Р Е Ш
Е Н И Е № 53
гр.Кюстендил, 17.03.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Светла Кърлова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 421 по
описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.
73, ал. 4 от Закона
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление
(ЗУСЕФСУ; загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.).
Делото
е образувано по жалба от „***“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ивайло
Иванов Динев и от М.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Решение № 10/312/02583/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8620#12
от 12.09.2022г., издадено от и.д.н.Д. фонд „З.” (ДФЗ). Релевирани са основания
за незаконосъобразност на оспорения акт по чл.146, т.2-5 от АПК. Отрича се
възможността за издаване на оспорения административен акт на основание
влязлото в сила решение №
12833/15.12.2021г. на ВАС по адм. дело №
4886/2021г., в което липсва произнасяне по чл.173, ал.2 от АПК, а доколкото с
последното е отменен предходен АУПДВ, оспорващите считат,
че органът няма право да иска възстановяване на една и съща сума по един и същи
договор на различни правни основания. Сочи се липса на мотиви на обжалваното
решение, а нарушението на процедурата е поради неизпълнение на задължението на органа по чл.35 от АПК и неизвършване
на надлежна проверка преди издаване на акта. Противоречието с материалния закон
се обосновава с отсъствие на предпоставките по чл. 27, ал.6 от ЗПЗП вр. с
чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Поддържа се, че актът е издаден след периода на
мониторинг на договора; че
не са налице нарушения на договорни и нормативни
задължения, тъй като следва да се
преценява комплексното изпълнение на проекта; че липсва предвидена възможност за изчисляване на
изпълнението на бизнес плана без да е изтекъл периода на договора; че
нарушените норми от договора касаят единствено инвестицията, свързана с
изграждане на къща за гости, която е построена и функционира при устойчива
заетост на персонала. Възразява се срещу
приложението на Правилата за определяне размера на подлежащата на
възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП от
ПРСР 2007-2014, тъй като същите са действащо право след сключване на договора и
нямат обратно действие.
Прави се искане за отмяна на оспорения
акт. Претендират се деловодни разноски.
В
съдебно заседание и в представени писмени бележки, пълномощникът на
жалбоподателите адв. Д.З., сочи като допълнително основание за
незаконосъобразност на оспореното решение неспазването на срока по чл.54, § 1
от Регламент 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика, който срок се счита за преклузивен и с изтичането му е отпаднала
възможността на органа да иска възстановяване на изплатените суми по договора.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И.З., изразява становище за неоснователност на жалбата.Оспореният
акт се счита за законосъобразен като издаден от компетентен орган, в надлежна
писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 29/11.08.2008г. и при
безспорна установеност на неизпълнението на одобрените индикатори. Прави се искане за отхвърляне на жалбата.
Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Между ДФ „Земеделие“ и ЕТ „М.Д.- Вани-М“, е сключен Договор
№ 10/312/02583 от 03.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка
312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода
2007-2013г., на основание чл.31, ал.2 от
Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от ПРСР за периода 2007-2013г. Съгласно т.1.1 и 1.2
от договора, Фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова
помощ, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи,
свързани с осъществяването на проект № 10/312/02583 от 13.05.2013г., като
изплащането на помощта става при условие, че се извърши инвестицията съгласно
одобрения проект, условията и сроковете в договора и действащите нормативни
актове. Предвидено е в т.
2.1, че първоначално одобрената помощ е в размер на 160 561,99лв., а ползвателят
има право на авансово плащане в размер
до 50% от същата. Съобразно разпоредбите на раздел ІV от договора, Фондът има право да упражнява постоянен контрол
за целевото изпълнение на инвестицията, вкл. като извършва проверки на място и на документацията, както и задължения
за изплащане на окончателния размер на помощта в срок до четири месеца от
постъпване на заявката за плащане, придружена с необходимите документи,
доказващи направената инвестиция съгласно Наредба № 29/2008г. /т.4.7 от
договора/. Ползвателят има право да получи финансовата помощ в
договорения размер, като същият се задължава да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по договора – до 15.09.2015г., в съответствие с одобрения
проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи /т.4.12/,
както и в срок от 5 години от сключването на договора да спазва
одобрения проект /т.4.18/; да използва
по предназначение придобитите активи, да не преустановява подпомаганата
дейност, да спазва условията на чл.50 от Наредбата / т.4.17/. Съгласно т.4.4 от
договора, фондът има право да откаже изплащане на цялата или част от
финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата
или част от изплатената финансова помощ когато инвестицията не е изпълнена в
срок или е изпълнена неточно и когато ползвателят не е изпълнил някое от
задълженията си по договора и Наредбата / т.4.4, б. „б“/. В раздел VІІІ. „Отговорност“, т.8.1. от
договора е предвидено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ, фондът може да поиска връщане на вече изплатени
суми заедно със законната лихва върху тях, като в този случай се прилагат и
санкциите по чл.46 и чл.47 от Наредба № 29/11.08.2008г. Съобразно Таблицата за одобрените разходи по
проекта, размерът на разходите е 229 374,26лв.;
одобрените за финансиране разходи са в размер на 229 374,26лв. , а
одобрената субсидия е в размер на 160 561,99лв.
Следва изменение на сключения договор с Анекс № І от 22.12.2014г., видно от
който размерът на първоначално одобрената безвъзмездна помощ е намален на 159 826,88лв.
В съответствие с изискванията на чл.16, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/2008г., приложение към
одобрения проект на ЕТ е бизнес план – Приложение № 3 към чл.16, ал.1 от Наредба № 29/2008г. От съдържанието на представения бизнес план,
се установяват следните относими за
спора обстоятелства: сумата на инвестицията е 218 452,26лв., с която се финансира дейността по изграждане
и експлоатация на къща за настаняване на туристи в УПИ VІ, кв.92 на гр. С.Б.; предвидена е устойчива заетост чрез създаване
на две работни места; приходите по проекта съобразно таблиците
- приложения към бизнес плана, включват приходите от дейността - нощувки и са предвидени в размер на 72 000,00лв.
за всяка година в рамките на 5-годишния
период, вкл. за процесните 2016г.,
2017г. и 2018г. С оглед заложените
финансови показатели в бизнес плана, фондът е приел проекта като допустим и го е одобрил.
В изпълнение
на сключения договор за подпомагане е
изплатена субсидия на ЕТ, съотв. на
25.05.2015г. - в размер на 87 707,95лв. и на 14.10.2015г. – 72 118,93лв. или общо
159 826,88лв. Заявките за плащане от ползвателя и одобрението от органа са
приложени по делото, като страните не спорят относно размерите на извършените
плащания по договора.
В съответствие с правомощието на ДФЗ за контрол и проверки във връзка с
изпълнението на сключения договор, е издадена заповед № 373949/20.06.2019г. за извършване на проверка на място на
ползвателя ЕТ в периода 24.06.-28.06.2019г. Констатациите на проверяващия
екип от Дирекция „Технически
инспекторат“ при ДФЗ, са отразени в Контролен лист от 26.06.2019г. видно от
който са създадени 6 помещения за настаняване, а реализираните
приходи от дейността /нощувки/ са следните: в
размер на 22 850,00лв. за 2016г., при заложени в бизнес плана
приходи в размер на 72 000,00лв. или 31,74 % изпълнение; в размер на 17 515,00лв. за
2017г., при заложени в бизнес плана приходи в размер на 72 000,00лв. или
24,33%; в размер на 17 315,00лв. за 2018г., при заложени в бизнес плана
приходи в размер на 72 000,00лв. или 24,05%, т.е. средно аритметично
изпълнението на бизнес плана за 3-годишния период е в размер на 26,70% /вж. таблица №1 към
Приложение „Работен лист за проверка за реализиране на заложени
параметри/показатели в бизнес плана“/. Контролният лист от проверката е връчен
на 26.06.2019г. на ЕТ без отразени възражения от негова страна.
Във връзка с горните констатации, ДФЗ е открил административно производство,
в което е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 10/312/02583/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8620 от 23.07.2020г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, с който
на основание чл.27, ал.3 и ал.7
от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК,
на ЕТ „М.Д. – Вани-М“ с ЕИК *********, е определено подлежащо
на възстановяване публично държавно вземане в размер на 23 974,03лв.
за неизпълнение на нивата на приходите от подпомаганата дейност, предвидени в
бизнес плана към договор № 10/312/02583
от 03.10.2014г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от ПРСР, сключен с ДФЗ.
Издаденият АУПДВ
е обжалван от ЕТ и по жалбата е образувано адм. дело № 329/2020г. по описа на
Административен съд – Кюстендил, приложено към настоящото дело. С решение
№ 88 от 19.03.2021г. , съдът е отхвърлил предявената жалба на ЕТ, а по
касационна жалба на последния, с решение
№ 12833/15.12.2021г. по адм. дело № 4886/2021г. по описа на ВАС, е отменено първоинстанционното решение и
вместо него е постановена отмяна на оспорения АУПДВ. Формирани са мотиви,
съобразно които неизпълнението на показателите, заложени в
бизнес плана представлява неизпълнение
на одобрени индикатори по см. на чл.79,
ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаване на решение за налагане на
финансова корекция на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, а не АУПДВ на основание
чл.27, ал.7 от ЗПЗП, т.е. съдът е указал друг процесуален ред за издаване на
акта без да се е произнасъл по съществото на спора.
Във връзка с горното и въз основа на докладна записка вх. №
01-6500/8620-9/22.03.2022г. на директора на дирекция „Правна“ при ДФЗ, с писмо изх. № 01-6500/8620-10 от
20.04.2022г. на изп. директор на ДФЗ е открито административното производството
по издаване на оспореното решение. Писмото е изпратено до жалбоподателите по
пощата и е получено от тях на
26.04.2022г. С възражение вх. № 01-6500/8620-11 от 10.05.2022г. депозирано пред
органа, оспорващите отричат наличието на процесуалноправни и материалноправни
основания за образуване и провеждане на административното производство за
определяне на финансова корекция и правят искане за прекратяване на
производството.
Следва оспореното решение № 10/312/02583/3/01/04/02 за налагане на
финансова корекция н.и.д.н.Д. фонд „З.” (ДФЗ), с изх. № 01-6500/8620#12 от 12.09.2022 г. ,
което е издадено на основание чл.20а,
ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП, чл.46, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.16, ал.2 и чл.2 от
Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от ПРСР за периода 2007-2013 г. и чл.70, ал.1, т.7 във вр. с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4,
ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в сила решение №
12833/15.12.2021г. по адм. дело № 4886/2021г. по описа на ВАС.
С издаденото решение, органът е определил на
оспорващите „Братя Диневи –
2010“ ЕООД с ЕИК ********* и М.Н.Д. с ЕГН **********, финансова корекция в
размер на 23 974,03 лв., съставляваща 15 % от предоставената финансова
помощ по договор № 10/312/02583 от 03.10.2014г., сключен между ДФЗ и ЕТ „М.Д. –
Вани – М“, заличен търговец с правоприемник
търговското дружество „Братя Диневи – 2010“ ЕООД, определена на осн.
т.30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ за констатирани нарушения по чл.27, ал.6 от ЗПЗП
във връзка с т.4.12 и т.4.18 вр. с т.4.4., б.“б“ и т.8.1 от договора.
Органът е посочил, че производството по налагане на ФК е
открито с писмо изх. № 01-6500/8620-10 от 20.04.2022г. и на
осн. чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на решение №
12833/15.12.2021г. по адм. дело № 4886/2021г.
на ВАС. Посочени са мотивите на съдебното
решение на ВАС във връзка с приложимия процесуален ред за издаване на акт във
връзка с установеното неизпълнение на показателите, заложени в бизнес плана,
квалифицирано като неизпълнение на
одобрени индикатори по см. на чл.79, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. В този смисъл производството по издаване на
оспореното решение е открито във връзка с констатациите, направени въз основа на извънредна проверка на място,
извършена в периода 24.06.2019г. - 26.06.2019г., след
плащане по проект № 10/312/02583
и проведени допълнителни административни проверки на сключения договор № 10/312/02583 от
03.10.2014г., при които е установено неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план към
договора.
В решението органът
сочи, че в представения и одобрен с договора за подпомагане, бизнес план са залегнали финансови показатели
на базата на които проекта е определен за допустим, сключен е договор за
подпомагане и е изплатена субсидия по него; че от проверените счетоводни документи на ползвателя, е установено
неизпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и
2018г./, както и за периода 01.01 – 31.05.2019г., което неизпълнение средно
аритметично за трите пълни финансови
години /2016г., 2017г. и 2018г./ е в
размер на 26.70% от заложените приходи
от нощувки, изчислени на база представена справка за броя нощувки и
реализираните приходи по години, приложена от ползвателя на помощта, а конкретните
стойности, въз основа на които е извършена оценката за изпълнението на
одобрения бизнес план са както следва: за
2016г. – общ размер на приходи от нощувки 22 850,00лв. при заложени в
бизнес плана от 72 000,00лв., което съставлява 31,74% изпълнение на плана за годината; за 2017г. –
общ размер на приходи от нощувки 17 515,00лв.
при заложени в бизнес плана от 72 000,00лв.,
което съставлява 24,33% изпълнение на плана за годината и за 2018г. – общ
размер на приходи от нощувки 17 315,00лв. при заложени в бизнес плана от 72 000,00лв.,
което съставлява 24,05% изпълнение на плана за годината. За периода
01.01 – 31.05.2019г. са установени общи приходи от 16 392,00лв., което съставлява 22,77%
изпълнение спрямо заложените в плана, но този резултат не е взет предвид при
оценката на изпълнение на финансовите показатели на бизнес плана, тъй като не е
изтекла цялата финансова 2019г.
Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на приходите за период от 3 пълни финансови години
представлява според органа нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договора за
подпомагане и чл.16, ал.2 от Наредба №
29/11.08.2008г. във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т.9.1, б.“г“ от договора и §1, т.19 от ДР
на Наредба №29/11.08.2008г., което води до връщане на изплатената финансова
помощ по чл.46, ал.1 от Наредба №29/11.08.2008г. и т.4.4 и т.8.1 от договора. Органът е
приел, че ползвателят не е изпълнил задълженията си по т.4.18 и по т.4.12 от
договора за спазване на одобрения проект за срок от 5 години от сключване
на договора, както и на разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., според която бизнес планът за
разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи -
за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.
2
от Наредбата.
С оглед на горните констатации
относно продължителността /над две
финансови години/ и процента неизпълнение на заложените в бизнес
плана приходи /под 50% и над 20% / и на основание т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ на
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013г., одобрени от изпълнителния
директор на ДФЗ на осн. чл.27, ал.9 от ЗПЗП, обн. ДВ бр.69/2019г., е
определена финансовата корекция в размер
на 15% от предоставената финансова помощ по договора, възлизаща на 23 974,03лв.
/15% от 159 826,88лв. = 23 974,03лв./
В оспореното решение се съдържа произнасяне по възраженията
на жалбоподателите в писмо вх. № 01-6500/8620-11 от 10.05.2022г. Органът ги е приел за неоснователни, сочейки
изпълнението на указанията на ВАС, резултатите от проверката, която е извършена
в периода на мониторинг по договора като неспазването на договора е установено
по времето на неговото действие, нормативните изисквания в Наредба № 29/2008г.
и клаузите в договора относно легалните дефиниции за „проект“, „одобрен проект“
и „икономическа жизнеспособност“. Според органа, жизнеспособността на
инвестицията и устойчивата заетост са критерии за допустимост за предоставяне
на ФП по проекта на ползвателя, които следва да бъдат проверявани посредством
оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения
проект. Сочи се, че целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените
от самия ползвател резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на
подпомаганата дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията по см. на
§1, т.6 от ДР на Наредба № 29/2008г., нейната конкурентоспособност, пазарния
потенциал, насърчаване на създаването на възможности за заетост и на повишаване
на доходите на населението; че това задължение произтича и от необходимостта
при изразходване на средствата, принадлежащи на бюджета на ЕС да се спазва
принципа за добро финансово управление по чл.30 от Регламент № 966/2012г. на ЕП
и Съвета, и по специално – на принципа за ефикасност, който изисква да се
постигне най-добро съотношение между използваните ресурси и постигнатите
резултати и принципа за ефективност, който изисква осъществяване на
набелязаните конкретни цели и постигане на планираните резултати от
подпомаганата дейност. В тази връзка органът е посочил, че ползвателят на
помощта следва да полага грижата на добър стопанин като създаде всички
необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на инвестицията.
Според органа, изпълнението на одобрения проект не се свежда единствено до
осъществяване на инвестицията, но и до реализиране на одобрените инвестиционни
разходи, заложени в Приложение №1 към договора, които са част от изпълнението
на проекта и чрез тяхното използване и реализиране на приходи се доказва
икономическата жизнеспособност на проекта и се постигат целите на мярката. Прието
е, че проверките са извършени в периода на давност, определен съгласно чл.3, §1
от Регламент (ЕО,Евратом) № 2988/95 на Съвета, доколкото установената нередност
по отношение на индикаторите на бизнес плана е извършвана три последователни
години, което я характеризира като „продължаваща нередност“ по см. на чл.3, §1, ал.3 от Регламент № 2988/95 и четиригодишният давностен срок за възстановяване на недължимо платената
помощ започва да тече от деня, в който завършва изпълнението на задълженията на
бенефициента по сключения договор, което е изтичането на периода на мониторинг
или в случая на 03.10.2019г. Формирани са изводи и за приложимост на Правилата
за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП.
Издаденият административен акт е съобщен на жалбоподателите с известия за
доставяне, които са им връчени на 21.09.2022г., а жалбата е изпратена по пощата
на 05.10.2022г. /вж. касов бон и известие за доставяне на л.204 и 205 от
делото/.
Във връзка с адресатите на оспореното решение следва да се
посочат приложените по делото данни от търговския регистър, от които се
установява, че ползвателят по процесния договор за подпомагане ЕТ „М.Д. –
Вани-М“ е заличен на 04.12.2020г. и негов правоприемник е търговско дружество „Б.Д.“
ЕООД. Горното обстоятелство не е спорно между страните.
Изложената фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства и
материалите по адм.д. № 329/2020г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Преценката
на събраните доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е срещу
индивидуален административен акт по
чл.27, ал.6 от ЗПЗП вр. с чл. 73, ал.4
от ЗУСЕФСУ, от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147,
ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд, в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Проверен
изцяло на основание чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по
чл.146 от АПК, оспореното решение е
законосъобразен административен акт и предявената срещу него жалба
следва да се отхвърли. Съображенията са следните:
Решението изхожда от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност. На основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите
на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява
основание за налагане на ФК по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с
издаването на решение за налагане на ФК по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ. Нормата на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ (заглавие,
изм.
ДВ, бр. 51 от 2022 г.) определя, че за ПРСР функциите на органи за
управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от МЗХГ и от
ДФЗ-РА, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. По см.
на чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор
на РА. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ издава
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. В случая
по делото, оспореното решение обективира
наложена на жалбоподателите финансова
корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за нарушения по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013г., а решението е издадено от изпълнителния директор
на фонда. Страните не спорят по
компетентността.
При издаване на решението е спазено изискването на чл.73,
ал.1 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията от ползвателя
на помощта. Решението отговоря и на общите изисквания по чл.59, ал.2 от АПК,
вкл. съдържа изложение на фактическите и правните основания за
издаването му, между които е налице корелация, както и с разпоредителната част. Доводите в
жалбата за липса на мотиви са неоснователни.
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.73,
ал.2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на
ползвателя на помощта да представи писмени възражения по установените
нарушения. Писмото на органа с изх. № 01-6500/8620-10
от 20.04.2022г. е поставило начало на административното производство и в него
се съдържат всички обективирани в оспореното решение фактически обстоятелства
по преписката, като становището на ползвателя се съдържа в приобщеното по
преписката възражение вх. №01-6500/8620-11 от 10.05.2022г. В изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК решението е
издадено след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата по случая и
събиране на относимите доказателства.
Неоснователно жалбоподателите възразяват срещу възможността за
издаване на оспорения административен акт на основание влязлото в сила решение № 12833/15.12.2021г. на ВАС по адм. дело № 4886/2021г., като сочат, че органът
няма право да иска възстановяване на една и съща сума по един и същи договор на
различни правни основания и без да е извършил надлежна проверка на фактите. Видно
е, че с цитираното решение, ВАС е отменил
АУПДВ на органа на основание съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта досежно
реда за възстановяване на БФП, като е указал, че дължимостта на подлежащата за
възстановяване БФП е следвало да се установи с издаване на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ на основание чл.27, ал.6 от
ЗПЗП, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, без да е разгледал
спора по същество. Видно е от друга
страна, че оспореното решение на органа е издадено след стриктно изпълнение на
изложените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване на закона. В
случаите, като настоящия, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен
оспорен ИАА на основанието по чл.146, т.2 от АПК заради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, не е налице процесуална
пречка за издаване на нов административен акт при съобразяване с мотивите
в съдебното решение, както е сторил
административния орган. В АПК не се съдържат нормативни ограничения,
според които нов ИАА се издава само ако с отменителното съдебно решение е
приложен чл.173, ал.2 от АПК. Обратно на
поддържаната от жалбоподателите теза, няма и нормативна забрана за това в
откритото служебно административно производство и при издаване на оспореното
решение за финансова корекция, да бъдат кредитирани
факти, установени при проверката,
наредена със заповед № 373949/20.06.2019г. на ДФЗ и извършена в периода 24.06.-28.06.2019г.,
вкл. констатациите на проверяващия екип
от Дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ, отразени в Контролен лист от 26.06.2019г. Ползвателят е надлежно уведомен за
релевантните във връзка с откритата процедура, обстоятелства с изпратеното от органа
писмо с изх. № 01-6500/8620-10 от 20.04.2022г. и е реализирал правото си на
защита чрез депозираните възражения.
Оспореното
решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Материалната законосъобразност на решението за определяне на финансова корекция
се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за извършването
ѝ и правилно ли е определен нейният размер. Изводите от анализа на
събраните доказателства сочат на правилно приложение на закона от
административния орган във връзка с горните обстоятелства. Съгласно чл. 71, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по
глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ (сега ЕФСУ) или се намалява
размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се
постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани
пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския
съюз и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова
корекция са регламентирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като
съгласно т. 7 от същата, такова основание е
неизпълнението на одобрени индикатори. В закона не е установено
съдържанието на понятието „одобрени индикатори”, но трайно изразено в съдебната
практика е разбирането, че с характер на индикатори са показателите, чрез които
се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на
програмата. Проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно
намерение и анализ на приходите и разходите при реализация на инвестиционния
проект. Именно тези два компонента са мотивирали органа да одобри
предоставянето на безвъзмездната помощ по процесния договор, респ. убедили са го, че проектът не
само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите
на оперативната програма. Неизпълнението на финансовите показатели за приходи
по бизнес плана представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал.
1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. В този смисъл са мотивите на ВАС в решението по адм. д. №
4886/2021г. по описа на съда, както и трайно установената практика на ВАС (вж. в т. см. Решение №
9456/26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11723/2021 г., I о., Решение №
4202/04.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2021 г., VIII о., Решение №
2399/15.03.2022 г. на ВАС по адм. д. №
6619/2021 г., VIII о., Решение № 51/06.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2021 г., I о. и др.). Следователно непостигането
на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за
извършване на ФК, както е прието от органа при издаване на оспореното решение.
В случая се установи сключен между страните договор от
03.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013г. с предмет
предоставяне на БПФ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от
ползвателя разходи, свързани с осъществяване на проект № 10/312/02583 от
13.05.2013г., свързан с изграждане и експлоатация на сграда като къща за настаняване
на туристи в гр. С.Б.. Съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008г. за
условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“ от ПРСР за
периода 2007-2013г. /обн. ДВ, бр.76/29.08.2008г., изм. и доп./, издадена по
приложението на ЗПЗП, „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР, като кандидатите за подпомагане подават в областната дирекция на фонда
заявление за подпомагане по образец приложение №5 към Наредбата и прилагат
документите, указани в същото приложение по см. на чл.26, ал.1 от Наредбата.
Задължителен реквизит на заявлението е изготвен от кандидата бизнес план, който
трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до
реализиране на целите по чл.2 от Наредбата. Дефинициите на понятията
„икономическа жизнеспособност“ и „устойчива заетост“ са посочени в §1, т.6 и
т.26 от ДР на Наредбата. Относима за казуса е дефиницията за „икономическа
жизнеспособност“, което е генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Както правилно е приел
органът, изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
помощта, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е основание
да бъде одобрен проектът за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана –
приложение №3 към чл.16 от Наредбата, е финансово-икономическия статут на
проекта, отразен в част IV, съставен
от приходна и разходна част. Именно съдържанието на бизнес плана с отразените в
него данни, информация и предвиждания, позволяват на органа да прецени
изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност на инвестицията.
Приходите в бизнес плана са носители на
информацията за съответствието със задължителните условия по чл.16, ал.2 от
Наредбата. Същите са съществена част от одобрения и финансиран проект,
като реализирането на планираните
приходи е свързано и с целите по чл.2 от Наредбата.
От доказателствата по делото се установява, че във
финансовата част на бизнес плана, ползвателят на помощта е заложил приходи и
разходи за всяка една година от срока за изпълнение. От изготвената от
ползвателя на помощта справка, както и от данните в контролния лист от
26.06.2019г. от извършената проверка, получен от ползвателя без възражения, се
установява по безспорен начин, че последният не е изпълнил заложените финансови
параметри относно приходите от дейността /нощувки/ в бизнес
плана за посочените от органа три финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г.,
което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и
непостигане на целите по чл.2 от Наредбата. Доказано е нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договора. Ползвателят е
длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в
съответствие с одобрения проект, част от който е бизнес плана и да спазва
проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. до 03.10.2019г. , а при неизпълнение на нормативните и договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, ДФЗ-РА може да поиска връщане
на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл.46 от Наредбата, в
който смисъл са т.4.4, б.“б“ и т.8.1 от договора.
Видно е, че при извършената проверка за изпълнение на бизнес
плана от страна на ползвателя, органът е изследвал планираните приходи за финансовите години, съотв. 2016г. - 2018г., като е констатирал изпълнение на същите,
равняващото се средно аритметично на 26,70 % от заложеното. Следват изводи за реализиране
на по-ниски от предвидените приходи от
дейността, с което се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези,
въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, както и
целите по чл.2 от Наредбата. Неизпълнението на предварително заложената в
бизнес плана приходна част е ясен показател, че ползвателят на помощта не е
разходвал средствата ефективно по см. на чл.30, §2, пр.3 от Регламент (ЕС,
Евратом) № 966/2012г. на ЕС и на Съвета относно финансовите правила, приложими
за общия бюджет на ЕС. Допуснатите от ползвателя на помощта нарушения на
разпоредбите от Наредба № 29/2008г. и договора за отпускане на финансовата
помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана
води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите
по чл.2 от Наредбата. Доказаните нарушения на договора и изискванията на чл.16,
ал.2 от Наредба №29/2008г. , са квалифицирани правилно от органа по чл.70,
ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ.
Неоснователно с жалбата се възразява за недоказаност на
нарушенията. Безспорно е, че с получената финансова подкрепа търговецът е
извършил инвестицията по бизнес плана като е изградил и експлоатирал сградата като
къща за туристи /видно от протокола от проверката на място/, но при липса на
достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените икономически показатели в
частта приходи от дейността, не може да бъдат постигнати нормативно заложените
цели по чл.2 от Наредбата. От тук следва и извода, че осъществената с
финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в
селския район, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение.
Реализираните по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат
условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които
проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Голямата продължителност на
неизпълнението в рамките на три пълни финансови години показва постоянство при
непостигане на финансовите показатели и в този смисъл не е необходимо
проверката да обхваща целия период на инвестицията, както неоснователно
поддържат жалбоподателите.
Определената за нарушенията финансова корекция е в
съответствие с изискванията на чл.46, ал.2 от Наредба № 29/2008г. и приложимите
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при
установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.
/обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г., изм./. Органът е приложил
коректно процентните показатели, като е отчел вида на нарушенията, тяхната
тежест, степен и продължителност. Надлежно установеният процентен
показател на изпълнение на приходите от
дейността, които са под 50% и над 20% от предвидените такива в одобрения бизнес
план, в рамките на три финансови години
/над две финансови години/, сочи на приложимост на т.30 от приложението към Правилата, съобразно което финансовата санкция е в размер
на 15% от предоставената финансова помощ, което в случая възлиза на сумата на
определената финансова корекция с оспореното решение от 23 974,03лв.
Неоснователни са възраженията на оспорващите за
неприложимост на посочените Правила. Същите са издадени по делегация от чл.27,
ал.9 от ЗПЗП /нова, обн. ДВ, бр.51/2019г., в сила от 28.06.2019г./. Правилата
са били предмет на съдебно оспорване, като с решение №15545/15.12.2020г. на ВАС
по адм.д.№8071/2020г., 5-членен
състав съдът е оставил в сила решение №3618/10.03.2020г. на ВАС по
адм.д.№14154/2019г., с което са отхвърлени оспорванията срещу Правилата. В
мотивите на решението на ВАС, 5-членен състав, е посочено, че с Правилата се
определя единствено размера на подлежащата на възстановяване сума, докато
неспазването на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от
ползвателя на помощта са уредени в
съответните наредби, регламентиращи условията и реда за предоставяне на
финансова помощ по мерките от ПРСР за програмния период 2007-2013г. В случая,
това е Наредба № 29/2008г., която е действащо право към момента на
кандидатстване за помощта, към датата на подписване на договора, на установяване на нарушенията при проверката
на място и при издаване на оспореното решение за налагане на ФК. Правилата нямат твърдяното от жалбоподателя
обратно действие и не преуреждат развилите се вече правоотношения, а се
прилагат спрямо юридически факти, настъпили преди влизането им в сила, за да им
се придаде нова правна оценка. За
ползвателя съществува предварителна яснота за дължимото от него поведение за
получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания с фонда
договор. Както в Наредба № 29/2008г., така и в договора са уредени задълженията
на ползвателя и установената отговорност при тяхното неизпълнение. Отделно от
това, редът и основанията за налагане на ФК са уредени в чл.70 от ЗУСЕФСУ,
който се прилага по изричното препращане от чл.27, ал.6 от ЗПСП. Правилата са
акт, чиято цел е да определят само размера на подлежащата на възстановяване
финансова помощ относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения. Същите не са материалноправна предпоставка за
налагане на подлежащата на възстановяване сума и не предвиждат налагане на
санкции, противно на твърдението на оспорващия. Задължението за връщане на
недължимо получена облага е последица от установяването, че условията,
необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на ЕС, не
са били спазени, като по този начин тези условия са направили получената облага
недължима.
Неоснователни са доводите, че към датата
на започване на настоящото административно производство е изтекъл петгодишният
законов срок за мониторинг. Визираният срок касае извършването на проверки във
връзка с изпълнението на договора за подпомагане, а не образуването на
административно производство във връзка с констатациите от тези проверки. В
случая не е спорно, че извънредната проверка на място е извършена в периода 24.06.2019 г. - 26.06.2019
г., докато договорът е сключен на 03.10.2014г., т. е. спазен е петгодишният
срок за мониторинг и нарушенията на договора са установени в рамките на
мониторинговия период. Самата проверка е израз на контролните правомощия на
управляващия орган и не е обусловена от вече образувано административно
производство по налагане на финансова корекция.
Изтеклият
срок на мониторинг към момента на издаване на оспореното решение е без правно
значение, тъй като се касае за нарушения на договор, установени в рамките на
неговото действие посредством проверката на място през м.06.2019г.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателите за отпадане
на правната възможност за
органа да иска възстановяване на изплатените суми по договора поради изтичането на
срока по чл.54, § 1 от Регламент 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Визираната норма
предвижда, че за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност
или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок
от 18 месеца след одобрението. Цитираното правило не въвежда срок за погасяване
на задълженията за връщане на неправомерно получени суми, а урежда ангажимент
на държавите членки (една спрямо друга и спрямо ЕС) за експедитивност при
събирането на посочената категория вземания, съответно за ефективност при
оперирането със средства от ЕСИФ. От гледна точка на процедурата по издаването
на процесния АУПДВ, срокът е инструктивен, а не давностен, нито преклузивен
както неправилно го квалифицират оспорващите. Следователно, след изтичането на визирания
срок не се погасява, нито се преклудира правото на държавата да изисква
възстановяването на неправомерното плащане, респ. неспазването
на посочения срок не може да доведе до незаконосъобразност на обжалвания акт (
вж. Решение № 4066 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7459/2021 г., VIII о.).
Оспореното
решение е издадено и в съответствие с целта на закона – защита на финансовите интереси на ЕС. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в
приложимата редакция, средствата от ЕСИФ (сега ЕФСУ) се управляват на основа на
законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, за
гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и
многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за
бенефициента и при осигуряването на публичност и прозрачност. В случая е налице
нарушение, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от ЕСИФ (сега
ЕФСУ), което е в противоречие с целта на закона. Финансовата корекция като
административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди
нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от ЕСИФ
(сега ЕФСУ), който е неправомерно разходван.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена.
Поради изхода от спора жалбоподателите нямат право на деловодни
разноски.
Във връзка с направеното от ответника искане за присъждане на разноски, съдът присъжда в полза на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., определено на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, което жалбоподателите следва да заплатят.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на „*** – 2010“ ЕООД - гр. С.Б., ул. „***“ № 3 и М.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Решение № 10/312/02583/3/01/04/02 за
налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/8620#12
от 12.09.2022г., издадено от и.д.н.Д. фонд „З.” (ДФЗ).
ОСЪЖДА
„Братя
Диневи – 2010“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** и М.Н.Д.
с ЕГН ********** и адрес ***, да заплатят
на Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр.София, бул.“Цар Борис
ІІІ“ №136,
деловодни разноски
в размер на 100,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: