РЕШЕНИЕ
№ 7933
***, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Гражданско дело №
20231110117808 по описа за 2023 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за
отмяна на дисциплинарно наказание „*** наложено на ищцата със заповед № РД-11-
597/17.02.2023 г. на директора на *** с ранно чуждоезиково обучение по френски и немски
език – ***.
Ищцата С. П. К. твърди, че по силата на трудов договор № 30/29.11.2017 г. и
допълнително споразумение от 01.02.2021 г. към него работи по трудово правоотношение с
ответника *** с ранно чуждоезиково обучение по френски и немски език – ***, в рамките на
което изпълнява длъжността *** Поддържа, че със заповед № РД-11-597/17.02.2023 г. на
директора на ответното училище, връчена й на 01.03.2023 г., й е наложено дисциплинарно
наказание „***за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и
т. 10 КТ, като счита същата за незаконосъобразна по следните съображения: не е
индивидуализирано в достатъчна степен нарушението, което й се вменява и кога е
извършено то, а именно: какви конкретни данни липсват в раздел „Х*** в *****, кои от тях
и до коя дата е следвало да бъдат въведени именно от нея; заповедта й е връчена на
01.03.2023 г., т. е. повече от 2 месеца след откриване на нарушението на 12.12.2023 г.,
уточнявайки, че за част от периода – от 13.12.2022 г. до 23.12.2022 г. и от 23.02.2023 г. до
24.02.2023 г. е отсъствала от работа поради ползване на отпуск поради временна
неработоспособност, с оглед на което дисциплинарното наказание е следвало да се наложи
най-късно на 27.02.2023 г., заповедта е издадена при формално изпълнение на процедурата
по чл. 193 КТ, както и в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, а освен това не е извършила
вменените й нарушения на трудовата дисциплина по чл. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ,
както и по чл. 83, ал. 1, т. 15 и ал. 3, т. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред. Оспорва да
й е връчена заповед № РД-10-1215/13.09.2022 г., както и да не е попълнила данните, касаещи
учениците на ръководената от нея паралелка *** клас относно „*** в Националната единна
информационна система за предучилищно и училищно образование (*****). Сочи, че
публикуваното на 06.11.2022 г. съобщение във виртуалната учителска стая представлява
покана до всички класни ръководители, а не до нея лично. Оспорва да е уведомена за
1
извършената проверка на 12.12.2022 г., както и за резултатите от нея, обективирани в доклад
с вх. № УВД-16-479/13.12.2022 г.; оспорва да е възпрепятствала изпълнението на чл. 13, ал. 4
от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищното образование, тъй като в периода от 22.11.2022 г. до
23.12.2022 г. е била в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, поради
което директорът е следвало да издаде заповед за заместване на класния ръководител, като
по този начин своевременно да реагира, подавайки в ***** актуализиран списък – образец за
учебната година до настъпване на крайния срок – 23.12.2022 г. Сочи, че в раздел „Х*** в
***** своевременно е въвела всички данни, с които разполага, като до момента на връчване
на искането за даване на писмени обяснения – 08.02.2023 г., нито веднъж не е била
уведомена за допуснат от нея пропуск/липса на конкретни данни. Допълва, че в обновения
си вариант електронна система ***** е заработила от началото на учебната 2022/2023 г.,
поради което при работата с нея възникват множество трудности – чести блокажи поради
активност на потребителите и обема на въведената информация, самоизтриване или
разместване на данни, липса на достъп до системата. В тази връзка посочва, че на 08.02.2023
г. е установила липса на част от въведените от нея данни, поради което е направила опит за
повторното им въвеждане, но е успяла да стори това едва на 14.02.2023 г., твърдейки, че за
нея съществува невъзможност да установи дали те съответстват на липсващите такива, за
които е била санкционирана. Допълва, че дори на 12.12.2022 г. да е констатирана липса на
данни, то тя е в резултат на сривове и технически проблеми с електронната система, но не и
вследствие на виновно неизпълнение на трудовите задължения от нейна страна. Излага
доводи за допуснато недобросъвестно упражняване на права по смисъла на чл. 8 КТ от
страна на ответния работодател, тъй като освен нея, други колеги, за учениците в чиито
класове са констатирани липсващи данни, не са били санкционирани за подобно нарушение,
а освен това спрямо нея се водят поредица от дисциплинарни производства за други
вменени й нарушения на трудовата дисциплина. Допълва, че на 09.03.2023 г. дъщеря й е
получила предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, в рамките на което
също заема длъжността учител при ответника, което изтъква като допълнително основание
за проявено към нея самата тенденциозно отношение. Предвид тези съображения, моли съда
да отмени наложеното й със заповед № РД-11-597/17.02.2023 г. на директора на ответното
училище дисциплинарно наказание „*** Претендира и разноски.
В стока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** с ранно чуждоезиково обучение по
френски и немски език – *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска при
твърдението, че вмененото на ищцата нарушение на трудовата дисциплина е в достатъчна
степен индивидуализирано, доколкото става ясно в какво се състои неизпълнението на
трудовите задължения, а именно: конкретно възложените задачи – събиране на информация
и изготвяне на документи чрез попълване на данни относно „***, конкретните дати и
срокове на изпълнение, поради което за нея не е съществувало съмнение относно характера
на нарушението. Сочи, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е бил спазен, тъй като нарушението е
открито на 12.12.2022 г., след изготвянето на нарочен доклад от ***а по учебната дейност,
като за периода от 12.12.2022 г. до 23.12.2022 г. (10 работни дни) е ползван отпуск поради
временна неработоспособност), за периода от 01.02.2023 г. до 03.02.2023 г. (3 работни дни) е
ползван платен годишен отпуск и за периода от 20.02.2023 г. до 24.02.2023 г. (5 работни дни)
е ползван отпуск поради временна неработоспособност, т. е. общо 18 работни дни, като
същият не е текъл, а това означава, че най-късната дата на налагане на дисциплинарното
наказание е 02.03.2023 г. Счита, че от формална страна са съблюдавани всички изисквания
на дисциплинарната процедура в т. ч. са спазени и тези по чл. 189, ал. 1 КТ, съобразявайки
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
служителя. Поддържа, че задължението за попълване на карти относно „*** произтича от
Правилника за вътрешния трудов ред в училището, а отношенията на субординация се
осъществяват в електронна среда чрез достъпни за всички служители електронни
2
платформи, достъпът до които се осъществява чрез персонален акаунт, идентифициращ
съответния служител, с какъвто ищцата също разполага, поради което за нея не е имало
пречка да въведе съответните данни за характеристиките на средата по отношение на
водения от нея клас още преди да започне ползването на отпуск поради временна
неработоспособност, както са сторили нейните колеги. С тези съображения моли за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 30.07.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществуващо между страните трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 30/29.11.2017 г., в рамките на
което ищцата заема длъжността *** при ответника, като със заповед № РД-11-597/17.02.2023
г., връчена й на 01.03.2023 г., на същата е наложено дисциплинарно наказание „***на
посоченото в нея основание.
Нещо повече, така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – трудов договор №
30/29.11.2017 г., допълнително споразумение към него от 01.02.2021 г. и заповед № РД-11-
597/17.02.2023 г. за налагане на дисциплинарно наказание „***
Установява се, че трудовите задължения на първоначално заеманата от ищцата С. К.
длъжност *** се определят от длъжностната й характеристика, екземпляр от която й е
връчен срещу подпис на 14.10.2019 г., чието авторство тя не е оспорила.
При ответното училище е приет Правилник за вътрешния трудов ред за учебната
2022/2023 г., който урежда организацията на труда и конкретизира правата и задълженията
педагогическите специалисти, служителите и помощния персонал и работодателя по
трудовото правоотношение, установени в КТ и нормативните актове по прилагането му,
като в него са формулирани и общите изисквания към членовете на трудовия колектив, които
се задължават да изпълняват изискванията за трудовата дисциплина. В чл. 46 от същия се
предвижда, че за неизпълнение на професионалните си задължения, нарушения на трудовата
дисциплина, на правилника за дейността на училището, вътрешните правила и влезли в сила
заповеди на директора, работещите в училището носят дисциплинарна отговорност и се
наказват съгласно условията на КТ. Съгласно чл. 47 нарушение на трудовата дисциплина е
налице и при неизпълнение на задълженията, произтичащи от длъжностната
характеристика, ЗПУО и чл. 187 КТ, както и законните разпореждания на работодателя, за
което се налагат съответните дисциплинарни наказания. В чл. 83, ал. 1 от Правилника са
уредени правата и задълженията на педагогическите специалисти, част от които са водене и
съхраняване на задължителните документи. В § 12 от ДР на същия се предвижда, че
действието му е задължително за училищното ръководство, педагогическия и
непедагогическия персонал, а съгласно § 13 и § 14 трудовият колектив се запознава с него по
време на общо събрание за началото на учебната година или при постъпване на работа, като
неизпълнението му представлява нарушение на трудовата дисциплина.
При ответника е издадена заповед № РД-10-1215/13.09.2022 г., с която на К. П. е
възложено изпълнението на функциите на служебно лице, администриращо данните в *****
за ***, като е предвидено на педагогическите специалисти, подали заявление за достъп до
*****, да им се предостави служебен достъп за информацията в модули „Документи за
дейността на институцията“ – раздел „*** и „*** и интегрираните с тях регистри в ***** с
оглед изпълнение на служебните им задължения. Изрично на всички педагогически
специалисти се вменява задължение да попълват своевременно данните, необходими за
въвеждането и актуализирането на данните в Образец № 1 за училищата, като заповедта
следва да бъде сведена до тяхно знание.
3
Видно от съобщение на директора на училището от 06.11.2022 г., публикувано във
виртуалната учителска стая ЕКИП „***, същата уведомява колегите си за въвеждането на
обновен вариант на Национална единна информационна система за предучилищното и
училищно образование - *****, данните в която следва да се попълват от класните
ръководители, а не от К. П.. В съобщението се посочва, че новите изисквания са представени
на обучителна сесия на 03.10.2022 г. в салона по ФВС пред всички класни ръководители,
като е определен срок за попълване, както и, че след проведена контролна дейност относно
попълването на модул „***, е констатирана липса на въведени данни в личното
образователно дело на всяко дете (ЛОД) - име и телефон на личен лекар, език и семейна
среда, ЕГН, име презиме, фамилия, връзка с ученика, телефон, имейл адрес, образование,
трудова заетост и др. Разяснени са дейностите, които класните ръководители следва да
извършват, а именно: 1/ събиране на необходмата информация от родителите, 2/ влизане в
***** чрез персоналния служебен акаунт от ***, 3/ влизане в ЛОД на всеки отделен ученик
и създаване на нов запис чрез въвеждане на данните, 4/ записване на данните, като е
определен краен срок за попълване на данните - 01.12.2022 г.
По делото не се спори относно издаването на заповед № РД-10-284/24.11.2022 г., с
която поради заболяване на С. К. функциите на *** на *** клас до завръщане на титуляра са
възложени на К. П. – старши учител по математика и КМИТ.
Не се спори още, че последната, в качеството си на *** по училищната дейност, е
изготвила доклад с вх. № УВО-16-478/13.12.2022 г., адресиран до директора на ответното
училище, в който е отразено, че след извършена в периода от 01.12.2022 г. до 12.12.2022 г.
административна проверка по въвеждане на данни в ЛОД „*** в ***** е установено, че по
отношение на *** клас такива не са въведени въпреки, че задачата е поставена на 15.09.2022
г., а срокът за изпълнение на същата е бил 30.11.2022 г.
Представени са 3 броя болнични листи и справки от ТП на НОИ, установяващи, че в
периода от 22.11.2022 г. до 23.12.2022 г., както и в периода от 20.02.2023 г. до 24.02.2023 г. С.
К. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност с предписан режим на лечение
домашен – стаен.
Видно от извадка и приложение към нея от системата на работодателя от профила на
ищцата е попълнен формуляр за ползване на платен годишен отпуск в периода от 01.02.2023
г. до 03.02.2023 г.
От писмо с изх. № ЛС-11-197/08.02.2023 г. се установява, че от С. К. са изискани
писмени обяснения във връзка с неизпълнение на Правилника за вътрешния трудов ред – чл.
83, ал. 1, т. 15 и ал. 3, т. 2, на заповед № РД-10-1215/13.09.2022 г., проведено обучение на
03.10.2022 г. и съобщение във виртуалната учителска стая ЕКИП „***, публикувано на
06.11.2022 г. В писмото се посочва, че ищцата неколкократно е подканяна да попълни
данните, касаещи учениците на ръководената от нея паралелка 6 „г“ клас относно „Х*** в
*****, но след направена проверка от К. П. – *** (ЗДУД) и длъжностно лице за
администриране на данните на **** е констатирано, че тя не е въвела данните в раздел „***
в *****, което е в нарушение на цитираната заповед и възпрепятства изпълнението на чл.
13, ал. 4 от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информация и документите за системата на
предучилищното и училищното образование. Изрично в писмото е отразено, че обясненията
се искат на основание чл. 193, ал. 1 КТ, като е определен 3-дневен срок от получаване на
същото, в който те да бъдат депозирани.
В отговор на поканата С. К. е депозира своите писмени обяснения, адресирани до
директора на ответното училище, изразявайки становище по описаните в писмото от
08.02.2023 г. нарушения, посочвайки, че в началото на учебната година по време на първата
родителска среща родителите са попълнили отново декларации с информация за личните си
данни и пълна информация за лекуващите лекари на децата, които са вписани в ***** и
същите са предадени на ръководството на училището, обобщавайки, че след много
4
консултации с *** и *** и след обучението на 03.10.2022 г. е успяла да се справи с
предизвикателството. Допълва, че след съобщението от 06.11.2022 г. до целия колектив
отново е направила проверка на данните на целия клас, но не е установила пропуски, а по
време на второто съобщение от 12.12.2022 г. е била в болничен в тежко здравословно
състояние, поради което не е направила повторна проверка. Допълва, че не е останала с
впечатление да е имало други изисквания или други констатирани нарушения, които да не е
изпълнила, както и, че не е получавала лични покани, поради което счита, че съвестно
съблюдава и изпълнява служебните си задължения, а в случай на пропуски, своевременно ги
е отстранявала. Констатираната на 08.02.2023 г. непълнота в данните относно родителите в
***** като липсващи имейли, второ име на родител или телефонен номер на баща на
отделни лица, ищцата оправдава с настъпили в ***** на *** един или повече сривове,
довели до разбъркване и частично изтриване на нанесената информация. Ищцата заявява
още, че е направила повторен опит за нанасяне на липсващите данни, но системата не е
позволила извършване на корекции на данните на родителите, като по този въпрос на
09.02.2023 г. се е консултирала с К. П., която е изразила готовност в качеството си на
администратор да го направи лично. В заключение служителят изразява готовност за
стриктно изпълнение на служебните си задължения в бъдеще.
От представената в заверен препис заповед № РД-11-597/17.02.2023 г., издадена от
директора на ***, се установява, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „*** В
мотивите на заповедта се посочва, че след неколкократно подканяне да попълни данните,
касаещи учениците на ръководената от нея паралелка *** клас относно раздел „*** в ****
(*****), единствено С. П. К. не е въвела необходимите данни от всички общо 28
педагогически специалисти, които са класни ръководители на паралелките на *** през
учебната 2022/2023 г., като по този начин е допуснала неизпълнение на Правилника за
вътрешния трудов ред – чл. 83, ал. 1, т. 15 и ал. 3, т. 2, на заповед № РД-10-1215/13.09.2022 г.,
проведено обучение на 03.10.2022 г. и съобщение във виртуалната учителска стая ЕКИП
„***, публикувано на 06.11.2022 г., което нейно поведение ответният работодател е
квалифицирал като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10.
Изяснено е още, че не се възприемат изтъкнатите в писмените обяснения причини от
технически характер, тъй като при същите условия всички останали 27 класни ръководители
са изпълнили своите задължения в срок и не са поставили училищното ръководство в
невъзможност за подаване на данните, необходими за списък – образец № 1, кампания № 2.
Работодателят е отрекъл наличието на срив в системата на *****, а дори да е имало такъв,
го счита за инцидентен и краткосрочен, поради което ищцата е разполагала с достатъчно
време и възможности за въвеждане на данните при спазване на сроковете. По делото не се
спори, а видно от отбелязването върху документа, ищцата е запозната със заповедта на
01.03.2023 г., който факт тя е удостоверила с подписа си, изразявайки несъгласието си с нея,
подписвайки я с особено мнение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ***, ***, *** и
***.
В показанията си свидетелката Ал. К. заявява, че е бивш служител на ответното
училище, където в периода от м. януари 2020 г. до м. март 2023 г. е работила като учител по
немски език, а като причина за прекратяване на трудовия си договор изтъква липсата на
квалификация, тъй като все още е била студент, който не е завършил. Заявява, че е запозната
със системата *****, както и, че е помагала на свои колеги в т. ч. и на майка си С. К.,
съдействайки й технически за попълване на информация в нея, без обаче тя самата да е
имала право да работи със системата, тъй като тя е предназначена за класните ръководители,
каквато тя не е била, освен в случаите по заместване. Свидетелката си спомня, че в началото
на учебната 2022/2023 г. е имало случаи на липсващи данни в системата, поради което нейни
колеги са били подканяни да ги въведат, посочвайки, че става въпрос за имена на деца,
лични лекари, ЕГН-та, имена на родители и др. Спомня си за технически проблеми при
5
работата със системата, свързани с въвеждането на данни в нея, за които впоследствие е
ставало ясно, че липсват като нанесени. Споделя за провеждането на съвети и оперативки в
извънработно време с цел да се установи липсата на данни в системата, които следва да
бъдат възстановени, споделяйки за случай, при който системата е отказала приемането на
нови такива, като причината за това си обяснява като техническа, а не като грешка, тъй като
се е случвало не само на майка й, но и на други нейни колеги. Работната среда в бившото си
училище определя като стресираща за нея, тъй като постоянно и в кратки срокове е трябвало
да следи вътрешните канали за общуване, по които е пускана информацията от
ръководството, а именно: *** ***“ и др. Спомня си за създадена на мястото на учителска
стая група, чрез която служителите са уведомявани за всичко, което трябва да бъде свършено
в т. ч. и при заместване на друг учител, тъй като в тези случаи се е налагало проверка в ***“
късно през нощта за наличието на издадена заповед за заместване за следващия ден.
Процедурата по заместване описва като напрегната, тъй като в последния момент се разбира
дали ще се наложи заместване или не. Заявява, че при продължително отсъствие от работа
на *** му се определя заместник с отделна заповед, в който случай той разполага с всички
функции, които има титулярът на длъжността, в т. ч. и да извинява отсъствия, да има достъп
до ***** и др. Въвеждането на системата свидетелката определя като задължително за
всички училища в страната, като проблемите според нея са възникнали изначално,
уточнявайки, че пряко не е работила с нея, а само се е налагало да помага. Уточнява, че
данните следва да се въведат веднъж, след което да останат в архива, а не да се налага
повторното им въвеждане в началото на всяка учебна година. Свидетелката не знае да са
провеждани обучения както на учителите, така и на класните ръководители във връзка с
работата на системата. Спомня си за конкретно поставен срок за въвеждане на последно
проверените данни в „*** – 12.12.2022 г., за който е разбрала след като е проследила онлайн
класната стая в „***. Уточнява основно използваните в училището системи *** ***“ и
*****, като първите две са предназначени предимно за осъществяване на кореспонденция
между отделните колеги, администрацията, директорите и родителите, за което всеки един
от служителите е разполагал с личен имейл в общия домейн на училището, чрез който
изпраща документите. Посочва, че в системата „*** се е извършвало общо уведомяване към
всички, а не на отделния учител, а когато става въпрос за заповеди за заместване се е
налагало да се следи в системата ***“, където става ясно кой ще бъде заместван, от кого и за
какъв период. Свидетелката не знае да е провеждано обучение във връзка с работата с *****,
както и колегите да са събирани по този повод. Уточнява, че такъв тип обучения са се
провеждали във виртуалната учителска стая, за което служителите са уведомявани
предварително. С категоричност заявява, че не е имала проблеми с ***“ или с *** в които
може да се достъпи във всеки един момент. Сочи, че за провеждането на обученията се е
разбирало чрез съобщения в отделните системи, но тъй като тя не е имала отношение към
тях, не е следяла до такава степен. Допълва, че според училищния правилник служителите
трябва да следят за системите, когато са на работа.
Свидетелката З. Ан. заявява, че в периода от 28.08.2021 г. до 15.12.2021 г. е работила в
ответното училище, където е била *** по учебната дейност, като към настоящия момент
също е ангажирана в сферата на образованието, поради което се налага да работи с ***** и е
запозната с начина на работа на същата, функциите на системата, внедряването и
експлоатацията, внедрена от *** на 01.12.2021 г. Описва принципа на работа със системата,
посочвайки, че всеки потребител следва да създаде свой профил и получи достъп до
платформата, както и, че с пълни права за работа с нея разполага само администраторът в
конкретното училище, каквато е и тя самата на новата си работа. Заявява, че при работата с
нея се срещат различни технически проблеми, които се проявяват и до днес, част от които са
свързани с нанасянето на данни в раздел „***. Свидетелката си спомня за конкретно писмо
от ***, с което на училищата са дадени указания за повторно нанасяне в системата на
6
липсващи данни като образование на родители, заетост, личен лекар на детето, телефон за
контакт и поне едно име на родител, като принципът е те да са въведат еднократно, а в
случай на промяна, следва да се въведе новото обстоятелство. Споделя за личния си опит
при работа със системата, свързан с многократното нанасяне на данни в нея при положение,
че те вече са били нанесени, тъй като са изчезвали, като техническите проблеми си обяснява
с липсата на достатъчен хардуерен ресурс. Уточнява, че действието на всеки отделен учител
оставя следа при *** и фирмата, обслужваща системата, като комуникацията с тях се е
извършвала чрез официален имейл. Сочи, че по време на работата си в ответното училище
не се е налагало да работи с *****, тъй като не е получила права, уточнявайки, че най-
високото ниво на достъп е директорското. Твърди, че не е провеждано онлайн обучение за
работа с *****, като *** е изготвило е предоставило цялостна инструкция, която
свидетелката е получила по пощата на училището, без да е имало практика тя да се сведе до
знанието на служителите. Допълва, че изискването за попълване на данните в раздел „***
произтича от Наредба № 8, както и, че принципно данните в нея следва да се попълнят при
постъпване на всяко ново дете. Обобщава, че цялостното администриране на платформата е
задължение на съответния директор, който от своя страна може да вмени такива функции на
класните ръководители. Загубата на данните в системата свидетелката си обяснява с липсата
на памет и намаления капацитет на интернет връзката, за което *** е взело мерки, но едва
след натиск от учителското съсловие, тъй като тези проблеми са били разпространени в
публичното пространство.
Свидетелката К. П. разказва, че в качеството си на заместник директор по учебната
дейност при ответника е била администратор на *****, каквато продължава да бъде и към
настоящия момент, но вече в качеството си на учител по математика и информационни
технологии. Системата описва като единна база данни за родители, лични лекари на децата,
оценки и др., която задължително е трябвало да бъде въведена от учебната 2022-2023 г.
Заявява, че лично е установила извършеното от ищцата нарушение, за което е съставила
доклад, като срокът за въвеждане на данните е бил м. септември, когато е проведено
обучение на персонала във физкултурния салон на училището, а впоследствие от *** са
разрешили „*** да се въведе до м. декември. Сочи, че директорът – *** е издала заповед за
въвеждане на данните от класните ръководители, като в периода от 01.12 до 12.12
свидетелката е извършила проверка в тази насока, констатирайки, че трима колеги, сред
които е и ищцата К., не са сторили това. Посочва, че устно ги е помолила да въведат
данните, което останалите двама колеги са направили, но ищцата К. не е, поради което е
съставила протокол, с който е уведомила директора на училището, заемайки се да свърши
тази работа вместо нея. Потвърждава, че през м. септември е имало сривове в системата,
които до м. ноември са били изчистени и останалите колеги са си свършили работата, с
изключение на С. и другите двама колеги. Свидетелката изяснява, че в училището действат
вътрешни системи „*** и ***“, чрез които се възлагат задачите. Познава свидетелката З. Ан.,
работила в училището до м. декември 2021 г., но за нея дали тя е работила с *****, тъй като
към този момент тя още не е била въведена, но не изключва възможността тя да е имала
достъп до нея в друго училище. Не знае дали през м. ноември и м. декември К. е отсъствала
от работа, но счита, че ако имало нейн заместник, той следва да е имал достъп до системата
и до „*** на съответния клас, както и, че следва да е издадена заповед за заместване. Не
помни дали С. е присъствала на обучението във връзка с работата на системата.
Свидетелят Л. Ст. разказва, че изпълнява длъжността *** по административната част
при ответника и в това си качество е запознат, че системата ***** е въведена в началото на
учебната 2022-2023 г., също потвърждавайки за възникването на проблеми по време на
внедряването, които описва като малки. Уточнява, че същата е въведена на 15.09.2022 г. и
има за цел да поддържа базата данни на учениците, като още в началото на учебната година
класните ръководители са били запознати, че трябва да попълнят данните. Потвърждава за
проведено на 03.10 обучение в салона на училището на всички класни ръководители и
7
администратори на системата, на което те са били запознати какво се иска от тях. Сочи, че е
имало колеги класни ръководители, които са изпитвали затруднения, но те са били
моментни, без да може да се установи дали са свързани с технически проблеми или се
дължат на човешкия фактор – неумение. Заявява, че до 01.12.2022 г. е определен срок за
въвеждане на данните чрез изрично съобщение от 06.11.2022 г. в системата, като задължение
на всички учители е да влизат в нея ежедневно, за да се запознават с възложените задачи.
След 01.12 на свидетеля не е известно да е имало оплаквания от класните ръководители, но
конкретно за ищцата К. знае, че не е изпълнила това свое задължение, за което свидетелства
извършена по-късно проверка от администратора. Допълва, че не е присъствал по време на
обучението в салона на училището, но знае за него, тъй като той лично е осигурил проектор,
който предполага, че е използван. Заявява, че лично той не е въвеждал данни в „***, тъй
като няма функции в тази система
По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно компютърно-
техническата експертиза, изготвено след извършена проверка в системата ***** на
ответното училище и посещение на място в ***, което е установило, че *** използва
електронен дневник ***“, достъп до който имат всички учители, като същият се осъществява
с потребителско име и парола. Експертът изяснява още, че ***** се използва и поддържа от
*** и в нея се регистрират всички ученици и учители в страната, като за целта се създават
лог файлове, които се съхраняват около седмица назад. Изяснява още, че за вътрешна
комуникация в училището се използва и *** достъп до който има всеки учител чрез собствен
профил и потребителско име и парола. Обобщава, че всички използвани системи се
достъпват с потребителско име и парола, който е основен метод, тъй като всеки учител има
свой собствен акаунт. Според вещото лице в системата има данни за изпратено на 06.11.2022
г. съобщение от директора на училището – г-жа Тимова, с което уведомява колегите си за
обновения вариант на *****, имаща за цел създаването на база данни с пълна информация за
всеки ученик. Отразено е още, че на педагогическия екип се вменяват нови задължения,
представени на обучителна сесия на 03.10.2022 г. в салона по ФВС пред всички класни
ръководители с поставен срок за попълване. Изрично в съобщението се посочва, че в новата
система задължението за попълване на модул „*** е на класните ръководители, поради което
всеки един от тях следва да попълни личното образователно дело (ЛОД) на всяко дете, като
събере необходимата информация от родителите, влезне в ***** чрез персоналния си
служебен акаунт от ***, влезне в ЛОД на всеки ученик и създаде нов запис, след което да
запише данните. В прикачен файл към съобщението има видеоклип, споделен в ЕКИП „***,
с указания за работа, както и снимки. По-нататък експертизата изяснява, че към 23.12.2022 г.
официално е подаден списък – образец към *****, като в модул „*** са подадени данните на
около 30 % от всички ученици в училището, а конкретно за *** клас са подадени данни за 4
ученика. При проследяване на историята в системата, вещото лице констатира, че на
13.02.2023 г. в 09:18 часа потребител С. К. в изпратила съобщение до К. П., Елена Иванчева
и Л. Ст. с тема „Списък с липсващи данни“ в *****, което е идентично на находящото се
такова на л. 11 от делото, а на 13.02.2023 г. в 09:29 часа отново същият потребител е
изпратил съобщение до училището с тема „писмени обяснения“, което също е идентично с
находящото се на л. 11 от делото. При проверка в електронния дневник на ***“ експертизата
установява, че през м. ноември на учебната 2022/2023 г. в *** клас е имало отсъстващи
ученици, като отсъствията са въвеждани от различни преподаватели и по-голямата част от
тях са извинени от потребител С. К., което се е случвало през целия месец от 02.11.2022 г. до
края на месеца, а данни за това от ***“ в ***** са постъпвали на следните дати: 12.02.2023
г., 24.02.2023 г., 12.06.2023 г. и 07.07.2023 г. Експертизата допълва, че считано от 13.01.2022
г. акаунтът на К. П. има права да попълва данни в раздел „*** в модул „***, както и, че към
момента на проверката С. К. продължава да има активен профил. Изяснява се още, че списък
– образец „*** е започнал да се подава на 22.12.2022 г. и е приет на 23.12.2022 г., а на
13.02.2023 г. са въведени данни по отношение на 16 ученици от *** клас. Липсата на
8
техническа възможност за съхраняване на логфайловете за период от повече от 1 седмица до
10 дни препятства възможността да се установи начина на функциониране на системата и
имало ли е в нея проблеми. По време на изслушването си в открито съдебно заседание на
06.03.2025 г. експертизата потвърждава влизането в системата от профила на С. К. на
посочените от нея дати, без да може да потвърди, че това е била тя, както и, че данните за
всички ученици са подадени в *** на 22.12.2022 г. и приети на 23.12.2022 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ:
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест лежи върху работодателя, който като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника следва да установи, че законосъобразно го е упражнил, в
какъвто смисъл е и разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест. От друга
страна, проверката на съда относно законосъобразността на уволнението съобразно
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в
рамките на наведените с исковата молба възражения и доводи за неговата незаконност, като
съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не
може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с
исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт,
следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил своевременно наведен
и съответно съдът не следва да се произнася по него /в този смисъл са решение №
216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д.
№ 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС/.
В случая, предмет на проверка е законосъобразността на наложеното на ищцата със
заповед № РД-11-597/17.02.2023 г. на директора на *** с ранно чуждоезиково обучение по
френски и немски език – *** дисциплинарно наказание „***за извършени от нея нарушения
на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ, чиято отмяна С. К.
претендира, като в хипотезата на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника
или служителя предмет на установяване от ответника е при условията на пълно и главно
доказване наличието на следните предпоставки: спазване на формалните изисквания за
налагане на процесното дисциплинарно наказание, изводими от императивните разпоредби
на чл. 192, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: заповедта да е издадена от компетентен
орган, да е мотивирана, като съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на
нарушението и нарушителя и да е надлежно връчена на провинилия се служител, че на
последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия
орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства
във връзка с него, както и, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след
установяване на формалната законосъобразност на заповедта, ответният работодател следва
да докаже и реалното извършване от ищеца на вменените му нарушения на трудовата
дисциплина, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189,
ал. 1 КТ.
В случая, по делото не се спори, а и се установява надлежно приобщените писмени
доказателства - трудов договор № 30/29.11.2017 г. и допълнително споразумение към него от
01.02.2021 г., че страните по него са обвързани от трудово правоотношение, в рамките на
което ищцата заема длъжността *** при ответника, както и, че със заповед № РД-11-
597//17.02.2023 г., връчена на 01.03.2023 г., на същата е наложено дисциплинарно наказание
„*** поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК същите са отделени за безспорни с
доклада по делото от 30.07.2023 г. По аргумент от разпоредбите на чл. 358, ал. 1, т. 1 и ал. 2,
т. 1 КТ в хипотезата на наложено дисциплинарно наказание „*** срокът за предявяване на
9
иска за неговата отмяна започва да тече считано от връчване на заповедта, т. е. 01.03.2023 г.,
а в случая исковата молба е подадена по пощата на 31.03.2023 г. Изложеното обосновава
извод, че заявеното от ответника възражение за пропускане на 1-месечния срок по чл. 358,
ал. 1, т. 1 КТ е неоснователно, поради което следва да се извърши по-нататъшна преценка
спазени ли са формалните законови изисквания на процедурата за налагане на процесното
дисциплинарно наказание „***
В случая, прави впечатление, че процесната заповед № РД-11-597/17.02.2023 г. изхожда
от директора на ответното училище – Г. Т., т. е. от разполагащо с дисциплинарна власт за
това лице, поради което изискването на чл. 192, ал. 1 КТ е спазено. На следващо място,
спазен и е и срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, а именно: 2-месечен срок от откриване на
нарушението и 1-годишен от извършването му. Посочените срокове имат преклузивен
характер и пропускането им води до погасяване на правото на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, респ. за ангажиране отговорността на работника или служителя.
Под откриване на дисциплинарното нарушение следва да се разбира узнаване от субекта на
дисциплинарната власт за нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването
му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го
квалифицират като нарушение. В случая, конкретните обстоятелства около извършване на
вменените нарушения са обективирани в доклад, съставен от К. П., заемаща по това време
длъжността „*** по ***, като същият е адресиран до директора на ***, от който е получен
на 13.12.2022 г., видно от входящия номер в горния десен ъгъл на документа (л. 79 от
делото), т. е. считано от тази дата субектът на дисциплинарната власт е узнал за описаното в
него нарушение на трудовата дисциплина. Ето защо, считано от нея е започнал да тече и
срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, като съгласно ал. 3 на същата разпоредба той не тече през
времето на ползване на законоустановен отпуск, като без значение е видът на ползвания
отпуск /достатъчно е същият да е от предвидените в закона/. В случая, по делото не се
спори, че в периода от 13.12.2022 г. до 01.03.2023 г. /датата на връчване на заповед № РД-11-
597/17.02.2023 г. на ищцата/, респ. датата на налагане на процесното дисциплинарно
наказание, действително са се осъществили твърдяните от ответника обективни
обстоятелства по смисъла на чл. 194, ал. 3 КТ, по време на които срокът по ал. 1 не е текъл,
като в подкрепа на този извод са данните, удостоверени в представените от ответника
писмени доказателства – 2 броя болнични листи (л. 81-82 от делото), установяващи
ползването на отпуск поради временна неработоспособност в периода от 13.12.2022 г. до
23.12.2022 г. – общо 9 работни дни и в периода от 20.02.2023 г. до 24.02.2023 г. – общо 5
работни дни, както и извадка от вътрешната система на работодателя (л. 74-75 от делото),
според която тя е поискала ползването на платен годишен отпуск в периода от 01.02.2023 г.
до 03.02.2023 г. – общо 3 работни дни, чието ползване не се спори да е било разрешено,
установяващи продължителността на всяко едно от тези обстоятелства поотделно в рамките
на общо посочения период. Следователно, налице са общо 17 работни дни, в рамките на
които срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е спрял да тече, а това означава, че същият е изтекъл най-
късно на 02.03.2023 г., в какъвто смисъл са и доводите на ответника в отговора на исковата
молба. Както се посочи по-горе, процесната заповед № РД-11-597/17.02.2023 г. е връчена на
ищцата на 01.03.2023 г., т. е. в рамките на 2-месечния срок от узнаване за нарушението на
13.12.2022 г., а очевидно е, че това е станало и в рамките на 1 година от извършването му. На
следващо място, съдът приема, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, а именно:
преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да изслуша нарушителя. В
трайната съдебна практика се приема, че изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ
да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното нарушение
е въведено, за да се осигури възможност за защита на работника и същевременно да се даде
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
нарушение, както и че искането и вземането на устни или писмени обяснения от работника
10
не е подчинено на никакви формални изисквания. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника
обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно
е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, т. е.
последният да е разполагал с възможност да даде обяснения си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата, за които те му се искат. Следователно, смисълът на посочената по-горе
разпоредба е да е спазено което и да е от посочените в нея изисквания – за изслушване на
служителя или за даване на писмени обяснения, тъй като се касае за алтернативни форми на
защита, като при наличието на която и да е от посочените хипотези правата на работника
биха били защитени в максимална степен. Следва да се посочи също така, че работодателят
не е длъжен да възприеме защитната позиция на работника или служителя, като очевидно
налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не приема обясненията за
оневиняващи. В случая, по делото се установи, че с искане с изх. № ЛС-11-197/08.02.2023 г.
на С. К. е предоставена възможност да даде писмени обяснения във връзка с невъвеждане от
нея на данните, касаещи учениците от ръководената от нея паралелка *** клас, в раздел „***
в *****, т. е. съдържа се детайлно описание на поведението на служителя, квалифицирано
от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина, описано по разбираем начин,
чрез посочване на конкретните фактически действия, респ. бездействия, в които се е
изразило поведението на ищцата, както и вътрешните актове, които се считат за нарушени,
поради което за нея не би следвало да е съществувало каквото и да е съмнение относно това
какви нарушения й се вменяват. Нещо повече, установява се по делото, че на 10.02.2023 г. тя
е изготвила и депозирала писмените си обяснения, в които е обсъдила вмененото й
дисциплинарно нарушение, изразявайки защитната си позиция по него, от което става ясно,
че същата е разбрала в какво се изразява то и е формирала отношение към него в момент,
предхождащ по време налагането на дисциплинарното наказание. Изрично в обясненията си
К. посочва, че е извършила проверка на данните, касаещи поверения й клас, но не е
установила пропуски, като констатираната по-късно непълнота в информацията си обяснява
с настъпил технически срив в *****, въз основа на което може да се направи извод, че
същата е била наясно с характера на задълженията, които й се вменяват, както и с
констатираното неизпълнение на същите от нейна страна. Прави впечатление, че липсва и
отправено от нея искане до работодателя за конкретизиране на обстоятелствата, свързани с
подробно описаното дисциплинарно нарушение, от което следва, че К. е могла и пълноценно
е разбрала поведението, което й се вменява, а това означава, че същата се е възползвала от
предоставената й възможност да вземе отношение към него в съответствие с отправеното
искане. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 17.02.2023 г., като
е връчена на работника на 01.03.2023 г., т. е. след депозиране на писмените обяснения пред
работодателя, като видно от мотивите на същата той ги е взел предвид.
На следващо място съдът приема, че процесната заповед № РД-11-597/17.02.2023 г. е в
достатъчна степен мотивирана, поради което същата отговаря на изискването на чл. 195, ал.
1 КТ. Посочената разпоредба е императивна и за спазването й съдът следи служебно, като в
заповедта за уволнение вмененото нарушение следва да бъде описано от обективна страна с
всички признаци (време, място и начин на извършване), позволяващи на служителя да
осъществи защитата си, включително чрез съдебния контрол за законност при обжалване на
наложеното наказание. Следва да се посочи още вида на наказанието, времето на
извършването му, както и правното основание (законовият текст). Изискването за
мотивираност на заповедта цели да създаде възможност за служителя да организира
защитата си и да наведе опровергаващи твърдения, както и възможност за съда при
осъществяване на съдебен контрол да прецени осъществило ли се е деянието. Ако
служителят независимо от липсата на мотиви в заповедта е запознат с характеристиките
(време, място и начин) на извършване на нарушението, което му се вменява, то правото му
11
на защита не е било нарушено. В случая, от съдържанието на заповедта става ясно, че
дисциплинарното наказание се налага на ищцата, тъй като не е въвела необходимите данни,
касаещи поверения й *** клас, в раздел „*** в *****, които задължения са й възложени на
13.09.2022 г., на 03.10.2022 г. и на 06.11.2022 г., разполагайки с достатъчно време и
възможности за това, нарушавайки по този начин Правилника за вътрешния трудов ред,
заповед № РД-10-1215/13.09.2022 г., проведено обучение на 03.10.2022 г. и съобщение във
виртуалната учителска стая ЕКИП „***, публикувано на 06.11.2022 г. В случая, анализът на
така описаното фактическо поведение, изразяващо се в липсата на осъществено от нея
конкретно поведение, показва, че работодателят в достатъчна степен е конкретизирал
фактическите обстоятелства около вмененото нарушение на трудовата дисциплина.
Безспорно става ясно в какво се изразява дължимото поведение – въвеждане на данни, както
и къде е трябвало да бъдат въведени те – в раздел „*** в *****, кога е вменено такова
задължение на служителя – при многократно подканяне на 13.09.2022 г., на 03.10.2022 г. и
на 06.11.2022 г., както и вътрешните нормативни актове, от което произтича то. В случая,
липсата на конкретика относно точните данни, които не са били въведени, каквато се
поддържа да е налице от ищцата, не е основание да се приеме, че заповедта е немотивирана.
Това е така с оглед събраните по делото свидетелски показания, които са непротиворечиви в
тази част, от които се извлича информация относно характера на данните, които подлежат на
вписване в раздел „*** в *****, а именно: имена на деца, лични лекари, родители, ЕГН-та и
др., т. е. касае се за информация относно голям кръг от лица, а не само за учениците от
съответния клас. Ето защо, не би следвало работодателят да е бил длъжен да опише всички
тези обстоятелства в самата заповед, още повече, че според изслушаната и приета по делото
компютърно-техническа експертиза логфайловете се съхраняват не повече от 1 седмица до
10 дни, което означава, че за него не би било обективно възможно да възпроизведе в
съдържанието на заповедта от 17.02.2023 г. точните данни, отнасящи се период от няколко
месеца преди датата на съставяне на същата. Както вече се посочи по-горе, въз основа на
представените от К. писмени обяснения от 10.02.2023 г. се установи, че тя е формирала
отношение към вменените й дисциплинарни нарушения, установени с доклада на служителя
П., без в тях да е оспорила, че липсва конкретика относно данните, които не е въвела, а това
изключва възможността у нея да е останало съмнение в тази насока. Ето защо, съдът намира,
че изложените мотиви в оспорената заповед № РД-11-597/17.02.2023 г. са достатъчни за
удовлетворяване на изискването на чл. 195, ал. 1 КТ.
Предвид изложеното, процесното дисциплинарно наказание „***е наложено при
съблюдаване на законоустановената процедура, което обуславя изясняването по същество на
спора и на въпроса извършила ли е С. К. дисциплинарните нарушения, които й се вменяват,
и ако да - съответства ли то на тяхната тежест.
Както вече се посочи по-горе, във връзка с поведението на ищцата служителят К. П. е
изготвила доклад, в който са описани констатациите от извършена от нея проверка, а
именно: липсата на въведени данни по отношение на *** клас при положение, че задачата е
поставена на 15.09.2022 г. и е със срок на изпълнение до 30.11.2022 г. В същото време обаче,
изводите на съда относно обстоятелствата, при които са реализирани нарушенията, не могат
да се основават единствено на данните в така съставения доклад, поради което отразеното в
него следва да бъде анализирано в съвкупна преценка и с останалите доказателства по
делото. В тази връзка, доказателствен източник, от който се извличат релевантните за спора
факти, са най-напред събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката
К. П., която по време на разпита си е потвърдила както съставянето на доклада от нейна
страна, така и обективираните в него обстоятелства, свързани с липсата на въведени данни в
раздел „*** по отношение на учениците от *** клас, чийто *** е С. К.. Изрично
свидетелката посочва, че достъпвайки в системата, е установила липсата на въведени от
ищцата данни, което е станало повод за съставяне на доклада и уведомяване на директора на
училището. П. споделя още за наличието на поставен срок за въвеждане на данните – до м.
12
септември, както и за проведено обучение на служителите във физкултурния салон, повод за
което е било именно внедряването на ***** и даване на насоки за работа с нея на
служителите. В случая, по идентичен начин тези събития се описват и от свидетеля Л. Ст.,
който също потвърждава, че при извършена проверка от администратора на системата е
установена липсата на въведени от С. К. данни в ***** при положение, че останалите нейни
колеги са го сторили. В случая, обстоятелствата, които се извличат от показанията на тези
двама свидетели, които съдът анализира по реда на чл. 172 ГПК с оглед факта, че те все още
са служители на ответника, способстват за направата на категоричен извод относно липсата
на въведени в раздел „*** в ***** данни, касаещи поверената на ищцата паралелка – ***
клас, в какъвто смисъл са и констатациите, отразени в обсъдения по-горе доклад. Нещо
повече, удостоверените в него такива изобщо не се оспорват от ищцата, която единствено е
оправдала поведението си с наличието на технически пропуски в системата, които са й
попречили да въведе съответните данни в нея, твърдейки, че най-напред ги е нанесла, но
впоследствие е установила, че ги няма, в какъвто смисъл са били и дадените пред
работодателя писмени обяснения от 10.02.2023 г. Следва да се отбележи, че от
констатациите на компютърно-техническата експертиза, която на основание чл. 202 ГПК
съдът кредитира, също става ясно, че по отношение на *** клас са подадени данни само за
част от учениците, поради което се е наложило последващото многократно въвеждане на
такива през м. декември 2022 г., като в тази част изводите на вещото лице са в подкрепа на
данните, които се изличат от вече обсъдените по-горе свидетелски показания на двамата
служители на ответника и изготвения доклад от единия от тях. На следващо място, съдът
намира, че фактът на реално възлагане на ищцата на задължението за въвеждане на
процесните данни от страна на ръководството на училището също се установява по делото,
като за направата на този извод съобрази както обсъдените по-горе свидетелски показания,
така и писмените такива, възпроизвеждащи електронната комуникация във вътрешната
система на работодателя, но също така и изслушаната експертиза. Най-напред в показанията
си свидетелката П. посочва, че първоначално е поставен срок до м. септември за въвеждане
на данните, след което този срок е би продължен до м. декември, като по този повод е
проведено и обучение на служителите във физкултурния салон, за каквото обучение говори
в показанията си и свидетелят Л. Ст., който макар да не е присъствал на него, лично е бил
ангажиран, за да осигури част от техниката за провеждането му - протектор, като същият
дори борави с конкретика относно точната дата на обучението – 03.10, която съвпада с
описаната такава в процесната заповед. По-нататък в показанията си свидетелят Ст. споделя
още за разпространено до персонала съобщение от 06.11 чрез вътрешната система за
комуникация, с което на класните ръководители се вменява задължение за въвеждане на
данни в *****, като съдът намира, че съобщението, за което говори свидетелят, е идентично
с представеното такова на л. 77-78 от делото чрез възпроизвеждането му на хартиен носител,
в което директорът на училището разяснява, че задължение на класния ръководител е да
попълни данните в ЛОД на отделните ученици от класа си, като са дадени ясни и точни
указания относно начина, по който да стане това, определяйки и краен срок за това до
01.12.2022 г., доколкото се констатира съвпадение не само в датата на съставяне на
документа, но и в неговото съдържание. Следва да се отбележи, че за осъществяването на
такава вътрешна комуникация с адресат учителите при ответника, свидетелства и
заключението по компютърно-теническата експертиза, което също е констатирало, че на
06.11.2022 г. директорът на училището е изпратил съобщение до всички (л. 5 от
експертизата), като видно е, че то също съответства по съдържание именно на
представеното по делото такова в писмен вид, поради което обективираното в него
волеизявление следва да се счита за действително направено и достигнало до своите
адресати. В случая, за направата на такъв извод съдът съобрази най-вече факта, че
използването на вътрешните електронни системи се е наложило като обичайно средство за
комуникация между ръководството на училището и неговите служители, за което
13
свидетелстват както показанията на свидетелите П. и Ст., така и тези на свидетелката К.,
която също е потвърдила, че ежедневно се е налагало да извършва проверка в ***“, за да
установи дали не се предвижда заместване на свой колега или не, тъй като именно това е
бил обичайният ред за уведомяване на служителите. Действително, според разказаното от
нея свидетелката е възприемала това свое задължение като стресиращо, тъй като не е знаела
дали няма да се наложи да замества свой колега още на следващия ден, но въпреки това
очевидно е, че тя също се е възползвала от този ред за осведомяване. Изрично в показанията
си свидетелят Ст. посочва, че учителите са били длъжни да влизат всеки ден в системата и
по този начин да се уведомяват за съобщенията до тях, което е в съответствие с посоченото
от свидетелката К., доколкото тя също го е правила, като без значение е обстоятелството
дали е одобрявала този ред на комуникация или не. За пълнота следва да се отбележи, че в
писмените си обяснения ищцата К. сама е цитирала както проведеното обучение от
03.10.2022 г., така и съобщението на директора от 06.11.2022 г., отправено до целия
колектив, с което тя е потвърдила, че знае за тях, което е в подкрепа на разказаното от
свидетелите П. и Ст., че посочените събития действително са се осъществили по описания
от тях начин и време. В случая, не би било житейски логично да се приеме, че изготвяйки
обясненията си до директора на училището, К. би се позовала на конкретни събития –
проведеното обучение на 03.10 във физкултурния салон на училището и съставянето на
съобщението от 06.11, ако не е знаела, че те са се осъществили по описания начин и време.
Точно обратното, това нейно извънсъдебно поведение по-скоро представлява индиция, че е
била наясно както с темата на обучението, така и със съдържанието на съобщението, респ. с
определения в него краен срок за въвеждане на данните – 01.12.2022 г., още повече, че това
нейно признание се подкрепя и от обсъдените по-горе групи доказателствени източници –
свидетелските показания, писмено възпроизведеното съобщение от 06.11.2022 г., както и
изслушаната експертиза. В случая, няма основание да се приеме, че работодателят дължи да
сведе лично до знанието на ищцата всяко свое указания и/или нареждане, както се поддържа
с исковата молба. Съобщението от 06.11.2022 г. е адресирано до всички служители от
педагогическия персонал на училището, като видно е от неговото съдържание, че повод за
съставянето му е осъществена контролна дейност относно попълване на модул „***, който е
част от ЛОД на всяко дете, а данните по делото сочат, че запознаването на служителите с
него чрез използване на вътрешната комуникационна система е обичайна практика в ***,
поради което не може да се очаква, че работодателят ще уведомява всеки служител
поотделно. Въз основа на изложеното съдът достига до краен правен извод, че С. К. не само
е била наясно с вмененото й задължение за въвеждане на съответните данни в раздел „*** в
*****, но също така и с определения краен срок за това – 01.12.2022 г. Както вече се посочи
по-горе, самата тя не оспорва този факт, изтъквайки наличието на технически пречки да
изпълните нарежданията на работодателя си, а освен това за направата на такъв извод
способстват и обсъдените по-горе показания на свидетелите П. и Ст., които в тази част
изцяло потвърждават удостоверение в доклада факти. Действително, в показанията си
свидетелката К. посочва, че не знае да са провеждани обучения със системата, но сам по себе
си този факт не е годен да опровергае обстоятелства, за които свидетелстват останалите вече
обсъдени доказателства по делото, още повече, че в тази част споделеното от нея звучи
достоверно, тъй като тя не е била ***, поради което не се е налагало да работи пряко със
системата, а това означава, че не би следвало да се очаква, че ще участва в евентуално
провеждани обучения във връзка с нея. Нещо повече, прави впечатление, че в показанията
си тя също не твърди в началото на учебната 2022/2023 г. в качеството на *** на *** клас за
нейната майка да не е имало задължение за нанасяне на данни в *****, касаещи ръководения
от нея клас, което тя своевременно да е изпълнила, а единствено, че се е налагало да й
помага във връзка с възникнали технически проблеми в тази насока. От разказаното от нея
също става ясно, че в началото на учебната 2022/2023 г. ръководството на училището е
подканяло колегите да добавят данни в *****, което е в подкрепа на поддържаната от
14
работодателя теза в мотивната част на заповедта от 17.02.2023 г., че това е било така и по
отношение на К.. Действително, по делото с установяват пропуски и трудности в работата с
***** по време на нейното внедряване от *** в началото на учебната 2022/2023 г., които са
станали повод за заличаване на вече въведени данни, за което свидетелстват показанията на
свидетелката К. и Ангелова, както и отчасти тези на свидетелите П. и Ст., които твърдят, че
впоследствие те са отстранени, но в случая не се установява причината за невъвеждане на
данните от К. да се дължи на проявили се причини от технически характер, поради което тя
да се е намирала в обективна невъзможност да изпълни задълженията си. В тази връзка
прави впечатление, че при отговора на задача № 6 компютърно-техническата експертиза не е
установила категорично проявлението на конкретни технически проблеми в ***** в периода
от 01.09.2022 г. до 23.12.2022 г., мотивирайки се, че липсата на съхранени логфайлове
препятства възможността да се извърши такава преценка. Нещо повече, дори да се приеме,
че такива технически пропуски действително са се проявили, съдът намира, че в периода от
06.11.2022 г. (датата на публикуване на съобщението) до 22.11.2022 г. (денят, предхождащ
полазването на отпуск поради временна неработоспособност) ищцата е разполагала с
достатъчно време, за да изпълни указанията на работодателя си, въвеждайки изискуемите
данни в раздел „*** в *****, което обаче няма данни да е сторила, макар да се е ползвала от
подкрепата на училищното ръководство, получавайки съдействие в тази насока от
администратора на системата – К. П., както тя самата твърди в писмените си обяснения от
10.02.2023 г. Отделно от посоченото, прави впечатление, че според компютърно-
техническата експертиза данните за достъпванията в системата от профила на ищцата са
само епизодични - на 19.09.2022 г. и на 29.09.2022 г., без да става ясно какво й е попречило
да бъде по-активна при въвеждането на данните в раздел „*** в *** на по-късен етап – напр.
през м. октомври и м. ноември, когато тя все още фактически е изпълнявала служебните си
задължения като *** на *** клас. В случая, съдът не приема, че останалите достъпвания в
системата от профила на ищцата, установени от експертизата, а именно: на 01.12.2022 г., на
13.12.2022 г., на 15.12.2022 г., на 16.12.2022 г., на 19.12.2022 г. и на 21.12.2022 г., са
вследствие на действия на ищцата, предвид данните по делото, че към този момент тя вече е
ползвала отпуск поради временна неработоспосбност, поради което нейните функции са
били възложени на К. П., в какъвто смисъл е издадената заповед № РД-10-284/24.11.2022 г.,
поради което по-вероятно е така проявената активност да се дължи на поведението на
нейния заместник, а не К.. Действително, според вещото лице към момента на подаване на
данните към *** – 22.12.2022 г., е налице непълнота в тях и по отношение на други класове
в училището, но този въпрос би имал отношение към евентуално ангажиране на
дисциплинарната отговорност и на други класни ръководители, който не е предмет на
разглеждане по настоящото дело. На следващо място, съдът намира, че само въз основа на
факта, че считано от 24.11.2022 г. функциите на *** на *** клас са възложени на друго лице
– К. П., не означава, че до момента на заместването си С. К. не е била адресат на указанията,
обективирани в съобщението от 06.11.2022 г., за да се приеме, че същите не я обвързват. Ето
защо, за времето на фактическо изпълнение на служебните си задължения тя е била адресат
на задължението, произтичащо от цитираната от ответника заповед № РД-10-
1215/13.09.2022 г., с която на педагогическите специалисти се вменява задължението за
своевременно попълване на данните, необходими за въвеждане и актуализиране на данните
в Образец № 1 за училищата, в т. ч. и тези в *****. Действително, по делото не са
ангажирани доказателства дали и ако да – по какъв начин цитираната заповед е сведена до
знанието на ищцата, за да се приеме, че тя и останалите служители от педагогическия
персонал са били наясно с необходимостта от въвеждане на съответните данни, но очевидно
е, че макар да не е изрично цитирана, нейното съдържание е сведено до тяхно знание чрез
последващите указания, обективирани в съобщението от 06.11.2022 г., дословно
възпроизвеждащо част от заповедта, а по делото се установи, че така цитираното съобщение
е достигнало до ищцата. В случая, неоснователно е твърдението, че заповедта не е
15
адресирана до нея, тъй като изрично в документа се посочва, че част от нейните адресати са
членовете на педагогическия персонал, каквато безспорно е била С. К., в качеството си на
*** на *** клас.
Както се посочи по-горе, в мотивната част на заповедта от 17.02.2023 г. ответникът е
възприел поведението на ищцата не само като нарушение на заповед № РД-10-
1215/13.09.2022 г., с която на педагогическия персонал се вменява задължение за въвеждане
на данните, необходими за въвеждане и актуализиране на тези в Образец № 1 за училищата,
но също така и на чл. 83, ал. 1, т. 15 и ал. 3, т. 2 от Правилника за вътрешен трудов ред при
ответника. Последният е представен в цялост и в заверен препис (л. 121-136 от делото), като
видно от съдържанието на цитираните разпоредби педагогическите специалисти са
задължени да водят и съхраняват задължителните документи, както и да изпълняват
изискванията и разпорежданията на директора на училището. Съдът намира, че макар да се
извършва изцяло в електронна среда, задължението за попълване на данни в раздел „*** в
***** касае водене на задължителна документация по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 15 от
горния правилник, поради което позоваването в процесната заповед на тези негови клаузи
принципно е относимо. Изрично в § 12 от ДР на този вътрешен работодателски акт се
предвижда, че действието му е задължително за училищното ръководство, педагогическия и
непедагогическия персонал, като анализът на посочената клауза показва, че адресат на
неговите разпоредби са всички служители на ответното училище, т. е. действието му спрямо
тях е обусловено от факта на придобиване на това качество, а не от необходимостта от
изрично връчване на правилника на всеки един поотделно. Нещо повече, в показанията си
свидетелката К. се позовава на правилника, посочвайки, че същият задължава служителите
да следят информацията в отделните системи, от което може да се направи извод, че тя
самата е запозната с него, което означава, че принципно работодателят е склонен да
уведомява служителите си за действащите при него вътрешни актове. Ето защо, съдът
приема, че този негов вътрешен акт обвързва ищцата, още повече, че тя не е навела
своевременно такъв изричен довод нито в писмените си обяснения до работодателя от
10.02.2023 г., нито в исковата молба, а едва в хода на процеса с последващото си становище
от 14.11.2023 г. (л. 106 от делото). В допълнение следва да се отбележи, че тълкувайки
съдържанието на чл. 13, ал. 4 от Наредба № 8/11.08.2016 г. за информацията и документите
за системата на предучилищното и училищното образование, който се цитира в процесната
заповед № РД-11-597/17.02.2023 г., във връзка с клаузата на ал. 2, т. 1 от същата Наредба,
съдът прави извод, че изготвянето и утвърждаването на списък – образец № 1 е обусловено
от своевременно попълване на данните към *****, за което са предвидени и конкретни
срокове – до 30-ти септември, като същият се утвърждава до 05-ти октомври, в какъвто
смисъл е и отбелязването в процесната заповед № РД-11-597/17.02.2023 г.
Ето защо, съдът приема, че проявеното от страна на С. К. поведение, изразяващо се в
невъвеждане на данните в раздел „*** в *****, въпреки дадените от работодателя
нареждания в тази насока, обективирани в негова заповед № РД-10-1215/13.09.2022 г.,
проведено обучение на 03.10.2022 г. и съобщение от 06.11.2022 г., публикувано във
виртуална учителска стая ЕКИП „***, както и цитираните клаузи на Правилника за
вътрешния трудов ред по своето естество представлява нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 7 и т. 10 КТ, както го е квалифицирал и ответният
работодател. Нещо повече, дори да се приеме, че действително същият не е свел до знанието
на служителя си цитираната заповед № РД-10-1215/13.09.2022 г., както и Правилника за
вътрешния трудов ред, до какъвто извод съдът не достигна, то отново не може да се направи
извод, че поведението на ищцата не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Това
е така, доколкото безспорно по делото се доказа, че същата е била наясно с указанията на
работодателя си от проведеното обучение на 03.10.2022 г., както и обективираните такива в
съобщението от 06.11.2022 г., като сам по себе си фактът на неизпълнение на същите
покрива най-малкото хипотезите на ч. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 7 КТ, поради което в тази част
16
дадената от работодателя квалификация също е съответна на реализираното от служителя
поведение, изразяващо се в невъвеждането на данните в раздел „*** в ***, в качеството си
на *** на *** клас при ответника.
На следващо място съдът намира, че работодателят е взел предвид и конкретните
обстоятелства, при които са извършени нарушенията, съобразил е тежестта на наложената на
служителя санкция с характера им, поради което и правилно е определил като съответно
дисциплинарното наказание най-лекото предвидено такова „***
В допълнение следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователни и останалите
изложени доводи за незаконосъобразност на наложеното наказание, обосновани с довода за
недобросъвестно упражняване на права по смисъла на чл. 8 КТ, тъй като не се установява
връзка между проведената дисциплинарна процедура спрямо ищцата и уволнението на
дъщеря й, доколкото същият е изтъкнал обективни причини за това, мотивирайки се с
липсата на съответно образование за заемане на длъжността, в какъвто смисъл са и
показанията на свидетелката Ал. К..
Всичко гореизложено дава основание да се приеме, че наложеното на ищцата С. К.
дисциплинарно наказание „***се явява законосъобразно, а искането за неговата отмяна –
неоснователно, което обуславя извод за отхвърляне на предявения от нея иск с правно
основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – неоснователност на предявения иск, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски от 1 830 лв., от които:
630 лв. – депозит за изготвяне на СКТЕ и 1 200 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура №
80/31.10.2023 г. и извлечение от банкова сметка (л. 210-211 от делото). С оглед изхода на
спора, сторените от ищцата разноски следва да останат за нейна сметка. По арг. от чл. 78, ал.
6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото и останалата част от депозита за
изготвяне на СКТЕ следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***, *** срещу *** с
ранно чуждоезиково обучение по френски и немски език – ***, БУЛСТАТ ***, с адрес: ***,
у***, конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „*** наложено на ищцата със заповед № РД-11-597/17.02.2023 г.
на директора на училището.
ОСЪЖДА С. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***, *** да заплати на *** с ранно
чуждоезиково обучение по френски и немски език – ***, БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, *** №
27, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 830 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17