РЕШЕНИЕ
№ 1916
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110112174 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Й. ХЮС. АК. и *. Н. С. срещу
ХЮС. ХЮС. М. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на съсобствени между страните
недвижими имоти, както следва:
поземлен имот с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед №
*/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 18.06.2021 г., с адрес: гр. *, район *, кв. „*“, площ: 967
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 140, част от 1778,
съседи: *
сграда с идентификатор * по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № * г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата
от 18.06.2021 г., с адрес: гр. *, район *, разположена в поземлен имот с идентификатор
*, застроена площ: 74 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна.
Ищците Й. ХЮС. АК. и *. Н. С. твърдят, че по силата на договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № *. на СВ, ответникът ХЮС. ХЮС. М. е
прехвърлил на първия от тях ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *по КККР
на гр. Варна, одобрени със Заповед № */14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 18.06.2021 г., с адрес: гр.
Варна, район Приморски, кв. „Изгрев“, площ: 967 кв. м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер
по предходен план: 140, част от 1778, съседи: * Посочват, че тъй като брА.т помежду им е
сключен на 27.02.2003 г., двамата са придобили собствеността върху ½ идеална част от
имота в режим на СИО. Заявяват, че в периода 2009 г. – 2012 г. в поземления имот с общи
средства е изградена сграда с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед №
*/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо сградатa от 18.06.2021 г., с адрес: гр. Варна, район Приморски, разположена в
поземлен имот с идентификатор *, застроена площ: 74 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна, която също е съсобствена между страните. Твърдят, че
1
ответникът неправомерно се е снабдил с констативен нотариален акт за сградата, в който е
посочен като изключителен собственик на същата. Отправят искане до съда за делба на
подробно описаните по-горе недвижими имоти между страните при квоти, както следва: ½
идеална част за Й. ХЮС. АК. и *. Н. С. в режим на СИО и ½ идеална част за ХЮС. ХЮС.
М..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ХЮС. ХЮС. М. е депозирал писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Същият заявява, че по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № *а нотариус
Бо*ев, вписан под № 124 на НК, е придобил правото на собственост върху място, находящо
се в гр. *, ж. к. „*“, цялото с площ 833 кв. м., представляващо поземлен имот № *по плана на
ж. к. „*“, при граници: поземлени имоти № * Потвърждава, че в периода 2009 г. – 2012 г. в
имота е построена еднофамилна жилищна сграда, както и че се е снабдил с нотариален акт
за собственост на същата въз основа на представени писмени доказателства. Твърди, че
цитираният в исковата молба договор за покупко-продажба, сключен между него и ищеца Й.
ХЮС. АК., е подписан формално, същият е симулативен и не прикрива друго съглашение.
Оспорва ищците да са участвали със свои средства или с труд в строителството на сградата,
като поддържа, че само той го е финансирал. Ответникът заявява, че от 1996 г. до 29.01.2016
г. е съжителствал на съпружески начала със сестрата на ищеца Й. ХЮС. АК. – **А., като на
29.01.2016 г. двамата сключили граждански брак, впоследствие прекратен по силата на
Решение № */17.12.2019 г. по гр. д. № 10701/2019 г. на ВРС. Излага, че през 2006 г. закупил
процесния поземлен имот с намерението в него да построи къща за семейството си с
подкрепата на семейството на *А.. Тъй като през 2009 г., когато бил изграден първият етаж
от сградата, двамата все още не са били законни съпрузи, по настояване на нейното
семейство и с оглед защита на интересите , формално бил сключен договорът за покупко-
продажба с ищеца. Продажна цена не била нито уговорена, нито заплатена. Поддържа, че
ищците са били наясно, че се е снабдил с констативен нотариален акт за сградата, но никога
не са оспорвали правата му, не са декларирали собственост върху същата, не са заплащали
данъци за нея и не са я обитавали. Посочва, че претенциите им са предявени едва след
прекратяване на брака му с Тезджан А.. Моли искът за делба да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание искът за делба се поддържа. По същество на спора молят за
допускане на делба на имотите, така както са заявени от тях.
Ответникът оспорва иска за делба и се моли за отхвърлянето му.
Настоящият съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
За установяване основателността на иска за делба следва да се установи, че страните
по делото са съсобственици на заявените недвижими имоти, въз основа на твърдения
придобивен способ и обема на притежаваните от тях права в съсобствеността на всеки от
тях. Делбата не създава съсобственост, а ликвидира вече възникналата такава въз основа на
проявилите се в обективната действителност юридически факти.
На основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства: че ответникът е придобил собствеността върху
процесния поземлен имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № * г. на нотариус Б*ев, вписан под № *НК и че Й. ХЮС. АК. и *. Н. С. са
сключили граждански брак на 27.02.2003 г.
Видно от нотариален акт № * г. на нотариус *на 30.09.2009 г. Х.М. е продал на Й.
ХЮС. АК. ½ ид. ч. от собствения си недвижим имот, представляващ с ПИ с идентификатор
*по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № */14.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 18.06.2021 г., с адрес:
гр. *, район *, кв. „*“, площ: 967 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен
2
план: 140, част от *, съседи: *, *. Договорена е продажна цена от 18491,75лв., като е
отбелязано, че продавачът е получил цената от купувача при подписване на договора.
Съгласно нотариален акт за собственост №* г. на нотариус * с район на действие
ВРС, на 19.12.2012 г. Х.М. е признат за собственик по писмени документи за изключителен
собственик на сграда с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед №
*14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо сградата от 18.06.2021 г., с адрес: гр. Варна, район Приморски, разположена в
поземлен имот с идентификатор *, застроена площ: 74 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:
жилищна сграда – еднофамилна.
Не е спорно между страните, а и от представеното решение № */17.12.2019 г. по гр.д.
№ 1* г. на ВРС, *състав, и приобщената по делото справка от НБДН /л.58/ се установява, че
сключеният между Х.М. и Т*А. брак на 29.01.2016 г. е прекратен с влязло в сила решение на
17.12.2019 г.
В случая спорния по делото въпрос е относно действителността на сключения между
страните договор за покупко-продажба, при въведени от ответника твърдения, че същият е
симулативен, т.е. че действителната воля на страните е била Й. ХЮС. АК. да не придобие
собствеността върху процесния поземлен имот.
От анализа на ангажираните по делото писмени доказателства не се установява
наличие на твърдяната от ответника симулация на договора за покупко-продажба от
30.09.2009 г., с която Й.А. е придобил от Х.М. ½ ид.ч. от поземления имот, поради което
следва да се приеме, че действителната воля на страните е такава, каквато е отразена в
договора за придобиване на права от страните въз основа на договор за покупко-продажба.
Следва да се отбележи, че липсва начало на писмено доказателство по смисъла на
чл.164, ал. 2 от ГПК, поради което твърдяната симулация не може да бъде доказвана с
гласни доказателства.
Съгласно трайната съдебна практика свидетелските показания са допустими тогава,
когато една от страните по сделката се домогва да докаже привидността на отразеното в
акта, обективиращ сделката, съгласие, относно нейния характер, вид и последици, като тази
допустимост законът, в разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК, обвързва от наличието на
писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката, които правят вероятно
твърдението за привидност. Тогава, когато писменото доказателство съдържа
волеизявлението на всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство
/обратно писмо/, служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на
действителните правоотношения между страните. Когато обаче обратното писмо съдържа
волеизявлението само на една от страните по прикритата сделка, то това писмено
доказателство представлява начало на писмено доказателство, по смисъла на чл.165, ал.2 от
ГПК и в този случай доказването на действителните правоотношения между страните е
допустимо чрез свидетелски показания, като доказателствено средство /така и решение
№*/2010 г. от 06.01.2011 г. по гр.д. № 1053/2010 г. на ВКС, решения №437/22.07.2004 г. по
гр.д.№*/2003 г. на І г.о. на ВКС, решение №27/10.03.2005 г. по гр.д.№1147/2003 г. на ІІ г.о.
на ВКС, решение №646/14.03.1963 г. по гр.д.№ 364/1963 г. на І г.о. на ВС/.
В случая обаче по делото не е представено нито обратно писмо, съдържащо
изявление на страните по сделката, разкриващо нейната симулативност, нито писмен
документ, изходящ от страната, имащо характер на начало писмено доказателство, което да
обоснове допустимостта на гласни доказателства.
При липса на ангажирани в този смисъл доказателства, съдът намира, че ищците Й.
ХЮС. АК. и *. Н. С. са придобили въз основа на продажбена сделка, обективирана в
Нотариален акт от 30.09.2009 г. от ответника ХЮС. ХЮС. М. собствеността на ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. ***, с адрес: гр. *, район *, кв. „*“,
площ: 967 кв. м., в режим на СИО, доколкото към датата на сделката са били в брак.
По отношение на възражението на ответника, че ищецът А. не е платил цената по
договора, с довод за нейната симулативност, следва да се отбележи, че принципно
нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира
удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора.
3
В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и
съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява
официален свидетелстващ документ, а в частта, с която купувачът е заявил, че е платил
цената, а продавачът - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за
знание. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт -
плащането на цената, и има характер на разписка за плащане /решение №.403/10.01.2012г.
по г.д.№ 1543/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №.402/17.01.2012г. по г.д.№.449/2011г. на
ВКС, ІІІ ГО, решение №.173/27.07.2010г. по г.д.№.5166/2008г. на ВКС, ІV ГО и др./.
В случая нотариалния акт не е прогласен за нищожен, поради порок на нотариалното
удостоверяване, поради което изявлението за плащането на цената от страна на продавача
има характер на разписка, обвързваща доказателствена сила, тъй като удостоверява
неизгодни за издателя си факти. Предвид изложеното възражението на ответника се
преценява за неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 11/2013 г. на ОСГК на ВКС констативен
нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл. 587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод след
преценката на доказателствата, а не удостоверен от него факт.
В случая предвид горния извод на неоснователност на възражението за
симулативност на договора за покупко-продажба от 30.09.2009 г., процесният поземлен
имот, върху който е изградена сградата, следва да се приеме, че е съсобствен между страните
при равни дялове.
По силата на закона на основание чл. 92 от ЗС изграденото в съсобствения имот
става съсобствено между страните при равни дялове по приращение. Следователно и
изградената в имота еднофамилна жилищна сграда е станала по силата на закона
съсобствена между тях. Законовата презумпция не е успешно оборена от ответника, поради
което съдът намира, че процесната сграда е станала съсобственост между тях, съобразно
дяловете им в съсобствеността на поземления имот или ½ ид.ч. за Х.М. и ½ ид.ч. в режим на
СИО от Й.А. и А.С..
С оглед горното съдът намира, че следва да се допусне до делба следните недвижими
имоти: поземлен имот с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед №
*14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 18.06.2021 г., с адрес: гр. *, район *, кв. „**, площ: 967 кв. м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 140, част от 1778, съседи: *; както и сграда
с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № *4.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата от
18.06.2021 г., с адрес: гр. Варна, район Приморски, разположена в поземлен имот с
идентификатор *, застроена площ: 74 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна, при следните квоти: ½ ид.ч. Й. ХЮС. АК. и *. Н. С. срещу ХЮС. ХЮС. М.
На основание чл.355 от ГПК разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между Й. ХЮС. АК., ЕГН**********, с адрес гр. * и *. Н. С., ЕГН
**********, с адрес гр.*, от една страна и ХЮС. ХЮС. М., ЕГН **********, с адрес гр. * –
от друга, на съсобствени между страните недвижими имоти, както следва:
поземлен имот с идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед №
*/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот от 18.06.2021 г., с адрес: гр. *, кв. „*“, площ: 967 кв. м.,
4
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 140, част от 1778, съседи: 1*
сграда с идентификатор *по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № *14.10.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата от 18.06.2021 г., с адрес: гр. *, разположена в поземлен имот с идентификатор
*, застроена площ: 74 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна;
при следните дялове:
½ ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за Й. ХЮС. АК.,
ЕГН**********, с адрес гр. * и *. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. *и
½ ид.ч. за ХЮС. ХЮС. М., ЕГН **********, с адрес гр. В*, на основание чл. 34 ЗС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5