Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа търговско дело № 1340/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на Д.С.Г., ЕГН ********** за „заличаването на вписаното
обстоятелство“ – заличаването му като съдружник във „В.п.“ ООД.
В исковата молба се твърди, че Д.Г. е съдружник в ответното
дружество и в резултат на отправено предизвестие членственото му правоотношение
било прекратено, но след като сам заявил вписване в търговския регистър на
прекратяването, бил постановен отказ, който съдът по търг. дело №
1096/2018 г. на СГС, VІ-15 състав потвърдил. Така управителят отказвал да заяви заличаване на съдружника Г. и
за него възниквал правен интерес да предяви иск за заличаването му като
съдружник и отразяване на това обстоятелство по партидата на дружеството.
Претенцията ищецът основава на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно посочената
разпоредба всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да
предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както
и за несъществуване на вписано обстоятелство.
В настоящия случай, ищецът се домогва да постигне резултатът на едно проведено
регистърно производство – вписване на прекратяване на членственото му
правоотношение, (за което настоящият състав приема, че съдружникът разполага с
процесуална легитимация, за разлика от приетото по търг. дело № 1096/2018 г. на
СГС, VІ-15 състав), което по никакъв начин не се субсимира под хипотезата на
иск за установяване порочност на извършено вписване.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г.,
ОСГК, постановено преди влизане в сила на ЗТР, но приложимо и при действащата
нормативна уредба, е прието, че искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК
(отм.), който е аналогичен на чл. 29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, е предоставен на
разположение на страната, която твърди порок на самото вписване (като
охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство.
Целената правна последица е прилагането на чл. 498 ГПК (отм.), сега чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ – заличаване на вписването (а не вписване заличаването на прекратил
членството си съдружник). По смисъла на този текст, "вписване" е не
само техническа дейност по отразяване на охранителния акт в търговския
регистър, а и регистърната дейност по допускане на това вписване,
представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е
отразяването в регистъра.
Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и
допускане на вписване с решение на длъжностно лице при Агенция по вписванията
към министъра на правосъдието, което не отговаря на изискванията за валидност
(представлява нищожен индивидуален административен акт). Недопустимо е
вписване, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното
производство лице или вписване, по което длъжностното лице се е произнесло без
да е било сезирано.
Понятието "несъществуващо обстоятелство", чл. 498 ГПК (отм.),
съответно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е въвел само по
отношение на подлежащите на вписване обстоятелства. Вписване на несъществуващо
обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало
валидно.
С оглед изложеното, в рамките на производство, имащо за
предмет искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, съдът следва да извърши преценка на валидността, допустимостта и
съществуването на вече вписано обстоятелство, като това производство няма и не
може да има за последица извършването на ново вписване – заличаване на Г. като
съдружник. Чрез исковете се установява порочност на вече извършени вписвания,
поради което неизвършено вписване, поради непроведено регистърно производство
не може да бъде предмет на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
При тези констатации, съдът е предоставил възможност на ищеца
да обоснове правен интерес от провеждане на иска, като посочи кое конкретно
ВЕЧЕ вписано обстоятелство твърди да е несъществуващо, като отчита
обстоятелството, че несъществуването му се преценява към момента на
осъществяването му. В случая ищецът не е заличен като съдружник, но това е в
резултат на непроведено регистърно производство, липсата на което не би могла
да се преодолее чрез иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
В изпълнение на указанията е постъпила молба, в която се
твърди, че с оглед липсата на активна процесуална легитимация на напусналия
съдружник да инициира регистърно производство за заличаването му, която теза е
спорна, включително и е предмет на тълкувателно дело, едиственият способ за
защита на правата му било провеждането на иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като
несъществуването на вписаното обстоятелство да е съдружник се дължало на
настъпил в един бъдещ момент факт – прекратяване на членството му в резултат на едностранно предизвестие. С
оглед така уточнената искова молба е ясно, че предявеният иск е недопустим.
Настъпването на бъдещи факти, които променят вече валидно вписани обстоятелства
съставлява единствено и само основание за ново вписване. То е резултат на
проведено регистърно производство. Това, че съдът не е отменил отказа на длъжностното
лице по регистрацията не поражда правен интерес от провеждане на иск за
установяване на несъществуващо обстоятелство. Настъпила е промяна във вписано
обстоятелство (притежаването на капитала на дружеството), която не би могла да
се отрази чрез иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, защото
съществуването/несъществуването на обстоятелството се преценява към един минал
момент – към случването му в правната действителност, а не при отчитане на
нови, осъществили се впоследствие факти.
В обобщение, изложените фактически твърдения не сочат да
е налице правен интерес от провеждане на иска, поради което настоящото
производство е процесуално недопустимо.
Ето
защо, СЪДЪТ,
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА исковата молба на Д.С.Г., ЕГН **********, с която
срещу „В.п.“ ООД е предявен иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ,
за установяване, че вписването му като съдружник в дружеството е вече несъществуващо
обстоятелство, поради прекратяване на членственото му правоотношение и прекратява
производството по търг. дело № 1340/2020 г. на СГС, VІ-16 състав.
Разпореждането,
на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца
СЪДИЯ: