№ 204
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502436 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 127/11.05.2022г., постановено по гр.д.№225/2021г., СГС е осъдил
ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788, на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. З. Г.,
ЕГН********** сумата от 80 000/осемдесет хиляди/лв., заявена като частичен иск от общо
100 000/сто хиляди/лв., ведно със законната лихва, считано от 07.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, които се
претърпени в резултат на ПТП, което е настъпило на 12.08.2020г.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е бил уважен за разликата над 50 000лв., е постъпила жалба от
ответника ЗК“Лев инс“АД, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно и несъответно на получените при инцидента увреждания, които се
установяват от представената по делото медицинска документация и експертните
заключения.Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за
намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване на увреждането от страна на
пострадалия, тъй като по делото се установява, че същият е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.137а от
ЗДвП.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по
1
същество, с което да отхвърли предявения иск за разликата над 50 000лв.
Постъпил е отговор от ответника М.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в
законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000лв., поради което следва да се приеме, че е
формирана сила на присъдено нещо по следните факти : водачът Т. В. е имал качеството на
застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ;
ищецът е пострадал при настъпилото на 12.08.2020г. ПТП, вследствие на което е получил
претендираните в исковата молба травматични увреждания.Пред въззивната инстанция се
спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди и наличието
на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Неоснователни са общите оплакванията на ответника, които са свързани с размера на
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди.В жалбата
няма наведен довод за необоснованост на обжалваното решение, поради което въззивният
съд възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка : ищецът е
получил изкълчване на двете тазобедрени стави, счупване на главичката на пета дланна кост
на лява ръка, както и разкъсно-контузна рана на лява ушна мида. Приет е по спешност в
болнично заведение в деня на инцидента, а на 13.08.2020 г. е опериран под обща анестезия,
при която е извършено закрито наместване дислокациите на ТБС, както и репозиция и
гипсова имобилизация на 5-та метакарпална кост.По време на 19 дневния престой в
ортопедично отделение ищецът е бил на постелен режим и медикаментозно лечение.При
оперативното лечение е извършено външно наместване на изкълчените стави, без поставяне
на метални фиксатори с последвало поставяне на екстензии с цел изпъване и преодоляване
действието на силните, мощни мускули на бедрата, без възможност за повторно излизане на
бедрените кости от гнездата.На същия ден е извършено и наместване на счупената кост на
лява длан с последващо гипсово обездвижване.На 29.08.2020г. екстензионните системи са
свалени.На 31.08.2020 г. пострадалият е бил изписан от болничното отделение с препоръки
за ненатоварване на долни крайници за още 90 дни и премахване на гипсовата имобилизация
на ляв горен крайник след 35 дни. Следоперативният период е протекъл гладко, без данни за
затягане и настъпили усложнения, както за травмите в тазовата област, така и за счупването
на горен крайник.От проведения на 08.03.2022 г. личен преглед на пострадалия не са
установени настъпили остатъчни явления и късни усложнения, като е запазена основната
функция на долните крайници, а именно ходенето и запазване изправено положение на
снагата. Не са установени данни за отпадане и/или засягане на основните функции на ляв
2
горен крайник/хващане, ротация, фина моторика/.Възстановителният период при М. Г. е
напълно завършен, независимо от съобщените, субективни болкови усещания.През целия
възстановителен период пострадалият е имал, и е възможно да има и занапред различни по
интензитет и продължителност болкови усещания, като не е възможно да се определи
тяхната амплитуда, тъй като прага на болка е строго индивидуален и специфичен за всеки
организъм. Травмите на двете тазобедрени стави са причинили на ищеца трайно затруднение
движенията на двата долни крайници за срок не по-малък от 3-4 месеца за всеки един от
крайниците, последвано от постепенно и поетапно раздвижване, като при наличие на травми
и на двата долни крайници възстановяването е по трудно и бавно и възстановителния
период се удължава с до 2 месеца. Счупване на 5-та дланна кост на лява длан и
разкъсноконтузна рана на лява ушна мида в съвкупност са причинили разстройство на
здравето-времено и неопасно за живота, със срок на оздравяване две-три седмици до месец.
По време на болничния престой ищецът се е нуждаел постоянно от чужда помощ,
тъй като е бил на легло без възможност да става, поради поставените му тежести на
краката.Бил много неспокоен и травмиран от инцидента, спял неспокойно. След
изписването му от болницата също се е нуждаел от помощ, тъй като изпитвал затруднения
да се обръща на страни и да става.Трудно проходил, около месец и половина след
изправянето му от леглото ползвал две патерици за движение.
Независимо от липсата на невъзстановени увреждания и сравнително краткия
възстановителен период по делото се установява, че пострадалият е търпял много висок
интензитет на болките и страданията, както и неудобства поради невъзможността да се
обслужва сам, поради което предявеният частичен иск като изцяло основателен следва да
бъде уважен.
Неоснователни са оплакванията, че са налице основания за намаляване размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е налице съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалия.С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на увреждането, тъй като пострадалият е
пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.Съобразно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест застрахователят е този, които следва да докаже
възражението си в условията на пълно доказване.В процесния случай е била допусната
САТЕ, вещото лице по която е заявил, че не може да даде самостоятелно отговор на въпрос
№8, тъй като за това е нужно в експертния състав да участва и ортопед.Други
доказателствени средства за доказване на това възражение не са ангажирани, поради което
следва да се приеме, че същото е останало недоказано.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд в
частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил
уважен за разликата над 50 000лв., поради което решението в обжалваната част като
правилно следва да бъде потвърдено.
На процесуалния представител на въззиваемия следва да се присъди адвокатско
3
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв, което за въззивната инстанция е в размер на
1 716лв. с ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/11.05.2022г., постановено по гр.д.№225 /2021г. на СГС в
частта, в която ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 е осъден да заплати на М. З. Г.,
ЕГН********** обезщетение за неимуществени вреди, които се претърпени в резултат на
ПТП, което е настъпило на 12.08.2020г., за разликата от 50 000/петдесет хиляди/лв. до
80 000/осемдесет хиляди/лв., заявен като частичен иск от общо 100 000/сто хиляди/лв., ведно
със законната лихва, считано от 07.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати на адв.П. Стоянова К. от САК
сумата от 1 716/хиляда седемстотин и шестнадесет/лв. с ДДС, представляваща
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4