Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N5526 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №19609 от 28.11.2016год., СРС, 128-ми състав, постановено по гр.дело №33383/2015год. е отхвърлил иска на Л.Л.Д., ЕГН **********,***, срещу „П.Е.Б.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за признаване за установено, че ответникът не е собственик на частта от 0.400 дка от 0.820 дка, при граници от северозапад - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.2599, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри като собственост на ответното дружество „П.Е.Б.” ЕАД, от изток - ул. „Проф. Д-р Кирил Попов” и от юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5017, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри като собственост на „Научно-производствен институт „Нови енергийни източници” ООД (с предишно наименование „Е.” ООД), ЕИК ******** и, находящи се в гр. София, общ. Столична, район „Студентски”, ул. „********представляващи част от поземлен имот с идентификатор 68134.1606.2599 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 38/10.07.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1 853 кв. м., с адрес на поземления имот: гр. София, общ. Столична, район „Студентски”, ул. „********трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 2599, квартал 24, парцел II, при съседи: имоти с идентификатори 68134.1606.5017, 68134.1606.281, 68134.1606.31, 68134.1606.722 и 68134.1606.5016, които 0,820 дка, от своя страна, се нанасят като проектен поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5015 (бивш проектен планоснимачен номер 3372), целия с площ 820 кв. м„ който отразява границите на признатия за възстановяване имот по Решение на ПК № 8903/14.06.2005 год. на ОСЗГ-Овча купел, част от бивш имот 4955, в кадастрален лист 621 от кадастрален план от 1950 год. на землището на с. Драгалевци, м. „Студентски град”, гр. София, при съседи по документ: братя Т., Д.А., С.Б., Братя Я.. Отхвърлен е иска на Л.Л.Д. срещу „П.Е.Б.” ЕАД за признаване за установено, че ответникът не е собственик на 400/1853 ид.ч. от имот с идентификатор 68134.1606.2599. Осъден е Л.Л.Д. да заплати на „П.Е.Б.” ЕАД сумата от 2 120лв.- разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Л.Л.Д., подадена чрез адв. Х., пълномощник по делото, с която обжалва изцяло решението като неправилно и необосновано и моли да се отмени и да се постанови друго решение, с което се уважи главния иск, респективно евентуалния иск и да се присъдят разноските. Посочва, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество е доказало фактите от които черпи права върху процесния имот, а именно давностно владение, продължило повече от десет години, което прави предявения отрицателен установителен иск неоснователен и като такъв е отхвърлен. Смята, че ответникът не е провел пряко и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност и като се има в предвид, че до приключване на процедурата по реда на ЗСПЗЗ давност в полза на трети лица не може да тече и дори да се приеме за вярна тезата на ответника, че с решението от 14.06.2005год. на ОСЗ-Овча Купел е възстановена собствеността, до този момент давност няма и не може да тече и от момента на влизане в сила на решението 21.07.2005год. обаче до датата на предявяване на иска-12.06.2015год. не са изтекли 10 години и ответното дружество не може да се легитимира като собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот. Също така посочва, че с оглед на приложените писмени доказателства за сключени сделки в полза на ответника се установява, че в случая има придобиване на собственост върху определени сгради от различни собственици, но в един УПИ и с разглежданите сделки като основание за установяване на фактическа власт върху части от УПИ сочат на съвместно упражняване на тази фактическа власт от всички собственици на сгради и практическа невъзможност който и да е от тях, в това число и ответника да държи земята като своя, което оборва презумпцията по чл.69 от ЗС, като елемент на фактическия състав на придобивната давност. Също така излага, че по начало давността е придобивен способ за имущества, които имат самостоятелно значение, а върху идеална част от недвижим имот не би могла да се упражнява фактическа власт. Смята, че не е доказано по делото по безспорен начин, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота необезпокоявано, още повече, че е завел положителен установителен иск за правото на собственост и активното поведение на ищеца е довело и до отказ от иска от страна на ответника. Посочва, че крайния извод на първоинстанционния съд не се подкрепя и от СТЕ и от обясненията на вещото лице, които не показват идентичност, а по скоро предположение за идентичност между имотите, предмет на нотариалните актове и договора за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти и от друга страна на възстановения на ищеца недвижим имот. Също така смята, че и извършеното благоустрояване в имота не може да бъде индиция за намерението на ответника за своене на вещта, а и показанията на свидетелите смята да са противоречиви и некоректни. Изрично посочва, че спорната част е реална част от около 367кв.м. от УПИ и не може да се придобие по давност и освен, че ответното дружество не е доказало необезпокояваното упражняване на фактическата власт в продължение на десет години или повече години, не е доказал и кога и по какъв начин е демонстрирал анимус за своене на реалната част от имота, още повече да е срещу ищеца и след като в титулите за собственост на ответника се говори не само за прилежащ терен, но и за ид.части, които няма как да са обособени в самостоятелни имоти, а и в полза на ищеца има решение на ПК и възстановения имот попада в незастроена част и не попадат в застроените и прилежащи към тях терени към сградите в този имот. В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Б., пълномощник на въззивника- ищец и с молба уточнение от 16.06.2017год. и от 07.11.2017год. е уточнената спорна реална част, както и изрично е посочено, че по отношение на ищеца е налице Решение на ОСЗГ №8903/14.06.2005год., скица от 24.02.2005год. и удостоверение №94-Л-20/05/24.02.2005год. и земеделска реституция по отношение на възстановения имот, което се оспорва от ответника, както и нанасяне на възстановения имот по ЗКИР, на което се е противопоставил ответника, с което обосновава правния си интерес от отрицателния установетелен иск, а не с доводите в исковата молба, че не е завършена реституцията. Претендира за присъждане на разноски по делото за двете инстанции и съгласно представен списък по чл.80 ГПК и е представена подробна писмена защита по делото.
Въззиваемата страна „П.Е.Б.” ЕАД, чрез нейния пълномощник по делото адв.Н. е подал в срок становище по въззивната жалба на ищеца, в което развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че несъстоятелно е твърдението в жалбата, че давност по отношение на процесния имот не е текла след като в случая процедурата по реституция е приключила и след влизане в сила на решението на ПК други документи не са необходими. Сочи, че е неоснователно и възражението че е следвало ответникът, тъй като поземления имот е бил съсобствен, то е следвало да докаже как е променил намерението си за своене и бил започнал да противопоставя владението си на останалите съсобственици след като ответникът е декларирал, че е придобил правата си въз основа на приватизационна сделка, сключена от М.НА П. и по силата на която е придобил част от имуществото на“Е.“ЕООД-сгради и ид.части от поземления имот и не е отричал съсобствеността върху имота, но по отношение на неговия праводател, но е отричал и не е признавал правата на трети лица, включително ищеца, като е считал, че не са съсобственици. Смята, че въззивникът не е съсобственик на имота, тъй като пар.6 от ЗППДОП изрично постановява, че реституцията в реални граници по ЗСПЗЗ по отношение на имоти, включени в капитала на търговски дружества в процедура по приватизация е недопустима. Смята, че въззивникът неправилно счита, че ответникът е обикновен недобросъвестен владелец след като ответното дружество е придобило владението върху имота въз основа на правно основание, годно да го направи собственик/договор за приватизация и нот. актове за последващи покупко-продажби, без да знае, че продавачът държавата или „Е.“ЕООД не са собственици на продавания имот и че въззивникът има претенции за право на собственост върху имота и поради което смята, че е добросъвестен владелец и има право на основание чл.79, ал.2 ЗС да придобие собствеността с изтичане на петгодишно владение, а не с десетгодишно владение. Сочи, че не следва да бъдат споделени възраженията на въззивника, че владението не било необозпокоявано, а не са налице основания за спиране на давността от 2005год.- когато е постановено решението по земеделската реституция до датата на предявяване на исковата молба, както и за прекъсване на давността след като ответникът никога не е признавал правата на въззивника, а последния не е предявявал съдебен иск за защита на правата си, както и не е предприемал действия по принудително изпълнение, поради което смята, че няма пречки ответника да придобие собствеността по давност още през 2010год. Също така посочва и, че по предявения от ответника положителен установителен иск, по който е направен отказ, давността не се смята прекъсната след като в този смисъл е разпоредбата на чл.116, б.б ЗЗД, която предвижда, че при неуважаване на иска давността не е прекъсната. Сочи, че е неоснователно възражението на въззивника, че липсвали доказателства относно конкретиката на имота върху който се упражнява давностно владение от ответното дружество след като е ясно, че претенцията на ищеца се отнася до реална част именно от този имот, който владее ответника иначе би липсвал спор между страните.Посочва, че е неоснователно оплакването срещу посоченото от свидетелите по делото и след като е ясно, че въззивникът не е влизал в имота и не е установявал владение по отношение на него и след като от 1998год. и до днес само ответника и останалите дружества съсобственици са упражнявали владение и между които не е въззивникът. Представени са писмени бележки по делото. Претендира за присъждане на разноски по делото, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Л.Л.Д. срещу „П.Е.Б.” ЕАД,, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на частта от 0,400 дка от 0,820 дка, при граници от северозапад - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.2599, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри като собственост на ответното дружество „П.Е.Б.” ЕАД, от изток - ул. „Проф. Д-р Кирил Попов” и от юг - поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5017, вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри като собственост на „Научно-производствен институт „Нови енергийни източници” ООД (с предишно наименование „Е.” ООД), ЕИК ******** и находящи се в гр. София, общ. Столична, район „Студентски”, ул. „********представляващи част от поземлен имот е идентификатор 68134.1606.2599 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3 8/10.07.2012 год. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 1 853 кв. м. с адрес на поземления имот: гр. София, общ. Столична, район „Студентски”, ул. „********трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 2599, квартал 24, парцел II, при съседи: имоти с идентификатори 68134.1606.5017, 68134.1606.281, 68134.1606.31, 68134.1606.722 и 68134.1606.5016, които 0,820 дка, от своя страна, се нанасят като проектен поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5015 (бивш проектен планоснимачен номер 3372), целия с площ 820 кв.м., който отразява границите на признатия за възстановяване имот по Решение на ПК № 8903/14.06.2005 год. на ОСЗГ- Овча купел, част от бивш имот 4955, в кадастрален лист 621 от кадастрален план от 1950 год. на землището на с. Драгалевци, м. „Студентски град”, гр. София, при съседи по документ: братя Т., Д.А., С.Б., Братя Я.. При условията на евентуалност се иска съдът да признае за установено, че ответникът не е собственик на 400/1853 ид.ч. от описания недвижим имот.
В исковата молба ищецът излага, че процесният имот като нива от 2,8 дка в м.”Урбеша” е бил собственост на наследодателя на ищеца П.Б.С., който го е придобил на основание давностно владение, за което е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1932г. Посочва, че през 1954 г. наследниците на П.Б.С. са извършили делба, като спорния имот се е паднал в дял на Г.П.Б./С., Д.по съпруг/, която е майка на ищеца. Заявява, че имотът е внесен в ТКЗС, а след влизане в сила на ЗСПЗЗ, Г.П.С., го е заявила за възстановяване и след проведено и съдебно производство, с окончателно решение на ВАС, е определена незастроена, свободна част от имота, подлежаща на възстановяване. Спрямо същата обаче не е проведена до край реституционната процедура поради наличието на възражение от страна на ответника за нанасяне на имота в кадастралната карта и вписването ми в кадастралните регистри. Посочва, че между страните е имало друго дело за собственост, заведено от настоящия ответник, който на касационната фаза, е направил отказ от иска. Оспорва основанията на които се позовава ответника и се иска съдът да отрече правата на ответника връху процесния имот, като присъди на ищеца направените от него разноски по делото.
В срока за отговора, ответникът „П.Е.Б. е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Ответникът поддържа, че е придобил процесния имот на основание приватизационна сделка, покупко-продажба, както и чрез давностно владение, продължило повече от 10 г. - от 1998 г. до сега.
Първоинстанционният съд за да отхвърли предявените искове че ответникът не е собственик на спорната реална част, която се получава между част от имота, за който ищецът има решение по земеделска реституция и имотът на ответникът, за който е приложил договор за продажба на обособена част от приватизирано дружество, последващи покупко-продажби, но които основания са били предмет на друго дело между страните по положителен установителен иск и е направен в последствие отказ от иска от настоящия ответник, поради което има сила на пресъдено нещо и ответникът не може на същото основание дори и с възражение да се защитава, но по настоящия отрицателен установителен иск следва да бъде разгледано друго, заявено с отговора основание, а именно давностно владение на което се позовава, за да е собственик на процесния имот. Приел е, че с оглед на събраните по делото доказателства, с които е проведе успешно доказване на фактите от ответника, от които черпи права върху процесния имот е налице давностно владение, продължило повече от 10 г., което прави предявения отрицателен установителен иск неоснователен и като такъв е отхвърлен както за реалната част, така и за посочената ид.част от имота.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, същото като краен извод е правилно, но по други мотиви и по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК .
По отношение на правата на ищеца върху спорния имот и обосноваващи правния му интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, са приложени решение № 8903/14.06.2005г. на ОСЗГ-Овча купел/ стр.28 и 29 по делото на СРС/, с което е възстановено правото на собственост на наследници на Г.П.С. в съществуващи/възстановими/стари реални граници върху нива от 0,820дка, находяща се в ЗРКП на гр.София, м.“Студентски град“, в землището на Драгалевци, м.Убреша, част от имот №4955 в кад.лист №621 по КП от 1950год., при граници по документ: братя Т., Д.А., С.Б., братя Я., заявен с пореден номер №1 от заявление и установен с делбен протокол по гр.дело №1984/1959год., дял ІІ, т.1, индивидуализиран със скица №94/24.02.2005год., неразделна част от решението-защрихована със зелен цвят/стр.44 по делото на СГС/ и удостоверение изх.№94/24.02.2005год. на основание чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Със същото решение е отказано да се възстанови правото на собственост върху останалата част от нива от 1,980дка, в м.Убреша, част от имот №4955 в кад.лист №621 по КП от 1950год., поради наличие на предпоставки по чл.10б от ЗСПЗЗ, застроени площи. Върху решението е удостоверено, че същото е влязло в сила на 21.07.2005год.
Приложени са удостоверение за наследници на П.Б.С., починал 1948год., които е оставил посочените наследници, между които Г.П.С.-дъщеря, починала на 23.01.2000год. и оставила единствен наследник по закон Л.Л.Д., син и ищец по делото, както и удостоверения от СО район Средец/стр.120 по делото на СРС/, в което е посочено, че Г.П.С. в регистрите на населението е записана и с имена Г.П.Б./по баща/, Г.Л.Д., Г.Л.С., Г.П.Б., Г.П.С. и които са имената на едно и също лице.
Приложен е нотариален акт № 177, том I, нот.дело № 793/1932 г., съставен от нотариус, с който П.Б.С. е признат за собственик върху недвижим имот, чрез обстоятелствена проверка и на основание давностно владение на недвижими имоти, посочени в 26 пункта, включително и в т.11 е посочена и нива в честността „Убреша” от около 2,8 дка, при съседи: братя Т., Д.А., С.Б. и братя Я..
Приложен е протокол от 24.06.1959год. на Софийски народен съд, по гр.дело №1984/1959год. с който е одобрена постигната спогодба по дело за делба между наследниците на П.Б.С., и с която в дял на Г.П.Б.са поставени три недвижими имота, включително нива в м.”Обреща” от около 2,8 дка при съседи братя Т., Д.А., С.Б. и братя Я..
Няма спор, че със заявление от 03.02.1992 г., Г.П.С. е поискала от ПК възстановяване на нивата в м.”Обреща”-т.1 от заявлението, както и на още два земеделски имота. Приложено е влязло в сила на 02.02.2005 г. решение № 989/02.02.2005 г., постановено по адм.д.№ 10146/2004 г. по описа на ВАС, IV отделение, с което е отменено решение на СГС от 28.06.2004год. по адм.дело №1620/2003год. и е отменена Заповед № РД-64- 44/21.11.2000 г. на кмета на район Студентски при СО в частта, с която е определена като застроена част от имот пл.№ 4955, к.л.№ 621 по кадастралния план на гр.София от 1950 г. с площ от 800 кв.м., попадаща в парцел II, кв.24 по регулационния план на м.”Витоша-ВЕЦ-Симеоново” и е определена тази площ като незастроена и подлежаща на възстановяване.
С оглед на приетата пред въззивния съд СТЕ, в частта по т.І, изготвена от вещото лице Б. и която настоящия състав на съда кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че е налице идентичност между имота възстановен на ищеца с решение № 8903/14.06.2005г. на ОСЗГ-Овча купел и имотите, описани в нот. акт №177/1932год., т.11, посочения в т.1 от дял ІІ по протокол от съдебно спогодба от 24.06.1959год., идентифициран с имот №4955 от кад. лист 621 по стария КТ от 1950год., посочен на скица приложение №1 към заключението/стр.125 по делото на СГС/.
Няма спор между страните, че във връзка с искане от ищеца от 18.04.2013год. за нанасяне съгласно ЗКИР на имота, посочен в решението на ОСЗГ, ответното дружество е възразило и е приложено е решение на АС София град от 26.09.2014год., постановено по гр.дело №11108/2013год., с което е отхвърлена жалбата на Л.Л.Д. поради наличие на спор за собственост за имота, чието нанасяне се иска.
По отношение на правата на ответното дружество за процесния имот е приложен договор от 22.04.1998год. за продажба на обособена част „едноетажна сграда, южно крило, намиращо се в северозападната част на дворното място" от имуществото на „Е." ЕООД, сключен на основание чл.35, ал.1, т.2 от ЗППДОБ във връзка с чл.7 от Наредбата за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс, между М.НА П. на РБ като продавач и купувач- ЕТ „П.-Б.С." и с който са закупени имущество на дружеството от десет стаи в южното крило на административна сграда, със застроена площ от 422 кв.м., застроен обем от 1496 кв.м., построена през 1983 год., заедно със санитарни помещения и с 45% идеални чести от общите чести на сградата, заедно с 45% идеални части от прилежащия терен с площ от 1355 кв.м., представляващ 13,28% идеални части от парцел II в кв.24 с обща площ от 10 200 кв.м., описани в АДС №1891 от 29.11.94 год. и АДС №1893 от 10.02.95 год., заедно със съоръженията и движимите вещи находящи се в него.
С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №71/10.05.2000год., том II, peг.№3073, дело №270 от 2000год. на нотариус с рег.№040, „Е." ООД е продал на ЕТ „П.-Б.С."- едноетажна сграда, намираща се в северозападната част на дворното място, находящо се в гр. София, „Южна градска територия III", разположена в район „Студентски", м. „Витоша", ВЕЦ „Симеоново", ул. „********, в кв.24, парцел II по плана на гр. София, с изключение на 10 стаи в южното крило на административната сграда, цялата със застроена площ от 422 кв.м., построена през 1983 год., заедно със санитарни помещения и с 55% идеални части от общите части на сградата и 55% идеални части от прилежащия терен с площ от 1355 кв.м., представляващ 13,28% идеални части от парцел IІ, в кв.24, целият с обща площ от 10200 кв.м., описани в АДС №1891/29.11.94 год. и АДС №1893/10.02.95 год., а по скица с площ от 13 945 кв.м..
С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №198/18.05.2001год., том II, peг.№4081, дело №340 от 2001год., на нотариус с рег.№040 „Е." ООД е продал на ЕТ „П.-Б.С."- едноетажна сграда със застроена площ от 240 кв.м., състояща се от склад, кухненски бокс, производствена зала и прилежащи помещения, намираща се в североизточната част на дворното място, находящо се в гр. София, район „Студентски", м. „Витоша", ВЕЦ Симеоново, ул. „********, в кв.24, парцел II по плана на гр. София, заедно с всички подобрения и във вида, в който се намира, заедно с 470/10200 идеални части от УПИ, означен на скицата като парцел II, отреден за нови енергийни източници от кв.24 по плана на гр. София, без частта попадаща в имот пл. №1274, пл. №1422 и пл. №2560, целия с площ от 13 945 кв.м.
Не се оспорва и с оглед на Заповед № РД-21-202/29.06.1995 г. на М.НА П., обнародвана в ДВ, бр.62/95 г., се установява, че е разпоредено да започне процедура за приватизация на "Е." ЕООД-гр.София.
С договор за продажба на дружествени дялове от "Е." ЕООД- гр.София" от 14.08.1998 г. между М.НА П., в качеството му на орган по чл. 3 ЗППДОбП, като продавач, и Н.А.П., действащ лично за себе си и като пълномощник на лицата по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП, като купувач, е било постигнато съгласие продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху 100% от дяловете в капитала на "Е." ЕООД, срещу заплащане на продажна цена в размер на 423 871 730 неденом.лв.
Представено е копие от решение № 5/16.10.1998 г. по ф.д.№ 19072/91 г. на СГС от което се установява, че е било регистрирано прехвърлянето на дружествените дялове по силата на договора от 14.08.1998 г., като купувачите по договора са били вписани като съдружници. От представения Акт за държавна собственост № 1891/29.11.1994 г., се установява, че на основание Заповед № РД-50-09-124/24.04.89 г. на СНС за одобрение на ЧЗРП е бил актуван като държавен следния недвижим имот: застроено и незастроено място от 10 200 кв.м., съставляващо парцел II от кв.24 по плана на гр.София, м."Витоша- ВЕЦ "Симеоново". Според направеното отбелязване имотът е предоставен за оперативно управление на "Е." ООД.
В приложенията по делото относно приватизацията на „Е." ЕООД, приложен анализ на правното състояние и информационен проспект е посочено, че са предявени реституционни претенции от наследниците наТ.С. Т. и наследниците на Б. С.С.за техни имоти, попадащи в терена на дружеството. Първият от тях по фамилно име съответства на един от описаните съседи на имота по документите за собственост на ищеца - „братя Т.". Вторият доказва правото си на собственост с Протокол за делба по гр. дело 7425/1954 г., дял I, т. 5, в която е описан следният имот: Нива в м. „Убреща" от 1.5 дка при съседи: Н-ците на П.Б., Н-ците на С.Д., Н-ците на Б.Г.и А.Д. И.. В приложенията е представено Решение № 369/01.02.1994 г. ПКДрагалевци, с което е възстановено правото на собственост на А.Д. И. на южната част от имот № 4957 с площ 3.300 дка при съседи: А.С., Г.Б., Б. Стоев въз основа на протокол за делба от 1960 г., дял III, т. 3. Няма отбелязвания за други заявени реституционни претенции върху терена, включително и такива от ищеца/ или неговата наследодателка Г.П.С./, което е видно от приложената документация по приватизация.
От приложеното решение №7 от 06.11.2013год. на СГС, постановено по ф.дело №№35/94год. се установява, че е вписано в регистъра на търговските дружества по партидата на ЕАД „П.Е.Б.“ увеличение на капитала с непарична вноска -апорт на недвижим имот, собственост на едноличния собственик на капитала Б.П.С., действащ като ЕТ „П.-Б.С.“, който имот е посочен в договор от 22.04.1998год. за продажба на обособена част „едноетажна сграда, южно крило, намиращо се в северозападната част на дворното място" от имуществото на „Е." ЕООД, с ид.части и от УПИ, решението е вписано, както и се установява, че с решение от 14.06.2004год. е вписано прехвърляне на предприятието, заедно с фирмата на ЕТ „П.-Б.С.“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „П.Е.Б.“ ЕАД.
На 21.06.2013 г. ответникът, ЕТ „К.Т.-Т.Г.” и „Научно- производствен институт Нови енергийни източници” ООД, са извършили доброволни делба на 11 имота, всички находягци се в гр.София, район Студентски, ул.”********като в дял на ответника е поставен имот с идентификатор 68134.1606.2599.
С нотариален акт № 151/27.06.2013год., том I, рег.№ 2104, нот.дело № 125/2013 г„ съставен от нотариус с рег.№ 508 от НК, „П.Е.Б.” ЕАД, е придобил собствеността чрез покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 68134.1606.5016, находящ се в гр.София, район Студентски, ул.”********.
От приобщеното към настоящето дело гр.д.№ 10498/2005 г. по описа на СРС, ведно с делата по инстанционния контрол, е видно, че между страните е разгледан предходен спор, по предявен от „П.Е.Б.” ЕАД положителен установителен иск за собственост, производството по който е прекратено поради направен пред ВКС отказ от иска.
От разпита на свидетелятБ., който заявява, че е управител на „Б.България“ и работи в дружество, което е съдружник в „Е.” ООД, което има имот на ул.”******** /бивша ул.****”/. Посочва, че имотът на ответното дружество е на същата улица и знае, че ответникът е наел една от сградите през 1992 г., а през 1997 г. чрез приватизационен договор, е станал неин собственик. Свидетелят описва подробно имота като местоположение и състояние. Свидетелят посочва, че имотът на ответника е ограден след 1998 г., като за една част от него е постигнато споразумение и „Е.” ООД е прехвърлило земя преди повече от десет години. Посочва за ищеца, че го познава само по име и, че имал претенции към земята от четири -пет години. Сочи, че в спорната част е имало сграда, която била необитаема и я разрушили.
Свидетелят П.посочва, че работи в „Б.България”, което дружество е с адрес на ул.”Проф.********, като и ответното дружество има също имот там, като двете дружества ги дели една ограда. Самият имот свидетеля описва като сграда с терен и гаражи, ситуирани в северозападната част на скицата, приложена на стр.139 от делото на СРС. Посочва, че първоначално ответното дружество е било наемател на имота, а след това през 1997 г. го е придобило чрез приватизация и имотът бил заграден отвсякъде, като първоначално имотът е бил застроен и откъм улицата, като от преди десет години тази сграда била съборена от ответника и сега там няма сграда, а има градинка, паркоместа, алеи с лампи. Посочва, че не е чувал за Л.Д., но е чувал, че са водени дела с трето лице.
Свидетелят П. посочва, че познава ищеца от приятелството с баща му и ищецът е споделял, че се занимава с имот в Студентски град и го е водил и му е показвал имота и около 2000г., имотът бил трънаци и не е имало нищо. Посочва, че пак ходил в имота и бил и свидетел по делото за същия и влизал около 2013 г. с геодезист в имота свободно и вътре е имало само плочки и трева, без обособени паркоместа, с изградена странична ограда, но не си спомня имало ли е ограда на самата на улицата. Сочи, че в имота има сграда на П., но тя е навътре и знае, че ищецът е предявявал претенции към имота, но последния не му е споделял дали го е ползвал.
Сидетелката В. посочва, че с ищеца са съседи в кв.Драгалевци. Съобщава, че знае за процесния имот и е ходила на място. Впечатленията й са, че е имало сграда на ответника, а отпред и друга сграда -порутена. Свидетелката посочва, че сградите са в северозападната част, в дъното на имота, има сграда с надпис П., като в частта към улицата няма застрояване в имота няма обособени места за паркиране, алея и тревни площи, но не е обърнала внимание дали имота е ограден. Свидетелката сочи, че ищецът не й е споделял дали някога е използвал имота.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, приета във въззивното производство, изготвена от ВЛ Б. и в какъвто смисъл са и и СТЕ, изготвени от вещото лице К. в първоинстанционното производство се установява, че процесният имот представлява сечението (съвпадението) между имот с идентификатор 68134.1606.2599 по КК на район „Студентски" и възстановената част от имот № 4955 по КП от 1950 г., с площ около 367 кв. м., като разликата с посочената площ от 420 кв. м се дължи на факта, че външните граници на прилежащите терени към офис сградата и хлебопекарната, определени с проекта за земеползване от 1998 г., не съвпадат изцяло с границите на имот с идентификатор 68134.1606.2599. При оглед на място вещото лице е установило, че в границите на процесния имот попадат елементи на вертикалната планировка - настилка от стоманобетонови паркинг плочи /решетка/, бетонови павета /унипаваж/, бордюри и тревна настилка, метална ограда с дължина около 44 м., плъзгаща се врата с отвор от около 6 м., портална врата с дължина от около 1 м., тревна покривка, 8 лампи от парковото осветление и окабеляване. Според експерта, за ландшафното устройство на имота е изготвен проект, който в участъка на процесния имот през 2003 г. е изпълнен изцяло с изключение на високите дървесни видове.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК на ищеца с искане да се признае за установено, че ответникът не е собственик на реалната част от 0,400 дка/367кв.м./ от 0,820 дка и конкретизирана като реална част от имот с идентификатор 68134.1606.2599 и означена на комбинирана скица към заключението на вещото лице К.-стр.139 и стр.199 по делото на СРС и при условията на евентуалност на ид.част от 400/1853 ид.ч. от ПИ с идентификатор 68134.1606.2599 ищецът обоснова правния си интерес с излагане на фактите, че е собственик по силата на приключило производство по земеделска реституция/изрично уточнено пред въззивна инстанция/ и за което са приложени решение № 8903/14.06.2005г. на ОСЗГ-Овча купел, скица №94/24.02.2005год., неразделна част от решението-защрихована със зелен цвят/стр.44 по делото на СГС/ и удостоверение изх.№94/24.02.2005год. на основание чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, но ответникът оспорва правата му на собственик, като се противопоставя на нанасянето му в кадастралната карта и заявява своите права на собственост върху същия.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. При отрицателния установителен иск нуждата от защита се поражда при неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на неговите права. Преценката за правния интерес от предявяването на иска е конкретна и се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. В разглежданата хипотеза ищецът обосновава интереса си от предявения отрицателен установителен иск с твърдения, че е собственик на процесния недвижим имот, за което представя Решение на ОСЗГ Овча Купел, влязло в сила, скица и удостоверение изх.№94/24.02.2005год. на основание чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, като решението има конститутивно действие по отношение на обектите и субектите на възстановеното право на собственост и легитимира ищеца като негов собственик и с твърдения, че правото му се оспорва от ответника.
Съгласно дадените с ТР № 8/ 27.11.2013 г. на ВКС- ОСГТК задължителни разяснения, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: 1/ ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, или 2/ позовава се на фактическо състояние, или 3/ има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая е налице първата хипотеза, доколкото ищецът заявява самостоятелно вещно право върху процесния имот, оспорено от ответника. В производството по отрицателния установителен иск ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес и което в случая е доказано, а ответникът- фактите, от които произтича правото му и в случая ответното дружество се позовава на приватизационна сделка, покупко-продажба, както и на давностно владение, продължило повече от 10 години от 1998год. и досега. В тази връзка след като между същите страни е имало висящо гр.дело №10498/2005год. по описа на СРС, 46-ти състав, приложено по настоящото дело, по което ответното дружество е било ищец, като е предявен положителен установителен иск за собственост за ид.част от УПИ ІІ, кв.24 по плана на София, целия с площ от 10200кв.м., в който попада и процесния имот срещу ответник-ищецът по настоящото дело, като се е позовал на същите придобивни основания приватизационна сделка- покупко-продажба и по който спор има отказ на ищеца от предявения иск, с оглед на това, че отказът от иска има правните последици на силата на пресъдено нещо, с което се отрича претендираното от ищеца право, както и възможността да предяви същия иск наново, както и да се брани със същите основания, правилно първоинстанционният съд не е разгледал тези придобивни основания, а само основанието давностно владение и което е било своевременно направено с отговора на исковата молба, но което не е било заявено в предмета на делото по предишния спор, приключил с отказ от иска.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в разпоредбите на чл. 79-86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин владение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен - държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени едновременно. Освен главните признаци на владението, следва да са осъществени и допълнителните му признаци, които конкретизират и допълват първите: владението да е постоянно и непрекъснато; да е несъмнително, спокойно, т.е. придобито без насилие и да е явно, т.е. да не е установено по скрит начин.
При съвкупната преценка на доказателствата, настоящия състав на въззивния съд намира, че е основателно възражението на ответника за придобиването собствеността върху процесния имот на основание осъществяване на кратката петгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС чрез добросъвестно владение, доколкото е налице и изрично позоваване на изтекла в негова полза придобивна давност, което се съдържа в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В конкретния случай са налице взираните в закона предпоставки, след като ответното дружество владее процесния имот, упражнява фактическата власт още от 1998год./неговия праводател ЕТ след приватизационната сделка на обособена част и покупко продажби с приложените нот. актове от 2000 и 2001год., както и след внасянето му като апортна вноска в капитала на дружеството, с вписано решение от 06.11.2003год., както и до предявяване на настоящия иск на 12.06.2015год., като имотът е ограден и се владее несъмнено, необезпокоявано, без да е установено с насилие, явно и което се установява от свидетелските показания по делото на свидетелитеБ. и П., които имат непосредствени впечатления от почти ежедневното им пребиваване в съседство с процесния имот. Независимо, че с оглед на предишния спор между страните и обективните предели на силата на пресъдено нещо относно придобивните основания на които се е позовавало ответното дружество, на които не може да се позове в настоящото производство, на придобивните основания-приватизационна сделка и покупко продажби, то е установило фактическа власт върху имота именно на посочените основания, както и на апортна вноска, вписана с решение от 06.11.2003год. и които са годни правни основания да прехвърлят право на собственост. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че в случая не може да се обоснове давностно владение след като ответникът е придобил ид.части след като съсобственика и притежател на ид.части има права да ползва целия имот и няма пречки да владее и придобие право на собственост и за процесния имот и което е станало с признаване на правата му с оглед на сключения договор за доброволна делба от 21.06.2013год.
Доколкото не се твърди, а и не се установява ответното дружество да е знаело, че при приватизационната сделка и покупко-продажби и при апортирането придобива правата си от несобственик, дружеството е установило добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС и за него следва да се приложи кратката 5-годишна давност, още повече, че съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС добросъвестността се предполага до доказване на противното. Опровергаването на тази законна презумция изисква при условията на пълно доказване да се установи от ищеца, че владелецът е знаел, че прехвърлителят му не е собственик и за претенциите на ищеца по земеделската реституция, каквито не са заявени в приватизационната процедура, няма и такива твърдения от ищеца и такива доказателства не са ангажирани по делото. Началният момент от който е могъл да бъде придобит по давност, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ (в тази връзка е споделяното от настоящия състав разрешение дадено в Решение №99 от 10.05.2013 г., по гр.д.№681/2012 г. на ВКС.) е от момента на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, а ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен момент – от момента на възстановяването. Тъй в случая имотът на ищецът е възстановен с влизане в сила на 21.07.2005 г. на Решение № 8903/14.06.2005г. на ОСЗГ-Овча купел от този момент е съществувала правна възможност имотът да бъде придобит по давност, като по изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че това е станало от ответното дружество с изтичането на 5-годишната придобива давност на 21.07.2010 г., т.е. преди подаването на исковата молба по настоящото дело. По делото не се установява, че владението на ответното дружество е недобросъвестно след като последното е упражнявало фактическа власт върху имота и то със съзнанието, че е негов собственик. Също така по делото липсват доказателства владението на ответното дружество върху процесния имот да е било прекъснато преди подаването на настоящата искова молба, както и не са налице основания за прекъсване или за спиране и каквито не са налице и с оглед на предишния висящ спор между страните по който ответното дружество по положителен установителен иск за собственост е ищец, а не ответник и няма предявен насрещен иск. Независимо, че първоинстанционният съд неправилно е приел както началния момент за придобивната давност, преди влизане в сила на решението по земеделската реституция в полза на ищеца така и, че е налице десетгодишна придобивна давност, при съвпадане на крайните изводи, че ответното дружество е придобило по давност процесния имот, поради което отрицателния установителен иск следва да се отхвърли, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, както за спорната реална част, така и при заявения евентуаен иск за ид.част от ПИ, че ответникът не е собственик се явява неоснователен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на делото при направено искане и от двете страни за присъждане на разноските за двете инстанции на въззиваемата страна-ответник по исковата молба се дължат разноските по делото и следва да бъдат присъдени такива за въззивна инстанция в размер на 1 900лв., включващи 1 600лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 300лв.-депозит за вещо лице.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19609 от 28.11.2016год., СРС, 128-ми състав, постановено по гр.дело №33383/2015год.
ОСЪЖДА Л.Л.Д., с ЕГН********** да заплати на „П.Е.Б.“ЕАД, ЕИК ******** сумата от 1900лв.-разноски за въззивна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.