Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..............2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
при секретаря К. Г., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 14848 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ(отм.).
Ищецът
Г.С.И. твърди, че на 14.10.2013 г., около 8.00 ч., управлявал л.а. марка
„Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********по главен път І-4 (с посока на движение
Варна – София), когато на км.199+500, в района на землището на с. Камбурово,
насрещно движещият се л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № В ******,
управляван от К.К.А., навлязъл в лентата на ищеца, който веднага спрял, но
въпреки това последвал сблъсък между двете превозни средства. Пострадалият И.
получил: травматичен шок, контузия на главата и десния крайник, счупвания от
дясно на ребра ІІ – V; травматичен хемопневмоторакс, гръден капак вдясно,
контузия на десния бял дроб, остра вентиларна недостатъчност. Наложила се
операция. Имал болки в главата, световъртеж, затруднено движение на снагата за
срок от около 3-3,5 месеца. На 27.05.2014г. постъпил във ВМА за лечение на рани
в ходилата, появили се след произшествието. Направил разходи за лечението си в
размер на 140,06 лв. Имал и съпътсващи заболявания. Вината на водача на л.а
„Форд Мондео” била установена с влязла в сила присъда № 19/03.09.2015 г. по
НОХД № 78/2015 г. на ОС Търговище, потвърдена с Решение № 73/11.04.2016 г. по
н.д. № 224/2016 г. на ВКС, НО. С оглед на изложеното и съобразно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за деликвента, претендира обезщетение в размер на
140,06 лв. – имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законна лихва от
14.10.2013 г. (датата на произшествието) до окончателното плащане, както и
обещетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със
законна лихва от 14.10.2013 г. (датата на произшествието) до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът
„З.к.Л.и.“ АД признава иска за неимуществени вреди в размер на 13 600 лв.,
като за горницата го оспорва по основание размер. Поддържа възражение за принос
от страна на пострадалия, изразяващ се в: движение с превишена скорост от 110
км./ч., при разрешена скорост от 90 км/час, като по този начин сам намалил
времето за реакция и времето за сработване на спирачната система на автомобила;
извършил
недопустима маневра „завиване наляво” и
пътувал без поставен обезопасителен колан. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По
делото е представена присъда № 19/03.09.2015 г. по н.о.х.д. № 78/2015 г. на ОС
Търговище, с която подсъдимият К.К.А. е признат за виновен в това, че на
14.10.2013 г. на главен път І-4 София –
Варна, при км. 199+500, нарушавайки чл. 20, ал. 1 ЗДвП е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е причинил средни телесни повреди на Г.С.И. – трайно
затруднение на движението на снагата и разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Присъдата е потвърдена с решение № 212/21.12.2015 г. на АС
Варна и е влязла в сила след окончателното й потвърждаване от ВКС с решение №
73/11.04.2016 г. по НОХД № 224/2016г.
От
приетата медицинска експертиза се установява, че пострадалият е получил:
травматичен шок, контузия на главата и десен горен крайник, счупване на 2-5
десни ребра, травматичен хемопневмоторакс, гръден капак вдясно, контузия на
десния бял дроб, остра вентилаторна недостатъчност, разкъсно- контузна рана на
дясната лакътна става. Счупванията на четири десни ребра са обусловили трайно
затруднение на движението на снагата за около 3-3,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. Травмата на десния бял дроб с повърхностно разкъсване на
белодробната тъкан от счупените десни ребра и полученият хемопневмоторакс са
довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота на ищеца.
Травматичният шок също обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота.
През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, които са били
по-интензивни през първите два месеца. В медицинската документация няма описани
конкретни остатъчни увреждания. С оглед на получените увреждания и
придружаващите заболявания общото състояние на ищеца се е влошило. При нормално
протичане на оздравителния процес периодът на възстановяване е около 4 месеца.
С оглед на множеството придружаващи заболявания
на ищеца възстановителният период е бил по-дълъг. Според вещото лице получените
от ищеца травми са в причинно-следствена връзка с произшествието. Разходите по фискалните
бонове също са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Експертът е приел, че, с оглед механизма на пътно-транспортното произшествие и
установените телесни повреди, тялото на ищеца се е ударило във волана. При поставен обезопасителен колан е възможно
да се получат счупвания на ребра на друго място и контузия на гръдния кош и
белия дроб, но не може да се установи
какви точно по вид и тежест биха били тези травми. В съдебно заседание
експертът заявява, че щом няма навлизане на части от колата в купето, при
поставен обезопасителен колан ищецът не би получил травма на главата. С допълнителна експертиза
по делото, след запознаване със заключението на автотехническата експертиза по
настоящото дело, вещото лице отново
потвърждава отговорите по първоначалната експертиза. В съдебно заседание от
11.07.2018г. заявява, че обезопасителният
колан предпазва тялото на пътника да се придвижи напред и нагоре при евентуален
сблъсък. При положение, че няма деформации на тавана на купето на колата, то
ищецът не би следвало да получи травма на главата, ако действително бе пътувал
с поставен обезопасителен колан.
Съгласно приетата
по делото авто-техническа експертиза, скоростта и на двата автомобила в района
на произшествието е била около 90-100 км./ч., като не може да се изключи
водачите да са спирали непосредствено преди удара. Към момента на катастрофата
двата автомобила са били разположени около средата на пътното платно, като
левите колела на всеки от автомобилите са се намирали в лентата за насрещно
движение, а л.а. „Форд“ е бил с по-голямата си част в другата лента.
Едновременно с удара са се деформирали предните кошове на автомобилите, а
задните части са се повдигнали. При този удар, според вещото лице, е започнала,
както ротация на автомобилите около линията на удара, така и отклонение наляво
и ротация на всеки от тях около вертикалната ос, минаваща през центъра на
тежест на всяко от моторните превозни средства, по посока на часовниковата
стрелка. В последния етап на катастрофата двата автомобила са се разделили и са
спрели на местата, установени от дежурната група след пътно-транспортното
произшествие. Вещото лице сочи, че при движение от 90 км./ч. на л.а. „Опел“
опасната зона за спиране при тази пътна обстановка е 81 метра. В заключението е
прието, че ако навлизането на другия автомобил в лента за движение на л.а
„Опел“ е било по-малко от 35 метра, водачът не би имал достатъчно време да
задейства спирачната система. В този случай, според експерта, ударът е станал в опасната зона за спиране на
л.а. „Опел“ и е бил непредотвратим за неговия водач. От техническа гледна точка
при възникване на опасност водачите следва да спират в десния край на пътното
платно. При такова движение или спиране плътно вдясно би могло да се избегне
сблъсък между автомобилите.
По делото са
изслушани и свидетелските показания на Л.Б.– съседка на ищеца от гр. Аксаково.
Тя посочва, че се е грижела за пострадалия от края на декември 2013 г. до
момента на даване на показанията. След произшествието бил с променен външен вид
– отслабнал, прежълтял. Трудно се движел, не можел да се обслужва сам, ходел с
проходилка. Имал рани по краката. Понякога положението било толкова трудно в
обгрижването му, че се налагало да идват да помагат съседите и брат му. Имал
силно главоболие и трудно пазел равновесие.
Разпитана по
делото е и свидетелката С.И. – снаха на ищеца и пътничка в автомобила при
катастрофата. Спомня си, че след сблъсъка видяла пред себе си пострадалият,
който трудно дишал, издавал хъркащи звуци, бил затиснат от въздушната
възглавница. Категорична е, че той е пътувал с поставен обезопасителен колан.
За
безспорно е обявено, че отговорността на сочения от ищеца деликвент е била
застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на настъпване на пътно-транспоротното произшествие. В съдебно заседание
от 21.02.2018 г. е обявено за безспорно, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13 600 лв.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Установява се, че на 14.10.2013 г., около 8.00 ч., ищецът Г.С.И. е
управлявал л.а. марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № *******, движещ се в посока Варна – София по
главен път І-4. Пътното платно е било двупосочно с по една лента за движение във
всяка посока. В насрещната лента за движение е пътувал л.а. „Форд Мондео” с
рег. № В ******, управляван от К.К.А.. Скоростта на двата аавтомобила в района
на произшествието е била около 90-100 км./час. На км. 199+500 л.а. „Форд
Мондео“ внезапно е променил посоката си на движение и е навлязал в лентата на
л.а ”Опел Вектра”, като към този момент разстоянието между тях е било 30 м.
Скоростта на л.а „Форд Мондео” е била по-висока с около 20 км/час от тази на
л.а „Опел Вектра” в момента на сблъсъка. Съгласно приетата и неоспорена по делото
автотхеническа експертиза при удара двата автомобила са били разположени около
средата на пътното платно/прекъснатата разделителна линия/, като левите колела
на всеки от тях са се намирали в лентата за насрещно движение, а л.а. „Форд
Мондео“ е бил с по-голямата си част в насрещната лента. Последвал е челен удар,
от който са се деформирали предните кошове на автомобилите, а задните части са
се повдигнали. Съгласно влязлата в сила присъда № 19/03.09.2015 г. по н.о.х.д.
№ 78/2015 г. на ОС Търговище, произшествието е причинено от виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Форд Мондео“ - К.К.А., който е
нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачът е следвало да
контролира непрекъснато управляваното от него превозно средство, а вместо това
е допуснал навлизането му в насрещната
лента за движение, където е настъпила катастрофата с л.а ”Опел Вектра”. Пострадал
е ищецът, който е получил: травматичен шок, контузия на главата и десен горен
крайник, счупване на 2-5 десни ребра, травматичен хемопневмоторакс, гръден
капак вдясно, контузия на десния бял дроб, остра вентилаторна недостатъчност,
разкъсно- контузна рана на дясната лакътна става. Счупванията на четири десни
ребра са обусловили трайно затруднение на движението на снагата за около 3-3,5
месеца. Травмата на десния бял дроб с повърхностно разкъсване на белодробната
тъкан от счупените десни ребра и полученият хемопневмоторакс, както и
травматичният шок са довели до разстройство на здравето, временно опасно за
живота на ищеца. Първоначално пострадалият е лекуван в болница, а впоследствие
лечението е продължило и при домашни условия. Налагало се е свидетелката
Батанова да се грижи за него от декември 2013 г., тъй като ищецът не е могъл да
се обслужва сам, трудно се е изправял, залитал е, когато е ходел, чувствал е болки
в главата.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца, който управлявал моторното
превозно средство с несъобразена скорост, е неоснователно. Предвид вида на
пътя, на който е настъпила катастрофата, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, моторно
превозно средство от категория В следва да се движи със скорост не по-голяма от
90 км./ч. Според автотехническата експертиза, която съдът приема, двете моторни
превозни средства са се движели в района на произшествието със скорост от около
90-100 км/час. При извършените симулационни пресмятания вещото лице е приело,
че скоростта на л.а „Форд Мондео” е била в границите на 80-90 км/час, а на л.а ”Опел
Вектра” – 60-70 км/час по време на удара. Според експерта скоростта на л.а „Форд
Мондео” е по-висока с около 20 км/час от тази на л.а ”Опел Вектра” в момента на
сблъсъка. При така установените скорости от вещото лице не бе доказано по
делото, че л.а „Опел Вектра” се е движел със скорост над 90 км/час, след като
неговата скорост е била с 20 км/час по-ниска в сравнение с тази на л.а „Форд
Мондео”, чиято максимална възможна скорост е била 100 км/час./автотехническа
експертиза/.
Възражението,
че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като пътувал
без поставен обезопасителен колан е основателно само по отношение на травмата
на главата на ищеца, не и по отношение на останалите увреждания, поради
следните съображения: Свидетелката И.
твърди, че пострадалият е бил с предпазен колан, но нейните показания следва да
се ценят в светлината на чл. 172 ГПК за вероятна заинтересованост от изхода на
делото, поради роднинско качество по сватство. Те влизат в противоречие с
получените травми по главата на ищеца, за които вещото лице изразява становище,
че не биха настъпили, ако водачът бе пътувал с поставен обезопасителен колан.
Това заключение е дадено след констатацията, че няма изкривявания на купето,
които да достигнат главата на ищеца и да я наранят, а функцията на предпазния
колан е да ограничи движението на тялото напред и нагоре. По отношение на други
травми на ищеца, които са се изразили в счупване на ребра, контузия на гръдния
кош и на белия дроб – вещото лице завявява, че биха настъпили и при поставен
обезопасителен колан, но счупването на ребрата би било на друго място, а
контузиите на гръдния кош и белия дроб със сигурност биха настъпили, но какви
точно биха били по вид и тежест може само да се предполага. Така по делото не
бе установено по несъмнен начин, че останалите травми на ищеца не биха
настъпили при поставен обезопасителен колан, поради което съдът приема
съпричиняване единствено по отношение на травмата на главата, не и по отношение
на останалите телесни повреди, като определи процент на съпричиняване за тази
травма от 30%.
Неоснователно е третото от възраженията на ответника за съпричиняване на
вредите, съгласно което ищецът извършил действие по завиване наляво
непосредствено преди катастрофата, с което допринесъл за настъпване на
произшествието. Според автотехническата експертиза, от техническа гледна точка при
възникване на опасност водачите следва да спират в десния край на пътното
платно. В случая пострадалият водач е изпаднал във внезапна и екстремна
ситуация, при която насрещно движещо се пътно превозно средство с голяма
скорост е навлязло в неговата лента на движение, като за тази ситуация няма
разписани конкретни правила в закона. Според експерта не може да се изключи
вероятността водачите да са спирали непосредствено преди удара. Водачът на л.а ”Опел Вектра” се е отклонил
наляво, за да избегне удара с л.а „Форд Мондео”. По същото време л.а „Форд
Мондео” е започнал да се прибира в своята лента за движение, при което е
настъпил сблъсък между двете превозни средства. При така установения механизъм на произшествието не може да се приеме, че
поведението на водача на л.а ”Опел Вектра” е допринесло за настъпване на катастрофата. Не се установи ищецът да е
нарушил конкретни правила за движение по пътищата, поради което съдът прие
възражението за съпричиняване на вредите за недоказано.
За да определи размера на дължимото обезщетение съдът прецени
конкретните настъпили вреди: травматичен шок, контузия на главата и
десен горен крайник, счупване на 2-5 десни ребра, травматичен хемопневмоторакс,
гръден капак вдясно, контузия на десния бял дроб, остра вентилаторна
недостатъчност, разкъсно- контузна рана на дясната лакътна става. Счупванията
на ребрата, травмата на десния бял дроб с повърхностно разкъсване на
белодробната тъкан от счупените десни ребра и полученият хемопневмоторакс,
както и травматичният шок са довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота на ищеца. Съгласно приетата по делото медицинска експертиза
възстановителният период е продължил около 4 месеца. Видно от събраните
доказателства ищецът не е могъл да се грижи сам за себе си, за продължителен
период от време за него се е грижела св.Батанова - хранела го, помагала му да
се придвижва с проходилка. Имало е моменти, в които и нейната помощ не е била
достатъчна, поради което са й помагали съседи и неговият брат. Всичко изложено
се цени и в светлината на основателността на възражението за съпричиняване, поради
непоставен обезопасителен колан. Трайна е практиката на ВКС обективирана в
Решение № 206/12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г., на II т. о.; Решение № 58 от 29.04.2011 г., по т. д. № 623/2010 г. на II т. о.; Решение № 45 от 15.04.2009 г., по т. д. № 525/2008 г. на II т. о.; Решение № 54/22.05 2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на II т. о.; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на II т. о.; Решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на II т. о.; Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на II т. о.. Решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на II т. о.; Решение № 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. I т. о.; и Решение № 66/1.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на I т. о., че нарушаването на
правилата за движение, въведени със ЗДвП и ППЗДвП, не е основание да
се приема съпричиняване на вредата от пострадалия, обуславящо намаляване на
дължимото обезщетение, а е необходимо конкретното нарушение да е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. По делото беше доказано, че ако ищецът
бе пътувал с поставен обезопасителен колан, нямаше да получи травма на главата,
но не бе установено да е допринесъл за настъпване на останалите травматични
увреждания.
Доказаха се и направените разходи за медицински
услуги, които се явяват в пряка причинно-следствена връзка с произшествието и
последвалото лечение. Вещото лице от медицинската експертиза установи, че
представените фискални бонове са във връзка с лечението, поради което
предявеният иск за имуществени вреди за сумата от 140.06лв. следва да бъде
уважен изцяло.
Предвид изложеното и с оглед обществено-икономическите условия към
момента на настъпването на инцидента през 2013 г. и лимита на застрахователната
отговорност, съдът приема, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени с обща сума от 60 000лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част до пълния предявен размер от 80 000лв.,
следва да бъде отхвърлен.
Застрахователното обезщетение следва да се заплати от
ответника-застраховател на основание чл. 226 КЗ (отм.). Върху определените
по-горе суми за обезщетения на неимуществени и имуществени вреди следва да се
присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът за обезщетяване на неимуществени вреди е предявен с правно основание чл.
226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищеца и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата относно
обезщетяването на вреди, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ще бъде от деня на
пътно-транспортното произшествие -
14.10.2013 г.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер
на 112.50лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на А.Д.„В.,
У.и П.”, БУЛСТАТ *******, с адрес за призоваване: гр.София, ул.”*******, на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2200.65лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 2400лв.
и разноски за вещо лице в размер на 75лв., съобразно уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „З.к. „Л.и.“
АД със седалище и адрес на управление:*** Д, ЕИК ********, да заплати на Г.С.И., ЕГН **********,***,
на основание чл. 226, ал.1 КЗ(отм.), сумата от 60 000лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди:
травматичен шок, контузия на главата и десен горен крайник, счупване на 2-5
десни ребра, травматичен хемопневмоторакс, гръден капак вдясно, контузия на
десния бял дроб, остра вентилаторна недостатъчност, разкъсно- контузна рана на
дясната лакътна става, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 14.10.2013г. по вина на водача на л.а „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № В ******–
К.К.А., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2013г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 80 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.к. „Л.и.“
АД да заплати на Г.С.И., ЕГН **********, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 140.06лв.- обезщетение за
имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение, за които са издадени
фискални бонове през периода 21.12.2013г.-22.02.2014г., ведно със законната
лихва от 14.10.2013г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.И. да заплати на „З.к. „Л.и.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото
разноски в размер на 112.50лв., съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „З.к. „Л.и.“ АД да заплати на А.Д.„В., У.и П.”, БУЛСТАТ *******,
с адрес за призоваване: гр.София, ул.”*******, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2200.65лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.к. „Л.и.“ АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 2400лв. и разноски за вещо
лице в размер на 75лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: