№ 33
гр. Велико Търново, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20214000500451 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 202 от 14.07.2021 г. по гр.д. № 37/2021 г. Окръжен съд
Русе е осъдил ЗК „Лев Инс" АД и ЗАД „Виена Иншурънс Груп“ АД да
заплатят солидарно на С. И. К. сумата от 60000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно –
транспортно произшествие, настъпило на 07.08.2020 г. и причинено от Р. Н.
СТ. и от Б. Ш. ЯК., с които дружествата имат сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в
размер на 742,58 лв. – обезщетение за нанесени имуществени вреди от същото
ПТП, ведно със законната лихва от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 60000 лв. до пълния му
предявен размер от 90000 лв., ведно със законната лихва от 18.09.2020 г.,
както и е отхвърлена претенцията за лихва върху уважените главници за
периода 07.08.2020 г. – 18.09.2020 г. Присъдени са разноски.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. И. К. в
отхвърлителната част по иска за неимуществени вреди над 60000 лв. до
размер на сумата от 80000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика,
считано от 18.09.2020 г. В нея се излагат доводи за неправилно приложение
на материалния закон, като е счетено, че не е спазен принципа по чл. 52 ЗЗД
за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Установени са множество увреждания на ищцата, влошеното й здравословно
състояние, причинените й морални страдания, както и продължилият с
месеци възстановителен период. Получените средни телесни повреди са
наложили оперативна интервенция и продължително лечение, като болките са
били с голям интензитет и са продължили дълго време. Травмите, предвид
операцията и счупванията, са влошили и променили начина й на живот,
оставили са траен отпечатък освен върху здравето, и в бита й – общуването,
обслужването в домакинството. При правилно установени правно значими
факти, имащи отношение към определяне на справедливия размер на
обезщетението, съдът неправилно е оценил степента на търпените болки и
страдания, като не е съобразил икономическата обстановка в страната и
съдебната практика в подобни случаи.
Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и
вместо него се постанови друго, с което бъдат осъдени двамата ответници да
заплатят солидарно сумата от 80000 лв., ведно със законна лихва от
18.09.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока за отговор е постъпил такъв от ЗК „Лев Инс“ АД, с който се
заема становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът по жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и
третите лица не са заели становище по нея.
Против постановеното решение е подадена въззивна жалба от
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, като решението се оспорва в
частта, в която е уважена исковата претенция за неимуществени вреди за
сумата над 35000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2020 г. до
окончателното изплащане, както и в частта, в която е уважена исковата
претенция за имуществени вреди в размер на 742,58 лв., ведно със законна
лихва, считано от 18.09.2020 г. и в частта за разноските. Наведени са
съображения за определен завишен размер на обезщетението за
2
неимуществени вреди, тъй като интензитета им е останал недоказан. Не се
доказват претърпените силна уплаха и емоционален стрес, проблеми със съня,
обстоятелството, че ищцата е била под непрекъснато напрежение, че
изпитвала ужасяващи болки, които се отразили зле на психиката, че загубила
апетит, спряла да се храни, че се чувствала зле физически и била отпаднала.
Не са събрани доказателства, че възстановяването не е приключило, че тя
била на постелен режим в домашни условия. От заключението на вещото
лице се установяват травматични увреждания, които не могат да се свържат с
процесното ПТП и не са в пряка причинно – следствена връзка с него. Тези
обстоятелства не са съобразени от първоинстанционния съд, което е довело
до определяне на прекомерен паричен еквивалент на търпените
неимуществени вреди. Не е съобразена съдебната практика по аналогични
случаи, както и обществено-икономическите условия като ориентир /но не
самостоятелен/ за определяне размера на обезщетенията за неимуществени
вреди. От мотивите на съдебното решение не става известно какви установени
по делото факти и обстоятелства са обусловили извода на съда за доказаност
на претенцията в уважения размер. Сочи се, че не са взети предвид
обстоятелствата, от значение за определяне на справедлив размер на
обезщетението, не са обсъдени според тяхната тежест и събраните
доказателства, въз основа на което следва да бъде определен размера.
Оспорват се и присъдените имуществени вреди, като се претендират суми за
лекарствени продукти, които не служат за лечението й. Оспорено е реалното
заплащане на тези суми, предвид липсата на приложени фискални бонове,
удостоверяващи плащанията в брой. Поддържа се възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като вещите лица не
могат да кажат с категоричност, че ищцата е била с правилно поставен
предпазен колан. По този начин тя сама се е поставила в опасност и е поела
предвидим и реално очакван риск, който съставлява обективен принос и е в
пряка причинно – следствена връзка с вредоносния резултат.
Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваните
части и вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди над 35000 лв., както и искът за
имуществени вреди в размер на 742,58 лв., ведно със законната лихва от
18.09.2020 г. бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В срока за отговор по тази жалба е постъпил отговор от С. И. К., в
3
който се заема становище, че въззивната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД следва да
се отхвърли като неоснователна.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и третите лица не са
заели становище по нея.
Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, като същото се обжалва в
частите, в които е осъден този жалбоподател да заплати солидарно със ЗК
„Лев Инс“ АД сумата от 60000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законна лихва от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 742,58 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна
лихва от същата дата до окончателното изплащане. Оспорва се извода на
съда, че вина за настъпване на ПТП има и Б.Ш. Я., тъй като е управлявал л.а.
Ауди Q7 с превишена/несъобразена с ограничението скорост. Коментира се
заключението на вещото лице и постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство във връзка с процесното ПТП.
Сочи се, че по главен път ІІ-51 не е имало ограничение на скоростта на
движение, което е действало за мястото на ПТП и съответно Б.Я. не е
управлявал своя автомобил с превишена или несъобразена скорост и
същевременно в момента, в който е възникнала за него опасност за
движението, той се е намирал на 44 м. от мястото на ПТП и тъй като опасната
му зона за спиране а била 55,30 м., той не е имал обективно техническа
възможност да предотврати произшествието. С оглед на това, той няма вина
за неговото настъпване, което обуславя неоснователността на иска срещу
застрахователя по гражданската му отговорност.
Отправено е искане решението в обжалваните части да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове
срещу този застраховател да бъдат отхвърлени.
По тази жалба е постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“, с който се заема
становище за нейната неоснователност.
Ищцата С.К. и третите лица не заемат становище, но в съдебно
заседание процесуалният представител на К. и третото лице Р.С. заявяват, че
считат същата за неоснователна.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
4
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба С. И. К. твърди, че на 07.08.2020 г., около 13,00
часа, като пътник в МПС Пежо 206, управлявано от Р. Н. С. по път ІІІ-204 в
община Попово, в посока гр. Попово – с. Медовина, на км 48+404 – на
кръстовището с път ІІ-51, претърпява ПТП с лек автомобил Ауди Q7, в
резултат на което е получила множество травматични увреждания. Ищцата
излага, че автомобилът, в който се е возила, при навлизане в кръстовище от
„път без предимство“ към „път с предимство“ е бил ударен от бързо движещ
се автомобил, поради което счита, че вина за въпросното ПТП имат и двамата
водачи, което я мотивира да отправи претенциите си пред застрахователните
компании и на двамата водачи. Приета е в болница с установени травми: 2 бр.
линейни разкъсвания на черен дроб /зашиване с оперативна намеса/, голям
ретроперитонеален хематом около десен бъбрек /оперативна намеса/,
разкъсване на плеврита на бял дроб с данни за излив, фрактура на сакрума,
фрактура на пубис, фрактура на гръбначен прешлен Л2, кръвонасядане и
отоци в областта на таза вдясно, стеснено междупрешленно пространство на
ниво Л2-Л5, разкъсно-контузна рана на ляво ходило. След проведената
животоспасяваща операция, предвид разкъсания черен дроб, в отделение по
хирургия, ищцата е продължила лечението си в отделение по ортопедия на
МБАЛ „Търговище“ до 31.08.2020 г. При направен преглед и рентген на
13.10.2020 г. се установяват две травми, които не са констатирани при
болничното лечение – фрактура на гръбначен прешлен Л2 и стеснено
междупрешленно пространство на ниво Л2-Л5. В резултат на произшествието
5
ищцата е претърпяла силна уплаха и емоционален стрес, имала проблеми със
съня, била под непрекъснато напрежение, изпитвала ужасяващи болки, които
се отразили зле на психиката й. Загубила апетит, спряла да се храни,
чувствала се зле физически, била отпаднала. Към момента на предявяване на
иска все още не е приключило лечението й, като същото продължава при
постелен режим в домашни условия. Претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи се в закупуване на медицински и други консумативи, в общ
размер на 742,58 лв.
Виновният за настъпилото събитие Р. Н. СТ. попада в кръга на лица,
чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, по
полица, валидна до 20.08.2020 г., издадена от ЗК „Лев Инс“ АД за лек
автомобил Пежо 206, а вторият виновен водач Б.Ш. попада в кръга лица,
чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ по
полица, валидна до 30.10.2020 г., издадена от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД за автомобил Ауди Q7.
Ищцата е предявила претенции към двамата застрахователи, но до
момента плащане не е извършено.
С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 90000
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2020 г. до
окончателното изплащане, за която сума, ведно с претенцията за
имуществени вреди в размер на 742,58 лв., със законна лихва върху нея от
същата дата, предявява искове срещу двамата застрахователи, с искане
същите да бъдат осъдени солидарно да заплатят исковите суми, като при
условията на евентуалност бъде уважен искът срещу ЗК „Лев Инс“ АД за
същите суми, а в случай, че се приеме, че този застраховател не носи
отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ и се отхвърлят
исковете срещу него, да бъдат уважени исковете срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД.
С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко
основни възражения от ЗК „Лев Инс“ АД: оспорва се механизма на ПТП, като
се сочи, че то е настъпило, поради действията на водача Б.Ш., застрахован
при „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД; спори се интензитета на болките и
страданията на ищцата; оспорват се имуществените вреди по основание и
6
размер; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че
пострадалата е била в автомобила без поставен обезопасителен колан;
оспорва се претенцията за неимуществени вреди, като силно завишена;
оспорва се началния момент на лихвата за забава.
Ответникът „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва исковете
със следните възражения: оспорва се виновното поведение от страна на
водача на застрахованото МПС Ауди Q7; направено е възражение за
съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата е била без поставен
обезопасителен колан; оспорва се размера на претенцията за неимуществени
вреди като силно завишена; оспорва се началния момент на претендираната
лихва.
Третото лице Б. Ш. ЯК. оспорва изцяло предявения иск по основание
и размер, като счита, че заявените вреди не са настъпили по причина на
негово виновно поведение.
Третото лице Р.С. не заема конкретно становище по спора.
С обжалваното решение решаващият състав е приел, че са налице
основанията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
двамата застрахователи, при условията на солидарност, тъй като и двамата
водачи имат вина за причиненото ПТП. С оглед получените травми и
отражението им върху живота на ищцата е приел за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 60000 лв., върху който се следва
законна лихва от уведомяването на застрахователя – 18.09.2020 г. до
окончателното изплащане. Приел е, че направените разходи са в причинна
връзка с деянието, поради което е счел за изцяло основателен иска за
имуществени вреди в размер на 742,58 лв. Отречено е възражението за
съпричиняване, поради което признатите за дължими суми са изцяло
присъдени.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства
се установява следното от фактическа страна:
На 07.08.2020 г. около 15 ч. към кръстовище, образувано от главен
път ІІ-51 Бяла – Търговище, и третокласен път ІІІ-204 на изхода на гр.
Попово, в посока гр. Търговище, се движи лек автомобил Ауди Q7, с рег. №
РР77****, управляван от Б.Я., със скорост около 72 км/ч. На кръстовището
този лек автомобил е с предимство за движение и по тази причина водачът не
7
намалява и поддържа тази скорост. В същото време към кръстовището по път
ІІІ-204, в посока с. Медовене се движи лек автомобил Пежо 206, с рег. №
Р04****, управляван от Р.С.. Водачът С. навлиза в кръстовището със скорост
около 21 км/ч без да възприеме и пропусне лек автомобил Ауди Q7. Така
траекторията на движение на двата автомобила се пресича и настъпва удар –
челен за лек автомобил Ауди Q7 и страничен за лек автомобил Пежо 206.
Това се установява от приложения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, изготвената съдебно автотехническа експертиза,
материалите по досъдебното производство и констатациите на прокурор в РП
Търговище, ТО Попово в постановлението за прекратяване на досъдебното
производство. От заключението на вещото лице се установява, че
кръстовището, на което е настъпил пътния инцидент, е на прав пътен участък,
като широчината на пътното платно по главен път ІІ-51 Бяла – Търговище
преди кръстовището е 12,30 м. Пътното платно е двупосочно, трилентово, с
допълнителна средна лента за завиване наляво към гр. Попово. На изток
кръстовището е сигнализирано с два знака „Стоп“, обърнати в посока на
излизащите от града. На 168 м. преди кръстовището на главния път има пътен
знак В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/м и знак В24,
забраняващ изпреварването на МПС. На 8 м след тези знаци има Т-образно
кръстовище с пътна отбивка наляво към общински приют за бездомни
животни. Следва знак А26 „Кръстовище с път без предимство“. При
изчислените от вещото лице скорости опасната зона за спиране на лек
автомобил Ауди Q7 е 55,30 м, а на лек автомобил Пежо 206 – 11,40 м. От
мястото на стоп линията за водача на лек автомобил Пежо 206 преди
навлизане в кръстовището има геометрична видимост в двете посоки към
идващите по главен път автомобили над 150 м. При движение напред по
главен път в посока гр. Търговище и към кръстовището водачът на лек
автомобил Ауди Q7 също е имал геометрична видимост над 150 м.
Отстоянието, на което се е намирал лек автомобил Ауди Q7 до мястото на
удара в момента на навлизане в кръстовището на лек автомобил Пежо 206 и
отнемането на предимството му е 44 м. Съобразената скорост на движение,
съобразно пътните условия в момента на станалото ПТП е до 59 км/ч и по-
ниска, и ако водачът на лек автомобил Ауди Q7 се е движил с нея, би
предотвратил ПТП. Основните причини от техническа гледна точка, довели
до настъпване на ПТП са отнемане на предимство за движение от водача на
8
лек автомобил Пежо 206 на движещия се лек автомобил Ауди Q7 по главен
път ІІ-51 Бяла – Търговище и скоростта на движение на лек автомобил Ауди
Q7. В съдебно заседание вещото лице по автотехническата експертиза
пояснява, че съобразената скорост, която е посочил от 59-60 км/ч, е изведена
от пътната ситуация, в която се намират двамата водачи – лекия автомобил
Пежо, който е пред знака „Стоп“, без предимство, видимостта между двамата
водачи, съобразена със скоростта на движение на лекия автомобил Пежо, от
което прави извода,че ако водача на л.а. Ауди е бил с по-ниска скорост,
произшествието нямало да настъпи.
От данните по делото не може да се заключи, че С.К. е използвала
предпазен колан, но в конкретния случай предпазния колан не е бил
достатъчно ефективен, за да я предпази от действащите върху тялото
странични инерционни сили. При удара са се задействали страничните
въздушни възглавници, които са я предпазили от фатален изход. С оглед на
това, че тя е седяла на предна дясна седалка, а ударът е вдясно, при поставен
обезопасителен колан, тя щеше да получи същите наранявания.
От приложените по делото медицински документи и епикризи се
установява, че на 07.08.2020 г. ищцата е постъпила на лечение в МБАЛ
„Търговище” АД, където е престояла до 31.08.2020 г. последователно в
хирургично отделение и ортопедично отделение. По делото са приложени
болнични листи, от които се установява, че от 07.08.2020 г. до 03.05.2021 г.
ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност, общо 270
календарни дни, от които 21 дни за болнично лечение и 249 дни за домашно –
амбулаторно лечение.
От анализа на представената медицинска документация вещото лице
по изслушаната съдебно медицинска експертиза обобщава получените
травми, както следва: група 1 - охлузване в дясна теменна област на главата,
колекция от кръв в областта на гръдната кост, контузия на левия бял дроб,
разкъсвания на черния дроб, наложили оперативна интервенция, голям
ретроперитонеален хематом около десния бъбрек, счупване на кръстната кост,
счупване на лява пубисна кост. Група 2 - На 13.10.2020 г. установено и
счупване на втори поясен прешлен. Група 3 - Изразени спондилоартрозни
промени до поясни прешлени, стеснено междупрешленно пространство, с
уплътнени и неравни дискови повърхности на поясни прешлени.
9
Уврежданията по група 1 добре отговарят да са получени при процесното
ПТП. Описаното счупване на втори поясен прешлен по група 2 е установено
на 13.10.2020 г., повече от два месеца след ПТП, след вече извършвани преди
това рентгенови изследвания в тази област. Освен това през м. 02.2021 г. на
ищцата е поставена диагноза остеопороза, като е изразено становище за
патологични фрактури на втори и пети поясни прешлени. Заболяването
остеопороза се развива бавно и прогресивно, в продължение на години и щом
е установено през м. 02.2021 г. със сигурност е било налично и по времето на
процесното ПТП. От това вещото лице прави извода, че е възможно
установеното счупване на втори лумбален прешлен да е настъпило при ПТП
на 07.08.2020 г., като първоначално не е довело до видима деформация на
прешлена, а впоследствие в съчетание и с наличието на остеопороза да е
настъпила деформацията, която е била установена при рентгеновото
изследване на 13.10.2020 г. Уврежданията, посочени в група 3 според вещото
лице представляват дегенеративни промени на гръбначния стълб, които не
могат да се свържат с процесното ПТП.
При охлузвания, в зависимост от големината и дълбочината им,
вещото лице определя основен възстановителен период от 1 до 3-4 седмици.
При подкожни колекции от кръв, в зависимост от големината им,
възстановителния период е от 1 до 3-4 седмици. От представената
медицинска документация вещото лице установява, че контузията на левия
бял дроб се е възстановила за около 2 седмици. При увреждания на органи и
структури в коремната кухина, каквито са настъпили при К., които са
наложили коремна оперативна интервенция, основният възстановителен
период продължава около месец. При такива счупвания на тазови кости,
каквито са установени при ищцата, основният възстановителен период
продължава около 2 – 8 месеца. При нея има данни, че са й присъдени общо
270 дни отпуск /9 месеца/. При такова счупване на тялото на гръбначен
прешлен, каквото е установено при нея, не се очаква спонтанно анатомично
възстановяване. Обикновено основният възстановителен период продължава
около 12 месеца, след което остава деформация на прешлена, която е
възможно да доведе до неврологична симптоматика.
С оглед получените увреждания вещото лице отговаря, че болките са
най-силни непосредствено след получаването им, като продължават със
значителен интензитет до обездвижване на гръбначния стълб, таза и долните
10
крайници. Болки със значителен интензитет се усещат и в следоперативния
период, след намаляване действието на обезболяващите средства. Болки с по-
слаб интензитет, но с продължителен характер в областта на поясния отдел на
гръбначния стълб, таза и долните крайници, се очакват за продължителен
период от време, в рамките на месеци и години, дори и за цял живот, особено
при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. От
медицинската документация има данни за наличие на такива продължителни
болки.
От медицинска гледна точка не може по обективен начин да се даде
заключение, че К. е била с поставен предпазен колан, но установения хематом
в областта на гръдната кост косвено сочи в подкрепа, че същата е била с
поставен предпазен колан, т.е това увреждане може да се квалифицира като
„коланна травма“. С оглед механизма на ПТП, това, че К. се е возила на
предна дясна седалка, наличието или липсата на поставен предпазен колан не
би довело до съществена промяна във вида на травматичните увреждания.
Вещото лице анализира всяко едно от уврежданията, включително и
счупването на поясния прешлен, по какъв механизъм е настъпило. В съдебно
заседание пояснява относно увреждането на черния дроб, че настъпва
кръвозагуба, която може да доведе до смърт, затова вещото лице приема
извършената операция за животоспасяваща.
По делото са приложени фактури за транспорт и лекарствени
средства, като само към една фактура има приложен фискален бон,
удостоверяващ заплащането на сумата по нея.
Ищцата е отправила застрахователна претенция към двамата
ответници, като и двамата са изискали допълнителни документи и към
момента няма произнасяне по претенциите.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че
безспорно се доказа наличието на противоправно поведение на Р.С.,
изразяващо се в нарушаване на конкретна правна норма, уреждаща правилата
за движение по пътищата относно преминаването през кръстовище – чл. 50,
ал. 1 ЗДвП, съгласно който на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от другите пътища са
11
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. От събраните доказателства се установява, че С. с управлявания
от него автомобил, движейки се в светлата част на денонощието, при отлична
видимост, движейки се по път без предимство, при наличие на два
последователни знака „Стоп“ навлиза в кръстовището, без да възприеме и
пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил Ауди.
Същевременно, водачът на лек автомобил Ауди, движещ се по път с
предимство, със скорост на движение 72 км/ч, също при отлична видимост,
продължава движението си напред, без да предприеме необходимите мерки за
съобразяване на скоростта си с пътната ситуация, до пресичане траекторията
на движение на двата автомобила. С това свое поведение е допуснал
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който вменява задължение на водачите за
движение със съобразена с пътните условия скорост, преценена по начин да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. От
събраните доказателства се установява скоростта на движение на лекия
автомобил Ауди, приближаването му към кръстовище, с отлична видимост
към второстепенния път, по който в този момент се движи автомобил със
скорост 21 км/ч, въпреки което водачът не е съобразил скоростта си и и не я е
привел в рамките на безопасната такава /изчислена от вещото лице на 59
км/ч/, за да предотврати ПТП. При установеното противоправно поведение и
на двамата водачи, като пряк резултат от него, траекторията на двата
автомобила се пресича и настъпва удар – челен за лек автомобил Ауди и
страничен за лек автомобил Пежо. При приетото противоправно поведение от
настоящия състав на водача Шукри за движение с несъобразена скорост, е
безпредметно да се обсъжда доводът във въззивната жалба на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ относно наличието на ограничение на скоростта в
участъка на ПТП.
Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в
резултат на удара, ищцата К. е получила телесни увреждания – охлузване в
дясна теменна област на главата, колекция от кръв в областта на гръдната
кост, контузия на левия бял дроб, разкъсвания на черен дроб, наложили
оперативна интервенция, голям ретроперитонеален хематом около десния
бъбрек, счупване на кръстна и лява пубисна кост, счупване на втори поясен
прешлен. Последното увреждане, макар и установено по-късно, настоящият
състав приема за настъпило в резултат на инцидента, с оглед заключението на
12
вещото лице за възможността деформацията на прешлена да е настъпила
впоследствие, и предвид установения механизъм на ПТП и механизъм на
получаване на тази травма – според вещото лице счупването на поясния
прешлен е настъпило по индиректен механизъм, от огъване на гръбначния
стълб. Тези увреждания представляват нарушаване на основно
конституционно закрепено абсолютно субективно право, и в субективен план
предизвиква претърпяване на болки и страдания от увреденото лице.
Между противоправното и виновно поведение на водачите Р.С. и
Б.Я., изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
С оглед на това, настоящият състав приема, че са налице
предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на двамата водачи
по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Водачите отговарят солидарно спрямо
увреденото лице, съобразно правилото на чл. 53 ЗЗД, доколкото вредоносното
събитие е причинено и от двамата. С. е управлявал автомобил, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество ЗК „Лев
Инс“ АД, а Б.Ш. е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД. В този смисъл за застрахователите се поражда задължението да
покрият в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ, като отговорността
на застрахователите е солидарна, предвид функционалната обусловеност на
прякото право от деликтното. Двамата водачи се явяват застраховани лица по
смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Увредената е упражнила правото си на пряк иск
от застрахователите, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ. Същата е
изпълнила задължението си за предявяване на застрахователна претенция по
реда на чл. 498, ал. 1 КЗ, по която застрахователите не са заплатили
обезщетение.
Спорен в настоящия случай е размерът на дължимото и определено
от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди, което следва да
се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по
прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
13
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а впоследствие – регламентиран в чл. 492 КЗ.
В конкретния случай, освен тези обстоятелства, следва да се
съобразят още: естеството на травмите за ищцата – животозастрашаващо
увреждане, каквото е разкъсването на черния дроб, наложило оперативна
интервенция; разнородни увреждания в различни части на тялото; възрастта й
към момента на ПТП – 63 години; възстановителен период за счупванията от
12 месеца, от който 21 дни в болнично заведение и 249 дни на домашен
режим; претърпените силни болки непосредствено след получаването им и в
следоперативния период; последващите болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер, които вещото лице е установило от медицинската
документация. При тези данни настоящият състав намира, че справедлив
размер на обезщетението би бил 75000 лв. Обезщетение в по-голям размер не
се следва, предвид обстоятелството, че твърдяните увреждания – стеснено
междупрешленно пространство, с уплътнени и неравни дискови повърхности
на поясни прешлени, изразени спондилоартрозни промени по поясни
прешлени не се установява да са в причинно – следствена връзка с
процесното ПТП. Увреждането, което се цитира в исковата молба и във
въззивната жалба разкъсно контузна рана на ляво коляно /на ляво ходило в
исковата молба/, не се доказа да е настъпило, тъй като не е констатирано от
вещото лице и от медицинската документация. Не се доказа как са се
отразили тези увреждания на начина на живот на ищцата, липсват данни към
момента тя да не е изцяло възстановена, не се доказаха твърденията, че К. е
претърпяла силен стрес, уплаха, че е имала проблеми със съня и е спряла да
се храни. Освен това следва да се отчете, че болките са били значителни
14
непосредствено след травмата и извършената оперативна интервенция,
постепенно затихващи.
Не може да бъде споделен доводът във въззивната жалба на
застрахователното дружество, че така определеното обезщетение следва да се
намали, поради доказано съпричиняване от ищцата, изразяващо се в пътуване
без правилно поставен предпазен колан. С оглед на това, че целта на
направеното възражение е намаляване на размера на определеното
застрахователно обезщетение, тежестта на доказването му е на
застрахователя, и то при условията на пълно и главно доказване. В
конкретния случай категорични доказателства, че К. е била без поставен
предпазен колан не се събраха, дори напротив, вещото лице по съдебно
медицинската експертиза счита, че по-вероятно е тя да е била с предпазен
колан, с оглед установената колекция от кръв в областта на гръдната кост. И
двете вещи лица са категорични, че травматичните увреждания биха били
идентични независимо от това дали тя е била с поставен предпазен колан,
предвид обстоятелството, че ударът е страничен и предпазният колан не е
ефективен да я предпази от действащите върху тялото странични инерционни
сили. В тази връзка доводите във въззивната жалба на застрахователното
дружество ЗК „Лев Инс“ АД, че е доказано, че К. е пътувала без поставен
обезопасителен колан и с това е допринесла за вредоносния резултат, не
кореспондират с приетите от съда заключения на вещите лица. По тези
причини изводите на първостепенния съд, че възражението за съпричиняване
е неоснователно, се явяват съответни на събраните по делото доказателства.
С оглед на това, жалбата на С.К. се явява частично основателна по
отношение определения размер на обезщетението за неимуществени вреди,
което налага частична отмяна на постановеното решение в обжалваната част
и присъждане допълнително на сумата от 15000 лв., ведно със законна лихва,
считано от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди
настоящият състав намира следното: За доказване на вредите са приложени
фактури за транспорт и лекарства. По делото не е доказано ползването на
транспортна услуга във връзка с процесното ПТП, не е доказано и плащането
й, предвид вписания в документа начин на плащане – с преводно нареждане.
По отношение на фактурите с вписана продажба на лекарства, не се установи
15
същите да са ползвани във връзка с лечението от травмите, получени от ПТП,
тъй като съдът не разполага със знания относно предназначението на
вписаните медикаменти, а в медицинската документация назначена терапия с
такива медикаменти не е посочена. Освен това не се доказаха и реално
направени разходи по тези фактури, чрез представяне на фискален бон,
удостоверяващ плащането на цената по тях /с изключение на една от
фактурите, по която не е четимо съдържанието на предоставената стока/. По
тези съображения настоящият състав счита, че претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди се явява недоказана, последица от което е
отхвърляне на иска. Този извод не съвпада с извода на първостепенния съд, и
това налага отмяна на решението в тази част, вместо което се постанови друго
и искът бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изхода на спора следва да бъде отменено обжалваното
решение и в частта му, с която е осъдена С. И. К. да заплати направените
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, както следва: на ЗК „Лев
Инс“ АД за сумата над 589,85 лв., а за ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД за сумата над 624,55 лв. В полза на адв. И. М. - Г. следва да се присъди
допълнително според уважената част от иска сумата от 688,05 лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени да доплатят държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 600 лв.
При този изход на делото, в полза на адв. И. М. - Г. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, за оказаната адвокатска помощ по реда
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за въззивната инстанция, съобразно уважената част от
жалбата на К. и за защита по жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД, който възлиза на
1428,75 лв. По тази жалба, с оглед допълнително присъденото обезщетение,
следва да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят държавна такса за
въззивното производство в размер на 300 лв.
ЗК „Лев Инс“ АД също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от жалбата на К. и уважената част от собствената му
жалба. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адв. П., което съобразно защитавания
интерес във въззивното производство се явява основателно /при интерес
45742,58 лв. минималният размер според Наредба № 1/2004 г. възлиза на
1902,26 лв./. По тази причина настоящият състав счита, че следва да се
16
намали размера на дължимото от жалбоподателката К. адвокатско
възнаграждение на сумата от 1905 лв., с което общия размер на разноските на
ЗК „Лев Инс“ възлиза на 2430 лв. Съразмерно отхвърлената част от жалбата
на К. и уважената част от собствената му жалба, изчислен размерът на
дължимите от К. разноски на този застраховател възлиза на 305,07 лв.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД също има право на
разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата на К. и уважената част от
собствената му жалба. По отношение на адвокатското възнаграждение,
заплатено на процесуалния му представител, също е направено възражение за
прекомерност, като видно от договора за правна защита и съдействие
защитата е оказана както за изготвяне и защита на въззивната жалба на
застрахователното дружество, така и за защита по въззивната жалба на К..
При това положение, договорените размери на адвокатското възнаграждение
не се явяват прекомерни /при обжалваем интерес от 60742,58 лв. минималния
размер на възнаграждението е 2352,26 лв., при договорено такова 2200 лв., а
при интерес от 20000 лв. минималният размер е 1130 лв., при договорен такъв
от 1000 лв./. Изчислено съразмерно отхвърлената част от жалбата на К. и
уважената част от жалбата на застрахователното дружество, размерът на
дължимите разноски от К. възлиза на 291,83 лв. /41,83 лв. по уважената част
от жалбата и 250 лв. по отхвърлената част/., за която сума ищцата следва да
бъде осъдена.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 202/14.07.2021 г., постановено по гр.д. №
37/2021 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която ЗК „Лев Инс“ АД и ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД са осъдени солидарно да заплатят на С.
И. К. сумата от 742,58 лв. – обезщетение за имуществени вреди, в частта, с
която са отхвърлени предявените срещу двамата застрахователи искове за
неимуществени вреди за разликата над 60000 лв. до 75000 лв., ведно със
законна лихва върху тази разлика от 18.09.2020 г., в частта, с която е осъдена
С. И. К. да заплати на ЗК „Лев Инс”АД разноски по делото, съобразно
отхвърлената част за разликата над 589,85 лв. до присъдените 1133,33 лв.,
както и в частта, с която е осъдена С. И. К. да заплати на ЗАД „Булстрад
17
Виена Иншурънс Груп“ АД разноски по делото, съобразно с отхвърлената
част за разликата над 624,55 лв. до присъдените 1200 лв., вместо което
постановява:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. Симеоновско шосе, 67А и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРАНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ул. Позитано, 5 да заплатят
солидарно на С. И. К., ЕГН ********** от гр. Русе, ******* допълнително
сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания, причинени
при ПТП, настъпило на 07.08.2020 г., по вина на Р. Н. СТ., при управление на
лек автомобил Пежо 206, с рег. № Р04****, и Б. Ш. ЯК., при управление на
лек автомобил Ауди Q7, с рег. № РР77****, ведно със законната лихва
върху тази разлика, считано от 18.09.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. И. К., ЕГН ********** от гр. Русе,
******* против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. Симеоновско шосе, 67А и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРАНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ул. Позитано, 5 за заплащане
солидарно на сумата от 742,58 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото пътно-транспортно произшествие, като
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 202 от 14.07.2021 г., постановено по гр.
д. № 37/2021 г. на Окръжен съд Русе в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. Симеоновско шосе, 67А и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРАНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ул. Позитано, 5 да заплатят на адв.
И.В. М. - Г. сумата от 688,05 /шестстотин осемдесет и осем лева и 05 ст./
лева, представляваща допълнително възнаграждение за оказана правна
помощ на С.К. на основание чл. 38 ЗА за първа инстанция, както и сумата от
18
1428,75 /хиляда четиристотин двадесет и осем лева и 75 ст./ лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда
на чл. 38 ЗА за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН ********** от гр. Русе, ******* да заплати
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски, бул.
Симеоновско шосе, 67А сумата 305,07 /триста и пет лева и 07 ст./ лева ,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН ********** от гр. Русе, ******* да заплати
на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРАНС ГРУП“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул.
Позитано, 5 сумата 291,83 /двеста деветдесет и един лева и 83 ст./ лева ,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. Симеоновско шосе, 67А и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРАНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, ул. Позитано, 5 да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Велико Търново
сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща допълнително дължима
държавна такса за първоинстанционното производство, както и сумата от 300
/триста/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство.
Решението е постановено с участието на третите лица помагачи на
страната на ответниците Р. Н. СТ. и Б. Ш. ЯК..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19
20