Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 17.07.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 15.07.2019 г. в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 184
по описа за 2019 година и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 98 от 13.03.2019 г.
по гр.д № 1441/2018 г. по описа на Районен съд - Разград, съдът е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от “Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК********, седалище гр. София, бул. България
№49, бл.53Е, вх.В, против А.Н.Т., ЕГН**********, адрес ***5 за установяване дължимостта на вземане в размер на 6 798,72лв., представляващи неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит №*********
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на сумата 20лв. такси и ОБЕЗСИЛВА заповед №953/07.03.2018г. по ч.гр.д. № 445/2018г. на
РРС, по отношение на същата сума.
Недоволен
от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ останал жалбоподателя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *******, които чрез юрисконсулт Радина
Иванова Илиева, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Оспорват се в тази
връзка изводите на първоинстанционния съд, че поради липса на доказателства, че
настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит е
изрично обявена на длъжника преди предявяване заявлението за издаване заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, не се установява изискуемост на същите. Твърди се
от жалбоподателя, че тъй като дружеството – кредитор е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции, чиято
стопанска активност не е подчинена на този закон, то и чл.60, ал.2 от същия,
съответно предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
залегнали в т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, са неприложими за него. Поради това липсва нормативна опора
да се въвеждат допълнителни преюдициални условия,
извън договорно утвърдените, за настъпването на последиците на предсрочната
изискуемост на вземанията по договора. И тъй като в случая е безспорно, че
длъжникът по договора е спрял да изпълнява своите договорни задължения и е
изпаднал в забава, то и съгласно чл.12.3 от приложимите Общи условия,
обосновано следва да се приеме, че е настъпило автоматично прекратяване на
процесния договор за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление,
покана, предизвестие или други подобни. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което
предявената претенция да бъде уважена.
С
въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК /л.23/, другата страна – А.Н.Т.,
не депозира отговор на жалбата.
Страните
нямат доказателствени искания.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, въззивникът не изпраща представител. Пълномощникът му
юрисконсулт Радина Иванова Илиева, депозира писмена молба с която моли да се даде
ход в нейно отсъствие. Поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Пледира за отмяна на решението и моли да бъде постановено решение,
с което да бъдат уважени исковите претенции, като основателни и доказани, както
и претендира направените разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването /л.27/, въззиваемата страна не се явява и не изпраща
представител.
Във въззивното производство не са събрани
нови доказателства.
Разградският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, както и служебно направената констатация,
че исковата молба, по която е било образувано делото, е нередовна, която
нередовност не е била отстранена във въззивното съдебно производство въпреки
изричните указания, обективирани с определение № 30 от
02.07.2019 г. /л.29-30/, счита, че следва да намери приложение нормата
на чл. 129, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.
Видно от определение № 300 от 02.07.2019 г. /л.29-30/,
постановено в закрито заседание по реда на чл. 267 ГПК, съдът изрично е указал на ищеца – въззивник,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да депозира писмена молба с препис за насрещната страна, в която да
посочи от претендираната в общ размер
сума 6 798,72 лв.,
-
какъв е общият размер на претендираната ГЛАВНИЦА,
-
какъв е размера на ЛИХВИТЕ, като същите бъдат
конкретизирани по период и размер.
С това свое определение съдът изрично е
предупредил ищеца – въззивник, че при неизпълнение на някое от горепосочените
указания, исковата молба с приложенията ще бъде върната, а производството по
делото ще бъде прекратено, на осн. чл.129, ал.3, във вр. с ал.4 ГПК.
Съобщението за дадените указания връчено
на ищеца – въззивник на 02.07.2019 г., по посочения от
жалбоподателя факс + 359 2 40
32 501, на осн. чл. 42, ал.3 ГПК /л. 32/, а също и по посочения от ищеца – въззивник електронен адрес - ***********@***********.**, на осн. чл. 42, ал.4 ГПК /л. 33/.
Горепосочения факс и електронен адрес са
посочени от ищеца – въззивник както във въззивната жалба /л. 5-8 дело РОС –
горе дясно/, така и още в исковата молба /л. 3-6 дело РС – горе дясно/. Същите
са вписани и по партидата на ищеца – въззивник в Търговски регистър и регистър
на ЮЛНЦ.
Така след
като на 02.07.2019г. е получено от ищеца – въззивник съобщение с едноседмичен срок за
отстраняване на наредовности /л. 32 и л. 33/, срокът е изтекъл на 09.07.2019г.
/вторник – присъствен ден/.
В дадения срок, а и до настоящия момент, нередовностите не са отстранени.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената
служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.
Когато исковата молба не отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК - относимите факти към
спора не са посочени или са посочени неясно, липсва петитум или същият е
формулиран неясно, поради което и съдът следва да остави исковата молба без
движение като укаже на страната да отстрани визираната нередовност.
Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена
цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и
преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по
същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може
да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно)
въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя
основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са
пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния
спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само
косвен резултат от тази дейност.
Индивидуализацията на спорното право се
извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва
да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата
молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие
за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно
решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата
молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина,
указан в чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави възможност на ищеца да
отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата
претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за
прилагане на неблагоприятните последици по ал. 3 на същия текст. Когато недостатъците
на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство,
въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и
задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по
гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от
2007 г. В същия смисъл са и указанията, дадени в мотивите към т. 5 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните указания по
тълкуване и прилагане на Закона дадени с т.7 на Тълкувателно решение № 2 от
2.07.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 2/2004 г., ОСГТК на ВКС, което е запазило
значението си и при действието на ГПК от 2007г., когато пред въззивния съд,
респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са
били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито
заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството. Така и
постановеното по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК Определение
№ № 780 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1817/2014г.,
II т.о., ТК.
Такъв е и настоящият случай.
Както е посочено в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК : „…….в заявлението, съответно в исковата молба да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен общият размер на претендираната главница, като само възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат конкретизирани по период и размер……………
Следва да са налице
обаче общите предпоставки за редовността на исковата молба относно
индивидуализацията на процесното вземане. Всяко
от отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за
кредит, следва да бъде индивидуализирано със съществените му белези - главница,
възнаградителна лихва, договорено
или дължимо по закон обезщетение за забава, неустойки, такси, застраховки и
други, включени в общия размер на
претендираната в заявлението сума.“
Независимо, че това Тълкувателно
решение е прието след постановяване на
атакуваното решение, неговите постановки са приложими и по висящите
производства. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 123 от 09.11.2015
г. на ВКС по т.дело № 2561/2014 г. II т.о., ТК.
Въпреки предоставения срок за изпълнение
указанията на въззивния съд, ищецът – въззивник, не е отстранил нередовността
на исковата си молба, като посочи от
претендираната в общ размер сума:
-
какъв е общият размер на претендираната ГЛАВНИЦА,
-
какъв е размера на ЛИХВИТЕ, като същите бъдат
конкретизирани по период и размер.
Очевидно в претендираната сума в общ
размер 6 798,72 лв.
/посочена в исковата молба като „неизплатено парично задължение по ДПК“, а в
заявлението по чл. 410 ГПК като „главница“/, ищецът включва главницата по
Договора за кредит, възнаградителната лихва и
възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. Така в общия размер на
претендираната в заявлението сума 6 798,72 лв. отделните вземания на
кредитора, породено от сключения договор за кредит, не са индивидуализирани със съществените белези - главница, възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон
обезщетение за забава, неустойки, такси, застраховки и други. Лихвите
не са конкретизирани по период и размер.
Същевременно съдът е уведомил ищецът –
въззивник за неблагоприятните за него правни последици от неизпълнението на
съдебните указания.
С даването на указания и предоставянето на
срок за изпълнението им, съдът е изчерпал процесуалните възможности за
отстраняване на нередовностите на исковата молба, но
тя е останала нередовна, поради процесуалното бездействие на ищеца. Съответно,
постановеното по нередовна искова молба първоинстанционно съдебно решение е
недопустимо, в обжалваната му част /в останалата му част първоинстанционното
решение като необжалвано е влязло в сила/. Поради изложените съображения
първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено в обжалваната му част, а
производството по делото – прекратено.
Доколкото не е налице някоя от хипотезите
на чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро и 3-то от ГПК, то производството по делото следва да
бъде прекратено с оглед изричната разпоредба на чл. 270, ал. 3 изр. 1-во ГПК. В тази връзка
настоящият съдебен състав не намира за необходимо да обсъжда изложените в
жалбата оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.
В този смисъл е
и съдебната практика по сходни казуси – вж. окончателното Решение № 113 от
23.05.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 210/2019 г.
Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист
подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. Компетентен да обезсили заповедта
за изпълнение, при прекратяване на производството по иска, е съдът в исковото
производство. Ето защо, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
972 от 07.03.2018 г. по ч.гр.д. № 445/2018 г. по описа на Районен съд –Разград,
следва да бъде обезсилена в частта й относно сумата от 6 798,72 лв.
По разноските.
С оглед изхода на делото, неоснователно се
явява искането на въззивника за присъждане на разноски. Съобразно трайната
съдебна практика съдът се произнася с изричен диспозитив само когато
възлага разноските в тежест на някоя от страните /чл. 235, ал.1, т. 6 ГПК/, а когато
не присъжда исканите разноски излага съображения, но не се произнася с отделен
диспозитив. Такъв е и разглеждания случай. Така и постановено в
производството по реда на чл. 274, ал.
2, изр. 1 ГПК Определение № 7/05.01.2012 год. на ВКС по ч.гр.д.№ 505/2011
год., I г.о., Определение № 724 от 12.11.2013г. на Варненският апелативен съд, търговско отделение, по в.ч.т.д.№ 714/2013
г. и Определение № 220 от 21.07.2015 г. на ОС - Търговище по в. ч. гр. д. №
178/2015 г.
Въззиваемата страна не е направила искане
за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 98 от 13.03.2019 г. по гр.д № 1441/2018
г. по описа на Районен съд - Разград, В ЧАСТТА МУ, с която съдът е постановил
следното:
„ОТХВЪРЛЯ иска предявен от “Профи Кредит
България” ЕООД, ********, седалище гр. София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, против А.Н.Т., ЕГН**********,
адрес ***5 за установяване дължимостта на вземане в
размер на 6 798,72лв.,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № *********“
и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
В останалата му част Решение № 98 от 13.03.2019 г. по гр.д № 1441/2018 г.
по описа на Районен съд – Разград е влязло в сила, като необжалвано.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 972 от 07.03.2018 г. по ч.гр.д. № 445/2018 г. по описа на Районен съд
–Разград, В ЧАСТТА й относно сумата от 6 798,72 лв.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР