РЕШЕНИЕ
№ 1468
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110215284 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. С. от гр. София, ************* чрез
пълномощника му –адв.И. – САК против Наказателно постановление №
BG24032022/5800/P8-473/19.09.2022 г., издадено от директор на Национално
тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради неговата
незаконосъобразност. Релевират се доводи, че съгласно разпоредбите на чл.
37, ал. 1, б. "б" и чл. 47, ал. 1, б. "а" ЗАНН с оглед ведомствената
принадлежност на актосъставителя, наказателното постановление е следвало
да се издаде от директора на Териториална дирекция "Митница София",
поради което последното е нищожно.
На следващо място, в жалбата се сочи, че при издаване на атакуваното
НП е допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, доколкото в същото не е посочено мястото на извършване на
нарушението, тъй като в Списъка на републиканските пътища, за които се
1
събира такса за изминато разстояние – тол такса, не се включва описаното в
АУАН и НП място "път А-3, км 8+226". Излагат се и аргументи, че в
нарушение на чл. 2, ал. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. доставчикът на услугата за електронно
събиране на пътни такси "Диджитол Смарт Инфраструктура" АД е следвало
да уведоми незабавно собственика или ползвателя на ППС за
недекларираната пътна такса – преди образуване на
административнонаказателното производство.
Твърди се, че жалбоподателят е заплатил такса в размер на 119 лева,
поради което не дължи заплащане на каквато и да е било друга, вкл.
компенсаторна, такса по чл. 10, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 ЗП. Посочено е, че
съгласно Общите условия към договорите за предоставяне на услуга за
електронно събиране на пътни такси между АПИ и националните доставчици
на услугата за електронно събиране на пътни такси, именно доставчикът носи
отговорност за техническата поддръжка на бордовите устройства.
В заключение, в жалбата са изложени съображения за наличието на
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си -адв.
Славов- САК, който в дадения ход по същество пледира обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено от съда, като неправилно и
незаконосъобразно по развитите в жалбата аргументи и представените по
делото писмени становища. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.
Процесуалният представител на административно-наказващия орган –
юрк.Димитров пледира за потвърждаване на атакуваното НП, като
законосъобразно и обосновано. В представени писмени бележки са изложени
подробни съображения относно неоснователността на възраженията на
жалбоподателя. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на наказващия орган.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2022 г. в 04:17 часа в направление излизане от територията на
2
Република България, на гранично контролно-пропускателен пункт "Кулата",
пристигнало пътно превозно средство с рег. № СВ 15 59 РС –влекач, марка
„Мерцедес Актрос“ с обща техническа допустима максимална маса над 12
тона, управлявано от жалбоподателя В. С. С..
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция
"Митници", при която било установено, че на 10.03.2022 г. в 23:24 часа
управляваното от С. ППС с рег. № СВ 15 59 РС е заснето да се движи по път
"А-3", км.8+226, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За така извършеното административно
нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
DAB3C0E91D4E15E4E053031F160AC4BA, ведно с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал.
При извършената служебна проверка било установено, че ППС с рег. №
СВ 15 59 РС било снабдено с бордово устройство, като на място св. Димитър
Арабаджиев предложил на водача В. С. да заплати компенсаторна такса по чл.
10, ал. 2 от ЗП, но последният отказал. Впоследствие С. заплатил
максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119 лева, за което му
била издадена Квитанция за платени пътни такси в Република България №
44990330/24.03.2022 г.
Въз основа на направените констатации, св. Арабаджиев съставил
АУАН № BG24032022/5800/P8-473/24.03.2022 г. срещу В. С. С. за извършено
от последния административно нарушение по чл. 179а, ал. 3а от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на на 10.03.2022 г. в 23:24:33 часа, по път "А-3",
отсечка 8+226, тунел „Мало Бучино“, е управлявал ППС с рег. № СВ 15 59
РС, за което не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата.
След като се запознал със съдържанието на акта, С. го подписал с
възражения, че „машинката е работела“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било
депозирано писмено възражение срещу така съставения АУАН с вх.№ 32-
104913/30.03.2022 г.
Въз основа на съставения АУАН и след преценка на подаденото
възражение като неоснователно било издадено и обжалваното в настоящото
3
съдебно производство наказателно постановление № BG24032022/5800/P8-
473/19.09.2022 г., от директора на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция "Пътна инфраструктура", с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация на жалбоподателя била наложена
"глоба" в размер на 1800 лева.
Препис от НП било връчено на В. С. срещу подпис на 28.10.2022 г.,
като в законоустановения 14-дневен срок последният подал жалба срещу
горепосоченото наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН - АУАН № BG24032022/5800/P8-473/24.03.2022 г.,
възражение вх.№ 32-104913/30.03.2022 г., Квитанция за платени пътни такси
в Република България № 44990330/24.03.2022 г., доклад по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, ведно със снимков материал към него; Заповед № РД-11-167/08.02.2021
г., издадена от председателя на управителния съвет на АПИ и Заповед №
ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г., издадена от директора на Агенция
"Митници", Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. и Заповед № РД-11-
760/19.058.2022 г., издадени от председателя на управителния съвет на АПИ,
справка за актуално състояние на „Мемо Лог“ ЕООД към 31.10.2022 г.;
Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние –тол такса, отчет за пътуванията на автомобил с рег. №
СВ 15 59 РС на 10.03.2022 г.; както и гласните доказателствени средства –
показанията на свидетеля- актосъставител Димитър Арабаджиев – разпитан
по делегация от РС – Благоевград.
Съдът намира показанията на св.Арабаджиев за подробни,
последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира с доверие. От
изложеното от свидетеля се установява, че последният е извършил проверка
на процесния влекач на ГКПП "Кулата", като след справка в
информационната система се установило, че на 10.03.2022 г. в 23:24:33 часа,
по път "А-3", отсечка 8+226 от републиканската пътна мрежа, за която се
дължи пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, не е била заплатена такава.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
4
материалите на делото, като намира същите за относими към предмета на
доказването му. В тази връзка следва да се отбележи, че нарушението се
установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ
генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал.3 ЗДвП, ведно с
приложения снимков материал към него.
От приложената Квитанция за платени пътни такси в Република
България № 44990330/24.03.2022 г. е видно, че на посочената дата в 04:17:34
часа за товарен автомобил с рег. № СВ 15 59 РС е била заплатена максимална
тол такса в размер на 119 лева.
От приложената справка от "Frotcom intelligent fleets" за отчет за
пътуванията на автомобил с рег. № СВ 15 59 РС на 10.03.2022 г. се установява
времето на тръгването и пристигането на процесния автомобил на
посочената дата, изминатото разстояние в км., максималната и средна скорост
на движение на ППС, както и фактът, че последното е било управлявано
именно от жалбоподателя В. С. С..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и
обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни длъжностни лица. Със Заповед № ЗАМ-332/3266544/28.02.2020
г., издадена от директора на Агенция "Митници", св. Арабаджиев е
оправомощен на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 ЗДвП да съставя АУАН. Видно
от приложените към материалите на делото Заповед № РД-11-167/08.02.2021
г., Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. и Заповед № РД-11-760/19.058.2022 г.,
издадени от председателя на управителния съвет на АПИ, наказващият орган
– директор на Национално тол управление, е оправомощен да издаде
5
процесното НП. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че наказателното постановление е следвало да бъде издадено
от директора на ТД "Митница Столична", доколкото разпоредбата на чл. 189е,
ал. 12 ЗДвП е императивна и ясно посочва кой е органът, на когото е
предоставено правомощието да издаде процесното НП.
Спазени са и давностните срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е
описано ясно административното нарушение и обстоятелствата при
извършването му, доколкото по недвусмислен начин е посочено на кое място,
на коя дата, в колко часа и с кое ППС е извършено вмененото във вина на
жалбоподателя административно нарушение, както и в какво се изразява
последното. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че от
посочването на мястото – път "А-3", км.8+226 не ставало ясно кое е точно
мястото на извършване на нарушението. Следва да се отбележи, че освен
посоченият километър от път "А-3", безспорно включен в Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, на стр. 2, предпоследен абзац от атакуваното НП ясно е посочен и
сегментът на рамката, от който не са получени тол данни на процесната дата
и час – 20421. В този смисъл в НП по недвусмислен начин е описано както
извършеното административно нарушение, така и мястото на
осъществяването му, поради което не е ограничено правото на защита на
санкционираното лице.
По –нататък, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото
в тях не е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, каквото е
императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава, доколкото
предвижда съответно административно наказание за водачите на ППС от
категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили
задълженията си по ЗП относно заплащане на пътни такси при изминато
разстояние по пътища от платената пътна мрежа. Такова задължение е
вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
6
ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице. В случая е извършено именно посоченото административно нарушение,
доколкото не се касае за предварително закупена маршрутна карта, а за
заплащане на дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване
на реално изминато разстояние.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че в АУАН и НП не е
посочена нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното
административно нарушение, а единствено е отразена санкционната норма
на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика на
административните съдилища в страната. Ето защо, съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, която в случая е чл.139, ал. 7
ЗДвП. В този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от
правна страна вмененото му във вина административно нарушение, за което е
ангажирана отговорността му.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представените
от процесуалния представител на АНО писмени бележки по същество на
правния спор е посочено, че в конкретиката на настоящия казус е била
нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, която обаче не е посочена нито
в АУАН, нито в издадено въз основа на акта НП.
На следващо място, при извършената служебна проверка за правилното
приложение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствената съвкупност по делото по несъмнен начин се установи, че В.
С. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, доколкото е
управлявал процесния влекач - пътно превозно средство по чл. 10б, ал. 3 ЗП,
по платената пътна мрежа в страната без да е заплатена дължимата съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП пътна такса за изминато разстояние.
Съдът обаче счита, че е налице и още едно основание за отмяна на
7
атакуваното НП, доколкото извършеното административно нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 ДР на ЗАНН. В
тази връзка, следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от
01.01.2024 г., е регламентирана нова разпоредба в ЗП – чл. 10б, ал. 7 ЗП,
съгласно която в случай, че е налице частично или пълно недеклариране на
тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което има действащ договор с доставчик
на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство.
Макар посочената разпоредба да не е влязла в сила към настоящия момент, е
очевидна волята на законодателя, че при доброволно заплащане на дължимата
пътна такса за изминато разстояние за преминаване през съответните
участъци, не са настъпили каквито и да е вреди за бюджета, поради което и не
се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 6а от ЗДвП. Настоящият
случай е именно такъв, доколкото се касае за частично неподаване на тол
данни (такива данни са подавани в останалото време на 10.03.2022 г. за
другите сегменти от платената пътна мрежа), най-вероятно поради техническа
причина в бордовото устройство, като в случая е сключен договор между
собственика на ППС "Мемо Лог" ЕООД и "Диджитол Смарт инфраструктура"
АД за електронно събиране на пътни такси за изминато разстояние.
Същевременно, от приложената по преписката квитанция е видно, че
жалбоподателят В. С. е заплатил такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП в размер на 119
лева. Посочената такса представлява максимална такса по чл. 29 от Тарифа за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканска пътна
мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., в случаите когато не е възможно
да се установи действително изминатото разстояние поради причини, които
не се дължат на техническа неизправност на поддържаната от АПИ
Електронна система за събиране на тол такси, като се приема, че съответното
ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между
две точки от платената пътна мрежа, определена по найпрекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа. За разлика от хипотезата на чл. 10б,
8
ал. 7 ЗП, която касае заплащане в 14-дневен срок на дължимата пътна такса за
реално изминатото разстояние, то в чл. 10б, ал. 5 ЗП е регламентирано
заплащане на максимална пътна такса за същото разстояние. В този смисъл,
съдът счита, че в конкретния случай не е ощетен държавният бюджет,
доколкото е заплатена дължимата пътна такса, и то в максимален размер,
съобразно разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 ЗП.
Отделно от това в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство". Тоест, в случая доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние
"Диджитол Смарт инфраструктура" АД е следвало да уведоми "Мемо Лог"
ЕООД, собственик и ползвател на процесното ППС, относно липсата на
декларирани от бордовото устройстно тол данни. Едва след изпълнение на
това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата,
е следвало да се пристъпи към ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водача на процесното ППС. В този смисъл е и последното
изменение на ЗП със ЗИДЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани
нови разпоредби чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство е съобразено изцяло с изискванията
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. В този смисъл, още веднъж следва да се
посочи, че с изпълнение на задължението си по чл. 10б, ал. 5 ЗП за заплащане
на пътна такса за посочения сегмент от пътя в максимален размер, и то без да
е регламентирана на национално ниво и изпълнена процедура по уведомяване
на собственика на процесното ППС за спиране подаването на информация от
бордовото устройство в последния, са били изпълнени в цялост целите на ЗП,
като по никакъв начин не са били увредени или застрашени обществените
9
отношения, обект на защита от нормите на чл. 139, ал. 7 ЗДвП и чл. 10, ал. 1,
т. 2 ЗП.
Предвид изложените аргументи, съдът счита, че извършеното
административно нарушение реално не е увредило обществените отношения,
обект на защита от разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1 ЗП,
поради което и същото представлява маловажен случай. Като не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е допуснал
съществено нарушение на материалния закон.
При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателят,
който своевременно е отправил изрично искане в тази насока. Ето защо, в
полза на последния следва да се присъдят направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение. От приложения на л. 11 от делото договор за
правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят С. е уговорил
предоставяне на безплатна правна помощ от адв. В. И., като адвокатското
възнаграждение следва да се заплати съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 3 ЗА. С оглед на това, съдът счита, че Агенция "Пътна
инфраструктура" следва да бъде осъдена да заплати на адв. И. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 480 лева, представляваща минималния
размер на предвиденото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (400 лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева). Съдът
намира за неоснователно искането на адв. И. за присъждане в нейна полза на
адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, доколкото същото
надвишава минималния размер по наредбата, като освен това делото не
представлява правна или фактическа сложност, налагаща определянето на
възнаграждението в размер над минимално предвидения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр.ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН и
чл.64д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG24032022/5800/P8-
473/19.09.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на В. С. С. е наложено
10
административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за извършено
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата да заплати на адв. В. Георгиева И. -САК с личен
номер ********** сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена от последната по
настоящото дело безплатна правна помощ в полза на В. С. С., като ОСТАВЯ
без уважение искането за заплащане до пълния размер на претендираните
разноски от 580 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11