Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………/ 20.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи април през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ Н.
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина Т.,
като разгледа докладваното от съдия Н. гражданско дело
номер 5188 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 2281 от 06.01.2020
г. по гр.д. № 57153/2018 г. на СРС, 28 състав, са отхвърлени предявените от Д.А.Т. срещу Ю.Н.Б.
и Р.Н.Д. искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД във
вр. с чл. 50 ЗЗД за заплащане
на сумата от 7 872,90 лв. -
обезщетение за вреди от вещ на ответниците
и евентуалният иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД във вр.
с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата
от 7 872,90 лв. - обезщетение
за вреди от некачествен ремонт извършен от лица на които ответникът е възложил работа, като е осъдена ищцата да заплати на ответниците общо 1600 лв. разноски.
Това решение е обжалвано изцяло и в срок от ищцата
Д.А.Т. чрез пълномощник адв.Л.К., оплаквания
за недопустимост и неправилност на решението. Оплакването за недопустимост е
свързано с довод за неразглеждане на предявените искове при условията на
евентуалност и вътрешно противоречие на мотивите, а това за неправилност поради допуснато процесуално нарушение по
събиране на доказателствата, неправилно установяване на фактите и
обстоятелствата по делото, неправилно приложение на материалния закон. Поддържа
оспорването договор №2/28.07.2017 г. за ремонт на покривните тераси да е въз
основа на решение на ОС на ЕС, при което възложител по него на е ЕС, а ответниците като съсобственици при режим на СИО на ателието
и терасите към него, вкл. и тази тераса, от която е наводнен апартамента на
ищцата през м.август 2017 г. Оспорва терасите към ателието на ответниците да са част от плоския покрив на сградата и
отрича статута им на обща част на сградата. Твърди, че е налице недостатък на
вещта, за който без всяко съмнение отговорност носят ответниците
- по реда на чл.50 ЗЗД, ако се приеме, че се касае за скрит недостатък, а в
случай, че се приеме, че недостатъкът е явен, то тогава ответниците
носят отговорност по чл.45 ЗЗД, като и в двата случая като собственици на
вещта/евентуално като лица, под чийто надзор се намира тя/терасата- ако се
приеме, че тератата е обща част на ЕС/, и евентуално
че отговарят като възложители на работата по ремонт на терасата, при което са причинени
вредите, евентуално са съпричинени, от работниците на
наетата фирма-строител “ЕМ-96” ЕООД, наред с проявлението на недостатъка на
вещта, за избора на която фирма носят отговорност възложителите-ответници
по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД .Моли решението да се отмени и исковете
да се уважи, прави искане за разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ответниците Ю.Н.Б. и
Р.Н.Д., оспорват жалбата с писмен отговор чрез пълномощник адв.Р.М.,
като неоснователна, с възраженията, че фактите са били правилно установени от
съда, и изводите са съобразени с установената съдебна практика. Претендират
разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Първоинстанционният съд е
разгледал предявените при условие на евентуалност искове и е дал правилна квалификация
на същите съобразно твърденията и петитума на
исковата молба, като са разгледани и обсъдени в мотивите твърденията на ищцата
за причиняване на вредите от качеството на вещта -безвиновна
отговорност на собственика или лицето,
упражняващо надзор върху веща, сочещо на иск по чл.50, вр.
чл.45 от ЗЗД, и евентуалното твърдение за причиняване на вредите /съпричиняване на същите от лицето, на което е бил възложен
ремонта и за чиито противоправни действия отговорност
носят ответниците като възложители, сочещо на иск по
чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
За да отхвърли предявения
главен иск по чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният
съд е приел, въз основа на преценка на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, че причиненото
наводнение на жилището на ищцата, намиращо се частично под терасата в
югозападната част, описана като част от ателието на ответниците
в легитимиращия ги нотариален акт, е в резултат не на не свойствата на самата
вещ (покривна тераса), а поради извършваните ремонтни дейности по нея от
служители на „ЕМ - 96“ ЕООД по договор и неадекватните мерки, които същите са
предприели за осигуряване на обекта срещу наводняване вследствие на падналите валежи
в два отделни дни в периода 7-13.08.2017 г. Приел е още, че ответниците
не могат да носят отговорност за вреди от покривната тераса, тъй като не са
нейни собственици, а тя има статут на обща част на етажната собственост на
сградата, независимо от начина на нейното използване, каквато е и сочената с
решението съдебна практика. По евентуалния иск е приел, че ответниците
не носят отговорност, тъй като ремонтът е възложен от етажната собственост чрез
ответника Ю.Б., но като управител на ЕС, а не лично от него, и покривната
тераса е обща част на етажната собственост и за ремонта на покрива е взето
решение на ОС на ЕС.
Въззивният съд, при преценка на
същите доказателства като тези, събрани в първата инстанция поради липсата на
допуснати нови такива по реда на чл.266 от ГПК, споделя изложените в обжалваното решение
фактически и правни изводи за неоснователност на предявените при условието на
евентуалност искове, и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е
нужно да ги повтаря подборно. Не се установи при служебната проверка за
правилност нарушение на приложими материално правни норми.
