РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Видин, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тодор Г. ПопИ.
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. ПопИ. Гражданско дело №
20211320101063 по описа за 2021 година
Ищецът «ЧЕЗ Електро България» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1784, бул.“Цариградско шосе“ № 159, р-н
Младеост, бл.Бенч Марк Бизнес център, е предявил против АЛ. Л. ДЖ., ЕГН
**********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ж.к.»Вида», бл.7, вх.Б,
ет.7, ап.7, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 107 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претендираните от ищеца права са за установяване дължимостта на вземане
на ищцовото дружество към ответника, произтичащо от облигационно
правоотношение, което се регулира от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД, като съгласно чл.98а от
Закона за Енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Поддържа се, че ищецът е изпълнил задълженията си, като е доставил на
ответника – абонат електрическа енергия за периода от 01.09.2016г. до
16.07.2019г. в обект фурна и магазин в гр.Видин, ул.“Екзарх Йосиф Първи“
№ 102 на ответника, в качеството му на ЕТ „Джахес-А.Д.“, понастоящем
1
заличен търговец, регистриран като небитов клиент по партида с клиенстки №
210005042066; че че обектът е присъединен към електроразпределителната
мрежа с ниско напрежение с предоставена мощност от 158 квч. А също, че е
издал фактури на ищеца за периода, в който са просрочени претендираните
суми; че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като не е заплатил
изискуемите се задължения по договора, пароди което е подал заявление по
реда на чл.410 от ГПК и в образуваното заповедно производство по ч.гр.Д №
575/2021г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение, срещу която
е подадено възражение по чл.414 от ГПК, поради което има правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи изпълнение на следните суми: 5231.87
лева – главница, представляваща незаплатена услуга по доставка на
ел.енергия и достъп до електроразпределителната мрежа за периода от
01.09.2016г. до 16.07.2019г. по клиентски № 210005042066, 1785.49 лева –
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 16.09.2016г. до
16.03.2021г. и ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д. № 575/2021г. по описа на ВРС до
изплащане на вземането.
Не са налице факти и обстоятелства, които се признават от ответника и които
да не се нуждаят от доказване. Ответникът прави въражение за погасена по
давност искова претенция за периода от 16.09.2016г. до 26.03.2018г. – 3
години преди предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.03.2021г.
Поддържа в отговора на исковата молба от своя страна, че през м.12.2016г.
ответникът като едноличен търговец е преустановил работата си и през м.
01.2017г. е открито производство по несъстоятелност срещу него, като
ищецът не е заявил претенцииите си пред съда в производството по
несъстоятелността и да бъде вписан в списъка на кредиторите, както и че
ползването на ел. енергия за обекта е преустановено през 2016г.; че
електромерът на обекта е свален от служители на ищцовото дружество, за
което не е уведомен, както и че към датата на отговора на исковата молба
обектът не работи и няма електромер, поради което поддържа, че за
претендирания от ощеца период няма консумирана ел. енергия и не дължи
претендираните суми. Исак се от ответника, съдът да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан.
2
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са
съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
разгледани в съвкупност и по отделно приема от фактическа и правна страна
следното :
Видно от приложеното ч.гр.д. № 575/2021г. по описа на РС – Видин, съдът е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК срещу дложника за претендираните суми; длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК, поради което искът по чл.422 от ГПК, като
предявен в срок е допустим.
По делото не се спори за наличието на облигационно отношение между
страните – че ответникът е абонат на ищцовото дружество по договор за
доставка на ел. ергия за процесния обект.
Видно от Удостоверение за декларирани данни от НАП – ТД – Велико
Търново и справка за история на самоосигуряването като самоосигуряващо се
лице /лист 106 и 107 от делото/, ищецът като ЕТ е декларирал прекъсване на
дейността считано от 06.03.2017г.
Със молба от 16.12.2016г. ответникът като ЕТ е обявил пред ОС – Видин
неплатежоспособност и е поискал откриване на производство по
несъстоятелност.
От заключението на назначената, изслушана и приета по делото съдебно –
техническа експертиза се установява, че обектът
На ответника е бил присъединен към електроснабдителната мрежа, като е
консумирал ел. енергия само за периода от 01.09.2016г. до 31.01.2017г., а след
това има начисляване на консумация 0 /нула/, но са му начислявани като
небитов абонат такси за достъп до разпределителната мрежа, като няма данни
електроизмерващото устройство да е отчитало неправилно показания, както и
да е демонтирано, но че съгласно ОУ по договора предоставяната
електроснабдителна услуга е трябвало да бъде прекъсната при липса на
плащане веднага след неплащане на първата фактура, а именно в 8.00 часа на
21.10.2016г.
От заключението на назначената, изслушана и приета по делото съдебно –
икономическа експертиза се установява, че ответникът има открита партида
3
при ищеца с клиентски № 210005042066; че процесните фактури са отразени
в счетоводството на ищеца и че по тях няма плащания, като общата стойност
на фактурите е в размер на 5231.87 лева, а лихвата за забава за исковия
период е в размер на 1785.49 лева.
Видно от представения по делото констативен протокол, изд. от „Чез
Разпределение България“ АД, на 15.12.2017г. елекромерът на процесния
обект на ответника като ЕТ е демонтиран поради това, че обектът е с
прекъснато ел.захранване повече от два месеца.
Разпитаният по делото свидетел Б.Паунов установява, че фурната на
ответника, където е развивал дейност е с административен адрес: гр.Видин,
ул.“Ленин“ № 102, и като съсед на този адрес, установил, че ответникът
прекратил дейността си през м.12.2016г. поради затваряне на пътя за
ул.“Ленин“, както и че ответникът и съпругата му не живеят в този обект а на
друго място.
Съдът като разгледа исковата молба и отговора и прецени събраните по
делото доказателства в съвкупност и по отделно намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Основателно е възражението на ответника за погасена по давност искова
претенция за периода от 16.09.2016г. до 26.03.2018г. – 3 години преди
предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.03.2021г., тъй като се касае
за периодични плащания съгласно чл.111, б.в от ЗЗД. Тоест, за периода, през
който ответникът е бил присъединен към електроснабдителната мрежа и е
консумирал ел. енергия за периода от 01.09.2016г. до 31.01.2017г., съгласно
заключението на съдебно – техническата експертиза, вземането е погасено по
давност.
За останалия исков период – от 31.01.2017г. до 16.07.2019г. от страна на
доставчика има начисляване на консумация 0 /нула/, като абонатът като
небитов дължи заплащане само на услуга достъп до разпределителната мрежа
за брой дни за предоставената мощност.
От представения по делото констативен протокол, изд. от „Чез Разпределение
България“ АД, се установи, че на 15.12.2017г. средството за търговско
измерване /елекромерът/ на процесния обект на ответника като ЕТ е
демонтирано поради това, че обектът е с прекъснато ел. захранване повече от
два месеца. Съдът намира, че след тази дата ответникът, за който се установи
4
че е приключил дейността си като ЕТ по законовия ред преди тази дата, не е
ползвал за електроснабдения обект електроенергия, не е имал и измервателно
устройство, тъй като е демонтирано, не следва да дължи такса за достъп до
разпределителната мрежа. Договорът по ОУ в тази част е недействителен като
противоречащ на добрите нрави поради това, че е налице неизпълнение на
ОУ по договора от доставчика, тъй като предоставяната електроснабдителна
услуга е трябвало да бъде прекъсната при липса на плащане веднага след
неплащане на първата фактура, а именно в 8.00 часа на 21.10.2016г., което
ищецът не е направил. Никой не може да ползва права от собственото си
виновно поведение – в случая неизпълнение на собствените си задължения по
облигационно правоотношение.
С оглед на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан,
както и частично погасен по давност, поради което съдът ще следва го
отхвърли.
С оглед неоснователността на главното вземане, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за установяване дължимоста на лихва за забава върху
главницата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК, ищецът ще следва да
понесе направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 680.00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от «ЧЕЗ Електро България» АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул.“Цариградско шосе“
№ 159, р-н Младеост, бл.Бенч Марк Бизнес център, против АЛ. Л. ДЖ., ЕГН
**********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ж.к.»Вида», бл.7, вх.Б,
ет.7, ап.7, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 107 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, иск за признаване за установено, че
ответникът му дължи изпълнение на следните суми: 5231.87 лева – главница,
представляваща незаплатена услуга по доставка на ел.енергия и достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 01.09.2016г. до 16.07.2019г.
5
по клиентски № 210005042066, 1785.49 лева – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 16.09.2016г. до 16.03.2021г. и ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК по ч.гр.Д. № 575/2021г. по описа на ВРС до изплащане на вземането,
като неоснователен и частично погасен по давност.
ОСЪЖДА «ЧЕЗ Електро България» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1784, бул.“Цариградско шосе“ № 159, р-н
Младеост, бл.Бенч Марк Бизнес център, да заплати на АЛ. Л. ДЖ., ЕГН
**********, с адрес: гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ж.к.»Вида», бл.7, вх.Б,
ет.7, ап.7, разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер
от 680.00 /шестстотин осемдесет и два/ лева.
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6