№ 577
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500468 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 463, ал. 2 и чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу
решение № 266655 от 24. 11. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Гражданско
отделение по ч.гр.д. № 5170 по описа на съда за 2021 г., с което е оставена без уважение
жалбата на частния жалбоподател – присъединен взискател в изпълнителното производство
по изп.д. № 2020924040961 по описа за 2020 г. на ЧСИ Г. К., рег. № *** на КЧСИ, с район
на действие СГС, срещу извършеното по делото разпределение от 08. 03. 2021 г.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение,
иска се отмяната му и извършване на ново разпределение, със законните последици.
Ответниците по жалбата оспорват същата.
По допустимостта и основателността на жалбата, с която е сезиран, Софийският
апелативен съд, след запознаване с материалите по делото намира следното:
Жалбата, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, е подадена от страна в
производството, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок,
поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по същество.
За да се произнесе по основателността на наведените оплаквания за неговата
1
неправилност, въззивната инстанция съобрази от фактическа и правна страна следното:
Нормата на чл. 463 ГПК, уреждаща съдебния контрол по отношение извършеното от
съдебния изпълнител /СИ/ разпределение е специална по отношение на общата такава на чл.
435 ГПК, с оглед специалния предмет на производството, определящ се от спецификата на
акта на СИ по чл. 460 ГПК, по отношение на който се упражнява съдебен контрол.
Тъй като разпределението не е изпълнително действие и чрез него не се упражнява
принуда, а се определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за изплащане на всяко от тях, активно
легитимирани да обжалват разпределението са всички взискатели и длъжника, което
процесуално правило е в отклонение на установените от нормата на чл. 435 ГПК
изчерпателно посочени действия по принудителното изпълнение, по отношение на които е
допустим съдебен контрол по жалба на различните страни в изпълнителното производство.
Именно с оглед специфичния му характер, в производството по чл. 463 ГПК по
проверка правилността на извършеното разпределение от СИ на постъпили в резултат на
принудително изпълнение суми, съдът действа при условията на пълен въззив, а не като
контролно-отменителна инстанция, каквато е останалите случаи на защита срещу
изпълнението /чл. 435 ГПК/, или пък в рамките на ограничения въззив по чл. 269 ГПК.
В производството по чл. 463 ГПК съдът служебно проверява законосъобразността на
разпределението, предвид спецификата на акта на СИ, по отношение на който осъществява
съдебен контрол, който е акт по приложение на императивната норма на чл. 136 ЗЗД, а
съобразно задължителните указания, дадени в ТР № 1/09. 12. 2013 г. на ВКС по т.д. №
1/2013 г., ОСГТК, за правилното приложение на императивна материалноправна норма
съдът следи служебно, и при извършването на тази проверка въззивният състав намира
следното:
Изцяло е ирелевантно за законосъобразността на процесното разпределение
изтъкваното както пред СГС, така и в жалбата, с която настоящата инстанция е сезирана
обстоятелството, че ЧСИ не е посочил общата дължима сума по изпълнителното дело към
момента на извършването на разпределението – както се посочи, разпределение се извършва
на събраната сума и съобразно конкретният размер на вземанията на кредиторите –
взискатели в производството към момента на извършването му, поради което и първото
оплакване в жалбата е неоснователно.
Неотносими са, както това правилно е приел и СГС в мотивите си към обжалваното му
решение, към конкретния предмет на настоящото производство оплакванията, свързани с
провеждането на публичната продан, получената сума от която се разпределя по
конкретното разпределение, включително досежно конкретният начин на осъществяването
/провеждането/ на същата, цената по която се е провела, съответно – е получена по
проданта, и произтичащите от нея конкретни по размери такси и разноски в производството
– предмет на съдебна преценка в настоящото производство, както и във всяко такова,
развиващо се по реда на чл. 463 от ГПК, е единствено дали е спазен редът на вземанията,
2
императивно закоустановен в чл. 136 от ЗЗД, с техните привилегии, съответно –
удовлетворяването на участващите в разпределението кредитори, съобразно правата им в
производството, поради което и са неотносими въобще към предмета на настоящата
въззивна преценка второто и третото оплакване в жалбата, а това относно размера на
дължащата се пропорционална такса, като обусловено изцяло от тяхната относимост, респ. –
относимост към предмета на производството, се явява и неоснователно по същество.
Изцяло е неоснователно, като въобще несъответно на установимите по делото
обстоятелства оплакването, базирано на твърдението, че постановлението за възлагане,
издадено в полза на лицето, придобило процесният недвижим имот в резултат на
публичната продан, получената сума при която пък е предмет на процесното в настоящото
производство разпределение, не било влязло в сила – обратното е категорично и
безпротиворечиво от приложените по делото писмени доказателства – влезли в сила, като
неподлежащи на обжалване съдебни решения, постановени в производства по чл. 435 от
ГПК.
Соченото налага извод, че обжалваното първоинстанционно решение освен валидно и
допустимо, се явява и правилно.
По изложените съображения частната жалба, с която настоящата въззивна инстанция е
сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а обжалваното първоинстанционно
решение, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд, Търговско отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266655 от 24. 11. 2021 г., постановено от Софийски
градски съд, Гражданско отделение по ч.гр.д. № 5170 по описа на съда за 2021 г., с което е
оставена без уважение жалбата на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу
извършеното по изп.д. № 2020924040961 по описа за 2020 г. на ЧСИ Г. К., рег. № *** на
КЧСИ с район на действие СГС, разпределение от 08. 03. 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3