В допълнение и по наведените с въззивната
жалба довод за неправилност на решението, въззивният
съд намира следното:
По главния иск по чл.50, вр. чл.45 от ЗЗД :
Събраните по делото гласни доказателства и СТЕ установяват, че повредите
от наводнение в жилището на ищцата /което са предмет на иска за обезщетение/ са
били причинени от дъждовете през м.август 2017 г.- на 07.08. и на 12/13.08.2017
г. както се сочи в исковата молба и въззивната жалба,
като причината е в извършващия се на терасата над всекидневната на ищцата
ремонт по същото време, при което е било разкъртено покритието на терасата,
нарушено отводняването и се е събрала дъждовна вода, която не е имало къде да
се отече поради ниското разположение на нивото на терасата спрямо сифоните за
отичане на водата в резултата на премахването на плочките на терасата и
разкъртване на покритието на същата. Така вредите по жилището на ищцата не са
били причинени от свойства на вещта/скрити или явни/, а от неполагане на
дължимата грижа от извършващите ремонта, при което ответниците
не са и материално правно легитимирани да отговарят по иск с основание чл.50 от ГПК нито като собственици, нито като лица, упражняващи надзор на
вещта/терасата/. Отделно от това, събраните по делото доказателства сочат, че
въпросната тераса се явява обща част на етажната собственост, независимо от
факта, че същата е вписана в нотариалния акт на ответниците
като част от придобитото от тях ателие № 1. Този извод следва от приетия
одобрен арх. проект – част „разпределение на кота +
14,00“ където се намират ателиета № 1 и № 2, и част „план на покрива“, и от
твърдението на ищцата и установеното от приетата СТЕ, че процесната
тераса в югозападната част на сградата, достъп до която има само от ателие № 1
на ответниците и която е описана като част от това
ателие № 1, се намира над всекидневната на ищцата. Това разположение на тази
тераса сочи, че същата има ролята освен на тераса и на покрив на сградата,
независимо че е разположена само върху част от жилище под нея - в този смисъл е
налице и утвърдена практика по правилното приложение на чл.38 от ЗС с редица
актове на ВКС, както тези, посочени в обжалваното решение така и други : напр. с
решение № 103 от 20.01.2021 г. по гр. д.
№ 4703/2019 г., Г. К., І г. о. на ВКС, определение № 132 от 06.03.2015 г. по
гр. д. № 7165/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС, според които терасата се
окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава,
когато покрива определена част от нея, защото и в такъв случай запазва
функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси и щом като
терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част,
независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко
собственика. Ето защо възражението на ответниците с
отговора на исковата молба, че покрив на сградата се явявала покривната плоча,
а не терасата над нея, се явява неоснователно. Не се твърди нито има доказателства
по делото за взето решение от ОС на ЕС по смисъла на чл.38 от ЗС покривните
тераси да са общи само на тези етажни собственици, чиито индивидуални имоти обслужват,
поради което статутът им на обща част на сградата по предназначение не се счита променен, в който смисъл са и
горепосочените решение и определение на ВКС.
По евентуалния иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД:
Събраните по делото доказателства сочат, че ремонтът на процесната тераса е възложен като етап от ремонта на
покрива по решение на ОС на ЕС от 16.09.2016 г. по т.7, с договор №
2/28.07.2017 г. Не е оспорено авторството на този договор от ищцата, а неговата
дата също и сключването му по решение на ОС на ЕС. И двете оспорвания съдът
намира за неоснователни. Първо, с исковата молба ищцата е представила ел. писмо
от 23.08.2017 г. от ответника Ю.Б. до етажните собственици, вкл. и до ищцата, с
което по повод ОС на ЕС на същата дата, е уведомил етажните собственици, че
няма да присъства, че ремонтът на терасите на покрива ще приключи на следващия
ден 24.08.2017 г. с описание на извършеното по терасите от наетата фирма, и че всеки етажен собственик може да се качи
на покрива след събранието за оглед на ремонта, при което съдът счита, че е
налице достоверна дата на договор № 2 /28.07.2017 г. за ремонт на покривните
тераси към дата 23.08.2017 г. Второ, като възложител по договор № 2/28.07.2017
г. е етажната собственост на сградата чрез Ю.Б. като неин управител, а не
самият Ю.Б. като собственик на ателие № 1, при което нито Ю.Б. нито Р.Д.-двамата
ответници по иска, са материално правно легитимирани
да отговарят по иска е по чл.49 от ЗЗД, тъй като не са възложители лично нито
един от тях двамата. Възложител се явява етажната собственост на сградата
съгласно договора, и покривните тераси са обща част на сградата по вече
изложените по-горе доводи от съда, при което надлежна страна в материалното
правоотношение по иск за вреди се явяват всички етажни собственици, а не само
персонално посочените с иска двама от тях. Искът срещу двамата ответници е допустим- тъй като се твърди от ищцата те да са
възложители на ремонта на тераса която е част от собственото им ателие № 1 в
режим на СИО, но е неоснователен иска, тъй като не се доказа ответниците да са възложители, а такъв възложител в случая
се доказа да е етажната собственост по
сключения договор № 2/28.07.2017 г. чрез управителя Ю.Б. и въз основа на
решение по т.7 от ОС на ЕС на 16.09.2016 г. Решението на ОС на ЕС от 16.09.2016
г. по т.7 е за ремонт на плоския покрив, част от който са и покривните тераси
като обща част на ЕС, независимо че се ползват само от част от етажните
собственици, както бе изложено от съда по-горе в това решение.
Поради съвпадане на
крайния решаващ извод на двете съдебни
инстанции, решението следва да се потвърди изцяло, вкл. и относно разноските.
По разноските за въззивната
инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, претендираните
от въззивника- ищец разноски за въззивната
инстанция остават за негова сметка. Въззиваемата
страна- ответниците имат право на възстановяване на
направените разноски за адвокат в размер на по 800 лв. всеки съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК, при липсата на възражение
за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2281 от 06.01.2020 г.
по гр.д. № 57153/2018 г. на СРС, 28 състав .
ОСЪЖДА Д.А.Т., с ЕГН **********,
адрес: гр. София, район „Овча купел“;
ж.к. „*******, да заплати по 800лв. на всеки от ответниците Ю.Н.Б., ЕГН **********
и Р.Н.Д., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за
разноски за въззивната инстанция на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл.280, ал.1 и/или ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.