Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д.№4989 по
описа на СГС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на А.Д.А.
ЕГН ********** *** чрез адв.Е.Г. от САК против П.НА Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. с
чл.4 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 255 лева
главница и лихва от 1155лв. за периода от 11.04.2016г. до 11.04.2019г.,
частично от 40 000лв. главница и 12 178,66лв. лихва – общо 52 178,66лв. за
имуществени вреди, произтекли от действия на ответника изразяващи се по
изземване и невръщане на личен автомобил на ищеца в срок от ответника, в
резултатна което продажната цена на автомобила била намалена от 80 000лв. на 40
000лв. Претендира се законна лихва върху исковата сума.
Съдът счита, че искът е редовен и допустим и
ответникът е пасивно легитимиран по него.
Извън хипотезите на ЗОДОВ, както е в случая, Прокуратурата е легитимиран ответник по чл.49 вр.45 ЗЗД .
Искът е ясно очертан като основание и петитум в исковата молба.
Ищецът твърди, че на 05.12.2014г. закупил в
Германия чрез негов познат с Договор за покупко-продажба на МПС и Сметка
№2014363 за покупко-продажба на претърпяло инцидент МПС л.а. „Фолксваген“ модел
„Фаетон“ 3.0 ТДИ с първа регистрация 02.03.2012г. черен цвят, рама №********,
година на производство 2012г., за който узнал, че има проблеми по предницата и
цената му била 14 201,68евро. На 05.12.2014г. автомобилът напусна Германия през
митница Мюнстер със съпроводителен документ, в който бил отразен номера на рама
и сметка за покупко-продажба. Автомобилът бил предаден на ищеца в гр.Плевен и
получил временен регистрационен талон №780Н732. Ищецът твърди, че отишъл с
процесния автомобил в Сектор ПП при ОДМВР Плевен, за да го регистрира, но му
било обяснено, че не може да стане в същия ден, а след коледните и новогодишни
празници, за да бъде прегледан от комисия. Тогата ищецът се свързал с негов познат – Д.Б.Д.от гр.Банкя,
който имал сервиз в гр.Радомир и се разбрал да извърши ремонт и да му обслужи
автомобила. Твърди, че били подменени множество части по предницата на колата,
за които платил сума в размер на 4872лв. Поставените части били втора употреба.
На
07.01.2015г. представил за първоначална регистрация пред комисия Фолксвагена и
при извършения оглед на автомобила му било заявено, че имали съмнения за
интервенция в областта на рамата. На това основание автомобилът му бил иззет,
ведно с 6бр. документи и транспортиран в двора на ОДМВР Плевен. Била назначена
техническа експертиза и било установено, че няма интервенция. Експертите
установили, че на автомобила на ищеца са били поставени части от противозаконно
отнет л.а.Фолксваген Фаетон с ДК №******* и номер на рама №WVWZZZ3DZC80011727.
По образуваното ДП №Д-30/2015г. било доказано, че двата автомобила не са
обявени за издирване и са придобити правомерно в Германия. ДП било спряно с
Постановление влязло в законна сила на 28.01.2016г.
Ищецът
твърди, че след подадена от него молба на осн.чл.111 ал.1 от НПК прокурорът е
разпоредил връщане на автомобила.
С
разписка от 01.02.2016г. автомобилът му бил върнат в лошо състояние от хале в
двора на КАТ Плевен.
Ищецът
твърди, че на 07.01.2015г. сключил предварителен договор по чл.19 ЗЗД за
продажба на процесното МПС за сумата от 80 000лв. със С. Д.Б., като същия ден
получил от него капаро в размер на 8000лв. а останалите 72000лв. следвало да
получи на 08.03.2015г. при сключване на окончателния договор. Поради това, че
автомобилът му бил иззет, ищецът не успял да сключи окончателен договор. На
31.08.2015г. получил нотариална покана от Б. с искане да му прехвърли
собствеността в едноседмичен срок или да му заплати неустойка в размер на 35
000лв. Твърди, че на 06.09.2015г. заплатил на Б. претендираната неустойка. По
този начин претърпял имуществена вреда, за това, че в сроковете по чл.234 от НПК не му бил върнат автомобила. Автомобилът му бил върнат на 01.02.2016г. и
едва на 11.04.2016г. успял да го продаде но на занижена стойност от 40 000лв.
Исковата молба и приложенията й са връчени на
ответника, който в едномесечен срок е депозирал писмен отговор. Ответникът
оспорва иска като недопустим и като неоснователен. Излага доводи и в двете
насоки.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко
кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/,
вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49
от ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка
между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС №
9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г.,
задължителни за органите на съдебната власт.
Правната квалификация на предявения иск като
такъв по чл.49 ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактически обстоятелства –
основанието за търсене на обезщетение за имуществени вреди не е обусловено от
качеството на ищеца на страна в наказателно-процесуалното правоотношение и
законността на повдигнато срещу него обвинение, а от фактически действия и
бездействия на органите на досъдебното производство, свеждащо се до това, че
вредите не биха настъпили, ако автомобилът не беше задържан като веществено
доказателство и не беше отказано връщането му.
От приложения договор за покупко-продажба на
употребявано МПС и фактура №2014363 от 05.12.2014г. се установява, че ищецът е
закупил л.а., претърпял инцидент, марка „Фолксваген“ модел „Фаетон“ 3.0 ТДИ с
първа регистрация 02.03.2012г., черен на цвят, рама №WVWZZZ3DZC80008011, година на производство
2012г., на стойност 14 201,68евро.
От представения Протокол за изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, се установява, че на
07.01.2015г. автомобилът на ищеца бил иззет в 19.00ч. и транспортиран в двора
на ОДМВР – Плевен за нуждите на ДП №30/2015г. по описа на РП Плевен.
Според представеното Постановление за спиране
на наказателното производство от 19.01.2016г. на прокурор при РП Плевен, се
установява, че ДП №30/2015г. по описа на РП Плевен, ЗМ №1194/14г по описа на 02
РУ на МВР Плевен е било образувано срещу Неизвестен извършител за това, че на
23/24.12.2014г. в гр.Плевен е отнел противозаконно чуждо МПС – л.а Фолксваген
Файтон с рег.№******* от владението на собственика А.И.С.без негово съгласие с
намерение да го ползва – престъпление по чл.346 ал.1 НК. На 07.01.2015г. А.А.
представил за първоначална регистрация пред комисия работеща по реда на
Инструкция 1-185 лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Фаетон“ с рама №WVWZZZ3DZC80008011 и при извършения оглед на автомобила
възникнали съмнения за интервенция в областта на рамата, на което основание
автомобилът бил иззет. След изготвени множество експертизи по делото било
установено, че иззетия по делото като
веществено доказателство лек автомобил, собственост на ищеца не е идентичен с
противозаконно отнетия.
Със същото постановление било разпоредено
връщане на лекия автомобил на ищеца А..
От приложената разписка по делото от
01.02.2016г. се установява, че процесния автомобил е върнат на А.А..
От приложеното по делото ДП №30/2015г. по
описа на РП Плевен се установява, че на 08.06.2015г. ищецът е депозирал молба
до РП Плевен за връщане на автомобила. С Постановление от 18.06.2015г. е
постановен отказ от прокурор в РП Плевен за връщане на автомобила веществено
доказателство по делото с мотив, че предстоят изпълнение на указания на
наблюдаващия прокурор. Това постановление няма данни да е било обжалвано пред
РС Плевен, въпреки указаната възможност за това. Установява се, че след този
отказ са били извършени множество процесуално следствени действия – разпити на
свидетели, изготвяне на тройна техническа-трасологична експертиза – на
12.08.2015г., след това на 28.09.2015г. е била изготвена техническа експретиза.
Не се установява до постановяване на Постановлението за спиране на
производството от 19.01.2016г., с което на ищеца се връща автомобила, той да е
подавал друга молба за връщането му.
От приложения по делото Предварителен договор
за покупко-проджаба на лек автомобил на осн.чл.19 ЗЗД, се установява, че на
07.01.2015г. в гр.Плевен ищецът А.А. е сключил договор за продажба на процесния
л.а. Фолксваген Фаетон с рама №WVWZZZ3DZC80008011, цвят черен,
временен регистрационен номер 780Н732 за сумата от 80 000лв. При
подписване на договора му било заплатено капаро в размер на 8000лв. Съгласно клауза
на договора до 08.03.2015г. е следвало да бъде заплатена остатъчната сума от
72 000лв., когато и следвало да сключат окончателен договор. В чл.9 от
Договора страните се съгласили, че в случай на отказ на Продавача да сключи
окончателен договор, същият дължи връщане на получената сума от 8000лв. и
неустойка в размер на 35 000лв.
С нотариална покана, представена по делото,
от 31.08.2015г. купувачът по предварителния договор С. Б. уведомил продавача А.,
че в едноседмичен срок ако не му бъде прехвърлена собствеността върху
автомобила, то да му бъде заплатена договорената неустойка в размер на 35000лв.
по посочена сметка.
От приложеното платежно нареждане от
01.09.2015г. се установява, че ищецът е превел на купувача Б. сумата от
39 933лв. – дължимата неустойка и част от платеното капаро.
От представената разписка от 06.09.2015г. е
видно, че сумата от 3000лв. като остатък от капарото ищецът е върнал на
купувача по договора.
Според приложения Договор за покупко-продажба
на МПС от 11.04.2016г. се установява, че ищецът е продал процесния автомобил за
сумата от 40 000лв.
В съдебно заседание на осн.чл.214 ГПК съдът е
допуснал изменение размера на иска, който да се счита за сумата от
52 178,66лв., от която 40 000лв. главница и 12 178,66лв. лихва.
Въпросът, на който следва да бъде даден
отговор в настоящото производство е дали със своите действия по изземване на
процесния автомобил като веществено доказателство за нуждите на образувано
досъдебно производство до момента на връщането на автомобила, поради забава от
страна на прокуратурата, той е претърпял имуществени вреди, подлежащи на
репариране от страна на ответника. Според настоящия състав отговорът е
отрицателен.
При установената фактическа обстановка съдът
намира, че не е налице противоправно деяние като предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника. Според чл.111 ал.1 от НПК веществените
доказателства се пазят докато завърши наказателното производство, а ал.2
предвижда, че предметите, иззети като веществени доказателства с разрешение на
прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети преди да
завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение. Липсата на противоправно
деяние води до извод за липса на елемент от фактическия състав на отговорността
на ответника по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, респ. за неоснователност на предявения иск.
Ищецът поддържа, че поради забавяне на
връщане на автомобила, той е претърпял имуществени вреди. Безспорно
претърпените вреди и пропуснати ползи от досъдебно производство, което е
надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от
изземване и задържане на вещ като веществено доказателство, подлежат на
обезщетение. Последното обхваща вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пряка е онази вреда, която произтича от
противоправното поведение и се явява негов типичен резултат. Когато вредите се
дължат на други фактори извън волята и желанието на субекта, те са косвени и не
подлежат на обезщетяване.
Следва да се посочи, че в деня, в който
процесния автомобил е иззет като веществено доказателство, ищецът сключва
предварителен договор за покупко-продажба на същото МПС, уговаряйки значителна
неустойка. Дори да се приеме, че този договор е сключен на посочената дата и
преди часът на отнемане на автомобила, най –малкото, което е могъл да направи
ищеца като продавач, е да поиска промяна в условията на договора или коректно
да поиска да бъде развален или отложен за период след връщане на автомобила,
защото би следвало да допусне и хипотеза, в която няма да му бъде върнат
автомобила. Вместо това, той сам поема риска да изпадне в невъзможност да
изпълни договора и да плати неустойка в немалък размер. Прокуратурата не може
да отговаря за тази негова лоша преценка. Не се установяват забавени срокове,
както ищецът твърди. Освен това ответникът е имал законово основание да изземе
автомобила и да го задържи като веществено доказателство до тогава, докато е
нужно за целите на разследването, защото са били извършени няколко технически
експертизи. В момента, в който е
отпаднала потребността от автомобила, прокурорът е разпоредил връщане с акта за
спиране на НП. В случая действията на прокуратурата не са в причинно-следствена
връзка с твърдените имуществени вреди.
Съдът ще отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
При
този изход на делото ищеца следва да заплати разноски на
ответника за юк възнаграждение в размер на 450лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.А. ЕГН ********** *** чрез адв.Е.Г. от САК против П.НА Р.Б., иск с правно основание чл.49
вр. с чл.4 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 52
178,66лв., от която 40 000лв. главница и 12 178,66лв. лихва за имуществени
вреди, произтекли от действия на ответника, изразяващи се по изземване и
невръщане на личен автомобил на ищеца в срок от ответника, в резултат на което
продажната цена на автомобила била намалена от 80 000лв. на 40 000лв., ведно
със законна лихва върху исковата сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
А.Д.А.
ЕГН ********** *** да заплати на П.НА Р.Б. разноски за юк възнаграждение в
размер на 450лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: