№ 1001
гр. Варна, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500325 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано частна жалба подадена от ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД срещу разпореждане №1794/18.01.2022г. по ЧГД
17546/2021 на Районен съд – Варна (електронно дело от ЕИСС
20213110117546), с коeто е отхвърлено искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК САМО В ЧАСТ, с която заявителят е поискал
сборна сума от 341.02лв, претендирани като неплатени абонаментни такси,
фактурирани в период от пет месеца като задължения на абонат на
договорени три далекосъобщителни услуги.
Жалбоподателят, чрез упълномощен юрисконсулт твърди, че
произнасянето е неправилно, тъй като първата инстанция е пренебрегнала
точно изпълненото от страната указание за конкретизиране на отделните
размери на вземания, произтичащи от всеки от договорите за ползване на
различните услуги чрез съответни абонатни номера за всеки от периодите на
фактуриране. Счита, че въпреки подробното разграничаване на основанията
за всеки от размерите, формирали първоначалния сбор, съдът не е приел за
редовно искането на заявителя, в противоречие с процесуалното правило на
чл. 411 ал.2 ГПК. Моли разпореждането да бъде отменено, като искането за
издаване на заповед бъде уважено в цялост, така както е заявено и
своевременно уточнено от кредитора.
Жалбата е регистрирана с вх. № 7049/03.02.22 и е подадена по поща в
срок, изтичащ на 2.02.22г., считано от уведомяването на заявителя за
постановения отказ. Въззивният съд е сезиран от надлежна страна – заявител
срещу подлежащо на обжалване разпореждане и производството по нея е
процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК. Авансово дължимата
такса е внесена.
На тази фаза производството е едностранно и насрещна страна не се
конституира.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
1
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по
същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право,
съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и
служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на
заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(ТРОСГТК 6/2017
на ВКС).
Производството е било образувано по молба на заявителя срещу
физическо лице с адрес в седалището на сезирания съд. Компетентният
районен съд е сезиран с формуляр по чл. 410 ГПК. Съответно на това
сезиране разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по
чл. 413 ал.2 ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което са описани две
претендирани за плащане главници, като предмет на настоящия въззивен
контрол е искането за снабдяване на заявителя с изпълнително основание
само за сума от 341.02лв, съответна на месечни абонаментни такси за
предоставени на клиент на доставчика мобилни услуги. Както в описанието
на основанието на дълга (т.9в от заявлението), така и в изложените от
кредитора обстоятелства за факти, породили това основание (т.12 от
заявлението) е пояснено, че този размер е сборен и се формира от периодично
възникващи задължения, фактурирани в продължителен период от пет месеца
през 2020г. за потребление на услуги, предоставени по три различни договора
на един и същ абонат, обединени от доставчика в една сметка на абоната
(клиентски номер №*********). Макар че заявителят не е посочил какви
точно услуги са били предоставени на длъжника, той ясно е обозначил, че те
са били договаряни за ползване чрез различни номера за достъп до мрежата
като пакетни цени по съответни тарифни планове. Съответно на тези
твърдения като доказателства за валидно пораждане на изискуемите
задължения, доставчикът е посочил три договора, сключени на различни дати,
включващи изрични декларации на потребител, обвързан от общи условия на
доставчик. Външният преглед на така представените от заявителя книжа
несъмнено сочи на хипотеза изискваща приложението на специалното
правилото на чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК(специално проявление на общ принцип
на чл. 7 ал.3 ГПК) което овластява съда да издири и приложи закрилни
императивни норми, изключващи безспорния характер на задълженията. В
тази връзка следва да се възприема и изискването за индивидуализиране на
договорените с клиент конкретизирани по вид и обем услуги, ползвани при
общи условия по различните договори. Затова и доставчикът следва да
индивидуализира и убедително да удостовери пред съда валидното
договаряне на поемане на парични задължения за предоставената престация
при съхранен интерес на закриляна от закона насрещна страна – потребителя,
посочен като неизправен длъжник.
Описването на дълга на потребителя като сбор на фактурирани общо
цени на доставки в определен период от време не позволява на съда да
изпълни точно служебното си задължение за проверка от външна страна на
съответствието с императивните правила. Нужно е да се индивидуализират
вземанията, породени от различните посочени от самия заявител основания.
2
В тази връзка са били и дадените от първоинстанционния съд указания, които
въззивиният съд споделя.
С уточняващата си молба вх.№ 1285/11.01.22г. заявителят е
конкретизирал отделни размери и периоди на начислените от доставчика
стойности на различни ползвани от потребителя услуги по всеки от
договорите, сключени при предоставянето на достъп чрез всеки от трите
мобилни номера. В тази молба сборът от 341.02лв е разпределен на три
отделни вземания, произтичащи от всеки от посочените договори за мобилни
услуги:
СборДоговор от датаза ползване нафактурирани за отчетния
мобилен номерпериод на потребление по
116.03 22.06.2015 г. и359894006023от 05.11.2019 до дата
лв ДС 11.09.2019 г.04.02.2020 г(до 3-та фактура)
26.84 22.04.2018 г.359894264420от 05.11.2019 до дата
лв 04.02.2020 г(до 3-та фактура)
198.15 09.11.2019 г.359897924962от 05.11.2019 до дата
лв 04.05.2020 г(вкл. 5-та
фактура)
Допълнително, кредиторът е обозначил и формирането на трите сбора
от размери, включени в издавани ежемесечно сборни фактури, с които
потребителя е бил уведомяван за текущ размер на задълженията си(с
натрупване на неплатени суми от предходни периоди). В случая, с
уточнението е пояснено, че по първите два договора са начислени само
фиксирани абонаментни такси и цена за допълнителни услуги по проведени
разговори извън пакетна цена за безплатни минути и такса за възстановяване
на спрян трафик, а по третия договор освен такива суми е била начислявана и
стойност на застраховка.
Така описаните конкретни, несъмнено различаващи се ОСНОВАНИЯ
кореспондират и на представените от заявителя договори за отделно
абонаментно ползване на мобилни услуги по различни тарифни планове в
пакети с безплатни гласови разговори и мобилен интернет, ползвани чрез
различни абонатни номера и предоставени мобилни устройства, включващи и
уговорки за заплащане на застрахователни премии при определени условия на
застраховане на лизинговани устройства. Въззивният съд приема, че с това
уточнение заявителят е отстранил изцяло началната непълнота на
индивидуализиращите белези на елементи, формиращи три различни сборни
и заявени като безспорни вземания, произтичащи от периодично отчитано
потребление по всяка от трите пакетни услуги, договорени и представени по
отделно на клиента. С това уточнение следва да се допълнени съдържанието
на заявлението, тъй като процесуалното действие на страната по отстраняване
на нередовност се зачита с обратна сила (по арг. от чл. 411 ал.2 т.1 ГПК) и
съдът е длъжен да се произнесе по новото искане, вече редовно формулирано
по начин, позволяващ както на съда, така и на длъжника, да се ориентира в
конкретните размери по всяко от основанията и да го съпостави с
3
представените документи по сделките с потребителя. Въззивният съд намира
за основателно оплакването на жалбоподателя, тъй като съдът е основал
обжалвания отказ именно на нередовност, каквато в случая вече липсва.
Неправилното приложение на процесуалния закон налага
въззивният съд да отстрани нарушението и да разгледа заявлението на
кредитора по същество.
Посочените от заявителя договори за пакетни услуги съдържат
уговорки за цените, които потребителят се е съгласил да заплаща при избора
на конкретен продукт от асортимента на доставчика. Затова относно това
съществено съдържание на сделката, предлагана на потребителя не възниква
съмнение за неравноправно договаряне. Според уточнените твърдения,
доставчикът претендира размери на задължения, начислени именно въз
основа на тази част от договорите (абонаментна цена и допълнителни услуги
извън безплатното потребление) по договорите за ползването на мобилните
номера +359********* и +359*********. Затова и за сумите, съответни на тези
правопораждащи основания у съда не възниква съмнение за злоупотреба с
неравноправни клаузи. Заявлението на кредитора, основано на тези два
договора може да бъде уважено.
По отношение на третия договор обаче, при съпоставката на посочените
в приложенията към фактурите начислени задължения и уговорките за
избрания от потребителя пакет „Тотал+“ с абонаментна такса 49.99лв с вкл.
ДДС(41.66 лв без ДДС) за ползване чрез номер +359********* се констатира
съществено разминаване в сумите, отчетени като абонаментна такса и
допълнително отчитаната по този договор услуга по застраховка на получено
устройство, за която в договора на потребителя е било обявено, че ще се
поема от доставчика при определени условия. Така за първия период 5.11.19-
04.12.19г. доставчикът е отчел по-висок абонамент, но е поел застраховка, а за
следващите периоди обратно, абонамента е отчетен по фиксирания размер, но
е възложена застрахователна премия. Това разминаване поражда съмнение за
позоваване на уговорки, чието съдържание не е било разяснено достатъчно
ясно, така че да може да се възприеме от средно подготвен потребител на
такива услуги. Тъй като явно документирането на уговорките между страните
е стандартизирано в документи, съставени предварително от доставчика във
варианти, избирани с попълване на бланкети (чек-боксове) съдът преценява
че е значителна вероятността за противоречие на тази сделка с изискванията
за валидно обвързване на потребителя(чл. 145 ал.2 ЗЗП). Налице е хипотеза
на чл. 411 ал.2 т. 3 ГПК и на това основание заявлението следва да се
отхвърли само за сборното вземане от 198.15 лв по този договор.
В заключение въззивният съд достига макар и по различни съображения
до извод, който само отчасти се разминава с резултата от произнасянето на
първата инстанция и съответно следва да отмени обжалваното разпореждане
само в тази част, като съответно съразмерно се увеличат и определените в
полза на заявителя разноски.
Искане за присъждане на разноски за въззивна инстанция не е
направено, поради което и въззивният съд не определя такива.
По тези съображения и на осн. чл. 413 ал.2 вр. чл. 278 ал. 2 ГПК,
4
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №1794/18.01.2022г. по ЧГД 17546/2021 на
Районен съд – Варна (електронно дело от ЕИСС 20213110117546), В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК само за поискани от заявителя и уточнени сборни суми по
договор за мобилни услуги от дата 22.06.2015г. за ползване на мобилен номер
+359********* и с подписано към него Допълнително споразумение от дата
11.09.2019г. в размер на 116.03 лв. и по договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер +359********* от дата 22.04.2018г. в размер на
26.84 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Допуска издаването на заповед за изпълнение по заявление вх.№
49794/08.12.21г., уточнено с молба вх.№1285/11.01.2022 за следните суми:
116.03лв./сто и шестнадесет лева и 03 ст./, претендирана като сбор от
начислени задължения на клиент за абонаментна такса, ползвани услуги
извън пакет „Тотал+“ и такси за възстановяване на трафик по договор за
мобилни услуги от дата 22.06.2015г. и подписано към него
Допълнително споразумение от дата 11.09.2019г. за ползване на мобилен
номер +359*********, фактурирани за отчетния период на потребление от
05.11.2019 до 04.04.2020г.
26.84 лв./двадесет и шест лева и 84 ст./, претендирана като сбор от
начислени задължения на клиент за абонаментна такса за пакет „Тотал“
по договор за мобилни услуги от дата 22.04.2018 г., за ползване на
мобилен номер +359*********, фактурирани за отчетния период на
потребление от 05.11.2019 до 04.04.2020г
ведно със законната лихва върху тези две главници, считано от
подаване на заявлението в съда до 09.12.2021г до окончателно
погасяване на задължението,
както и допълнително сума за разноски, направени от заявителя за
разглеждане на заявление в първа инстанция, съответна на тази
допълнителна основателна част от заявлението в размер на 3.35лв като
част от държавната такса и 24,48лв като част от адвокатско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1794/18.01.2022г. по ЧГД
17546/2021 на Районен съд – Варна (електронно дело от ЕИСС
20213110117546), В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е
отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК само
за поискана със заявление с вх.№ 49794/08.12.21г., уточнено с молба вх.
№1285/11.01.2022 сума в размер на 198.15лв, претендирана като сбор от
начислени задължения на клиент за абонаментна такса, ползвани услуги
извън пакет „Тотал“, такси за възстановяване на трафик и застраховки по
договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер +359********* от
дата 09.11.2019 г. фактурирани за отчетния период на потребление от
5
05.11.2019 до дата 04.05.2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (т.8 от
ТР4/2013 на ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6