Решение по дело №341/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 277
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20205510200341
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             21.08.20 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав


На двадесет и трети юли

Година 2020


В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Димитрина Иванова

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 341 по описа за 2020 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-002603 от 17.03.20 г. на Дирекция "Инспекция по труда", Стара Загора. Жалбоподателят "Л.П." ЕООД, ***, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение.

В с.з. жалбата се поддържа от адв. Б., който моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез гл. инспектор Мутафова намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна, но наложеното наказание следва да се намали.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 11.02.2020 г. в обект печатница на дружеството-жалбоподател и на 17.02.20 г. по представени документи в Дирекция "Инспекция по труда", Стара Загора, се е установило, че жалбоподателя в качеството си на работодател е допуснал  св. С.Г.Й. да работи като "дизайнер печатни изделия" на 10.01.20 г., без да е сключен преди това писмен трудов договор.

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 24-002603 от 17.02.2020 г., писмено обяснение, трудов договор № 81 от 09.01.2020 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда – 2 бр., заповед № 64 от 15.01.2020 г., трудова книжка, ведомост за заплати за м. януари 2020 г., справка за актуално състояние на трудовите договори към 29.01.2020 г., сигнал, молба на св. С.Й., показанията на свидетелите К.В. и С.Й., които отчасти кореспондират на показанията на свидетелите М. Л. и Г.Р..

В с.з. процесуалния представител на дружеството признава, че св. С.Й. е пребивавала няколко часа на ден в офиса на дружеството, но възразява, че тя не полагала работа. Оспорва се, че дружеството имало качеството на работодател, тъй като не е било възникнало трудово правоотношение.

Съдът приема възражението, че между дружеството и св. Й. не е възникнало трудово правоотношение, но неприема възражението, че св. Й. не е полагала труд.

От приложения трудов договор се установява, че същият не е бил подписан от св. Й., макар и регистриран в НП, от което следва, че същият не е бил сключен и е не е възникнало трудово правоотношение.

В § 1, т. 1 от  ДР на КТ се сочи, че "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Разпоредбата свързва качеството "работодател" с наемането на работници или служители, а не от гл. точка на установено последствие между тях трудово правоотношение.

Очевидно е, че с регистрацията на несключения договор дружеството е имало намерение да влезе в трудови отношения със св. Йорданов.

По отношение на обстоятелството дали св. Й. е полага труд без да ѝ бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Л.  и Р.. На първо място те са зависими от дружеството-работодател. На второ място няма логика дружеството да изплаща трудово възнаграждение по ведомост ако св. Й. не е полагала труд. Тази ведомост потвърждава нейните показания и показанията на св. В.. И най-сетне съпоставяйки показанията на свидетелите Л. и Ранкова с показанията на св. Й. относно естеството на работата в печатницата, може да се направи извод, че е напълно достоверно св. Й. да е полага труд като обикновено П.иране и рязане на етикети, според нейните показания, за което не се изискват специални умения.

Действително със заповед № 64 от 15.01.2020 г. не може да се прекрати невъзникнало трудово правоотношение, но е и без правно значение за отговорността на дружеството е заповедта от 27.02.2020 г. за заличаване на ведомостта за начисляване на заплата, тъй като фактът на вписване на дължимото възнаграждение на св. Й. е бил обективиран. Тази заповед не ангажира съда, тъй като правната му и фактическа оценка не зависи от волята на жалбоподателя. Дали дружеството дължи възнаграждение на св. Й. или не, не е предмет на настоящото производство.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание имуществена санкция по съответната санкционна норма на чл. 413, ал. 3 от КТ в размер на 3000 лв.

Наложеното наказание несъответства на чл. 12 от ЗАНН, нито са налице отегчаващи обстоятелства за налагане на наказание над предвидения минимум. Затова наложеното наказание следва да се намали до предвидения минимум от 1500 лв.

При извършената служебна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната на НП.

По делото няма доказателства за извършване на юридическа работа в качеството на юрисконсулт, затова искането на гл. инспектор Мутафова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и не следва да се присъжда такова.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002603 от 17.03.20 г. на Дирекция "Инспекция по труда", Стара Загора, с което на "Л.Принт" ЕООД, ***, е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА наложеното наказание на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,