№ 722
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501044 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано
пред настоящата съдебна инстанция по частната жалба на ищцата Е. ЦВ. Д., ЕГН:
**********, с адрес: гр. З., ул. „З. и М. С.“ № 10, ет. *, ап. *, действаща чрез
упълномощения си процесуален представител адв Красен Кръстев, със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 104 против определение № 263017 от 14.05.2021 г.,
постановено по гр. дело № 6483/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което е
прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от
частната жалбоподателка отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника „САНИТА ВК“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, район Централен, ул.
„Иван Вазов“ № 36, че ищцата не му дължи сумата от 725.14лв., представляваща такса
поддръжка за 2013 г. за собствения й имот, представляващ апартамент в к.к. „Слънчев
бряг“, кв. Чайка, жилищна града „Бахами“, ет. 2, ап. 5, поради липса на основание за
плащане, нищожност на договора за поддръжка от 09.01.2012 г. и погасяване по
давност, като ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество направените по
делото разноски в размер на 700 лв
В частната се изразява недоволство от обжалваното прекратително определение,
с искане за отмяната му, вкл. и в частта за разноските. Излагат се съображения, че
искът е допустим, тъй като в срока на отговор по чл. 131 от ГПК липсва признание на
иска от страна на ответника, като наред с това с последващото срока за отговор
изявление ответникът бил признал само отделни факти, а не целия иск. Сочи, че съдът
не се е произнесъл по всички направени доводи, в т.ч. и дали има сключен между
страните договор за поддръжка и дали ищцата е ползвала услуги по него, както и не е
1
обсъдил всички доказателства по делото. Заявява, че правния интерес от предявения
иск произтича от изпратената от ответника до ищцата извънсъдебно покана за плащане
на задължения, като дори и вземането да се приеме, че е погасено по давност, искът
остава допустим, но следва да се отхвърли като неоснователен. Изразява се несъгласие
с довода на районния съд, че липсата на правен интерес за ищцата от водене на
настоящия иск е образуваното между страните гр.д. № 998/2020г. по описа на БРС за
2017-2019г.
В предоставения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, ответната страна
„САНИТА ВК“ ООД не е депозирала писмен отговор.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалба за
основателна, по следните съображения:
Пред районният съд е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответното дружество, че
ищцата не му дължи сумата от 725.14 лв., представляваща такса поддръжка за 2013 г. поради
липса на основание за плащане, нищожност на договора за поддръжка от 09.01.2012 г. и
погасяване по давност. Интересът от завеждане на иска ищцата е основала на изпратени до
нея като собственик на имот в сграда в режим етажна собствност две покани от ответника за
плащане съответно в срок до 31.08.2020г. - по първата покана и в срок до 10.09.2020г. – по
втората покана на дължима сума за поддръжка на общи части в сградата за 2013г. съгласно
споразумение от 09.01.2012г., с предупреждение, че при неизпълнение дружеството ще
реализира правата си по съдебен ред. В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е
депозирало писмен отговор, като в първото по делото съдебно заседание, чрез адвокатския
си представител е заявило, че няма претенции към ищцата за заплащане на такса поддръжка
за 2013г. по споразумение от 09.01.2012г., за което е представена писмено изявление до
ищцата в този смисъл от 30.08.2020г., без данни да й е било връчено преди завеждане на
делото. С оглед извършеното признание на иска, ответникът е поискал делото да бъде
прекратено поради липса на правен интерес у ищцата за воденото му, евентуално, искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С обжалваното определение, районният съд, като е приел, че признанието на иска от
ответника, че няма твърдяното от ищцата вземане, е довело до липса на спор, е прекратил
производството като по делото като недопустимо поради липса на правен интерес.
При извършена служебна проверка на обжалваното определение настоящата
съдебната инстанция не установи съществуването на основания за нищожност или
2
недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Досежно правилността
на първоинстанционният съдебен акт, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 130 от ГПК, съдът следи служебно за допустимостта на иска от
подаване на исковата молба до приключване на делото.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. В
настоящият случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на
твърдяното от ответника вземане, с който иск е заявила, че го отрича на предявените при
евентуалност основания - поради липса на основание за плащане, нищожност на договора за
поддръжка от 09.01.2012 г. и погасяване по давност. Както правилно е приел районният съд
предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличието на правен
интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск,
за която съдът следи служебно съгласно чл. 130 от ГПК.
В случая ищцата е обосновала правния си интерес от заведения съдебен спор с
отправените й от ответника писмени покани за плащане в указаните в тях срокове на сума за
поддръжка за 2013г. на общите части на сграда в режим на ЕС, в която ищцата притежава
недвижим имот въз основа на споразумение за поддръжка от 09.01.2012г. В срока по чл. 131
от ГПК ответното дружество не е депозирало писмен отговор, като в първото по делото
съдебно заседание е признало иска по смисъла на чл. 237 от ГПК
Следва да се отбележи, че признанието на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК не е
обвързано от преклузивен срок по смисъла на чл. 133 от ГПК и може да бъде извършено от
ответника във всяко положение на делото. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за
разлика от признанието на факти - юридически или доказателствени, което е
доказателствено средство по чл. 175 от ГПК и е несъвместимо със защита срещу иска.
Такава защита в случая не е проведена от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, в т.ч. и в
депозираното впоследствие след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК писмено изявление от
26.01.2021г., озаглавено „отговор на искова молба“. Това означава, че признанието на иска
не води до отпадане на правния интерес у ищеца от водене на делото, а напротив означава,
че в случай, че ищецът се позове на признанието, съдът следва да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата,
установяващи твърденията на ищеца и да постанови съдебен акт, без да изследва
основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на
спора. С оглед гореизложеното се налага извода, че за ищеца продължава да е налице правен
интерес от търсената защита, като признанието на иска от ответника изисква произнасяне на
съда по същество, без да събира доказателства за твърденията на ищеца. В този смисъл
следва да се отбележи също, че тъй като правния интерес се извежда от твърденията в
исковата молба, обстоятелството дали изпратената от името на ответника покана касае
плащане на процесното задължение за 2013г. и дали тя действително изхожда от него
представител е въпрос по същество, който не води до отпадане на правния интерес за
ищцата от предявения иск, но може да повлияе на отговорността за разноски по смисъла на
чл. 78, ал. 2 от ГПК. Що се касае до останалите оплаквания в жалбата, същите касаят спора
по същество, а в случая съдът, прекратявайки производство по делото, не е имал задължение
да се произнася по тях. По отношение на разноските, присъдени в полза на ответника,
същите следва да бъдат преразгледани и възложени от районният съд с оглед изхода на
спора след преценка на направените от страните искания и възражения в тази връзка.
3
От гореизложеното следва извода, че приемайки, че признанието на иска от
ответника е довело до недопустимост на правния спор, районният съд неправилно е
прекратил делото, вместо да постанови решение по същество. Това налага отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение, в т.ч. и в частта за разноските и връщане на
делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед основателността на частната жалба в полза на ищцата- жалбоподател следва
да бъдат присъдени направените от нея във въззивното производство разноски за платена
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 15 лв. и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 263017 от 14.05.2021 г., постановено по гр.
дело № 6483/2020 г. по описа на РС-Бургас и ВРЪЩА делото на РС- Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА „САНИТА ВК“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Пловдив, район Централен, ул. „Иван Вазов“ № 36, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. ЦВ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. З., ул. „З. и М. С.“ № **, ет. *, ап. *,
направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 15 лв. и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4