до 04.10.2018г., при
условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи
поотделно един и същ състави на едно и също престъпление – чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК, извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
съучастие като съизвършител с неизвестно по делото
лице – съизвършител, с Й.К.А., с ЕГН: ********** – съизвършител и с Б.Й.Б., с ЕГН: ********** – помагач, с цел
да набави за себе си и за другиго имотна облага, поддържал заблуждение у И.Г.И. *** и Й.Г. ***, с което
им причинил имотна вреда общо в размер
на 20500,00 лв. (двадесет хиляди и петстотин) лева, както следва:
- на 06.08.2018г. в
гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител с
неизвестно по делото лице – извършител, Й.К.А. – извършител и с Б.Й.Б., ЕГН: **********
– помагач, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал
заблуждение у Й.Г. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 13000,00
лв.
- на 04.10.2018г. в
гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител с
неизвестно по делото лице – извършител и с Б.Й.Б., ЕГН: ********** – помагач, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал заблуждение у И.Г.И.
*** и с това му причинил имотна вреда в размер на 7500,00 лв. – престъпление по
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
И на последно, но не по
степен на важност, място Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение и
срещу И.Е.Н. – роден на ***г***, живущ ***, ..., български гражданин, неженен,
със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на
05.10.2018г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител
с неизвестно по делото лице – съизвършител, с Й.К.А.,
с ЕГН: ********** – съизвършител и с Б.Й.Б., с ЕГН: **********
– помагач, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал
заблуждение у В.П.З. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 14 000,00
лева – престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатите срещу подсъдимите обвинения,
като счита същите за доказани по несъмнен и категоричен начин. Прави кратък
анализ на фактическата обстановка, като на първо място сочи механизма на
извършване на така наречените „телефонни измами“, каквито случаи са и описаните
в обвинителния акт. По делото имало данни за лице, което се свързвало
посредством мобилни комуникатори с пострадалите лица и което ги въвеждало в
заблуждение, че има пострадал техен близък или самите лица ще пострадат, с
което ги мотивирал да се разпоредят с парични средства или ценности, за да не
настъпи някое негативно за пострадалите събитие. Това лице не било установено,
поради което били отделени материали в друго производство. Неизвестният по
делото извършител обаче комуникирал активно с подс.Б.Б., който отново посредством мобилен комуникатор
се свързвал с останалите подсъдими А., В. и Н., като го упътвал до мястото,
където живеели пострадалите лица, след което им съобщавал какво лице ще
изхвърли през прозорец или тераса на жилището си плик с пари или ценности.
Тогава подс.А., В. и Н., в зависимост от това кой е
получил обаждането от подс.Б., взимали изхвърлените
пликове с пари или ценности, след което се отдалечавали от мястото. Без
активната дейност на подс.Б.Б.,
останалите подсъдими не биха имали възможността да знаят кои лица са въведени в
заблуждение и биха изхвърлили пари и ценности от домовете си, за да бъдат на
точното място и да ги вземат. Дейността на неизвестното по делото лице и подс.Б. била изключително конспиративна, като последните
двама нямали личен контакт с подс.А., В. и Н., а
единствено разговори с тях водел подс.Б., който често
звънял със скрит номер или от други мобилни комуникатори, за да запази в тайна
своята самоличност и да поддържа конспиративната връзка. В последствие, след
като подс.А., В. и Н. взимали парите и ценностите от
пострадалите лица, подс.Б. ги насочвал къде да ги
занесат, като част от средствата оставали за подс.А.,
В. и Н.. Прокурорът отбелязва, че подс.Б. бил познат
на подс.А. и подс.В.
единствено по глас, като последните го разпознават категорично. Доказателство в
подкрепа на обясненията на последните двама подсъдими, че гласът, чут от тях е
на подс.Б. е и поведението на последния в следствения
арест и в затвора, където същия търсел контакт с двамата подсъдими А. и В.,
заплашвал ги чрез различни лица, алтернативно им предлагал пари, за да се
откажат от обясненията си и да не го сочат за лицето, осъществявало с тях
разговори по телефони и насочвало ги към пострадалите лица.
От събраните по делото
доказателства представителят на обвинението счита, че са налице категорични
доказателства в подкрепа на обвиненията срещу подсъдимите, като по отношение на
първото деяние – на 06.08.2018г. са налице достатъчно доказателства, а именно
показанията на пострадалата св.С., която разпознава подс.А.
и В., както и от техните обяснения, се установява изцяло механизма на
извършване на деянието. От тези доказателства прокурорът приема, че
неизвестното по делото лице е въвело в заблуждение пострадалата св.С., че ще
пострада от неизвестни за нея лица, ако не предаде налични в нея средства, след
което двамата подс.А. и В. взели общо сумата от
13 000 лв., като за целта през цялото време били координирани от подс.Б., койот поддържал телефонна връзка с тях.
По отношение на деянието на
28.08.2018г. към подс.А. се била присъединила и св.С.,
която заедно с подс.А. посетила адреса на
пострадалата св.Г.. Тогава неизвестното по делото лице въвело св.Г. в
заблуждение, че ще пострада нейната дъщеря, ако не плати определена сума, като
през това време подс.Б. координирал по телефона подс.А., който отишъл на адреса на св.Г., изчакал я под
терасата й, след което пострадалата изхвърлила плик с пари и ценности, а подс.А. го взел. През цялото това време подс.Б.
координирал действията на подс.А. по телефона, което
било наблюдавано от св.С..
Прокурорът счита, че и
останалите две деяния – на 04.10.2018г., при което е пострадал св.И.И. и на 05.10.2018г., при което е пострадала св.В.З. също
се доказват по описания горе механизъм и от обясненията на подс.К.В.,
който описва дейността на подс.Б. и как е взел парите
от св.И., а св.С. описва подробно начина на получаване на парите от св.З.,
които били взети от подс.Н., който дори подвикнал на
пострадалата свидетелка да му хвърли парите, което за обвинителя сочело за
особен мотив и умисъл, като подсъдимите ясно съзнавали, че участвали в измама,
осъществявана от неизвестно от тях лице и координирани по телефона от подс.Б.. Представителят на обвинението сочи, че единствено тезата
на подс.Н. се различавала от посочената в
обвинителния акт фактическа обстановка, но това според него е защитна теза на
подсъдимия, която се оборва от показанията на очевидеца – св.С., която още в
хода на досъдебното производство е дала подробни показания и е участвала в
следствен експеримент, в който е посочила жилищата на пострадалите и начина на
получаване на парите. Всичко изложено до тук мотивира прокурора да приеме, че
четиримата подсъдими са действали умишлено, всеки един от тях е имал конкретна
роля, съзнавал е своето поведение и участието му в кръга от извършители на
измамите, като именно с активното поведение на всеки подсъдим, както и на
неизвестното по делото лице, е било възможно осъществяване на престъплението по
чл.209 и чл.210 от НК. Липсата на което и да е лице от тази верига не би довело
до постигане на престъпния резултат.
С оглед на всичко изложено
до тук прокурорът предлага на Съда да признае подсъдимите за виновни по
повдигнатите им обвинения, като предлага по отношение на подс.Й.А.
наказанието да бъде редуцирано по реда на чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като към
момента на извършване на престъпленията е бил непълнолетен. Предлага Съда да му
определи и наложи наказание при условията на чл.54 от НК, тъй като подс.А. имал важна роля в извършване на деянията, което да
бъде в размер на една година лишаване от свобода, като предлага да се приспадне
периода на предварително задържане. По отношение на подс.К.В.
прокурорът предлага на Съда да определи наказание по реда на чл.55 от НК, тъй
като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и подс.В. активно е съдействал за изясняване на обективната
истина. Ето защо предлага на последния да се наложи наказание в размер на десет
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим и се
приспадне предварителното задържане. За подс.Б.Б. представителят на обвинението сочи наличие на отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно предишните му осъждания и активната
дейност на подсъдимия в извършване на всяко едно от деянията. Ето защо предлага
на Съда да определи наказание при условията на чл.54 от НК, което да бъде в
размер на четири години и осем месеца, които да се изтърпят при първоначален
строг режим. За подс.Н. прокурорът сочи, че
подсъдимият е осъществил настоящото деяние в изпитателния срок на предходно
осъждане, което е отегчаващо отговорността обстоятелство, като наред и с
високия размер на вредата води до извода, че наказанието следва да се определи
при условията на чл.54 от НК, което да бъде в размер на две години и шест
месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Предлага на Съда
направените по делото разноски да се възложат на подсъдимите, а веществените
доказателства по делото да се отнемат в полза на Държавата по реда на чл.53 от НК, тъй като са послужили за извършването на престъпленията.
Защитникът на подс.Б.Б. – адв.Б.
прави кратък анализ на събраните доказателства по делото, като набляга на това,
че подзащитният му е обвинен за това, че е участвал като помагач във всяко едно
от деянията, предмет на настоящото наказателно производство. Навежда твърдения,
че липсват доказателства подзащитният му да е получил част от парите, които са
били взети от другите подсъдими, липса и доказателства подс.Б.
да е действал с цел да увреди пострадалите лица. Фактът обаче, че неговото
участие било като помагач, според защитника му било достатъчно основание за да
е налице смекчаващо отговорността обстоятелство. Наред с това позицията на подс.Б. и защитника му изначално била да се проведе
съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК, което явно е целяло признание
на фактите, изложени в обвинителния акт, но това не се случило заради
процесуално поведение на една от страните. Защитникът сочи и поведението на
двама от подсъдимите, които сочат подс.Б. като
лицето, което им звъняло по телефона и ги упътвало, което поставяло
подзащитният му в крайно неизгодно положение. В крайна сметка според защитника,
прокурорът не е искал да изясни докрай това престъпление, като не са установили
лицата, които са заплашвали по телефона пострадалите за да се разпоредят със
своите пари, което щяло да оневини подзащитният му, за който нямало никакви
доказателства да е осъществявал тази дейност. Защитникът навежда твърдения, че подс.Б. бил в Г., където живеел няколко месеца с цел
лечение, че истинският извършител бил в залата като свидетел и бил посочен от
тях, но Съдът не взел предвид това, като има предвид твърденията им, че св.В.Д.
бил ползвал телефона на подс.Б. в гр.Л. и явно тогава
е била осъществена някаква измамна дейност, но подс.Б.
не е имал отношение към нея. Но поради тази глупост да предостави мобилния си
телефон на друго лице сега подс.Б. бил подведен под
наказателна отговорност. С оглед на изложеното защитникът моли Съда да прояви
снизхождение, тъй като деятелността на подзащитният му е странична, той
съжалява за стореното и признава вината си. Налице са предходни осъждания,
което е негативно обстоятелство, но защитникът счита, че предлаганото от
прокурора наказание е несъразмерно тежко. Има тежко здравословно състояние,
което налага често лечение, като подсъдимият пътува в чужбина при свой близък
за да се лекува. Предвид на всичко изложено моли Съда да наложи наказание при
условията на чл.55 от НК и наказанието лишаване от свобода да е под предвидения
в чл.210 от НК размер.
Защитникът на подс.Й.А. – адв.П. счита, че
обвинението е доказано, като подзащитният й прави подробни обяснения и сочи
начина на извършване на престъпленията. Навежда твърдения, че подзащитният й е
бил непълнолетен към момента на извършване на деянията, с чисто съдебно минало,
с тежко семейно положение. Наред с това подс.А. е дал
подробни обяснения в хода на съдебното следствие, с което е оказал съществено
съдействие за изясняване на обективната истина и механизма на извършване на
изпълнителното деяние на престъпленията, за които е обвинен. Сочи и участието
на всеки един от подсъдимите, както и начина, по който са получавали паричните
средства от пострадалите лица. Защитникът навежда твърдения, че докато бил в
ареста подс.А. получавал заплахи да не издава
останалите подсъдими, но въпреки това проявил необходимата смелост и обяснил
подробно участието на останалите подсъдими. Защитникът счита обаче, че за едно
от деянията – на 05.10.2018г., при което пострадалото лице е предало сумата от
14 000 лв. подс.А. нямал участие, поради което
моли Съда да го признае за невинен по
това обвинение. Като причини за извършване на престъпленията защитникът навежда
твърдения за тежкото семейно положение, което имал подс.А.
– последният живеел сам, без родителски контрол и грижа, като последното се
оказало негативно за неговото възпитание. Предвид на това защитникът моли Съда
да наложи наказание при условията на чл.55 от НК, което да бъде пробация, а от последното да се приспадне срокът на
предварителното задържане.
Защитникът на подс.К.В. – адв.П. също счита, че
обвинението е доказано по категоричен начин и те били първите, които поискали
производството да протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, но това било отказано.
Навежда твърдения, че подзащитният й е направил подробни обяснения, в които
също сочи за начина, по който подсъдимите са извършили престъпленията, за
ролята на всеки един от тях, както и сам е посочил неговото участие и роля в
отделните деяния, т.е. по този начин подс.В. сам се е
разобличил и е проявил критичност към извършеното от него. Подс.В.
се е разкаял още в хода на досъдебното производство, където е направил
самопризнания, въз основа на които разследващите са достигнали и до останалите
извършители, а в деянието, в което е бил сам единствено неговите обяснения
изясняват фактическата обстановка. Предвид на изложеното защитникът моли Съда
да прояви снизходителност и да определи наказание при наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства, която да бъде справедливо и да съответства на
извършеното и на оказаното съдействие от страна на подсъдимия. Защитникът предлага
на Съда да наложи на подс.В. наказание лишаване от
свобода в размер на десет месеца, като бъде приспаднато предварителното му
задържане.
Защитникът на подс.И.Н. – адв.Г. счита, че с
оглед на събраните доказателства, единствената справедлива присъда по отношение
на подзащитният й е оправдателна такава, но считала това за екстравагантно
искане по отношение на Пловдивския съд. Прави кратък анализ на механизма на
извършване на телефонните измами, като счита, че те се осъществяват от т.нар.
„работни“ телефони и измамниците не ги държат в себе си, а имало лица, които ги
носели и при установяване от полицията, тези лица „изгаряли“. Навежда
твърдения, че прокурорът и разследващия полицай, който присъствал на някои от
заседанията, знаели предварително какво ще кажат подсъдими и свидетели, че част
от обвинителния акт бил неясен за защитата. По отношение на деянието, за което
на подзащитният й е повдигнато обвинение навежда твърдения, че в обвинителният
акт било описано едно, а в съдебно заседание се оказало различно по отношение
на броя и кои са били лицата, пътували до гр.Пловдив. Защитникът изразява
сериозно съмнение относно достоверността на показанията на св.С. и счита
последната за недобросъвестна, тъй като е нелогично да се счита за заблудена от
един непълнолетен. На следващо място защитникът навежда доводи, че било
нелогично св.С. да била прост наблюдател на случващото се и да не разбирала
какво става, като защитникът счита, че именно тя е организатор на тези
дейности. Навежда съмнения и по отношение на участието на подзащитният й, тъй
като само св.С. го сочи за участник, а другия присъствал – подс.К.В.
в обясненията си твърди, че е бил сам. Дори защитата навежда твърдения, че това
деяние на ул.“Л.“ в гр.Пловдив било извършено от подс.А.
и от лице на име А. А., каквито данни имало в досъдебното производство, но в
последствие се сменила разследващата теза и така подзащитният й станал
обвиняем. Счита, че поведението на св.С. и нейните показания са продиктувани от
действията на полицията и на разследващите органи, които са й направили т.нар.
„индулгенция“ за нейното поведение, в замяна на което тя сочи останалите
подсъдими като виновни в извършените престъпления. Анализира нейните показания,
като изказва съмнение във всяка част от тях, както по отношение на поведението
на св.С. и подсъдимите преди извършване на деянието, така и по отношение на
движението на автомобила и самия автомобил. На следващо място защитата отделя
особено внимание по отношение на показанията на свидетели – полицейски
служители и проведения им разпит. Счита показанията на последните за
незаконосъобразни, тъй като се базират на данни получени по време на беседа,
което съдилищата не кредитират като показания по реда на НПК. Отново навежда
съмнения и по отношение на достоверността на показания на св.С., като счита, че
истинският извършител е лице с имена А. А., удобно пропуснат от разследващите
органи. С оглед на всичко това моли Съда да оправдае изцяло подзащитният й по
отношение на вмененото му престъпление измама за сумата от 14 000 лв., тъй
като последният не е участвал и не е разпознал никакви гласове, защото не е
говорел с никой. Алтернативно, с оглед пълнота на защитната й теза, моли Съда да
не налага предложеното от прокурора наказание в размер на две години и шест
месеца, като твърди, че предходното осъждане не може да е основание за налагане
на по-тежко наказание. Моли Съда да отчете, че подзащитният й е бил стриктен до
този момент и се е явявал на всяко едно съдебно заседание.
Подс.Й.А. се признава за
виновен и съжалява за стореното. В своите подробни обяснения сочи как са
извършвани деянията, ролята на всеки един и това, че през цялото време бил
координиран от гласа на подс.Б.Б.,
който го напътствал до адресите и лицата, от които следвало да вземат парите, а
в последствие искал от него да се закарат до различни населени места в Северна
България. За извършеното от него подс.А. получавал
част от получените пари, с които се издържал. Съжалява за извършеното от него и
осъзнава противоправността на деянията си, като моли
Съда за по-леко наказание.
Подс.Б.Б. също се признава за виновен и изказва съжаление за
стореното. Заявява, че не се е опитвал да подкупи подс.А.
и В., тъй като в затвора нямало как да стане това поради присъствието на
охранителите. Отново изказва искрено съжаление за стореното и заявява, че
повече няма да се занимава с подобно нещо.
Подс.К.В. също изказва
съжаление за стореното. Прави подробни обяснения, в които сочи механизма на
извършване на деянията и ролята на всеки един от подсъдимите. Сочи, че през
цялото време е бил напътстван по телефона от глас на лице, което не познавал,
но в последствие разпознал като подс.Б.Б., след като се срещнали. Осъзнавал противоправността
на поведението си и си взел поука, като искал да съдейства на разследването за
да изкупи вината си и отново изказва искрено съжаление за стореното.
Подс.И.Н. заявява, че
категорично няма нищо общо със стореното и моли Съда да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Й.К.А. е роден
на ***г***, живущ ***, ..., български гражданин, неженен, с основно
образование, У., неосъждан, с ЕГН: **********.
Б.Й.Б. е роден на ***г***,
живущ ***, ..., български гражданин, неженен, неработещ, с основно образование,
осъждан, с ЕГН: **********.
К.Б.В. – роден на ***г***,
живущ ***, ..., български гражданин, неженен, с основно образование, У.,
безработен, осъждан, ЕГН: **********.
И.Е.Н. – роден на ***г***,
живущ ***, ..., български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН: **********.
Св.Е.С. и синът й К.
П. били от гр.Л. и живеели там, но поради липса на работа, св.С. решила двамата
да заминат за гр.... да търсят препитание. Така през 2018г. св.С. *** и се
свързали с подс.Й.А., който давал квартира под наем. Подс.А. живеел сам по това време и бил непълнолетен, като
за да се издържа отдавал под наем част от имота, в който живеел. За него се
грижел дядо му, тъй като бащата на подс.А. бил
починал, а майка му заминала в Англия да работи. Синът на св.С. – К. П. се
записал в класа на подс.А. и така двамата станали
приятели. Междувременно св.С. си намерила работа като хигиенист в хотел „М.“ и
с това изкарвала пари, с които двамата със сина й живеели. По това време с тях
се свързал техен познат от гр.Л. на име М.Г., който им предложил да изкарват
допълнителни пари като пренасят разни пратки. Работата се състояла в това да им
звънят разни лица и да им дават адреси, от където да се взимат пратки, които
после да се носят на определени населени места в Северна България. Св.С. имала
нужда от пари и се съгласила, като нейния познат М.Г. дал номера й на непознати
за нея лица, които й звънели от скрит номер или от чуждестранни карти, като я
пращали на адрес да взима пакети и да ги доставя където и посочат. В тази
дейност св.С. привлякла и сина си К. П. за да може да изкарват повече пари. Тъй
като непознатите за тях хора искали и други лица, с които да работят, т.е. да
имат и други подобни куриери, то К. П. предложил на своя съУ.
и наемодател – подс.Й.А. да изкара допълнителни пари.
Така П. обяснил на подс.Й.А. за тази „куриерска“
дейност, от която се изкарвали добри пари. Подс.А. се
съгласил К. П. да го свърже с тези хора, тъй като страдал от безпаричие и решил
по този лесен начин да се снабди с пари. Същевременно разбрал от св.С., че тя
излизала от работа, когато й позвънят и отивала на адрес, след което взимала
пратка и я доставяла на друг адрес, за което получавала от 100 до 200 лв. В
последствие подс.А. привлякъл в тази дейност и своите
приятели – подс.К.В. и подс.И.Н..
През 2018г. подс. Й.А. ползвал мобилни номера ****** и ******, подс.К.В.
ползвал мобилни номера ****** и ******, а подс.И.Н.
ползвал мобилен номер ******.
Подс.Б.Б. живеел в гр.Л. и бил безработен, като се снабдявал със
средства участвайки в групи за извършване на т.нар. „телефонни измами“ – лица
които въвеждали пострадали в заблуждение по телефона, като им представяли
неверни обстоятелства с цел пострадалите да предоставят свои пари или ценни
вещи. Организацията на подобен вид измами била сложна като всеки етап от
измамата се осъществявала от различни лица, които имали своя роля, а често с
оглед конспирация, част от тези лица нямали личен контакт помежду си. При
евентуално разкриване на част от участниците в групата, връзката помежду им се
прекъсвала и така въвеждащите в заблуждение лица оставяли в тайна, тъй като
били неизвестни за лицата, доставящи парите или ценностите. Ролята на подс.Б.Б. била да се свързва с
лица – „мулета“ /лицата, които доставяли парите или ценностите/, които да
координира и изпраща на адресите на пострадалите лица и тези „мулета“ да
получават от пострадалите пари или ценности, които в последствие да бъдат
доставяни до лицата, въвеждащи в заблуждение пострадалите. С цел конспиративност и запазване на самоличността на въвеждащите
в заблуждение и съответно координаторите, какъвто бил подс.Б.,
нямало личен контакт между тях и „мулетата“, като последните нямали контакт и с
въвеждащите в заблуждение пострадали лица. През 2018г. подс.Б.
ползвал личен мобилен номер ******, както и множество други предплатени СИМ
карти на български и чужди мобилни оператори. Когато осъществявал връзка подс.Б. често скривал номера, от който звъни, а след това
изхвърлял картата, която ползва и заменял с друга. Целта на това му действие била
да не бъде проследен и установен.
На неустановена дата
през първата половина на 2018г. на номера на подс.А. ******
позвънил „скрит“ номер, като с него се свързал подс.Б.Б.. Не се представил с име, като обяснил, че номера му бил
даден от негов познат и поискал от него да започнат да работят и да доставя
разни пратки. Подс.А. бил наясно с тази дейност от
св.С. и сина й К. П., поради което откликнал на предложението да започне
подобен вид работа. Така между него и подс.Б. се
изградила връзка на познанство, като само Б. търсел подс.А.
и разговаряли за доставката на пратки, че иска да е лоялен към него и да работи
само с него. Водели чести разговори на различни теми, като подс.Б.
целял да опознае и да се сближи с подс.А., като създаде
приятелска връзка с оглед бъдеща работа. Започнали да обсъждат и лични неща и
проблеми, като подс.Б. споделил, че често се налагало
да влиза в болница, а подс.А. се оплаквал, че няма
достатъчно пари. Подс.А. не познавал подс.Б. и го наричал „гласа“. В последствие подс.А. свързал подс.К.В. и подс.И.Н. с подс.Б., като и
тримата наричали Б. „гласа“. Във всички разговори единствено подс.Б. се свързвал с подс.А., В.
и Н. с цел доставка на пратки. Така за кратко време подс.Б.
успял да изгради добра връзка с подс.А., В. и Н. за
да ги убеди да отиват на адреси и да получават пликове с пари и ценности, които
в последствие да доставят до адреси, които подс.Б. им
посочвал – основно това било с.О., общ.Л.. Като възнаграждение подс.Б. определял 20% от стойността в пликовете – сума,
създаваща достатъчно мотивация за
останалите подсъдими да вършат своята част от работата.
Така подс.А., В. и Н. разбрали, че ще бъдат част от схема за
осъществяване на „телефонни измами“. Механизмът на осъществяване на тези измами
бил в следната поредност:
Неустановено лице
/за което има отделени материали от досъдебното производство/ се свързвало по
телефон с пострадали лица, като след установяване на контакт започвал да ги
въвежда в заблуждение, представяйки се за полицейски служител или лекар. В
последствие това лице мотивирало пострадалите лица да дадат свои пари и
ценности на лица, който се намирали в близост до жилището на пострадалия. Обикновено
парите следвало да се дадат за да не бъдат нападнати пострадалите лица, тъй
като към тях се отправяли заплахи за сигурността и живота им или се представяла
версия за болен роднина и парите били необходими за спешното му лечение. Тук
била функцията на подс.Б.Б.,
който предния ден уведомявал някое от т.нар. „мулета“ /подс.А.,
В. и Н./*** да очаква обаждане. Така, след като пострадалото лице било убедено
да предостави свои пари или ценности, неизвестният извършител уведомявал подс.Б., който от своя страна направлявал т.нар. „мулета“ /подс.А., В. и Н./ и ги изпращал до адреса на пострадалия да
получат парите или ценностите. Често неизвестният извършител на въвеждането в
заблуждението и подс.Б. били заедно, тъй като
отправяните заплахи се чували при разговора на Б. с „мулетата“. След като
„мулетата“ /подс.А., В. и Н./ отивали на посочения от
подс.Б. адрес, последния ги инструктирал от къде да
чакат появата на измаменото лице, какво ще е то и какво ще изхвърли през
терасата си или прозореца си. В голяма част от случаите подс.Б.
бил наясно с парите или вещите, които следвало да бъдат изхвърлени, като неизвестното
по делото лице инструктирало пострадалите да поставят парите или ценностите в
плик или чанта. След като парите или ценностите биват изхвърлени от
пострадалото лице, ролята на „мулетата“ била да вземат плика или чантата, в
която били поставени, след което да се махнат от мястото и подс.Б.
искал от тях да го уведомят каква е тяхната стойност. В последствие подс.Б. определял процентът за „мулетата“, който бил
уговорен на 20% - възнаграждение за извършеното, след което изисквал от тях да
закарат останалата сумата пари или ценности до определено от него място,
най-често с.О., общ.Л. или в гр.П..
С оглед така
създадената организация, описана по-горе, на 05.08.2018г. подс.Б.Б. позвънил по телефона на подс.Й.А.
и му казал да вземе още едно момче и на следващия ден да са в гр.П.. Подс.А. казал за това на подс.В.
и така на 06.08.2018г. двамата пристигнали сутринта в гр.П., като очаквали
обаждане.
Св.Й.С. ***. Около 10,00ч. на 06.08.2018г. на
домашния телефон на св.С. позвънил мъж, който се представил за полицай от Първо
РУ с имена В. Й.. Лицето обяснил на св.С., че имали апаратура, която показвала,
че телефонни терористи щели да се свържат с нея по телефона. Поискал от св.С.
да предостави мобилния си номер за да държи връзка с нея, като й обяснил, че
тези терористи може да искат от нея пари и св.С. следвало да им даде, за да
може полицейските служители и Й. да ги хванат. В последствие лицето,
представило се за полицейския служител Й., позвънило на мобилния телефон на св.С.
за да държи връзка с нея и да знае какво се случва. В това време звъннал
стационарния телефон на св.С. и неизвестно за нея лице започнало да я заплашва
с вулгарни думи, че ще й отрежат ръцете, краката, че бъде хвърлена в Панчаревското езеро и че негови хора вече били на четвърти
етаж и ще я нападнат, ако не хвърли пари през терасата.
Междувременно подс.Б. позвънил на подс.А. и му
казал да отиде до адреса на св.С. *** и да очаква жена, която ще хвърли през
терасата си пари. Двамата подсъдими А. и В. изпълнили разпореждането на Б. и
отишли до адреса, като застанали на улицата на блока, от задната страна на
входа.
Разговорът на
непознатото лице със св.С. продължавал и последната се уплашила от отправените
й заплахи. Същевременно на мобилният й телефон лицето, представило се за
полицейски служител Й., убеждавало С. да не се притеснява, че около дома й има
полицейски служители и трябвало да изпълни исканията им и да даде пари, като
това бил единствения начин да заловят терористите. Св.С. обяснила, че има в
дома си 6 000 лв., след което по указание на мнимия полицейски служител Й. ги
поставила в черна торба. Парите били в банкноти по 50 лв. Лицето, което
заплашвало св.С. по стационарния телефон й обяснил, че под терасата й има двама
негови хора, като св.С. се показала през терасата и видяла подс.А.
и подс.В.. Св.С. хвърлила торбата, в която имало
6 000 лв., а подс.А. отишъл до блока, където в
тревата била паднала торбата, взел я и двамата с подс.В.
се отдалечили. След това мнимия полицай Й. се обадил по мобилния телефон на св.С.
и й казал, че били хванали двама души от групата. Междувременно на стационарния
телефон отново позвънило лицето, което отправяло заплахите и питал св.С. защо
се е обадила в полицията, неговите хора били заловени и това нямало да бъде
простено на св.С.. Отново продължил със заплахи, което сериозно притеснило св.С.,
която разговаряла и по мобилния телефон с мнимия полицейски служител Й., който
пък я мотивирал да изпълни исканията на лицето от стационарния телефон и да
даде още пари. Св.С. решила, че като даде още пари този тормоз ще спре, при
което обяснила, че може да даде още 5 000 лв. Тогава лицето, което я
заплашвало по стационарния телефон, й казало, че под терасата имало негови
хора, а мнимия полицейски служител Й. успокоявал св.С. да не се притеснява.
Така св.С. отново поставила парите в чанта, след което отишла до терасата и
хвърлила долу пред блока сумата от 5 000 лв., поставени в чанта. В това време
подс.В. бил в близост до блока и отишъл до мястото,
където в тревата била паднала чантата с парите, взел я и се отдалечил. Св.С.
ясно успяла да види и двамата подсъдими как взимат чантите с парите и как
изглеждат.
През това време подс.Б. не спирал комуникацията си с подс.А.
и подс.В.. Разбрал от тях, че са взели общо
11 000 лв., след което им казал да оставят за тях 20% от сумата, а
останалите пари подс.А. следвало да им ги занесе до
с.О., общ.Л.. Подс.А. отделил 20% от сумата и я
разделил с подс.В., след което взел останалата част и
потеглил за с.О.. Подс.В. ***, защото подс.Б. му обяснил, че може да се наложи да чака и да вземе
още пари.
Междувременно
разговорите на св.С. с мнимия полицейски служител Й. не престанали. Последният
разговарял с нея на мобилния й телефон, като й обяснил, че телефонните
терористи имали познати в банките и щели да изтеглят наличните й по банковата
сметка пари. Обяснил, че е добре да отиде до банката и да изтегли сумата от
10 000 евро, за да не я прехвърлят в друга сметка без нейно знание. Св.С.
повярвала на мнимия полицейски служител и излязла от дома си и отишла в банка
ДСК, където проверила сметката си. В нея имала 40 000 лв., които св.С.
прехвърлила в друга сметка и изтеглила 2 000 лв. за да има в себе си. След
това св.С. решила да отиде до работата на съпруга си, за да му сподели какво се
е случило, но мнимия полицейски служител Й. й позвънил на мобилния телефон,
като я питал защо не се прибира в дома си, което притеснило св.С. – решила, че
я следят и тя се прибрала в дома си. Позвъняванията и на стационарния и на
мобилния телефон от двете лица не спирали, при което св.С. заявила, че няма
повече пари, а само 2 000 лв. Лицето, което разговаряло със свидетелката
на стационарния телефон, продължило със заплахите към нея, а мнимия полицейски
служител Й., който разговарял със св.С. на мобилния й телефон, я успокоил и
казал да хвърли и тези 2 000лв., тъй като имало полицаи и така щели да
заловят цялата група. Св.С. отново повярвала и сложила сумата от 2 000 лв.
в плик и отново я хвърлила през терасата. През това време подс.В.
отново чакал до блока на св.С., тъй като подс.Б. го
бил инструктирал да очаква отново хвърляне на плик с пари. След като св.С.
хвърлила парите, видяла как подс.В. отново се
доближил до тревата пред блока и взима плика с пари, след което се отдалечава. Подс.В. взел този плик с 2 000 лв. и се отдалечил,
като подс.Б. постоянно разговарял с него по телефона.
Подс.Б. разбрал за взетата сума и инструктирал подс.В. да хване автобус и да отиде до гр.П., където щял да
се срещне с подс.А. и да предаде сумата.
Мнимият полицейски
служител продължил разговорите със св.С., като й казал, че трябва да отиде до
банка и да изтегли пари, като при необходимост свидетелката да отиде до друг
клон. Това мотивирало св.С. да излезе и с такси отишла до работата на съпруга
си. Когато била при него мобилния телефон отново иззвънял и мнимия полицейски
служител Й. попитал дали С. е в банка, но чул гласа на съпруга на свидетелката,
след което разговора прекъснал. Така св.С. разбрала, че е измамена, след което отишла
в полицията, а телефонът на мнимия полицейски служител Й. бил изключен.
Междувременно същия
ден подс.А. *** и по указания на подс.Б.
оставил остатъка от 11 000 лв., взети от св.С. до спирка, посочена от подс.Б., а след това тръгнал за гр.П.. По-късно подс.В. пристигнал в гр.П. и оставил парите на указано му
от подс.Б. място, след което двамата с подс.А. ***. През цялото време подсъдимите поддържали
контакт по телефона и при предаването на парите нямало физически контакт между подс.А. и В., и подс.Б..
Подс.Б. продължил да
контактува почти всеки ден с подс.А.. На 27.08.2018г.
подс.Б. отново позвънил на подс.А.
и му казал, че му трябва в гр.П., като А. отишъл заедно със св.С.. На
27.08.2018г. подс.А. не бил изпратен на адреси от подс.Б., който му казал, че на следващия ден също трябва да
е в града. На 28.08.2018г. подс.А. ***, където
пренощували предната вечер и очаквали обаждане.
Св.Б.Г. ***. На
28.08.2018г. дъщерята на св.Г. – св.З.Г. трябвало да посети лечебно заведение
за да проведе преглед и изследвания, тъй като не се чувствала добре. Майка й –
св.Б.Г. била наясно с този преглед и очаквала обаждане от дъщеря си, но
последната имала много ангажименти след прегледа и забравила да уведоми майка
си за резултатите от последния. Така около 15,30ч. на 28.08.2018г. на
стационарния телефон на св.Б.Г. **** позвънило неизвестно по делото лице, което
се представило за д-р И. от болницата и обяснил на св.Б.Г., че дъщеря й е много
зле, приета е в болницата със свински грип и е с маска и трудно говори. След
това мнимия доктор дал телефона на друго лице, което с женски глас казало на
св.Б.Г.: „Майко, много ти се моля, каквото каже докторът, изпълни го!“. Св.Б.Г.
била притеснена за състоянието на дъщеря си и като чула тези думи припознала
гласа от телефона на този на дъщеря си, което още повече я притеснило. Тогава
мнимия д-р И. обяснил, че за лечението била необходима голяма сума пари, тъй
като болестта се развивала бързо и св.Б.Г. трябвало да събере всички налични
средства в дома й и да ги даде на лице, което ще изпратят, а св.Г. не трябвало
да затваря телефона си. Това особено въздействало на св.Б.Г., която приела
опасността за дъщеря си сериозно и започнала да търси в дома си пари, с цел да
ги предаде за лечението на дъщеря си. Събрала всички налични пари, които били в
размер на 925лв. и 10 евро и обяснила на мнимия д-р И., че има само тези пари.
Лицето, представящо се за лекар по телефона, обяснило, че сумата е неостатъчна
и да търси още пари, което накарало св.Б.Г. да постави в плика с парите
златната си брачна халка с надпис вътре „***“, както и друг златен пръстен с
камъче.
Междувременно подс.Б. позвънил на подс.А.,
който бил задно със св.С. и му казал да отиде до адреса на св.Б.Г. ***. Подс.А. и св.С. отишли с такси до адреса и зачакали. Подс.Б. обяснил на подс.А. да
очаква жена, която ще му хвърли плик с пари.
Св.Б.Г. обяснила на
мнимия д-р И., че е събрала парите, които има, а именно 925лв. 10 евро и два
златни пръстена, които поставила в плик. Тогава мнимия доктор обяснил, че под
терасата на св.Г. има негов човек от болницата и трябва да му хвърли плика с
парите. Св.Б.Г. отишла до терасата и погледнала, като видяла отдолу подс.А., който чакал и приела, че това е изпратения от
болницата човек. Св.Г. хвърлила плика с парите и пръстените, като подс.А. го взел и тръгнал настрани. Св.Б.Г. се върнала на
телефона и обяснила на мнимия д-р И., че е предала парите на човека, който бил
изпратен. Мнимият лекар заявил, че предадената сума не е достатъчна и отново
дал на телефона женския глас, която се обърнала към св.Г. с думата „Майко“ и
отново поискала да изпълни всичко, което каже доктора. Св.Б.Г. започнала да
приготвя и други златни пръстени, с намерение отново да ги хвърли през терасата,
тъй като първата сума не достигала. След като поставила пръстените в плик
отишла до терасата, под която отново я чакал подс.А.,
като в това време св.Б.Г. забелязала по улицата да идва сина й – св.В.Г.. Св.Б.Г.
инстинктивно махнала на сина си. Това било забелязано от подс.А.,
който, за да не бъде разкрит, тръгнал да бяга и така св.Б.Г. не успяла да му
хвърли плика с останалите пръстени. С подс.А.
избягала и св.С., която през цялото време стояла отстрани и наблюдавала, като в
последствие двамата се събрали и установили, че в плика има 925лв. 10 евро и
два златни пръстена. След това подс.А. и св.С. си
тръгнали и не занесли парите на подс.Б..
Синът на св.Б.Г. –
св.В.Г. видял майка си на терасата й, като му се сторила притеснена и отишъл в
апартамента й. Там св.Б.Г. го посрещнала притеснена, като му обяснила, че
сестрата на св.В.Г. била зле и е в болница. Тогава св.В.Г. видял, че
телефонната слушалка е оставена отворена, вдигнал и се опитал да проведе
разговор, но не разбрал нищо от отсрещната страна. След това св.В.Г. разговарял
с майка си и видял в ръцете й пликче, в което имало златни пръстени. Разбрал от
нея, че на телефона бил лекар от болницата, който обяснявал за състоянието на
сестрата на свидетеля. В.Г. отново взел слушалката и питал дали разговаря с
лекаря, но лицето му отговорило, че е от полицията и че разкрили извършителите
и ги хванали. Това усъмнило св.В.Г., който споделил съмнението си, че разговаря
с полицията, след което разговорът прекъснал. Малко по-късно стационарния
телефон отново звъннал и непознато лице се представило за полицай, но св.В.Г.
не повярвал и така разговорът прекъснал. Св.Г. насочил вниманието си към св.Б.Г.
и се опитал да я успокои, тъй като била много уплашена за състоянието на дъщеря
й. Св.В.Г. позвънил на сестра си – св.З.Г. и се поинтересувал за състоянието й,
след което разбрал, че майка му – св.Б.Г. била измамена и заедно с нея отишли в
полицията. Там пристигнала и св.З.Г., която разбрала за измамата на нейната
майка.
Подс.Б. поддържал
постоянни контакти както с подс.А., така и с подс.В. и на 04.10.2018г. рано сутринта му звъннал и му
казал, че трябва да отиде в гр.П.и да чака позвъняване. Подс.В.,
заедно със св.С., тръгнали за гр.Пловдив и около обяд били в центъра на града,
като седнали на едно кафе и чакали обаждане от подс.Б..
Св.И.И. ***, като жилището му било в съседство с магазин „К.“.
Около обяд на 04.10.2018г. на стационарния телефон на св.И.И.
– **** се обадило неизвестно лице, което се представило за инспектор Д. от
полицията. Мнимият полицейски служител Д. обяснил на св.И., че ще му звъннат по
телефона неизвестни лица и ще започнат да го заплашват и да му искат пари, като
той трябва да изпълнява указанията им и така полицията ще ги залови. След това
мнимият полицейски служител Д. поискал мобилния телефон на св.И., като му
казал, че каквото има като пари да ги опише и даде на тези хора, а полицията е
отцепила района и ще ги хване. След това на стационарния телефон на св.И.И. звъннало непознато лице и започнало да го заплашва, да
го псува, да му вика, като непрекъснато искало от св.И. да даде парите. През
това време на мобилния телефон позвънил мнимия полицейски инспектор Д. и казал
на св.И. да изпълнява исканията и когато му каже да пусне парите си на лице,
което щяло да бъде под терасата му, като така ще хванат извършителите. Св.И. се
доверил на мнимия полицейски инспектор, като бил с ясното съзнание, че
съдейства на полицията. Събрал наличните в дома си 7 500лв. и ги поставил
в калъфче от очила, след което по указание на заплашващия го на стационарния
телефон отишъл до терасата. Св.И. бил със съзнанието, че помага на полицейския
служител Д. да хване лицата, които го заплашвали, като единствения начин бил да
хвърли наличните си пари.
Междувременно подс.В.
получил обаждане от подс.Б., който му казала да отиде
на адреса *****, който бил зад магазин „К.“ в кв.К. П.. Подс.В.,
заедно със св.С., отишли на адреса, като В. отишъл до блока и зачакал да се
покаже мъж, както подс.Б. му бил указал по телефона.
През това време св.С. стояла отстрани и наблюдавала.
След като св.И.И. получил указания от мнимия инспектор Д. да изпълнява
исканията на лицата, заплашващи св.И. по стационарния телефон, последния отишъл,
с поставените в калъфчето от очила пари, до терасата и видял под нея подс.К.В.. Хвърлил му калъфчето с парите, като подс.В. го взел от земята и тръгнал в посока магазин „К.“.
След това продължил разговора с мнимия полицейски инспектор Д., който по
мобилния телефон му казал, че заловили едно момче зад „К.“, който магазин бил в
съседство с жилището на св.И.. Това го успокоило, че е съдействал на полицията,
след което прекъснал разговорите, а по-късно, когато се прибрала неговата снаха
П., разбрал, че е бил измамен. След това св.И. и неговата снаха
сигнализирали в полицията за извършената
измама.
Подс.В. взел калъфчето
от очила, в което имало 7500лв., след което се отдалечил, придружаван от св.С..
Малко по-късно му звъннал подс.Б., който се
поинтересувал за сумата и св.С. я преброила, като подс.В.
съобщил сумата. Тогава подс.Б. казал на подс.В. да вземе 20% от тази сума, а останалата част да му
занесе до с.О., общ.Л.. Подс.В. и св.С. тръгнали
заедно за с.О. и оставили остатъка от парите на посочено от подс.Б.
***. През цялото това време нямало физически контакт между подс.В.
и подс.Б..
На следващия ден – 05.10.2018г. подс.Б.Б. се обадил по телефона
на подс.К.В., като отново поискал от него да отиде го
гр.П. и да чака. Подс.В. се разбрал да отидат заедно
с подс.И.Н. и със св.С., като пътували с автомобил
„Ауди А3“, собственост на сестрата на подс.Н. и
управляван от него. Малко след обяд на 05.10.2018г. подс.В.,
Н. и св.С. пристигнали в гр.П. и се разхождали, като очаквали обаждане от подс.Б..
Св.В.З. и св.В.З. ***.
Следобед около 16,00 ч. на 05.10.2018г. на стационарния телефон в жилището на
св.З. позвънило непознато лице, като телефонът бил вдигнат от св.В.З.. Тъй като
в апартамента им имало два апарата, св.В.З. можел да вдигне другата слушалка и
да слуша, но св.З. направила знак на св.З. да не вдига слушалката и да стои в
другата стая. Св.В.З. послушал съпругата си, като му направило впечатление, че
тя разговаряла дълго време по телефона, някъде около час и половина. Тогава св.В.З.
се поинтересувала с кой говори, а св.В.З. му отговорила, че полицията ги пази и
трябва да мълчат. Св.З. усетил, че е нещо нередно и искал да се качи на горния
етаж при внука му, но св.З. не му позволила и казала да не ходи никъде. З.
обяснила на съпруга си да не излиза от апартамента, защото щели да дойдат
някакви хода и да ги направят на кайма и ще убият внука им В.. След това св.З.
обяснила, че ще дойдат двама души, като отишла в нейната стая и взела една
чанта, в която имала пари. Св.З. трябвало да хвърли тази чанта през терасата на
тези двама души, а св.В.З. се възпротивил и казал да не го прави.
Малко преди това на
телефона на св.С. позвънил подс.Б., който казал, че
трябва веднага да отидат в кв.С., на ул.“Л.“ за да вземат един пакет с пари
около 15 000лв. от жена. Подс.Н. потеглил с
управлявания от него автомобил, в който били св.С. и подс.К.В.,
като последния взел телефона на С. за да се разбере с подс.Б.
за адреса, като започнал да го търси в навигацията на телефона си. Когато
пристигнали на адреса на ул.“Л.“ от автомобила слезли подс.И.Н.
и св.С., като тръгнали пеша до един блок и трябвало да чакат появата на жена от
терасата на блока. Подс.Н. взел телефона на св.С. за
да говори с подс.Б. и да разбере къде точно е мястото
и какъв човек да очаква да хвърли пакета.
Св.В.З. обяснила на
съпруга си – св.В.З., че трябва да хвърли чантата с парите, които съхранявала,
с цел да не бъдат нападнати и убити, като обяснявала, че полицията ги пази. Св.З.
не бил съгласен, но св.З. излязла сама на терасата и очаквала двама човека. Под
терасата бил подс.И.Н., който при появата на св.З. се
доближил до блока й като викнал: „Бабо, хайде мятай!“ Тогава св.В.З. хвърлила
чантата, в която имало пари, подс.Н. я взел от земята
и тръгнал да бяга към автомобила му. Св.С. стояла отстрани и наблюдавала, като
също тръгнала да бяга след подс.Н.. Св.З. видяла
бягащите лица с чантата й с парите и тогава разбрала, че е измамена. Влязла в
апартамента си и обяснила на своя съпруг – св.В.З., че хвърлила много пари през
терасата на някакви хора и се чувствала измамена. След това отишла при внука си
на горния етаж, след което в полицията, където подала жалба.
Подс.Н. и св.С. отишли
до автомобила им, в който бил подс.В., след което
вътре последния преброил парите. Установили, че в чантата, хвърлена им от св.В.З.,
има 14 000 лв. След това подс.Б. се свързал с подс.В. и Н., като искал от тях да му занесат сумата до с.О..
Св.С. искала да се прибира в гр...., поради което подс.Н.
потеглил с автомобила за гр...., където оставили св.С., а подс.Н.
и В. *** да оставят парите. От тази сума двамата подсъдими получили 20% като
възнаграждение за извършеното.
Горепосочената фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от обясненията
на подс.Й.К.А., частично от обясненията на подс.К.Б.В., дадени в хода на съдебното следствие и изцяло
от прочетените обяснения на подс.К.В. по реда на
чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 и т.4 от НПК. Изложената
фактическа обстановка се установява и изцяло от показанията на свидетелите Й.Г.С.,
Б.Б.Г., В.Х.Г., З.Х.Г., В.Г.Д., И.Г.И., В.С.З., В.А.А., К.П.К., С.Й.П. и Е.П.С., дадени в хода на съдебното
следствие, както и прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр.
с ал.1 т.1 от НПК показания на св.Й.С., св.В.Г., св.В.А. /и по т.2 на ал.1/, по
реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК показания
на св.Й.С., св.Б.Г., св.И.И. / и по т.1 на ал.1/, св.В.З.,
св.С.П. и прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания на св.Е.С..
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели като обективни,
кореспондиращи помежду си и изясняващи изцяло посочената по-горе фактическа
обстановка.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.Й.С., дадени в хода на съдебното следствие, от които се
установява, че свидетелката живее в **** и на 06.08.2018г. получила обаждане на
стационарния си телефон от непознато за нея лице, което се представило за полицейски
служител на Първо РУ с име В. Й.. От показанията на св.С. се установява, че
този човек, представил се за полицейски служител, й обяснил, че имат апаратура,
която засичала, че предстои обаждане на телефона й от телефонни терористи, които
може да започнат да й искат пари, като ако им съдейства полицията може да ги
залови. За да следи тази дейност непознатият, представящ се за полицай Й.,
поискал номера на мобилния й телефон, след което отново се свързал с нея и
стоял на линия за да чува дали звънят телефонните терористи. Междувременно на
стационарния телефон на св.С. позвънило непознато за нея лице, което започнало
да я заплашва, че ще й отреже крака, ръце, ще я хвърлят в Панчаревското
езеро, като имал негови хора, които вече били на четвърти етаж и се подготвяли
да я нападнат. От показанията на св.С. се установява, че последната сериозно се
уплашила от тези заплахи, които за нея звучали достоверно и заплашително, като
наред с това представящия се за полицейски служител Й. й казал да пусне каквито
пари има, защото наоколо имало полицейски служители и щели да хванат
терористите. Това накарало св.С. да се довери и да постави в плик 6 000 лв.
в банкноти по 50 лв., които хвърлила през терасата, по указание на лицето,
позвънило на стационарния й телефон. Св.С. забелязала две момчета, които в
последствие разпознава в съдебна зала като подс.Й.А.
и К.В., като първия път сумата от 6 000лв. била взета от подс.А.. От показанията на св.С. се установява, че след
като пуснала тези пари заплахите по стационарния телефон не спрели, като лицето
я обвинило, че се била свързала с полицията и така бил заловен негов човек.
Заканите срещу С. се увеличили, което допълнително я стресирало и създало
основателен страх у нея, че може да бъдат изпълнени. На мобилният й телефон
било лицето, представящо се за полицейски служител Й., който й казал, че били
заловили двама извършители, но било трябвало да им съдейства. Наред с тези уверения
и множеството заплахи по стационарния телефон, св.С. заявява в показанията си,
че с цел да спрат заплахите и да съдейства на полицията хвърлила нова сума от 5 000
лв. през терасата, която този път била взета от подс.К.В..
От показанията на С. се установява също така, че след хвърлянето на втората
сума, лицето, представящо се за полицейски служител й казало, че терористите
имали хора в банката и щели да й изтеглят сумата от сметката. Това лице я
посъветвало да изтегли сумата от 10 000 евро /показания, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 НПК/. От показанията на св.С. се установява, че отишла до
централния клон на банка ДСК, където проверила наличността на сметката си, след
което прехвърлила сумата от 40 000 лв. в друга сметка и изтеглила
2 000лв. След банката св.С. имала намерение да отиде до съпруга си, но на
мобилния телефон се обадило лицето, представящо се за полицейски служител Й.,
като й казал да се прибира в дома си. Св.С. се прибрала, като отново била
принудена със заплахи и уверение от страна на лицето, представило се за
полицейски служител, да пусне и изтеглената от нея сума от банката през
терасата. Тази сума от 2 000лв. св.С. поставила в плик и пуснала през
терасата, като пликът взел подс.В.. От показанията на
С. се установява, че след това лицето, представило се за полицейски служител,
поискал да отиде до друг банков клон, за да изтегли още пари, но св.С. отишла
при съпруга си, след което това лице прекратило разговора, а в последствие
изключило телефона си. Така св.С. разбрала, че е измамена и отишла в полицията.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Й.С. като пълни, обективни, достоверни,
хронологично изложени и кореспондиращи с обясненията на подсъдимите А. и В.,
както и с представените по делото писмени доказателства, а именно протоколи за
разпознаване на лица /л.6 и л.11, т.2 от
ДП/ и банков документ /л.10, т.2 от
ДП/.
От показанията на св.Б.Г.,
дадени в хода на съдебното следствие се установява, че св.Г. *** и на
28.08.2018г. около 15,30ч. на стационарния й телефон **** се обадил мъжки глас,
който се представил за д-р И. от болницата, като заявил, че дъщерята на св.Г. е
приета много зле в болницата, със свински грип, като болестта се развивала
много бързо и трябвало бързо да събере много парични средства за лечението на
дъщеря си. В следващия момент доктора дал възможност да разговаря с лице, което
се представило за дъщеря й, но говорело през маска, като плачело и казало да
изпълнява всичко, което доктора каже /показания,
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК/.
Това сериозно притеснило св.Б.Г., тъй като дъщеря й сутринта била отишла на
преглед в болнично заведение и свидетелката веднага започнала да брои наличните
пари за да може да ги предаде на доктора за лечението на дъщеря си. От
показанията на св.Г. се установява, че събрала около 950 лв. /925лв. и 10 евро
/показания, прочетени по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК/, което обяснила на лицето,
представящо се за лекар. Последният отговорил, че сумата е малка, поради което
св.Г. поставила в плика брачната си златна халка с надпис „****“ и златен
пръстен с камък. От показанията на св.Г. се установява, че лицето, представило
се за доктор, обяснило, че при нея ще дойде човек, който да получи парите за
лечението и следва да му ги хвърли през терасата, както и да търси още пари да
събере. Св.Г. изпълнявала всяко нареждане, като излязла на терасата и видяла
младеж, на който хвърлила плика с парите и двата пръстена. Момчето взело плика
и се отдалечило. От показанията на св.Г. се установява, че продължила разговора
си с лицето, представило се за лекар, който отново дал на телефона дъщерята на
свидетелката, която поискала от майка си да изпълни нарежданията на доктора.Св.Г.
била много притеснена и разтревожена за дъщеря си, поради което търсела и
открила няколко златни пръстена, които също приготвила в пликче. Отишла на
терасата да ги хвърли на момчето, но в този момент видяла сина си по улицата и му
махнала. Тогава видяла, че младежа избягал и не успяла да му даде пликчето с
пръстените. След това синът се качил при нея в апартамента, взел телефона и говорил
с доктора, а после й заявил, че била измамена. Съдът кредитира изцяло
показанията на св.Г. като пълни, обективни, достоверно и хронологично изложени
и кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства по делото,
по-съществени от които обясненията на подс.Й.А.,
показанията на св.Е.С., както и протокол за следствен експеримент и фотоалбум
към него /л.63-64 и л.66-68 от т.2 на
досъдебното производство/.
От показанията на св.В.Г. се
установява, че на 28.08.2018г. /показания,
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК/
отивал до дома на майка си – св.Б.Г. ***. След като паркирал автомобила си св.Г.
слязъл и видял майка си на терасата, която изглеждала много угрижена и махнала
на свидетеля. Това било странно за св.Г., който се видял с приятели на входа,
след което отишъл до майка му, която го питала защо е там, а не е в болницата и
че сестра му не била добре. Тогава св.Г. разбрал от майка му, че малката му
сестра била в болница с диагноза свински грип /показания, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 НПК/. Св.Г. разбрал също така от майка му, че в момента
разговаряла с д-р И. от болницата и свидетеля взел телефона за да разговаря. В
началото разговора с лицето, представящо се за доктор не тръгнал, поради което
св.Г. оставил отворен телефона и отишъл да успокоява майка си. В последствие
св.Г. отново разговарял с лицето, стоящо на линия по стационарния телефон, като
то се представило за полицейски служител, но това също усъмнило св.Г., който
прекъснал разговора. От показанията на свидетеля се установява, че в
последствие лицето отново се обадило и се интересувало какво е хвърлила св.Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на св.В.Г. като пълни, обективни,
безпристрастно и хронологично изложени,
кореспондиращи с останалите гласни доказателства по делото.
От показанията на св.З.Г. се
установява, че на 28.08.2018г. посетила лекарски кабинет, тъй като имала
проблеми с кръвното налягане, като преди това споделила на майка си – св.Б.Г.,
че е зле и трябва да отиде на лекар. Прегледът минал добре, всичко било наред,
след което св.З.Г. отишла на работа и не успяла да се обади на майка си.
Следобед се обадила на майка й, като вдигнал брат й, който й казал, че към тях
отивали полицаи, тъй като имало „ало измамници“. Св.Г.
се прибрала до дома им, след което разбрала, че някакви лица се представяли за
доктори и казали, че тя била много зле, което съвпадало с това, че свидетелката
била на лекар. Тези лица съобщили на майка й, че е зле, което я накарало да
изпадне в паника, да разхвърля нещата в дома си. Разбрала, че майка й дала
всички спестени пари, пръстени, брачната си халка, на която било изписано името
на баща й – общо около 1000лв. Св.Г. била силно притеснена за майка си, че била
стресната. Тя разбрала от брат си и майка си какво се е случило и какво са
обяснявали лицата по телефона. Съдът кредитира изцяло показанията на св.З.Г.
като обективни, пълни, безпристрастни, хронологично изложени и кореспондиращи с
останалите гласни доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.В.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от които се
установява, че е от гр.Л. и познава по физиономия подс.Б.Б.,***. През лятото на 2018г. работел в хотели на Черно
море и не бил в гр.Л., като не е имало среща между него и подс.Б.,
на която св.Д. да е искал да ползва телефона на подсъдимия. Св.Д. заявява, че
има свой собствен телефон и не му е нужно да ползва чужди телефони. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.Д. като пълни, обективни и кореспондиращи с
приобщеното по делото писмено доказателство, а именно писмо от ТД НАП – В. Т.,
вх.N ***/10.12.2019г. /л.281-282 от
делото/, от което се установява, че св.В.Д. е имал сключен трудов договор
за периода 02.08.2018г. – 22.09.2018г. с „В. Т.“ АД, което кореспондира изцяло
с изложеното от свидетеля.
От показанията на св.И.И., дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че
живее в **** и притежавал стационарен номер *** и мобилен номер ****. На
04.10.2018г. около 12,30ч. /показания,
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК/
на стационарния телефон на св.И. позвънило лице, което се представил за
инспектор Д. от полицията и обяснило, че за хванали лица, които ще му звънят за
да го заплашват. Поискал мобилния номер на св.И., след което му обяснил, че за
да ги хванат трябва да изпълни исканията на тези лица, като преди това опише
парите си и когато това лице му каже, да ги пусне, като го успокоил, че района
е отцепен от полицията и така ще хванат лицата. След това на стационарния
телефон се обадили други лица, започнали да го заплашват, псуват и му казали да
даде парите си. Св.И. имал 7 500лв. и тъй като лицето, представило се за
полицейски инспектор му казало да опише парите си, св.И. го направил. От
показанията на св.И. се установява, че лицето, представило се за полицейски
инспектор, му казало да хвърли парите през терасата и И. изпълнил това. Св.И.
сложил сумата от 7 500лв. в калъф за очила, след което отишъл на терасата
и забелязал момче /в съд.зала св.И. сочи подс.К.В. за това момче/, което стояло до блока. Св.И. хвърлил калъфчето с
парите, а момчето се навело и взело парите. След това се прибрала снаха му, на
която споделил какво се е случило и св.И. разбрал, че е измамен /показания, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК/. Съдът кредитира изцяло показанията
на св.И.И. като пълни, обективни, достоверни,
хронологично изложени и кореспондиращи с останалите гласни и писмени
доказателства, по-съществено от които обясненията на подс.К.В.
и показанията на св.Е.С., както и с приложени по делото писмени доказателства,
а именно протокол за следствен експеримент и фотоалбум към него /л.70-71 и л.74-82 от т.2 на досъдебното
производство/.
Съдът кредитира изцяло
показанията на св.В.З., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени в
цялост показания на свидетеля, по реда на чл.281 ал.4 вр.
с ал.1 т.2 от НПК. От показанията на св.З., дадени в хода на съдебното
следствие, се установява, че съпругата му В.З. била починала. Един ден
разговаряла доста време по телефона, след което казала, че ще дойдат полицаи и
трябва да хвърли чанта с много пари. След като пуснала парите през терасата,
долу чакал някакъв човек, който ги взел и избягал към спирката. Тогава В.З.
разбрала, че е измамена. Освен човека под терасата имало още един по-настрани
от него. От прочетените показания на св.З. по реда на чл. 281 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от НПК се установява, че живеел със
съпругата му В.З. на адрес ***. Апартаментът им имал само една тераса, която
гледала към ул.“Л.“. Около седмица преди 18.10.2018г. около 16,00ч. чул, че
съпругата му говорела по телефона. В апартамента имали два телефонни апарата,
като съпругата му разговаряла от кухнята, а св.З. бил в другата стая. От
показанията на последния се установява, че разговорът между З. и другото лице
по телефона продължил около час и половина. Св.З. се поинтересувал с кого
говори, но З. му отговорила „Полицията ни пази“ и му казала да мълчи. Св.З.
поискал да вдигне слушалката на втория апарат, но З. не му дала, което го усъмнило,
че става нещо нередно. З. поискал да се качи на горния етаж, където живеел
внукът им за да го уведоми какво става,
но З. не му позволила, като казала, че ако иде, ще дойдат някакви хора, които
ще ги направят на кайма и ще убият внука им В.. След това му обяснила, че ще
дойдат двама души, при което З. отишла до една от стаите и извадила една чанта,
която имала намерение да пусне през терасата. Св.З. казала да не го прави, но З.
не го послушала, отишла до терасата и хвърлила чантата. От показанията на св.З.
се установява, че съпругата му З. му споделила, че под терасата имало двама
души, които взели парите, пресекли са улицата и са тръгнали на някъде. З.
разбрала, че е измамена и започнала да плаче, като обяснила на съпруга си, че в
чантата имало много пари и ги пазела за внука си В.. След това З. отишла при
внука си и му обяснила какво се е случило и извикали полиция. Съдът кредитира
изцяло показанията на св.В.З. като пълни, обективни, достоверни,
незаинтересовани, хронологични и кореспондиращи изцяло с показанията на св.Е.С.,
с прочетените по реда на чл. 279 ал.2 вр. с ал.1 т.3
и т.4 от НПК обяснения на подс.К.В., както и с
приложени по делото писмени доказателства, а именно протокол за следствен
експеримент и фотоалбум към него /л.70-71
и л.74-82 от т.2 на досъдебното производство/.
От показанията на св.В.А., дадени в хода на
съдебното следствие се установява, че работи като инспектор в Отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР – Пловдив, като е включен в група, която се занимавала с
телефонни измами. През 2018г. в при тях бил доведен подс.Й.А.,
за който имало данни, че е съпричастен с извършени телефонни измами на
територията на гр.Пловдив. При проведена беседа между св.А. и подс.А., последния споделил, че около три месеца преди да
бъде задържан, на телефона му позвънило непознато за него лице и му казало, че
има фирма за дограма и искало А. да обикаля и да събира пари от тази дограма,
за което ще му плащат 20% от стойността на дограмата. Събраните пари трябвало
да носи до гр.П.. От показанията на св.А. се установява, че подс.А.
за първи път взел пари от гр...., кв.“Д.“ заедно с подс.К.В.,
като сумата била 2 000лв. От тогава подс.А. и
приятелят му В. разбрали, че участват в схема за телефонни измами и парите не
са от алуминиева дограма. От показанията на св.А. се установява, че подс.А. му споделил за няколко идвания до гр.П. за взимане
на пари. Първия път бил с К.В.,*** през септември месец. Взели пари от някакъв
адрес, който А. не могъл да посочи и били увити в найлонова торба и вътре имало
10 000 лв. и златни накити. След това хванали автобус за гр.П., като К.
отишъл да остави парите, а подс.А. бил в някакъв
парк. От показанията на св.А. се установява, че подс.А.
му споделил за второ идване в гр.П., тогава бил с К.В. и И.Н.. Подс.А. и И.Н. се разхождали по центъра, а К.В. отишъл
някъде и след това се върнал, като им показал сумата от 3 000лв. и златни
накити. След това оставили парите и накитите на табелата на с.О.. При друг
случай подс.А. *** с негов приятел В., като били в
квартал с нови сгради. Там парите били оставени до кошче за боклук, сумата била
около 1000 лв. и златни накити. От показанията на св.А. се установява, че
последните измами, за които подс.А. му споделил, били
през октомври 2018г. А. бил дошъл с автобуса от гр.... в Пловдив и имал среща с
майката на К. – Е.С.. На следващия ден посетили три адреса, като от единия
взели сумата от 1200лв., за другите адреси св.А. нямал спомен за сумите. От
показанията на св.А. се установява, че по повод на тези измами е бил
командирован и в Северна България, и в С., и на границата при пристигането на подс.Б.Б.. Съдът кредитира
показанията на св.В.А. като пълни, обективни, незаинтересовани, хронологични и
кореспондиращи със събраните по делото гласни и писмени доказателства.
От показанията на св.С.П.,
дадени в хода на съдебното следствие, се установява, че работи в Отдел
„Криминална полиция“ – Пловдив, в сектора, който се занимава с престъпления
срещу собствеността. През есента на 2018г. от ГД „Полиция“ са уведомили сектора
на св.П., че в гр.С. и гр.С. има задържани лица – „мулета“, които били
съпричастни към извършване на телефонни измами. Заедно с колегите му – св.А. и
св.К. отишли до гр.С., където били задържани лицата К.А. и Н. /в съдебно заседание св.П. посочи подс.И.Н. като това лице/, който бил водач на автомобил
„БМВ“. Полицаите, които ги извикали, били водили разговор с двамата задържани,
които от своя страна били споделили, че са участвали в измами в П.. При
разговора със св.П., задържаните К.А. и Н. споделили за измами в гр.П., но
свидетеля не запомнил всичко, след което тези лица били конвоирани до гр...., а
св.П., А. и К. заминали за гр.С.. От показанията на св.П. се установява, че в
гр.. имало също задържани лица, като там имало около 40 годишна жена, която
била майка на К.А.. Тя също разказала за извършени измами в гр.П.. От всички
лица св.П. разбрал, че сумите, които са взимали, са ги носили в Северна
България в близост до гр.Л.. Никой от тях обаче не бил виждал лицето, на което
носели парите. Съдът кредитира изцяло показанията на св.С.П. като обективни,
достоверни, хронологични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал
по делото.
От разпита на св.К.К.,
извършен в хода на съдебното следствие, се установява, че работи в ОД МВР – Пловдив,
в отдел „Криминална полиция“, като приоритетно се занимава с извършени измами.
През лятото на 2018г. в гр.П. били извършени множество телефонни измами, като
пострадалите предимно били възрастни граждани. В отдела им се получила
оперативна информация, че в полицията в гр.С. и в гр.С. били задържани лица,
които имали съпричастност към извършени измами на територията на гр.П..
Незабавно бил командирован със св.А. и П., като първо отишли в полицията в гр.С..
Там видял подс.К.В. и подс.И.Н..
От показанията на св.К. се установява, че разговарял и с двете лица, като подс.В. максимално му съдействал и обяснил, че подс.И.Н. и св.Е.С. /задържана в полицията в гр.С./, участвали
в множество измами на територията на гр.П.. Подс.В. ***
с автобус или влак, като основния човек, който участвал в извършването на
телефонните измами е Й.А. ***. След това двамата подс.В.
и Н. били отведени от съдебна охрана, а св.К. заедно с А. и П. заминали за гр.С..
Там в полицейското управление се срещнали със св.Е.С.. От показанията на св.К.
се установява, че св.С. преразказала думите на подс.В.,
като заявила, че при всяка от измамите отчитали сума на Й.А.. Подс.В. и св.С. обяснили механизма на извършване на
измамите. Св.К. разбрал и от двамата, че Й.А. имал връзка с лице, което
въвеждало в заблуждение възрастни хора на територията на цялата страна. За св.К.
това лице не било известно, но по оперативни данни то било от района на гр.Л..
За гр.П. св.К. разбрал от подс.В. и св.С., че Й.А.
поддържало контакт с лице, което му давало информация за адресите на измамените
хора, а А. дал номера на св.С. на това лице, което ръководело и двама им за
извършването на престъпленията. От показанията на св.К. се установява, че
предприели действия по установяване на лицето от гр.Л., както и контрол на
телефоните на подс.Й.А.. В хода на прилаганите СРС-та
било установено, че лицето, разговарящо с подс.Й.А.
използвало множество сим-карти, основно на румънския
оператор „Ориндж“. Тези карти също били поставени под контрол и се установило,
че лицето е извън страната. Наред с тези позвънявания, това лице допуснало
грешка и се обадило от българската си карта, която се водела на Б.Б.. Дори последния звъннал до някакво казино в гр.Л. за да
провери печалбата си и се представило като Б.Б..
Телефонният номер на Б. бил ***. Тази карта също била поставена под контрол,
като това лице използвало картата основно за лични разговори. Тъй като лицето
било в чужбина, св.К. подал сигнал до Гранична полиция за неговото задържане
при завръщането му в пределите на България. След това задържали и Й.А., тъй
като имало данни за множество извършени измами. От показанията на св.К. се
установява, че няколко дни след задържането на Й.А., Б.Б.
се свързал с негов приятел на име П…Г.. Б. подал адреса на някаква жена в гр....
на П. Г., като измамата ставала за около килограм и половина златни накити и
голяма сума пари. К. се свързал с колегите му в гр.... и след извършване на
определени оперативно-издирвателни мероприятия П. Г. бил задържан със златото и
парите, като било образувано досъдебно производство. От показанията на св.К. се
установява, че след известно време от граничните органи получил информация, че Б.Б. влизал в пределите на Р България. К. поискал да бъде
задържан и да се установи и запази телефона на Б., тъй като му бил необходим.
Отново бил командирован с колегите му А. и П. на границата, където се срещнал с
Б.Б., който бил в помещение, а на маса до него имало
мобилен телефон. От показанията на св.К. се установява, че при срещата му с Б.
първият въпрос, който му задал е дали това е неговия телефон. Б. отговорил утвърдително,
след което К. го питал от колко време го ползва. Б. обяснил, че го ползва от
две години и не го е предоставял на други лица, а го ползвал само той. След
това Б.Б. бил транспортиран от ОД МВР – П., където
св.К. го питал за извършени телефонни измами, при което Б. заявил, че не желае
да отговаря и иска адвокат. От показанията на св.К. се установява, че докато
контролирали телефоните на Б. установили, че той има информация за заблудените
лица, къде живеят и какви суми ще предоставят. Тази информация Б. я предоставял
на лицата като А., В., Н. и С., които отивали на адресите и вземали парите или
ценностите. В хода на оперативните дейности св.К. не успял да установи лицата,
които въвеждат в заблуждение измамените лица, а само действията на Б.Б.. По време на оперативните мероприятия получавал дискове
със записи на разговорите на отделните карти, като при всички тези карти св.К.
чувал един и същи глас, който в последствие установил, че това е Б.Б.. Той направлявал останалите лица, като им предоставял
адресите на пострадалите и обяснявал какви са и каква сума пари или ценности ще
предадат. Направляваните лица – „мулета“ били А., В., Н., С. и П. Г.. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.К.К. като пълни,
обективни, достоверно и хронологично изложени и комуникиращи изцяло с
останалите гласни и писмени доказателства.
От показанията на св.Е.С.,
дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК, се установява, че познава подс.Й.А., тъй
като живеела на квартира в при него около година и три месеца. През това време
работела като хигиенистка в ресторант, а извън това се занимавала с дейност, за
която била осъдена като помагач в телефонни измами. Имала приятел М.Г., който
познавала от родния й гр.Л. и който бил в този бизнес, но св.С. изобщо не
знаела за какво става въпрос. Въпросният М.свързал нея и сина й К. П. с някакви
хора, за да може С. и сина й да изкарват допълнителни пари. Така М.дал телефона
на св.С. на тези хора, които започнали да й звънят и искали от нея и сина й да
пренасят пратки. Обажданията започнали през месец юли 2018г. /показания на св.С., прочетени по реда на
чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК/. Св.С. не искала да работи това, но не й
достигали парите и често придружавала другите, които взимали пратките. По това
време и подс.Й.А. започнал да се занимава с тази
доставка на пратки, а от него св.С. се запознала и с подс.К.В.
и подс.И.Н. – те били приятели на А. и ходели при
него. От показанията на св.С. се установява, че непознатото за нея лице
продължавало да й звъни по телефона, за да я изпраща на адреси, като звъняло и
на другите подсъдими А., В. и Н.. Често ходели заедно на адреси, като св.С. не
отивала да взима парите, а стояла и наблюдавала, като била т.нар.“отцепка“, т.е. наблюдавала за други хора. В началото св.С.
не се замисляла за това, което върши, тъй като имала нужда от пари. От
показанията й се установява, че няколко пъти е идвала в гр.П.за да взема пари,
като това било през 2018г. Първия път дошла с подс.Й.А.
с автобус, като лицето й се обадило по телефона от румънска карта и казало да
отидат на даден адрес. Тогава това лице звъняло и на телефона на подс.Й.А., като било едно и също лице. Изпратил ги на един
адрес, от където подс.А. взел около 2 000лв.,
след което се прибрали в гр..... От показанията на св.С. се установява, че при
едно от идванията с подс.Й.А. ***, лицето й се
обадило по телефона и ги изпратило на адрес в гр.П., на който отишли с такси.
Отишли двамата с подс.А. и останали да чакат. По едно
време лицето отново позвънило и им казало, че ще им пуснат плик с пари. Тогава
св.С. останала в страни до една детска площадка да наблюдава, а подс.А. отишъл до блока и от втори етаж се подала на
терасата възрастна жена с прошарена коса, която хвърлила плик. Подс.А. го взел и в последствие св.С. видяла, че вътре
имало пари и златен пръстен, който подс.А. й показал.
От последния св.С. разбрала, че сумата е около 1 000лв. и златен пръстен /показания на св.С., прочетени по реда на
чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК/. Този адрес св.С. в последствие посочила на
полицаите, които я отвели до там и тя посочила терасата, от където бил хвърлен
плика. От показанията на св.С. се установява, че веднъж посетила гр.П. и с подс.В., като отново пътували с автобус. Тогава позвънили
на телефона на подс.К.В. и му дали адрес, до който
имало голям хранителен магазин, по спомени на С. „Ф.“, където взели плик с
пари. Лицето се обадило на подс.В. и му казало от
къде да очаква да му хвърлят пари, това бил блок и от предпоследната тераса мъж
изхвърлил парите, които св.С. помни, че било около 4000 – 5000, но може и
6 000лв. да били, тъй като не помнела точната сума. След това двамата с подс.В. ***, като през цялото време лицето им звъняло от
румънска карта и им обяснило, че трябва да занесат парите някъде в О. или друго
село, като за тях следвало да отделят 20% /показания
на св.С., прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК/. От
показанията на св.С. се установява, че веднъж е идвала в гр.П. с автомобил
„Ауди“ /показания на св.С., прочетени по
реда на чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК/, който бил на сестрата на подс.И.Н.
и управляван от него, като с тях бил и подс.К.В.. Лицето
се обадило по телефона и поискало да отидат в гр.П.за да вземат пари, като
тримата тръгнали преди обяд от гр.... и пристигнали в гр.П., след което се
разхождали и пазарували. По едно време следобед лицето им позвънило и казало да
отиват в кв.“С.“. Тримата с автомобила отишли в кв.“С.“ и намерили адреса, като
позвъняването от лицето било на телефона на св.С., която го предала на подс.И.Н., който говорел с лицето. То му обяснило адреса и подс.Н. паркирал автомобила, като в него останал подс.В., а подс.Н. и св.С. отишли
на адреса. От показанията на св.С. се установява, че лицето ги изпратило до
един блок, като св.С. останала на тротоара да наблюдава, а подс.Н.
отишъл под блока. От една тераса на блока се показала жена, която пуснала стара
дамска чанта, а подс.Н. я взел и двамата тръгнали към
автомобила им. Там отворили чантата и видели вътре в пакет 14 000 лв.
Преброили парите и казали на лицето по телефона колко са, след което си
тръгнали за гр..... Като се прибрали в ... получили нареждане от лицето по
телефона къде да се занесат тези пари, като св.С. ***, а подс.Н.
и В. отишли да оставят парите. От показанията на св.С. се установява, че
лицето, което им звъняло, ги насочвало – казвало им от къде да вземат парите,
давало им адреса и им обяснявало какъв човек имало там, от къде ще се покаже и
какво ще им даде. Тогава лицето затваряло телефона, след което другите взимали
парите, а лицето после им се обажда за да провери какво е станало. В много от
случаите това лице знаело какво има в пликовете, като рядко ги карало да
проверяват какво са взели, а основно им обяснявал какво да вземат и къде да
занесат остатъка. Често, докато говорели с това лице, чували гласове и на други
лица, защото явно били заедно в едно помещение, като другото лице отправяло
заплахи или крещяло на лицата, които хвърляли парите. Това трето лице
обяснявало за пострадал близък на измаменото лице. От показанията на св.С. се
установява, че през деня се работело на полицейска схема, а вечерта на
докторска. С нея и с другите подсъдими винаги разговаряло само едно лице, тъй
като му помнела гласа. На 08.10.2018г. била заловена от полицията, тъй като
отишла в гр.С. да търси сина си К. Е., който бил задържан там с подс.И.Н.. В последствие тя била задържана и след това
изпратена в гр.С. и тогава разбрала, че е участвала в телефонни измами. След
това синът й я посетил в гр.С., като разбрала, че той е бил обвинен за
телефонна измама в гр.С.. В гр.С. била разпитвана, след това осъдена за помагачество на телефонни измами в С. и Б.. В последствие
била доведена в гр.П., където била разпитана като свидетел и посочила на
полицаите адресите, от които са взети пари и които тя наблюдавала. Съдът
кредитира изцяло показанията на св.С. като пълни, обективни, достоверни,
хронологични и кореспондиращи изцяло останалия гласен и писмен доказателствен
материал, като от съществено значение за делото е кореспондирането на
показанията на св.С. с обясненията на подс.А. и подс.В., както и с писмените
доказателства по делото, по-съществени от които протоколи за следствени
експерименти и фотоалбуми към тях /л.63-64,
л.66-68, л.70-71 и л.74-82 от т.2 на досъдебното производство/.
В хода на съдебното
следствие подс.К.В. даде обяснения, от които се
установява, че разпознал гласа, който ги пращал на адресите да взимат пари от
измамените хората, като това бил гласа на подс.Б.Б. и му го споделил. Докато бил в ареста подс.Б.Б. се опитвал да го убеди
да не го сочи за това лице, като му изпращал и хора, които му заявявали също,
че не трябва да го посочва като това лице. Първоначално подс.Б.
се опитал да го подкупи, но в последствие започнали заплахите, че ако го издаде
ще се случат много лоши неща с него. От обясненията на подс.В.
се установява, че през лятото на 2018г. му звънели няколко пъти на телефона да
ходи на адреси и да взима пари, но в началото го било страх и отказвал. След
това обаче дошъл в гр.Пловдив заедно с подс.Й.А., като
предния ден гласа /подс.Б.Б./
звънял и на двама им за да иска от тях на следващия ден да идат до П. за да
вземат пакет с пари. Така на този ден дошли заедно с подс.А.
и били изпратени от гласа на адрес, който не помнел, но една жена пуснала от
прозореца на последния етаж пари, които взел подс.А..
Тогава двамата установили, че това са 6 000 лв. След това жената втори път
хвърлила пари, като по това време подс.В. разговарял
по телефона с подс.Б., който го успокоявал да не се
притеснява и всичко ще било наред. Втория път парите били взети от подс.В., след което двамата с подс.А.
се отдалечили и гласа /подс.Б./ поискал да преброят
парите. След като му казали сумата подс.Б. казал да
оставят някаква част за тях и поискал подс.А. да
потегли с автобуса за някакво П. село, а подс.В. ***.
От обясненията на подс.В. се установява, че следобед
същия ден отново бил изпратен от подс.Б. до същия
адрес, където взел още 2 000 лв. След като взел тези пари подс.Б. се обадил на подс.В. и го
инструктирал да преброи парите и да ги занесе в гр.П., където щял да се срещне
с подс.А.. Подс.В. тръгнал
за П. като не се наложило да ходи до с.О., а оставил парите в града, но не помни
подробности. От обясненията на подс.В. се установява,
че един ден през лятото на 2018г. гласа – подс.Б. му
звъннал рано сутринта и му казал да отиде до гр.П., като подс.В.
заминал заедно със св.Е.С.. Като пристигнали двамата седнали на кафе и чакали
позвъняване. Около обяд подс.Б. му звъннал и му казал
адрес в кв.К. П., като двамата със св.С. отишли на адреса. Подс.В.
застанал под блока, а св.С. на няколко метра от него. Тогава възрастен мъж хвърлил
калъфче за телефон, което подс.В. взел, а по-късно С.
преброила парите вътре и се оказали 7 500лв. След това гласа им казал да
оставят 20% за тях, а подс.В. занесъл парите до с.О.
като пътувал до там. Най-голямата му измама, за която бил обвинен е в гр.С.,
докато в П. най-голямата му измама била за 13 000 лв., в която участвал и подс.А.. От обясненията на подс.А.,
прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 о т.4
от НПК се установява, че датата на извършване на посоченото по-горе деяние била
04.10.2018г., а адресът бил зад магазин „К.“. От прочетените обяснения на подс.В. се установява, че на 05.10.2018г. св.С. спешно
поискала автомобил за гр.П. и така подс.В., св.С. и подс.И.Н. тръгнали за гр. П. с автомобил „Ауди А3“. Като
дошли в гр.П.подс.Б. звъннал на св.С. да й обясни
адреса, на който да отидат, но тъй като не могли да се разберат подс.В. взел телефона й за да уточни адреса и да го запише
на джипиеса. Тогава гласа /подс.Б./
го разпознал като го нарекъл „малкия“, както обикновено му казвал. Подс.Б. ги изпращал на адрес в кв.“С.“ за да вземат
15 000лв. от жена. При този случай подс.Н.
поискал да отиде и взел телефона на св.С. за да говори с подс.Б.,
а С. тръгнала с него. Подс.В. останал в автомобила. Подс.Н. и С. се бавели около час и нещо, след което подс.Н. му позвънил и казал къде да се срещнат, като подс.В. отишъл с автомобила до там. След като се срещнали подс.Н. и св.С. се качили в автомобила, като подс.Н. се смеел, като разказвал за случая и как извикал на
жената: „Бабо, айде мятай“. Преброили парите, като обяснили на подс.Б. дали са 15 000лв., а последния им казал да
вземат за тях 2 000 лв. и другите да му ги занесат до с.О.. От обясненията
на подс.В. се установява, че тръгнали за гр...., след
което отишли до с.О. и оставили парите до една спирка, както обикновено. Съдът
кредитира обясненията на подс.К.В., дадени в хода на
съдебното следствие и описани по-горе, както и прочетените обяснения по реда на
чл. 279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 и т.4 от НПК, като приема
последните за достоверни, обективни и кореспондиращи с останалия гласен и
писмен доказателствен материал по делото, а именно показанията на св.С., св.И.,
св.З., св.С., обясненията на подс.А., протоколи за
разпознаване на лица, както и протоколи за следствен експеримент и фотоалбуми
към тях.
В хода на съдебното
следствие подс.В. даде противоречиви обяснения по
отношение на повдигнатото обвинение за измамата от 14 000лв., като заяви,
че я извършил сам и по това време с него не е бил подс.И.Н.
и св.С.. Съдът не кредитира тези обяснения, тъй като последните не
кореспондират с дадените обяснения в хода на досъдебното производство,
прочетени от Съда и кредитирани изцяло, както е описано по-горе. Тези обяснения
не кореспондират и с показанията на св.Е.С., която подробно описва начина, по
който подс.В. и подс.Н. са
дошли в гр.П., заедно със св.С., поведението на всеки един от подсъдимите и
участието на подс.Н. и взимането на парите.
Показанията на св.С. изцяло кореспондират с прочетените обяснения на подс.В., поради което Съдът не кредитира противоречивите
обяснения на подс.В., с които цели да оневини подс.Н. и да не го посочи като участник в това деяние като
защитна теза, която е голословна и противоречи на останалия доказателствен
материал. Съдът приема тези обяснения на подс.В. като
такива, целящи заблуда на Съда, с цел „поемане“ на вината от страна на подс.В. за престъпление, за което последния не е обвинен,
като се цели единствено оневиняване на подс.Н..
В хода на съдебното следствие подс.Й.А. даде обяснения по повдигнатите му обвинения, като
също заявява, че разпознава подс.Б.Б. като лицето, което му звъняло многократно и го изпращало
на адреси да взима пари. Първият контакт станал с посредничеството на К. П. –
сина на св.Е.С.. Той дал неговия номер на това лице, което започнало да му
звъни и да го праща на адреси. Това станало лятото на 2018г. и подс.А. започнал да се заминава с това юли и август същата
година. Лицето му звъняло и го пращало на адрес да чака, след което пак му
звъняло и му казвало да гледа дали ще се покаже мъж или жена. От обясненията на
подс.А. се установява, че лицето го координирало през
цялото време и когато подсъдимия видел посочения от гласа човек, последния
обикновено му хвърлял торбичка или плик, в който имало неясна сума пари.
Задачата на подс.А. била да вземе торбичката или
плика, след което гласа отново му звънял да пита каква е сумата и да му каже да
се маха. Когато разбере каква е сумата, гласа определял около 20% от тази сума
за подс.А., а останалите 80% искал от него да му ги
занесе до П. или гр.Л.. Подс.А. бил наясно, че тези
пари са от измами и свързал и други лица с този глас за да ходят да взимат
пари, тъй като понякога и на него не му се ходело да взима парите. Така бил
свързал подс.К.В. и лице на име П.. За измамата от
1200лв. подс.А. не помни св.С. да е била с него и
мислел, че с него е бил подс.В., като тогава не
занесъл парите и бил запалил гласа. От обясненията на подс.А.
се установява, че за измамата за 13 000 лв. бил заедно с подс.В.. Звъннали му да отиде, като при тази измама
хвърлили три пъти пари и по спомен веднъж пари взел подс.В.,
а другите два пъти подс.А.. След това занесли парите
в П., но тогава подс.А. бил тръгнал по-рано от подс.В..*** това обикновено ставало с автобус, по-рядко с
такси или с познат шофьор с автомобил. От обясненията на подс.А.
се установява, че познава подс.Н., но не бил идвал с
него до гр.П. за измами. Гласът, който му звънял бил на един и същ човек, който
звънял и на подс.В. и на лицето П.. Докато бил в
затвора се видял с подс.Б.Б.,
в който разпознал гласа, който му звънял. Тогава подс.Б.
му казал, че не трябва да го разпознава по делото, дори му изпращал съкилийниците си да го заплашват. Последните му казали, че
животът на него и на подс.В. струвал по 1000лв. и
щели за 1ч. да ги открият. В обясненията си подс.А.
сочи и механизма на извършване на измамата. От последните се установява, че подс.Б.Б. му звънял от частен
номер предния ден и го изпраща на следващия ден да бъде в гр.П. примерно. Като
пристигне в гр.П. подс.Б. – гласа му казвал да чака
да му се обади. След това му казвал да отиде на определен адрес, за да вземе
плик или торбичка с пари или бижута. Често подс.А.
чувал и гласа на друг човек, който говорел с пострадалите лица и този глас
често крещял. Подс.А. разговарял само с подс.Б., който го координирал и му казвал адресите, на
които да ходи и къде да достави парите. Обикновено подс.А.
доставял парите в П., в с.О., като често мястото се определяло на момента,
оставял парите на открито, до кофи за боклук, при будка за охрана, а в с.О. до
една жълта спирка. Никога не е имал лична среща с подс.Б.
– гласа. От обясненията на подс.А. се установява, че подс.Б. искал да не го разпознае като лицето, което му
звъняло, а поискал от подс.А. да посочи като лице
разпитания в съдебно заседание св.Д., с който подс.Б.
бил в очна ставка. Ако го направел, подс.Б. обещал,
че ще даде на подс.А. сумата от 10 000лв. След
това получавал множество заплахи в Затвора. От обясненията на подс.А. се установява, че подс.Б.
му звънял много често разговаряли основно за измамите, но имало и дни в които се
чували само за да разбере как е, какво прави, без да го изпраща по адреси.
Тогава го разпитвал на всякакви теми, какво правел, какво ял, къде ходил, какъв
телефон имал. При тези разговори обсъждали темата за работа, като под фразата
„да работим“ идеята на подс.Б. била да се мамят хора,
а подс.А. или някой друг да взима парите от жертвите.
Подс.Б. му звънял и за да го опознае, като често го
питал дали не работи и за други негови колеги, но подс.А.
не бил разговарял с други лица за същата дейност. Така подс.Б.
му споделял, че често влизал в болница, което подс.А.
знаел и от св.С.. Подс.Б. искал от подс.А. да ги свързва и с други хора, с които да работи. От
обясненията на подс.А. се установява, че за първи път
разбрал за тази схема от К. П., който го питал дали иска да изкара пари. През
това време подс.А. бил в тежко положение, живеел сам,
тъй като баща му бил починал, а майка му била в Англия и за него грижи полагал
дядо му, който сутрин го будел за училище и ми давал по малко пари. Подс.А. тогава нямал никакви пари и не можел да започне
работа, като по това време ходел и на училище, но не много редовно. Съдът
кредитира изцяло обясненията на подс.Й.А. като
обективни, пълни, хронологични, достоверни и кореспондиращи с останалия
доказателствен гласен и писмен материал по делото, а именно с показанията на
св.С., св.Б.Г., св.Е.С., обясненията на подс.К.В.,
както и с протоколи за разпознаване на лица и протоколи за следствен
експеримент и фотоалбуми към него.
В хода на съдебното
следствие подс.Б.Б. даде
обяснения, в които посочи, че е приятел със св.В.Д., който му гостувал в дома
му и подс.Б. често му давал своя телефон. Подс.Б. сочи св.Д. и неговия брат като измамници,
като взимали чужди карти и така правели телефонни измами. Веднъж през месец
август св.Д. му искал телефона и после се бил обадил на подс.А.,
като подс.Б. се интересувал св.Д. какво е говорил.
Последният му обяснил, че с това лице бил работел в Слънчев бряг и трябвало да
взима някакви пари. Малко след това св.Д. отново му искал телефона за да
говори, като го направил далече от подс.Б. и говорел
около 10 минути. От обясненията на подс.Б. се
установява, че след тези разговори заминал извън страната за около четири
месеца и като се върнал бил арестуван на границата, където потвърдил, че
носения от него телефон е негов. Всъщност апаратът бил закупен от Германия,
само картата била българска. Разбрал от защитника си, че св.Д. се бил обаждал
на подс.А., тъй като му бил показал какво е говорил и
се запознал с материалите по делото. Съдът не кредитира тези обяснения на подс.Б.Б., тъй като приема
последните за голословни и защитна теза на подс.Б..
Тези обяснения противоречат на обясненията на подс.А.
и подс.В., които категорично сочат подс.Б. за лицето, което е контактувало с тях и което им е
звъняло. Съдът не кредитира и обясненията на подс.Б.,
с които твърди, че св.Д. е разговарял от неговия телефон, което противоречи с
показанията на св.В.Д., за който са налице данни, че през месец август 2018г. е
работел на българското Черноморие и не се е намирал в гр.Л., както твърди подс.Б. – видно от справката от НАП – В. Т.за регистрирани
трудови договори на името на св.В.Д.. Предвид на всичко изложено Съдът приема
обясненията на подс.Б.Б. за
голословни и неоснователни, като защитната теза е изградена след запознаване с
доказателствения материал, както и самия подс.Б.
посочи.
В хода на досъдебното
производство била назначена стоково-оценъчна експертиза, като от заключението
на последната, прието в хода на съдебното следствие, се установява, че
стойността на вещите и парите в различна валута, които са предмет на
обвинението по отношение на пострадалата Б.Г. е общо в размер на 1204,56лв.
В хода на досъдебното
производство била назначена и съдебно-психиатрична експертиза, като от приетото
в хода на съдебното следствие заключение се установява, че подс.Й.А.
не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив и не е провеждал прегледи
и лечение. Не са били установени патологични промени в психичните сфери по
време на освидетелстването, като подс.А. бил без
дефицити в интелектуално-мнестично, когнитивно и
езиково-говорно развитие. Към момента на извършване на деянията подс.А. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването подс.А. е бил в състояние да дава достоверни обяснения във
връзка с инкриминираните деяния. Състоянието му позволявало правилно да
възприема фактите, да ги възпроизвежда и да участва в наказателното
производство, като липсват данни подс.А. да е
действал при лекомислие по смисъла на чл. 61 ал.1 от НК.
Съдът кредитира
изцяло заключенията на вещите лица като пълни и компетентно изготвени с оглед
знанията на последните и спецификата на въпросите, поставени от разследващия
орган.
Изложената по-горе
фактическа обстановка се установява и от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно протоколи за обяснения на подсъдим, протоколи за разпит
на свидетели, протоколи за разпознаване на лица и фотоалбуми към тях, протоколи
за следствени експерименти и фотоалбуми към тях, писмо от ТД НАП – В. Т.,
препис от акт за смърт, банков документ, справки съдимост и други. Съдът изцяло
кредитира посочените писмени доказателства като обективни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал и спомагащи за пълното изясняване на
посочената по-горе фактическа обстановка.
При
така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът
стига до извода, че подсъдимият Й.К.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че за
периода от 06.08.2018г. до 28.08.2018г., като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи
поотделно един и същ състав на едно и също престъпление – чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал. 1 от НК, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие като съизвършител с неизвестно по делото лице - съизвършител, с К.Б.В., ЕГН: ********** - съизвършител и с Б.Й.Б., ЕГН: ********** – помагач, с цел
да набави за себе си и за другиго имотна облага е поддържал заблуждение у Б.Б.Г.
*** и Й.Г.С., с което им причинил имотна вреда общо в размер на 14 204.56 лв.
(четиринадесет хиляди двеста и четири лева и петдесет и шест стотинки) лева,
както следва:
- на
06.08.2018г., в гр.П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
съизвършител с неизвестно по делото лице –
извършител, К.Б.В., ЕГН: ********** - извършител и с Б.Й.Б. ЕГН ********** -
помагач, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал
заблуждение у Й.Г. *** и с това й причинил имотна вреда в размер на 13000,00
лв.
- на
28.08.2018г. в гр.П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
съизвършител с неизвестно по делото лице и с Б.Й.Б.
ЕГН:********** - помагач, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, е поддържал заблуждение у Б.Б.Г. *** и с това
й е причинил имотна вреда в размер на 925,00 лв., 10 евро с левова
равностойност 19,56 лв., златна халка 14 карата с тегло 2 гр. на стойност
130,00 лв. и златен пръстен 14 карата с камък с тегло 2 гр. на стойност 130,00
лв., или всичко общо в размер на 1204,56 лв.
С
оглед на събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на
св.Е.С. и прочетените по реда на чл.279 ал.2 вр. с
ал.1 т.3 и т.4 от НПК обяснения на подс.К.В. се
установи по категоричен начин, че по отношение на деянието на 05.10.2018г., за
което на подс.Й.А. му е повдигнато обвинение,
последния не е присъствал и не е участвал под каквато и да е форма. Това води
до категоричен извод, че подс.А. не е имал качеството
на извършител на това деяние и следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това, че на
05.10.2018г. в гр.П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
съизвършител с неизвестно по делото лице, с И.Е.Н.,
ЕГН ********** – съизвършител и с Б.Й.Б. – помагач, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, да е поддържал заблуждение у В.П.З. *** и с това
да й е причинил имотна вреда в размер на 14000,00 лв., поради което и на
основание чл. 304 от НПК подс.Й.А. следва да бъде ОПРАВДАН
за повдигнатото му в този смисъл обвинение.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се доказва по несъмнен и
категоричен начин, подс.Й.А. е осъществил от
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.209 ал.1 от НК.
Установи се по категоричен начин, че неизвестно по делото лице се е свързало с
пострадалите лица на посочените дати, като им е представило неверни
обстоятелства /че е полицейски служител или лекар/, с което е въвел в
заблуждение пострадалите лица, а в последствие е поддържал последното, с цел да
ги мотивира да се разпоредят с тяхна собственост – пари и ценности. Това
неизвестно по делото лице е поддържало неверните обстоятелства, след което подс.Б.Б. е получавал информация
за местонахождението на пострадалите лица от неизвестното по делото лице и е
имал задача да координира подс.А., като го е изпращал
на адреса на пострадалите и го е насочвал от кои лица какво да очаква да
получи. Съответно задачата на подс.А. е била да отиде
до жилищата на пострадалите лица, като последните са му предавали пари и
ценности, тъй като са приемали подс.А. за лице, което
е обвързано с неизвестното по делото лице и така опасността за пострадалите
лица и техни близки ще отпадне – случая със св.Б.Г., а при пострадалата св.С. и
че ще помогне на полицейския служител да залови лицето, отправяло заканите й.
Наред с това са били налице две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите – продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл с целени и настъпили
обществено опасни последици. Подс.Й.А. е съзнавал, че
с действията си върши престъпление, тъй като е бил наясно, че участва в измама
и лицата, които му предоставят пари и ценности са заблудени, като подс.А. е поддържал това заблуждение. Действал е в
съучастие с неизвестно по делото лице – извършител, което както бе посочено
по-горе е въвеждало и поддържало заблуждението у пострадалите лица, като подс.А. е действал като извършител /чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК/, тъй като е поддържал заблуждението у
пострадалите и така е успявал да установи фактическа власт върху пари и
ценности на пострадалите. Тази престъпна дейност подс.А.
е била изцяло подпомагана от подс.Б.Б., който е действал като помагач и който с действия
/разговори по телефона/ е улеснил подс.А., като му е
посочил точните адреси на пострадалите лица и моментът, в който последните ще
се покажат на терасите на жилищата си за да му хвърлят пари и ценности. При
едно от деянията подс.А. е действал и в съучастие с подс.К.В., който е действал също като извършител и заедно с
подс.А. е взел пари от пострадалото лице. По време на
извършване на деянието подс.Й.А. е бил непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си /чл.63, ал.1, т.3 от НК/. Целял е настъпването на вредоносния
резултат, с цел да набави за себе си и за другите свои съучастници имотна
облага.
За извършване на
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и
след редукция на наказанието по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до три години. При определяне на наказанието
Съдът следва, да отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат
отчетени чистото съдебно минало, младата възраст, признанието на вината и
изразяване на критичност към действията си, както и тежкото семейно и
материално положение на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се посочи упоритостта в действията на подс.А.,
ключовата му роля за осъществяване на деянията и същественото му участие за
привличане в тази престъпна дейност на другия извършител на престъплението – подс.К.В.. Предвид и на това наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК при лек превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което Съдът счита, че следва да бъде определено
малко под предвидения от закона среден размер, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА. По този начин целите на наказанието, визирана
в чл. 36 от НК ще бъдат осъществени.
Налице са законовите
предпоставки за приложение на чл.69 ал.1 вр. с чл.66
ал.1 от НК и не е необходимо така наложеното наказание на подс.Й.А.
да се изтърпи ефективно. Последният е с чисто съдебно минало и това е първо
осъждане, а наред с това за постигане на максимална превенция и наказанието да
изиграе своята поправителна роля, то изтърпяването на последното следва да се
отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата. Така ще се даде възможност на дееца да осъзнае своето противоправно поведение и да се поправи.
При
така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът
стига до извода, че подсъдимият Б.Й.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за периода
от 06.08.2018г. до 05.10.2018г., в условията на продължавано престъпление,
когато с четири деяния, осъществяващи поотделно един и същ състав на едно и
също престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.
ал.1 от НК, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
съучастие като помагач на неизвестно по делото лице - извършител, на Й.К.А., с
ЕГН: ********** – извършител, на К.Б.В., с ЕГН: ********** – извършител и на И.Е.Н.,
с ЕГН ********** - извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението «измама», по
отношение на Б.Б.Г. ***, В.П.З. ***, Й.Г.С. и на И.Г.И.
***, чрез даване на съвети и чрез разяснения на извършителите на престъплението
Й.К.А., К.В. и И.Е.Н. за мястото и лицата, от които да вземат парични средства
и други ценности, и чрез набавяне на останалите съучастници
по делото, подпомагнал неизвестното по делото лице,
което чрез водене на разговори чрез мобилни комуникатори
въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за да ги мотивира да се разпоредят
със имуществото си,с което причинил имотна вреда на Б.Б.Г.
***, Й.Г. ***, В.П.З. *** и на И.Г.И. *** общо в размер на 35704,56 лева, като
причинената имотна вреда е в големи размери, както следва:
- на
06.08.2018г., в гр. П., в съучастие като помагач с неизвестно по делото лице –
извършител, К.Б.В., с ЕГН: ********** - извършител и с Й.К.А., с ЕГН: **********
- извършител, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, умишлено е
улеснил извършването на престъплението измама по отношение на Й.Г. ***, чрез
съвети и чрез разяснения на Й.К.А. и на К.Б.В. за мястото и лицето, от което да
вземат парични средства и други ценности, и чрез набавяне на останалите съучастници по делото, подпомагнал
неизвестното по делото лице, което чрез водене на разговори чрез мобилни комуникатори въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за
да ги мотивира да се разпоредят със имуществото си, с което е причинил имотна вреда на Й.С. *** в
размер на 13000.00 лв.
- на
28.08.2018г. в гр. П. в съучастие като помагач на неизвестно по делото лице –
извършител и на Й.К.А., ЕГН ********** - извършител, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението измама
по отношение на Б.Б.Г. *** чрез съвети и чрез
разяснения на Й.К.А. за мястото и лицето, от което да вземе парични средства и
други ценности, и чрез набавяне на останалите съучастници
по делото, подпомагнал неизвестното по делото лице,
което чрез водене на разговори чрез мобилни комуникатори
въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за да ги мотивира да се разпоредят
със имуществото си, с което е причинил
имотна вреда на Б.Б.Г. *** в размер на 925,00 лв., 10
евро с левова равностойност 19,56 лв., златна халка 14 карата с тегло 2 гр. на
стойност 130,00 лв. и златен пръстен 14 карата с камък с тегло 2 гр. на
стойност 130,00 лв., или вреда общо в размер на 1 204,56 лв.;
- на
04.10.2018г., в гр. Пловдив, в съучастие като помагач на неизвестно по делото
лице – извършител и на К.Б.В., ЕГН ********** - извършител, с цел да набави за
себе си и за другиго имотна облага, умишлено е улеснил извършването на
престъплението измама по отношение на И.Г.И. *** чрез даване на съвети и чрез
разяснения на К.Б.В. за мястото и лицето, от което да вземат парични средства и
други ценности, и чрез набавяне на останалите съучастници
по делото, подпомагнал неизвестното по делото лице,
което чрез водене на разговори чрез мобилни комуникатори
въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за да ги мотивира да се разпоредят
със имуществото си, с което е причинил
имотна вреда на И.Г.И. *** в размер на 7500.00 лв.,
- на
05.10.2018г. в гр. П., в съучастие като помагач на неизвестно по делото лице –
извършител и на И.Е.Н. ЕГН ********** - извършител, с цел да набави за себе си
и за другиго имотна облага, умишлено е улеснил извършването на престъплението
измама по отношение на В.П.З. *** чрез съвети и чрез разяснения на И.Е.Н. за
мястото и лицето, от което да вземат парични средства и други ценности, и чрез
набавяне на останалите съучастници по делото, подпомагнал неизвестното по делото лице, което чрез водене
на разговори чрез мобилни комуникатори въвеждал в
заблуждение пострадалите лица, за да ги мотивира да се разпоредят със
имуществото си с което е причинил имотна вреда на В.П.З. *** в размер на
14000.00 лв.
Както
бе посочено по-горе по отношение на подс.Й.А., така и
в настоящото обвинение следва да се отбележи, че от събраните по делото гласни
доказателства – свидетелските показания на св.Е.С. и прочетените по реда на
чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 и т.4 от НПК обяснения на подс.К.В. се установи по категоричен начин, че по отношение
на деянието на 05.10.2018г. подс.Й.А. не е присъствал
и не е участвал под каквато и да е форма. Това води до категоричен извод, че подс.А. не е имал качеството на извършител на това деяние,
предвид на което подс.Б.Б. следва
да бъде признат за НЕВИНЕН в това, че при деянието на 05.10.2018 г. в гр. П. да
е действал в съучастие и с Й.К.А., с ЕГН: ********** – като извършител, поради
което и на основание чл. 304 от НПК подс.Б.Б. следва да бъде ОПРАВДАН за повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства Съдът приема за доказано
по несъмнен и категоричен начин, че подс.Б.Б. е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние
на престъплението по чл.209 ал.1 от НК. Както бе посочено по-горе и за другия
извършител, по делото се установи по категоричен начин, че неизвестно по делото
лице се е свързало с пострадалите лица на посочените дати, като им е
представило неверни обстоятелства. По този начин неизвестното по делото лице е
въвеждало в заблуждение пострадалите лица, а в последствие е поддържало
последното, с цел да ги мотивира да се разпоредят с тяхна собственост – пари и
ценности. Това неизвестно по делото лице е поддържало неверните обстоятелства,
след което се е свързвало с подс.Б.Б., който е получавал информация за местонахождението на
пострадалите лица от неизвестното по делото лице, след което е имал задача да
координира подс.А., подс.В.
и подс.Н. като ги изпращал на адресите на
пострадалите свидетели, насочвал ги от кои лица какво да очакват да получат.
След като съизвършителите на престъпленията – подс.А., подс.В. и подс.Н. получили от пострадалите лица суми и ценности,
именно подс.Б.Б. ги
координирал до местата, където определял на тези извършители да оставят
преимуществена част от получените чрез измамните действия пари и ценности, като
по този начин последните достигали до него и неизвестното по делото лице –
извършител. По настоящото производство са налице категорични доказателства, че
с тази си престъпна дейност подс.Б.Б. е причинил имотни вреди
на пострадалите лица в общ размер на 35704,56 лева, който размер
надвишава 70 кратния размер на минималната работна заплата към момента на
деянието и определя квалификацията „големи размери“ – квалификация на
престъплението по чл.210 ал.1 т.5 от НК. Предмет на настоящото производство за
извършени общо четири деяния от подс.Б.Б., които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите –
продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл с целени и настъпили
обществено опасни последици. Подс.Б.Б. е съзнавал, че с действията си върши престъпление, тъй
като е бил наясно, че участва в измама, като неговата задача е била на първо
място да набави част от извършителите на това престъпление, а именно подс.А., В. и Н.. След тяхното набавяне подс.Б.
чрез съвети и разяснения, ги улеснявал да извършат престъплението, като им
посочвал мястото и лицето, от което да вземат парични средства и други ценности.
С тези си действия подс.Б.Б.
е помогнал на неизвестното по делото лице, което чрез водене на разговори по
телефона е въвеждал в заблуждение пострадалите лица, за да ги мотивира да се
разпоредят със имуществото си. След установяване на фактическа власт върху
парите и ценностите на пострадалите лица, подс.Б. е
кореспондирал с извършителите /подс.А., В. и Н./,
като изисквал от тях да пренесат по-голяма част от тези пари и ценности до
определени от него места, след което определял място, където тези пари и
ценности да бъдат оставени, за да може подс.Б. и
неизвестното по делото лице да ги получат. Тази престъпна деятелност на подс.Б.Б. го определя като
помагач по смисъла на чл. 20 ал.4 вр. с ал.1 от НК.
Последният е целял настъпването на вредоносния резултат за да набави за себе си
и за другите свои съучастници имотна облага.
За извършване на
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване
от свобода от една до осем години. При определяне на наказанието Съдът следва,
да отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени младата
възраст, признанието на вината и изразяване на критичност към действията си, здравословното
състояние на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да
се посочат предходните осъждания, упоритостта в действията на подс.Б. и ключовата му роля за осъществяване на деянията,
тъй като без неговото участие не би се изпълнил вредоносния резултат от
престъплението. Предвид и на това наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, което Съдът счита, че следва да бъде определено малко под
предвидения от закона среден размер, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ. Така с посочения размер на наказанието ще се изпълнят целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, което ще изиграе своята превъзпитателна
роля както по отношение на дееца, така и по отношение на обществото.
С оглед предходните
осъждания на подс.Б.Б.
следва, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС да
бъде постановено, така определеното наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода ДА СЕ ИЗТЪРПИ при първоначален СТРОГ режим.
При
така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът
стига до извода, че подсъдимият К.Б.В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК за това, че за периода от 06.08.2018г. до 04.10.2018г., при
условията на продължавано престъпление, когато с две деяния, осъществяващи
поотделно един и същ състави на едно и също престъпление – чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващитe, в
съучастие като съизвършител с неизвестно по делото
лице – съизвършител, с Й.К.А., ЕГН ********** – съизвършител и с Б.Й.Б., ЕГН: ********** – помагач, с цел
да набави за себе си и за другиго имотна облага, поддържал заблуждение у И.Г.И. *** и Й.Г. ***, с което
им причинил имотна вреда общо в размер
на 20500,00 лв. (двадесет хиляди и петстотин) лева, както следва:
- на
06.08.2018г., в гр. П., в съучастие като съизвършител
с неизвестно по делото лице – извършител, Й.К.А. - извършител и с Б.Й.Б. ЕГН **********
- помагач, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал заблуждение у Й.Г. *** и с това му
причинил имотна вреда в размер на 13000,00 лв.
- на
04.10.2018г., в гр. П., в съучастие като съизвършител
с неизвестно по делото лице – извършител и с Б.Й.Б. ЕГН ********** - помагач, с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е поддържал заблуждение у И.Г.И. *** и с това
му причинил имотна вреда в размер на 7500,00 лв.
От
събраните в хода на съдебното следствие доказателства се доказва по несъмнен и
категоричен начин, че подс.К.В. е осъществил от
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.209 ал.1 от НК,
за което последния прави и пълни самопризнания. Установи се по категоричен
начин, че неизвестно по делото лице се е свързало с пострадалите лица на
посочените дати, като им е представило неверни обстоятелства, с което е въвел в
заблуждение пострадалите лица, а в последствие е поддържал последното, с цел да
ги мотивира да се разпоредят с тяхна собственост – пари и ценности. Това
неизвестно по делото лице е поддържало неверните обстоятелства, след което подс.Б.Б. е получавал информация
за местонахождението на пострадалите лица от неизвестното по делото лице и е
имал задача да координира подс.В., като го е изпращал
на адреса на пострадалите и го е насочвал от кои лица какво да очаква да
получи. Съответно задачата на подс.В. е била да отиде
до жилищата на пострадалите лица, като последните са му предавали пари и
ценности, тъй като са приемали подс.В. за лице, което
е обвързано с неизвестното по делото лице и така ще помогне на полицейския
служител да залови лицето, отправяло заплахите. Наред с това са били налице две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите –
продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл с целени и настъпили
обществено опасни последици. Подс.К.В. е съзнавал, че
с действията си върши престъпление, тъй като е бил наясно, че участва в измама
и лицата, които му предоставят пари и ценности са заблудени, като подс.В. е поддържал това заблуждение. Действал е в
съучастие с неизвестно по делото лице – извършител, което както бе посочено
по-горе е въвеждало и поддържало заблуждението у пострадалите лица, като подс.В. е действал като извършител /чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК/, тъй като е поддържал заблуждението у
пострадалите и така е успявал да установи фактическа власт върху пари и
ценности на пострадалите. Тази престъпна дейност подс.В.
е била изцяло подпомагана от подс.Б.Б., който е действал като помагач и който с действия
/разговори по телефона/ е улеснил подс.В., като му е
посочил точните адреси на пострадалите лица и моментът, в който последните ще
се покажат на терасите на жилищата си за да му хвърлят пари и ценности. При
едно от деянията подс.В. е действал и в съучастие с подс.Й.А., който е действал също като извършител и заедно с
подс.В. е взел пари от пострадалото лице. С тези си
действия подс.К.В. е целял настъпването на
вредоносния резултат за да набави за себе си и за другите свои съучастници
имотна облага.
За извършване на
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години. При определяне
на наказанието Съдът следва, да отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва
да бъдат отчетени младата възраст, признанието на вината и изразяване на
критичност към действията си, съдействие на разследването, което е изиграло
изключителна роля за изясняване на обективната истина, тежкото семейно и
материално положение на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се посочи предходно осъждане на подс.В.. Предвид
и на това наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което Съдът счита, че
следва да бъде определено малко над предвидения от закона минимален размер, а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. По този начин
целите на наказанието, визирана в чл. 36 от НК ще бъдат осъществени.
Налице са законовите
предпоставки за приложение на чл.66 ал.1 от НК и не е необходимо така
наложеното наказание на подс.К.В. да се изтърпи ефективно.
Последният има предходно осъждане, като му е наложено наказание „пробация“, което позволява приложение на чл.66 ал.1 от НК и
за постигане на превантивна и възпитателна роля на наказанието, то последното
не следва да се търпи ефективно. Ето защо изтърпяването на наказанието следва
да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата. Така ще се даде възможност на подс.В. да
осъзнае противоправното си поведение и да се поправи,
като същевременно ще го мотивира да се въздържа от извършване на престъпления.
При
така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът
стига до извода, че подсъдимият И.Е.Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 05.10.2018
г. в гр. П., в съучастие като съизвършител с
неизвестно по делото лице – съизвършител и Б.Й.Б.,
ЕГН: ********** – помагач, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, е поддържал заблуждение у В.П.З.
*** и с това й причинил имотна вреда в размер на 14000,00 лева.
С
оглед на събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на
св.Е.С. и прочетените по реда на чл.279 ал.2 вр. с
ал.1 т.3 и т.4 от НПК обяснения на подс.К.В. се
установи по категоричен начин, че по отношение на деянието на 05.10.2018г., за
което като съучастник е посочен и подс.Й.А., на който
му е повдигнато обвинение, което е било включено и в обвинението на подс.И.Н.. Следва да се отбележи, че се доказа по
категоричен начин, че подс.А. не е присъствал и не е
участвал под каквато и да е форма в това деяние. Това води до категоричен
извод, че подс.А. не е имал качеството на извършител
на това деяние, поради което подс.И.Н. следва да бъде
признат за НЕВИНЕН в това да е извършил деянието в съучастие с Й.К.А., с ЕГН **********
– като съизвършител, поради което и на основание чл.
304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН за повдигнатото му в този смисъл обвинение.
В хода
на съдебното следствие се събраха достатъчно доказателства, от които по несъмнен
и категоричен начин се доказа, че подс.И.Н. е
осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по
чл.209 ал.1 от НК. По категоричен начин се установи, че неизвестно по делото
лице се е свързало с пострадалата св.З., като й е представило неверни
обстоятелства, с което я е въвел в заблуждение, а в последствие е поддържал
последното, с цел да я мотивира да се разпореди с нейна собственост – съхранявани
от св.З. пари. Това неизвестно по делото лице е поддържало неверните
обстоятелства, след което подс.Б.Б.
е получил информация за местонахождението на пострадалата св.З. от неизвестното
по делото лице и е имал задача да координира подс.Н.,
като го изпратил до адреса на св.З. и го насочил да я очаква и каква сума ще
получи. Съответно задачата на подс.Н. е била да отиде
до адреса на св.З. и да очаква под терасата й, за да може пострадалата да
хвърли чантата с парите си, а подс.Н. да я вземе и
така да установи фактическа власт върху последните, тъй като св.З. приела подс.Н. за лице, близко до неизвестното по делото лице,
което я въвело в заблуждение, че тя и нейни близки ще пострадат и с
предоставянето на тези пари ще бъде опазена от полицията.
От субективна страна деянието
е извършено при условията на пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни
последици. Подс.И.Н. е съзнавал, че с действията си
върши престъпление, бил е наясно, че участва в схема за измама и пострадалото
лице, което му хвърлило парите си е заблудено. Действал е в съучастие с
неизвестно по делото лице – извършител, което е въвело и поддържало
заблуждението у св.В.З., а подс.Н. е действал като
извършител /чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК/, като е поддържал това заблуждение и дори е
стимулирал пострадалата, че именно той е следвало да получи парите, като й
извикал да му хвърли чантата. По този начин подс.Н. е
успял да установи фактическа власт върху парите, предмет на обвинението. Тази
престъпна дейност на подс.Н. е била изцяло
подпомагана от подс.Б.Б.,
който е действал като помагач и който с действия /разговори по телефона/ е
улеснил подс.Н., като му е посочил точния адрес на
св.З. и моментът, в който последната ще се покаже на терасата си за да му хвърли
парите. С тези си действия подс.Н. е целял настъпването на вредоносния резултат за да набави
за себе си и за другите свои съучастници имотна облага.
В хода на съдебното
следствие защитата на подс.Н. застъпи тезата, че
последния не е имал никаква престъпна деятелност и не е участвал в извършване
на това престъпление, като се опита да оспори събраните по делото
доказателства. Защитата изложи съмнения относно показанията на св.Е.С., като
считаше, че тези показания не са обективни, без да изложи сериозни аргументи в
полза на тезата си или да подкрепи последните с доказателства. Предвид на това
Съдът приема тезата на защитата за голословна, тъй като не бе подкрепена с
никакви доказателства и противоречи на показанията на св.С. и на обясненията на
подс.К.В., прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.3 и т.4 от НПК, които изцяло кореспондират
помежду си и се подкрепят с показанията на св.В.З., дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени по реда на чл.281 ал. 4 вр. с
ал.1 т.2 от НПК. В подкрепа на това е и процесуалното поведение на подс.И.Н., който не само не показа критичност към
извършеното от него престъпление, но и се укри след приключване на съдебните
прения и не присъства при прочитане на присъдата, тъй като ясно е съзнавал
своето противоправно поведение.
За извършване на
престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години. При определяне на наказанието Съдът следва, да
отчете наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде отчетена младата възраст
на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
предходните осъждания на подс.Н. /общо четири
осъждания/, като по последното от които, настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на отложено за изтърпяване наказание лишаване от свобода. Предвид
и на това наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК при
лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, което Съдът счита, че
следва да бъде определено малко над предвидения от закона среден размер, а
именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С това превантивните цели
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК ще бъдат осъществени. Последното ще
изиграе своята възпитателна роля и ще въздейства поправително върху дееца,
който ще има възможност да преосмисли поведението си и да се поправи.
Следва, на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „В“ от ЗИНЗС, да бъде постановено, така определеното на подс.И.Н. наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода, ДА СЕ ИЗТЪРПИ при първоначален СТРОГ режим.
Видно от приложената по
делото справка съдимост на подс.И.Н. се установява,
че последния е бил признат за виновен с присъда по НОХД N 11818/2012г. на СРС
за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК. Съдебният акт е влязъл в
законна сила на 08.04.2014г., като с последния на подс.Н.
е било наложено наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, по реда на чл.66
ал.1 от НК. Предвид на това са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК и
следва да бъде постановено подс.И.Н. да изтърпи
ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО от наказанието му наложено по настоящето производство и
наказанието в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, наложено му по НОХД N 11818/2012 г. по
описа на Софийски районен съд.
На основание чл.57, ал.1,
т.2, б. „В“ от ЗИНЗС следва да бъде постановено подс.Н.
ДА ИЗТЪРПИ наказанието в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при
първоначален СТРОГ режим.
С
оглед на събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимите са
осъществявали своята престъпна дейност посредством мобилни телефони и сим карти. Ето защо и на осн.
чл.53, ал.1, б. „А“ от НК ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - мобилен телефон “Самсунг” с ИМЕЙ :**** – на подсъдимия Б.; СИМ-КАРТА С № ****
на А1- на подс. Б.; 1 бр. сим-карта Теленор с № ***; мобилен телефон Нокиа
Е6 с ИМЕЙ *** ведно със сим-карта на Теленор с номер за разговори ***; мобилен телефон Алкател с
ИМЕЙ *** ведно със сим-карта на А1 с номер за
разговори ***; 1 бр. картодържач А1 с № *** и мобилен
номер ****; мобилен телефон Самсунг JT-E-1190 с ИМЕЙ ****
със сим-карта на Теленор с *****;
1 бр. мобилен телефон с ИМЕЙ **** с батерия на Алкател ведно със СИМ-карта с № ****
с надпис Lycamobile; 1 бр. мобилен телефон Нокиа 6510 с ИМЕЙ ***изтрити цифри ***; мобилен телефон
Алкател с ИМЕЙ ***; сим-карта FROG с номер ****; 4
бр. сим-карти LEBARA с номера ****, ***, ***, **** **;
сим-карта Lycamobile с №***; 5 бр. картодържатели
LEBARA с номера ***, ****, ***, ***** и ***; 1 бр. сим-карта
LEBARA с № */***; 1 бр. сим –карта А1 с № ****; 1 бр.
сим-карта на Мтел с № **** следва
ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата, след влизане в сила на присъдата, тъй като
са били на подсъдимите и са послужили за извършване на престъпленията.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА - 8 бр. бележки /листове/ с изписани на тях номера; 4 бр. тетрадки малък формат с изписани номера
и имена на листите следва ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане в
сила на присъдата.
На
основание чл.53, ал.2, б.“А“ от НК ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - марихуана с
нето тегло 0, 239 гр. след експертно изследване следва ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на
Държавата, което да се изпрати на ЦМУ ..., отдел МРР-НОП за унищожаването му
след влизане в сила на присъдата, тъй като притежаването на наркотично вещество
е забранено.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК следва да се приспадне периода, през който подс.Й.А. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение
«Задържане под стража» по НПК, считано от 11.11.2018
г. до 24.01.2020 г. включително.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК следва да се приспадне периода, през който подс.Б.Б. е бил задържан по ЗМВР
и с мярка за неотклонение «Задържане под стража» по НПК, считано от 05.02.2019
г. до влизане в сила на присъдата.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК следва да се приспадне периода, през който подс.К.В. е бил задържан с мярка за неотклонение «Задържане
под стража» по НПК, считано от 13.09.2019 г. до 16.12.2019г.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Й.А. следва да
бъде осъден да ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР – Пловдив направените по досъдебното
производство разноски в размер на 216,00 /двеста и шестнадесет/ лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК следва подс.Й.А. да
бъде осъден да ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Пловдив направените по делото
разноски в размер на 70,00 /седемдесет/ лева.
Причини за извършване на деянията – ниска правна култура, желание за лично
облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на установения правов ред.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
Вярно с оригинала.
Т.К.