№ 85597
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110128520 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 157478/15.05.2024 г., подадено от "ЮЛ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЮЛ за следните суми: 114,89 лева,
представляваща цена на предоставени електронни съобщителни услуги по договор
*****/19.04.2014 г. за периода 21.04.2022 г. - 20.07.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 21,26 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за незаплатени електронни услуги за периода от
23.06.2022 г. до 14.05.2024 г., 290,00 лева, представляваща неустойки по договор, ведно със
законна лихва за период от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 48,49 лева,
представляваща мораторна лихва върху начислените неустойки за периода от 20.09.2022 г.
до 14.05.2024 г., 8,04 лева - такса за събиране на дължими суми по фактура от 23.05.2022 г.,
1,54 лева - лихва за забава върху сумата от 8,04 лева за периода 23.06.2022 г. - 14.05.2024 г.,
както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 8,04 лв. – такса за
събиране на дължими суми и 1,54 лв. мораторна лихва върху нея.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че макар заявителя да основава
вземанията си на различни точки от Общите си условия, естеството на дължимите
претенции предполага осъществяване на едни и същи факти, а именно – неплащане на
договорни задължения в срок и претендирането им.
Отделно от това в хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Съдът приема, че уговорената такса за събиране на просрочени задължения не е за
допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.
1
Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на
потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде
понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формират
въпросните „такса“ и „неустойка“ и защо се предявяват в такъв размер.
Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени
разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи
за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено. Така
мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 157478/15.05.2024 г., подадено от "ЮЛ за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЮЛ за следните суми: 8,04 лева - такса за
събиране на дължими суми по фактура от 23.05.2022 г., 1,54 лева - лихва за забава върху
сумата от 8,04 лева за периода 23.06.2022 г. - 14.05.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2