Р Е Ш Е Н И Е № 2354
гр.
Пловдив, 07.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на осми четвърти две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11880 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД против В.З.К..
В исковата молба е посочено, че на 13.02.2016 г. ответникът постъпил за лечение в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Към момента на хоспитализацията пациентът бил с прекъснати здравноосигурителни права. Пациентът се съгласил с лечението и декларирал, че е информиран относно заболяването си. Пациентът е изписан на 15.02.2016 г. На ответника била оказана болнична помощ по КП № *** „***“, чийто алгоритъм включва – три консултативни прегледа със специалисти – интернист, анестезиолог и ортопед; рентгенография на китка; рентгенография на китка – контрола през гипсова превръзка; лабораторни изследвания; електрокардиограма и оперативна процедура. На пациента били извършени медицински услуги на стойност 575 лв., съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги“ на ищеца. На основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО ответникът следвало сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ.
Въпреки изпратените покани за плащане, такова липсвало. Поради това, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8395/2018 г. по описа на ПРС, XI гр. с., която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. За ищеца се породил правен интерес да инициира настоящото производство с предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли се за уважаването му и установяване дължимостта на сумата от 575 лева, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 25.05.2018 г. до погасяването. Претендира разноски.
Исковата молба, уточнителните молби и приложенията са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С определение от 30.10.2018 г. е назначен за особен представител на ответника *** Н.В.. В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника *** Н.В.. Оспорва се иска като неоснователен и недоказан. Ответникът бил пенсионер. Съгласно чл. 40, ал. 4 ЗЗО за пенсионерите здравноосигурителните вноски били за сметка на държавния бюджет и се внасяли до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Ако липсвало внасяне от държавния бюджет, ищецът следвало да поиска плащане от НЗОК /РЗОК/ по реда на чл. 109, ал. 4 ЗЗО. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 8395/2018 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявен
e иск с
правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 109, ал.1, пред последно ЗЗО във вр. с чл. 52 ЗЗО.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че в периода 13.02.2016 г. – 15.02.2016 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, че му е оказана болнична помощ по КП № *** „***“, че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права по време на престоя си в болницата, че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на 575 лева; че е извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при хоспитализирането му, че е уведомил ответника, че е с прекъснати здравноосигурителни права и, че следва да заплати лечението си.
От представените по делото писмени доказателства – медицинска документация от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД /л.6-30/ се установява, че ответницата В.З.К. е постъпила в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в Отделението по ортопедия и травматология на 13.02.2016 г. с диагноза счупване на долния край на лъчевата кост, претърпяла е оперативно лечение, по клинична пътека „***“ Ответницата е изписана на 15.02.2016 г.
От служебно изискана справка от ТД на НАП П. /л.114/ се установява, че в периода на болничното лечение 13.02.2016 г. до 15.02.2016 г. ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права. От справката се установява, че в периода от месец януари 2013 г. до м. май 2013 г. и за периода от месец ноември до месец март 2015 г. няма данни за здравно – осигуряване на ответницата.
Видно от разпореждане за отпускане на пенсия /л.104/ на ответницата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.04.2015 г. и съгласно чл.40, ал.4 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителните вноски, в качеството на пенсионер, се заплащат за сметка на държавния бюджет.
Обстоятелството, че ответницата в периода, считано от 16.04.2015 г. до настоящия момент, в качеството й на пенсионер, й се заплащат здравно осигурителни вноски, не изключва приложението на чл.109, ал.1 ЗЗО.
Съгласно посочената разпоредба здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
От справката на ТД на НАП – П. се установи, че до датата на отпускане на пенсията ответницата има неплатени задължения за здравно-осигурителни вноски за повече от три месеца за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, поради което е прекъснато здравното й осигуряване. В периода на болничното лечение ответницата е била със статут – прекъснати здравноосигурителни права, поради което съгласно чл.109, ал.1 ЗЗО дължи заплащане на оказаната й медицинска помощ.
Съгласно чл.109, ал.2 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Здравноосигурителни вноски са плащани за ответницата от отпускане на пенсията 04.2015 г., като здравноосигирителните права, по силата на посочената разпоредба, ще бъдат възстановени в случай, че в следващите 5 години са платени всички здравноосигурителни вноски.
От ответника не се доказа, а и не са изложени твърдения, че задължението за заплащане на здравноосигурителните вноски, в периода, в който такива не са заплащани е било на работодател или на друго лице, за да бъде приложена разпоредбата на чл.109, ал.4 ЗЗО, в който случай ответницата нямаше да бъде лишена от здравноосигурителни права.
Съгласно чл.52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД предоставената лекарска услуга на ответника е на стойност 575 лева /л.32/.
На ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение /л.36/, с която е уведомена, че за периода на болничното лечение е била с прекъснати здравно-осигурителни права, поради което следва да заплати на болничното заведение предоставената й медицинска помощ на стойност 575 лева. Поканата е връчена на ответника на 29.11.2017 г., видно от приложено по делото известие за доставяне /л.38/.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева – платена държавна такса и в исковото производство – 25 лева – платена държавна такса, 300 лева – платен депозит за особен представител на ответника, 5 лева – СУ и 180 лева – платено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.З.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от *** сумата в размер на 575 лева, представляваща цена на предоставена медицинска помощ за
периода 13.02.2016 г. – 15.02.2016 г. на пациент с прекъснати
здравноосигурителни права, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 8395/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.З.К., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „УМБАЛ Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***
сумата в размер на 25 лева –
разноски по ч. гр. д. № 8395/2018
г. по описа на ПРС и сумата в общ размер на 510 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