МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №231/2020г. по описа на РС – Левски
Обвинението
срещу М.А.Ш., роден на ***г***, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, с
начално образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, е по чл. 355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК за
това, че на 05.05.2020г., около 17.00 часа, в с. Асеновци, обл.Плевен, нарушил
мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по
хората – т.ІІ,8 от Заповед РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, (с която са отменени Заповед №РД-01-130/17.03.2020г.,
изменена и допълнена със Заповед №РД-01-140/19.03.2020г. и Заповед
№РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на здравеопазването), свързани с
предотвратяване и разпространение на COVID-19 на територията на страната, като
лице по т.ІІ, 1 от цитираната Заповед, поставено под карантина, с предписание
за поставяне под карантина от 04.05.2020г. (cov-22-43897/04.05.2020г.) на
Столична регионална здравна инспекция, не изпълнил задължението си да не
напуска дома си в с.Асеновци, обл.Плевен, ул.”Асен Вълев” №24, който адрес е
посочил, че ще пребивава в посочения в предписанието срок, като деянието е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи,
обявена с Решение на НС от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., обнародвано в Д.В.
бр.22 (извънреден) от 13.03.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от
COVID-19 и с удължен с Решение на НС срок до 13.05.2020г.
Представителят на РП гр. Левски намира
обвинението спрямо подсъдимия Ш. за доказано по безспорен начин от обективна и
субективна страна. Счита, че всички събрани по делото доказателства са в
подкрепа на повдигнатото обвинение.
Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен, като при индивидуализация на
наказанието съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно
минало на подсъдимия, съдействието,
което е оказал изцяло в хода на разследването.
Предлага
съдът да наложи наказание пробация в минимален размер със двете задължителни
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и
задължителни периодични срещи за срок от 6 месеца с явяване три пъти седмично.
Подсъдимият се
явява лично. Заявява, че се признава
за виновен и съжалява за постъпката си. Моли за минимално наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана
с разпространяването на инфекциозното заболяване, причинено от коронавирус – COVID-19 и
неговото разпространение на територията на страната, с Решение на Народното
събрание на Република България, обн. В ДВ бр. 22 от 13.03.2020г. било обявено
извънредно положение в страната, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г. С
Решение на Народното събрание от 03.04.2020г. бил удължен срокът на обявеното
извънредно положение до 13.05.2020г.
Със
заповед на министъра на здравеопазването №РД-01-183/06.04.2020г., издадена на
основание разпоредбата на чл.61, ал.2 и чл.63, ал.1,3,5,6 е 7 от Закона за
здравето били въведени правила и мерки, между които такива, спрямо всички лица,
които влизат на територията на страната, се поставят под карантина за срок от
четиринадесет дни в дома си или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание по образец на органите на граничен
здравен контрол.
Съобразно
II т.8 от Заповедта тези лица не следва да
напускат домовете си или мястото за настаняване, което са посочили, като до
изтичането на определения срок не се проявят симптоми за COVID-19, карантината се преустановява.
На
03.05.2020г. подсъдимият Ш. влязъл на територията на Република България от
рискова зона – Кралство Великобритания. Във връзка със заповедта на министъра
на здравеопазването, инспектор от Столична РЗИ съставил предписание за
поставяне под карантина на обвиняемото лице и по силата на което М.Ш. бил
поставен под карантина за срок от 14 дни на адреса му по лична карта.
На
полицейските служители на РУ – Левски било възложено извършване на проверки по
спазване на карантината от лица,живеещи в с. Асеновци.
На 05.05.2020г. подсъдимият Ш., въпреки че
знаел, че е поставен под карантина, напуснал дома си и се отправил към място,
където да извършва дейност по разтоварване на тухли заедно с друго,
неустановено по делото лице. Свидетелите П.П. и А.П. – полицейски служители при
РУ – Левски извършвали обход на територията на с.Асеновци с цел извършване на
проверка на лицата спазват ли издадените по отношение на тях предписания на
здравните органи. Около 17.00 часа на 05.05.2020г. свидетелите П. и П. посетили
дома на подсъдимия Ш.. Външната врата била заключена и след подаване на звуков
сигнал никой не отговорил. Поради това обстоятелство полицейските служители се
отправили към друг адрес за проверка, след което отново да посетят адреса на
който е следвало да се намира подсъдимият. Непосредствено след като напуснали
адреса, на който следвало да се намира М.Ш., свидетелите П. и П. забелязали
подсъдимия да се придвижва пешком по ул.”****” в с.А*. Полицейските служители запитали
подсъдимия знае ли, че е под карантина, на което той отговорил, че знае, но
отишъл да товари тухли. Свидетелите уведомили дежурната част на РУ – Левски,
след което било образувано досъдебно производство.
В
проведеното съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани полицейските
служители П.Б.П. и А.П. А.. Според показанията им, те са отишли на обход в
с.Асеновци за проверка на лицата, поставени под карантина, съгласно заповед на
министъра на здравеопазването. Ш. не бил открит на адреса си. Тръгнали да
проверяват друг адрес, когато срещнали подсъдимия. На въпроса защо не спазва
карантината, подсъдимият отговорил, че ходил
да разтоварва тухли.
Показанията
на разпитаните свидетели са последователни, логични, непротиворечиви, съответстващи
на събраните писмени доказателства, дадени са добросъвестно и въз основа на
непосредствените възприятия на св. П. и св. П., поради което съдът ги кредитира
като достоверни.
Така
описаната фактическа обстановка се установява от събраните по досъдебното
производство писмени доказателства и гласните доказателствени средства.
Съдът приема с оглед на събраните по делото
доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви
доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 355, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият на 05.05.2020г., около 17.00 часа, в с.Асеновци,
обл.Плевен е нарушил мерки, издадени против разпространяването или появяването
на заразна болест по хората – т.ІІ,8 от Заповед РД-01-183/06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването, (с която са отменени Заповед
№РД-01-130/17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед
№РД-01-140/19.03.2020г. и Заповед №РД-01-158/26.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването), свързани с предотвратяване и разпространение на COVID-19 на
територията на страната, като лице по т.ІІ, 1 от цитираната Заповед, поставено
под карантина, с предписание за поставяне под карантина от 04.05.2020г.
(cov-22-43897/04.05.2020г.) на Столична регионална здравна инспекция, не
изпълнил задължението си да не напуска дома си в с.Асеновци, обл.Плевен,
ул.”Асен Вълев” №24, на който адрес е посочил, че ще пребивава в посочения в
предписанието срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявена с Решение на НС от 13.03.2020г. до
13.04.2020г., обнародвано в Д.В. бр.22 (извънреден) от 13.03.2020г. във връзка
с разрастващата се пандемия от COVID-19 и с удължен с Решение на НС срок до
13.05.2020г.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им.
М.Ш. е съзнавал, че напускайки дома си, нарушава
издаденото от Столична РЗИ предписание, по силата на което същият е бил
поставен по 14-дневна карантина - без право да напуска адреса, който е посочил
за пребиваване.
Престъплението е формално и не е нужно настъпването на
конкретен престъпен съставомерен резултат, за да се реализира наказателната
отговорност на подсъдимия. С факта на напускане на мястото, в което е следвало
да пребивава, същият е пристъпил въведената мярка против разпространяването на
заразна болест по хората.
При определяне на вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от предвиденото
за описаното престъпление наказание, степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Съдът взе предвид чистото съдебно минало, признанията на
вината и изразеното съжаление, както и оказаното
съдействие.
Подсъдимият е с
добро процесуално поведение. Като взе предвид обществената опасност на деянието
и дееца, мотивите за извършване на престъплението, съдът счита, че при
определяне на наказанието по отношение на подсъдимия следва да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като предвиденото наказание
лишаване от свобода бъде заменено с наказание пробация, изразяваща се
в следните пробационни мерки:
-
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на
явяване и подписване два пъти седмично;
-
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Предвид
на изложените мотиви следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК, поради което съдът не налага по –
лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: