№ 131
гр. Чирпан, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20225540100694 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.Д. П. изнася в ИМ, че на
17.10.2011г. в гр. Чирпан е сключен Договор за кредитна линия от 17.10.2011г. между
„Обединена Българска Банка" АД с ЕИК *********, в качеството на Кредитор и Л. Т. Х.,
ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател, по силата на който Кредиторът е
предоставил на длъжника банков кредит под формата на кредитна линия, като му е отпуснал
кредит с кредитен лимит в размер на 2000лв. (две хиляди лева). Съгласно чл. 20 и чл. 21
срокът на договора е бил две години. Същият се подновявал автоматично с още две години,
освен при уведомление от Картодържателя, с което последният заявявал, че не желае картата
да бъде подновена.
Изнася още, че първоначалният определен краен срок за погасяване (издължаване)
на кредита бил до 17.10.2013г. Кредитополучателят не бил подавал искане за отказ от
удължаване на срока на договора съгласно чл. 21, като същият бил продължаван няколко
пъти. Последно договорът бил подновен с още две години със срок до - 17.10.2017г. Поради
неизрядността на Кредитополучателя след последното продължаване на договора, крайният
срок за погасяване (издължаване) на кредита не бил подновен след 17.10.2017г., като след
тази дата кредитът се считал за изцяло изискуем. По договора било останало непогасена
главница в размер на 755,49лв. и съответните лихви. На 25.06.2019г. бил сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка" АД с
ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК *********, по силата на който
задължението на Кредитополучателя, произтичащо от Договор за кредитна линия от
1
17.10.2011г., било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В изпълнение на императивните
разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът бил уведомен, че
Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане бил „ЕОС Матрикс"
ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС МАТРИКС" ЕООД бил изрично
упълномощен от Цедента - „Обединена Българска Банка" АД, да извършва уведомяване от
името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл. 99 ал. З ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник, не опорочавало изпълнението. Уведомлението за цесия
било изпратено на постоянния и настоящ адрес на ответника, който съвпадал с този, посочен
в Договора за кредит. Писмото се връщало в цялост, като на известието за доставка било
отбелязано „преместен". Въпреки това, молят на основание чл.235 ал.З ГПКсъда да приеме,
че длъжникът бил надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента,
като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото, Кредитополучателят получавал уведомлението изходящо
от „Обединена Българска Банка" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на
процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото
имало възражения в тази насока.
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД пристъпил към принудително събиране на остатъка от
вземането си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Чирпан на 01.12.2021
г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като било образувано ч.гр.дело
№ 944/2021 г., РС Чирпан издал заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която
длъжникът бил подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно
връчено им на 02.08.2022г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължал
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на
задължението по Договора за кредит не било осъществено. Не било известно и основание,
на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е било отпаднало.
Молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че Л. Т. Х.,
ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1192,66лв.,
от които: главница - 755,49лв., дължима по Договор за кредитна линия от 17.10.2011 г.,
лихва за забава в размер на 437,17лв. за периода от 17.11.2015г. до 01.12.2021 г. върху
претендираната главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 01.12.2021г., до окончателното
изплащане на сумата.
Молят, да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото
гражданско дело.
В срока за отговор такъв не е постъпил от ответната страна.
Ответникът, редовно призован явява се лично в съдебно заседание и взема
становище, че изцяло признава исковата претенция.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
2
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от ЕОС
МАТРИКС ЕООД срещу Л. Т. Х., като правното основание на предявеният иск е чл. 422 от
ГПК.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 944/2021г по описа на РС Чирпан
безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС
Чирпан е издал Заповед № 409/ 07. 12. 2021 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и
ответник по настоящото дело Л. Т. Х. да заплати сумите 755,49 лева /седемстотин петдесет
и пет лева и 49 стотинки/, представляваща главница за период от 01.12.2021 г. до изплащане
на вземането, ведно със законна лихва за период от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата 29,25лева /двадесет и девет лева и 25 стотинки/ представляваща договорна лихва за
период от 17.11.2015 г. до 17.10.2017 г., сумата 437,17лева /четиристотин тридесет и седем
лева и 17 стотинки/ представляваща мораторна лихва за период от 17.11.2015 г. до
01.12.2021 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.
Изрично в тази заповед е посочено, че произтича от задължение по договор за
кредит от 17.10.2011г.
В сроковете е постъпило възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК, от длъжника Л.
Т. Х., поради което съдът, с нарочно определение № 413 от 21.07.2022г. е указал на
заявителя ЕОС МАТРИКС ЕООД да заведе установителен иска за съществуване на
вземането си.
Видно от представената ИМ, въз основа на която е образувано настоящото гр. дело
се установява, че кредитора по заповедното производство е завел иск в предвидените в ГПК
срокове.
От всичко гореизложено съдът приема, че е налице активната и пасивната
легитимация на страните .
Предявен е положителен установителен иск да бъде установено вземането по
цитираното по- горе ч.гр.д.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно
установено наличието на валидни облигационни правоотношения между страните за
визирания в ИМ период от време.
Установи се по делото, а и не се спори от страните, че на 17.10.2011г. в гр. Чирпан е
сключен Договор за кредитна линия от 17.10.2011г. между „Обединена Българска Банка" АД
с ЕИК *********, в качеството на Кредитор и Л. Т. Х., ЕГН **********, в качеството на
Кредитополучател, по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника банков
кредит под формата на кредитна линия, като му е отпуснал кредит с кредитен лимит в
размер на 2000лв. (две хиляди лева). Съгласно чл. 20 и чл. 21 срокът на договора е бил две
години. Същият се подновявал автоматично с още две години, освен при уведомление от
Картодържателя, с което последният заявявал, че не желае картата да бъде подновена.
По делото не се установи Кредитополучателят да е подавал искане за отказ от
удължаване на срока на договора съгласно чл. 21, като същият бил продължаван няколко
пъти. Последно договорът бил подновен с още две години със срок до - 17.10.2017г. Поради
неизрядността на Кредитополучателя след последното продължаване на договора, крайният
срок за погасяване (издължаване) на кредита не бил подновен след 17.10.2017г., като след
тази дата кредитът се счита за изцяло изискуем. По договора е останало непогасена
главница в размер на 755,49лв. и съответните лихви.
На 25.06.2019г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
3
между „Обединена Българска Банка" АД с ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с
ЕИК *********, по силата на който задължението на Кредитополучателя, произтичащо от
Договор за кредитна линия от 17.10.2011г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. В
изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите,
Длъжникът бил уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично
вземане бил „ЕОС Матрикс" ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД бил изрично упълномощен от Цедента - „Обединена Българска Банка"
АД, да извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на чл. 99 ал. З
ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник, не опорочава
изпълнението. Уведомлението за цесия е било изпратено на постоянния и настоящ адрес на
ответника, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит. Писмото се е върнало в
цялост, като на известието за доставка било отбелязано „преместен". Въпреки това, съдът
приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от
цедента, като приложение към връчената исковата молба. С връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея по делото, Кредитополучателят получава уведомлението
изходящо от „Обединена Българска Банка" АД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне
на процесиите вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия.
По делото от ответната страна не се направиха каквито и да е било възражения за
недължимост на претендираните суми, нито се твърди да има извършени плащания по тях.
Напротив в с.з. многократно ответника посочи,че изцяло признава иска, а възражение бил
подал заради съвет от адвокат,чието име в с.з. не можа да посочи.
Водим от гореизложеното съдът счита,че предявения иск е основателен и като такъв
следва да бъде уважен с всички последици от това.
Предвид изхода на настоящото производство съдът счита, че следва да уважи
претенцията на ищцовата страна за възлагане на направените по делото разноски на
ответника.
Съдът счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати и разноските и в заповедното производство /в тази насока виж т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /.
Водим от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л. Т. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. Чирпан, обл. Стара Загора, ул. Тинтява № 31, че дължи на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1192,66 / хиляда сто деветдесет и два лева и
66 ст./ лева, от които: главница - 755,49 /седемстотин петдесет и пет лева и 49 ст./ лева,
дължима по Договор за кредитна линия от 17.10.2011 г., лихва за забава в размер на 437,17
/четиристотин тридесет и седем лева и 17 ст./ лева за периода от 17.11.2015г. до 01.12.2021
г. върху претендираната главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 01.12.2021г., до окончателното
4
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 409/ 07. 12. 2021 г. по ч. гр. дело № 944/ 2021 г. по описа на РС Чирпан,
ОСЪЖДА Л. Т. Х., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 25. 00 лв.
ОСЪЖДА Л. Т. Х., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 25. 00 лв.,
включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 409/ 07. 12.
2021 г. по ч. гр. дело № 944/ 2021 г. по описа на РС Чирпан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
5