№ 639
гр. Русе, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520100560 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК и чл. 127а,
ал.2 и чл. 149 СК.
Постъпила е искова молба от Й. Н. Н. срещу С. А. Г. (изпратена от СРС
по подсъдност), в която се твърди, че страните по делото са родители на
детето Н. Й. Н., родена на ***г. и понастоящем живеят разделени. От
началото на лятото на 2021г. грижите по отглеждането и възпитанието на
детето се полагали изцяло и единствено от родителите на ответницата, която
живеела и работела в ***. Детето живеело със своите баба и дядо в гр. Русе.
Предвид това, че майката не полагала грижи за детето, а бащата имал
възможност за това, моли да бъде постановено съдебно решение, с което да
му бъде възложено да упражнява родителските права по отношение на
детето, при него да бъде определено местоживеенето му, а на майката да бъде
определен подходящ режим на лични отношения и издръжка, която да му
заплаща в размер на 300лв. месечно, включително и за период от една година
преди предявяване на иска. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответницата изразява становище, че
същият е недопустим доколкото детето е отглеждано от нея в гр. Русе, а не от
1
ищеца, който живее в гр. София и доколкото същата е образувала по нейна
инициатива дело за определяне на родителските права, местоживеенето и
издръжката на детето пред РС - Русе.
След предявяване на исковата претенция от страна на Й. Н. Н., в РС –
Русе е постъпила искова молба срещу него от С. А. Г., в който се твърди, че
страните са родители на малолетното дете Н. Й. Н., родено по време на
съвместното им съжителство в село ***, обл. София. Понастоящем двамата
живеели разделени и не поддържали отношения. Детето живеело с неговата
майка в гр. Русе, която с помощта на своите родители полагала всички
необходими грижи по отглеждането и възпитанието му, а ответникът живеел
със своите родители в село *** до гр. София. Моли се да бъде постановено
съдебно решение, с което на ищцата да бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето, да бъде определено
местоживеенето му при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични
отношения с детето, както и издръжка, която да му заплаща в размер на
250лв. месечно, считано от депозиране на исковата молба. Претендира се и
осъждане на ответника да заплати издръжка за минало време за период от
една година преди предявяване на иска в размер на 1865лв., от които 800лв. за
периода 10.06.2021г. – 31.12.2021г. или по 160лв. месечно, а за останалата
част от периода 177,50лв., което бил минималния размер на издръжката за
съответните периоди. Моли се и съдът да постанови заместващо съгласие на
бащата детето да бъде снабдено с необходимите документи за пътуване в
чужбина и да му бъде разрешено такова само придружавано от майката.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото Й. Н. Н. и С. А. Г. нямат сключен граждански брак
и са родители на детето Н. Й. Н., род. на ***г. Понастоящем двамата
родители живеят разделени, а детето живее със своята майка в гр. Русе, която
полага необходимите грижи за него, подпомагана от своите родители. Бащата
на детето живее в село ***, обл. София. По делото не са наведени твърдения
и не се установяват специфични нужди на детето, различни от обичайните за
дете на неговата възраст. То е записано и посещава учебно заведение в гр.
Русе.
2
Няма спор по делото, а и се установява от представените доказателства,
че периодично, за по няколко седмици, С. Г. пребивава във ***, където работи
и реализира доходи, с които издържа себе си и детето. При отсъствието от
България, детето Н. пребивава в гр. Русе и за него се полагат грижи от бабата
и дядото по майчина линия, в чиито дом живее и майката докато е в България.
Бащата Й. Н. Н. живее в село ***, обл. София, работи, реализира доходи
и е установил връзка с друга жена – свид. Н.Х., с която живеят съвместно.
Свидетелката Х. установява, че бащата имал възможност да отглежда
детето си, имал собствена двуетажна къща, работел, карал платформа за
автомобили. От известно време той нямал контакт с детето си, от около една
година бил „блокиран“ от майката, не се виждал и не се чувал с дъщеря си,
въпреки, че купил два телефона. През тази една година той правил опити да
звъни и да уговори среща с детето, но те били неуспешни, не можел да се
свърже с тях. Свидетелката живеела съвместно с бащата, имала малко дете от
предходна връзка, но можела да полага грижи и за неговата дъщеря. В къщата
на бащата живеела и неговата майка, с която свидетелката нямала проблеми,
дори разчитала да ѝ гледа детето, когато няма възможност да прави това.
Свидетелката М.Г.С., майка на С. Г., установява, че детето Н. живее в
техния дом откакто е било на 5 месеца, тъй като се наложила да ги прибере от
Пето РПУ в гр. София, защото майката и бабата на Й. ги тормозели.
Последно бащата идвал да види детето преди 3-4 години, след което повече
не бил идвал. През годините от негова страна имало малки подаръци, но
свидетелката не си спомня да е подарявал бижута и телефони. Понастоящем
детето било ученичка в гр. Русе. Майка работела за по 1-2 седмици в
Англия като чистачка и камериерка, след което се прибирала и пак отвила.
Според свидетелката нямало пречка бащата да идва и да вижда детето, дори
то да бъде при него за по няколко дена.
Според изготвения по делото социален доклад от ДСП – Русе, детето Н.
се отглежда и възпитава в семейната среда на своята майка, в жилище
разполагащо с добри битови и хигиенни условия. Посещава ***** в гр. Русе и
е силно емоционално привързано към своята майка, баба и дядо по майчина
линия, с които живее съвместно. Пред социалните работници С. Г. е заявила,
че възнамерява да се установи трайно в Англия заедно с дъщеря си, с цел
„осигуряване на детето на по-добро бъдеще и развитие“.
Според изготвения социален доклад от ДСП – Оборище, Й. Н.,
3
съжителката му, нейното дете, бабата, прабабата и лелята по бащина линия
живеят в двуетажна къща собственост на семейството, в която има няколко
свободни стаи, от които може да се обособи самостоятелна детска стая, в
която насока са предприети ремонтни дейности. Пред социалните работници
бащата е изразил притеснение, че ако даде пълномощно на майката да пътува
с детето в чужбина, няма да има контакт с него.
Няма спор по делото, че и двамата родители нямат други деца, на които
да дължат издръжка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК – за
определяне местоживеенето на общото дете на страните – Н. и за издръжката
му за минало време, предявени от всеки един от родителите и съединени за
съвместно разглеждане в едно производство. Само майката е претендирала
съдът да замести съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина.
Безспорно се установява, че от раждането на детето, до настоящия
момент то се отглежда от неговата майка и от нейните родители, като
контактите му с бащата са били редки и отдалечени във времето, поради
което между тях двамата няма изградена емоционална връзка. По делото не се
установява някой от двамата родители да не разполага с необходимия
родителски капацитет, желание и възможност да полага грижи за детето.
Съобразявайки възрастта и пола на детето, както и полаганите до момента за
него грижи, средата към която то се е адаптирало, хората с които е
емоционално обвързано, следва да се приеме, че с настоящото си решение
съдът следва да запази фактическото положение и да приеме, че по-пригоден
да упражнява родителските права родител е майката.
Действително по делото няма спор, а и се установява от събраните
доказателства, включително и за реализиран доход от трудово дейност, че
през определени периоди майката пътува до Англия, за да работи, престоява
там за по няколко седмици след което се връща в България. При отсъствието
грижи за детето полагат нейните родители. Само поради това обстоятелство
не би могло да се приеме, че майката не следва да бъде предпочетена като по-
подходящия родител, на когото да бъдат възложени родителските права. При
нейното отсъствие за детето продължават да се полагат адекватни грижи от
бабата и дядото по майчина линия, с които то е свикнало от най-ранна детска
4
възраст. Н. понастоящем е на възраст от 8 години, което предполага за нея все
по-значима да е и социалната среда към която се е адаптирала – училище,
приятели и която среда се запазва при отсъствието на майката. Поради това
последното не може да бъде основание за промяна на установеното за детето
фактическо местоживеене и поставянето му в нова, напълно непозната за
него среда, до което би довело уважаването на исковата претенция предявена
от бащата.
По изложените съображения, следва упражняването на родителските
права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката. За да бъде
създадена необходимата емоционална връзка между баща и дъщеря, следва да
бъде определен и режим на лични отношения и контакти между двамата,
който да способства това. Безспорно в интерес на всяко дете е да поддържа
контакти и с двамата си родители и с техните роднини. Съдът намира, че
подходящ би бил в случая режим на лични отношения, включващ всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя с приспиване, двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, официалните почивни дни за Коледа и
Нова година, половината от пролетната ваканция на учениците, при редуване
на четна и нечетна година.
По отношение на претендираната издръжка, видно от доказателствата
за доходите на страните, ответникът разполага с възможността да заплаща
издръжка за детето си в претендирания размер от 250лв. Този размер
безспорно съответства и не е прекомерен с оглед обичайните нужди на дете
на възрастта на Н., а и с оглед инфлационните процеси в страната през
последните месеци и тенденцията за покачване на минималната работна
заплата, този размер издръжка се доближава и с малко ще превишава
минимално възможния за определяне, който ответникът безусловно дължи,
независимо от възможностите си. Размерът от 250лв. следва да е дължим от
предявяване на исковата молба и срещу същия ответникът не е възразил. За
периода от една година преди образуване на настоящото производство е
претендирана издръжка в минимално възможния размер и доколкото
безспорно се установява, че такава не е заплащана от бащата, претенцията в
общ размер на 1865лв.следва да бъде изцяло уважена.
Установената по делото фактическа обстановка обосновава извод за
неоснователност на предявения от бащата иск по чл. 149 СК (издръжка за
5
детето за минало време). Безспорно е по делото, че той не е отглеждал и
издържал детето в период от една година преди предявяване на исковата му
молба в съда, а това е правела майката. Поради това предявеният от него иск
за сумата от 300лв. месечно за периода от 09.05.2021г. до 08.05.2023г. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед характера на настоящото производство на спорна съдебна
администрация в частта по исковете с правно основание чл. 127, ал.2 СК,
съдът не следва да постановява отхвърлителен диспозитив по предявения от
бащата иск или по неуважената част от претенциите на който и да от двамата
родители по разрешените въпроси касаещи упражняването на родителските
права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на детето за
периода след образуване на съдебното производство.
По претенцията на майката с правно основание чл. 127а, ал.2 СК:
Съгласно посочената правна норма, когато родителите не могат да постигнат
съгласие по въпроси свързани с пътуване на децата им в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В конкретния случай е
налице спор между двамата родители, като бащата категорично отказва да
даде съгласие за пътуване на детето Н. в чужбина, притеснен от възможността
тя да се установи трайно да живее там със своята майка и контакта му с
детето да бъде на практика невъзможен. Притесненията на бащата намират
основание и в изложените в обстоятелствената част на социалния доклад от
ДСП – Русе твърдения на майката пред социалните работници, че
възнамерява да се установи да живее с детето в Англия. Същите твърдения не
е направила в проведените съдебни заседания, но с оглед обстоятелството, че
често пътува и работи в Англия, съдът приема, че това е вероятната причина,
поради която е направено искането.
Поначало практиката на ВКС по приложението на чл.127а, ал.2 СК е
константна и безпротиворечиво приема, че при разногласие между
родителите (или липсата на съгласие както в случая) съдът не може да
разреши по този ред неограничено пътуване в чужбина на ненавършило
пълнолетие дете без съгласието на единия родител, предвид възможността
детето да бъде отведено до място, където да бъде поставено в риск, още
повече че при такова разрешение не може да се гарантира упражняването на
режима на лични отношения между детето и другия родител. По тези
6
причини практиката приема, че може да бъде дадено само разрешение за
конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави,
които кръг е определяем, както и неограничен брой пътувания през определен
период от време, в който смисъл е и постановеното ТР №1/2016г. на ОСГК на
ВКС. В практиката си ВКС (решение №244 от 03.07.2014г. по гр.д.
№953/2014г. на ІV г.о.) приема, че разрешение за пътуване в чужбина, макар
и само до една страна, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви
други ограничения, и със срок до навършване на пълнолетие от малолетно
дете, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи – ако са налице
такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по
чл. 127а СК, които имат изключителен, извънреден характер и по несъмнен
начин налагат даването на такова разрешение от съда – до навършването на
пълнолетие от детето. По този начин наложената съдебна практика допуска
даване на неограничено разрешение за пътуване на дете в чужбина, само в
изключителни случаи, преценени като такива с оглед на интересите на детето.
В конкретния случай доказателствата по делото не сочат на такова
изключение.
Според възприетата от съдилищата практика, включително и на ЕСПЧ
по приложението на чл. 8 ЕКЗПЧОС (правото на зачитане на личния и
семейния живот) при разглеждане на искането за даване на разрешение за
пътуване на дете в чужбина, съдът следва да прецени всички факти от
значение за интереса на детето адаптирането му към средата в съответната
чужда държава, възможността там да му бъдат осигурени подходящи условия
на живот, наличието на реален и конкретен риск при пътуването му с единия
родител в чужбина, като тази преценка предполага „позоваване на елементи
на психологическо, емоционално, материално и медицинско естество”. ЕСПЧ
е приел по делото „Пенчеви срещу България“, че отказът на ВКС да разреши
неограниченото извеждане от страната за период от една година на малолетно
дете, придружено от своята майка, без съгласието на бащата представлява
намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето.
В конкретния случай, дори да се приеме, че майката има намерение да
се установи с детето в чужбина, с цел то да живее там заедно с нея, а не
просто за инциденти пътувания, то това нейно намерение не би могло да бъде
основание за цялостно отхвърляне на молбата, т.е. да бъде изключена всяка
възможност за пътуване на детето извън България, тъй като отказът за това от
7
страна на бащата категорично е заявен в проведените по делото съдебни
заседания с негово участие. Тази вероятна „опасност“ за бащата не е
основание детето да не напуска страната по какъвто и да е повод. Предмет на
настоящото производство е заместващото съгласие на бащата за пътуване на
детето извън България. При спор относно местоживеенето на детето или
други въпроси свързани с упражняването на родителските права, същите
следва да бъдат разрешени по надлежния ред. В случая от значение за
настоящото производство е да бъде преценено дали в интерес на детето е да
бъде дадено исканото разрешение, а не как то би се отразило на интересите на
другия родител. Пътуването на детето Н. в чужбина би му позволило да бъде
заедно със своята майка, както и да способства за придобиване на
допълнителни знания, умения и квалификация, възможности за културно
обогатяване и социално развитие, включително и създали възможност за нови
контакти. Същевременно всяко дете се ползва с гарантирана свобода на
предвижване, която включва както възможността да се премества и
установява в различни места на територията на страната в която то живее,
така и свободното да напуска и се завръща в тази територия. Това право се
гарантира от разпоредбата на чл. 35 от КРБ, както и от чл.10 от Конвенцията
за правата на детето на ООН, по която Република България е страна. Във
всички свои решения, отнасящи се до деца, съдът е длъжен да се съобрази
преди всичко с техните интереси. Висшият интерес на детето трябва да бъде
от първостепенно значение при разрешаване на спора между родителите
свързан с възможността му да пътува, в който смисъл са и дадените указания
от ЕСПЧ в цитираното по-горе решение на съда. В случая няма основание да
се приеме, че извеждането на детето в чужбина от отглеждащия го родител не
е в негов интерес както и, че би могло да му се отрази негативно, а точно
обратното.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
депозираната молба следва да бъде уважена, но при съобразяване на
ограниченията установени от наложената съдебна практика за заместващото
съгласие на единия родител за пътуване на дете в чужбина. Това заместващо
съгласие позволява на детето пътуване и временно пребиваване извън
България, но не трайното му установяване в чужда държава. С настоящото
производство съдът определя местоживеенето на детето да е при майката, но
в България и в гр. Русе. Самоволната промяна на това положение, без
8
съгласието на другия родител, който не е лишен от родителските си права и
следва да продължи да взема участие във вземането на важни решение за
отглеждането и възпитанието на детето, би представлявало нарушение на
съдебно решение. Такова би било и осъществяване на пътуване с детето при
несъобразяване режима на лично отношения и контакти на бащата.
Последният следва в определените от съда дни да взема и връща детето на
адреса на майката в гр. Русе. Именно отседналостта на детето и майката в гр.
Русе са обосновали и компетентността на настоящия съдебен състав за
разрешаване на спора за родителски права.
Направените разноски по предявените от страните искове следва да
останат за тяхна сметка. Правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в настоящото производство
пред първата инстанция. За разлика от исковото производство, в настоящото
не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е и Определение № 385 от 25.08.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015г., I г.
о., ГК.
На основание чл. 69, ал.1 т.7 вр. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да
заплати по сметка на РС - Русе държавна такса върху определения размер на
издръжката на детето за бъдеще време 360 лв. и за издръжката за минало
време – 74,60лв., или общо 434,60лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето Н. Й. Н. ЕГН**********, род. на ***г. на майката С. А. Г.
ЕГН**********.
9
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н. Й. Н. ЕГН********** при
майката С. А. Г. ЕГН********** в гр. Русе.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Й. Н. Н.
ЕГН********** с детето Н. Й. Н. ЕГН********** всяка първа и трета
седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване,
всяка четна година официалните почивни дни за Коледа, а всяка нечетна
официалните почивни дни за Нова година, 20 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и първите пет дни от
пролетната ваканция на учениците.
ОСЪЖДА Й. Н. Н. ЕГН********** да заплаща на детето Н. Й. Н.
ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител С. А. Г.
ЕГН********** месечна издръжка в размер на 250лв., считано от
07.06.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Й. Н. Н. ЕГН********** да заплати на детето Н. Й. Н.
ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител С. А. Г.
ЕГН********** издръжка за периода от 07.06.2021г. до 06.06.2022г. в общ
размер на 1865лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Н. Н. ЕГН********** срещу С. А. Г.
ЕГН********** иск за заплащане на издръжка на детето Н. Й. Н.
ЕГН********** за периода от 09.05.2021г. до 08.05.2022г. за сумата по 300лв.
месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Й. Н. Н. ЕГН********** с адрес село ***, обл. София,
********, да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 434,60лв.
държавна такса за определената издръжка на детето в настоящото
производство.
РАЗРЕШАВА да бъдат издадени необходимите лични документи за
пътуване в чужбина на детето Н. Й. Н. ЕГН**********, без съгласието на
бащата Й. Н. Н. ЕГН**********, само по искане на майката С. А. Г.
ЕГН********** или упълномощено от нея лице.
РАЗРЕШАВА детето Н. Й. Н. ЕГН********** да напуска пределите
на Република България и да пътува неограничен брой пъти в държави членки
на Европейския съюз, ***, Северна Ирландия, страните по Шенгенското
споразумение и съседните на Република България държави, придружавано от
майката С. А. Г. ЕГН********** или упълномощено от нея лице за срок от
10
пет години от постановяване на съдебното решение, като за мястото и срока
на всяко от пътуванията майката следва да уведоми бащата на детето Й. Н.
Н. ЕГН**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11