Мотиви по
НОХД № 2061/2016г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия
Г.В.Г. *** Окръжна прпокуратура
гр.Пловдив е повдигнала обвинение за следните престъпления:
1. по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1
от НК за това, че на 08.12.2015г.
в гр.Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи - дамско
портмоне на стойност 15 лв., парична сума в размер на 197 лв., лична карта и
банкова карта с № ***, издадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, и двете на името на В.К.П.,
без стойност, всичко на обща стойност 212 лв. от владението на В.К.П., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
2. по
чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че на 08.12.2015г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент - банкова карта с № ***,
издадена от „БАНКА ДСК” ЕАД и данни от него, въвеждайки персоналния му
идентификационен номер /ПИН код/, без съгласието на титуляра В.К.П., като:
- в
10:22 ч. - 10:23 ч. от банкомат с № 055310, стопанисван от банка „ЦКБ” АД,
находящ се в гр.Пловдив, бул.„България” № 31, е извършил транзакция и изтеглил
пари на стойност 300 лв.;
- в
10:24 ч. - 10:25 ч. от банкомат с № 055310, стопанисван от банка „ЦКБ” АД,
находящ се в гр.Пловдив, бул.„България” № 31, е извършил транзакция и изтеглил
пари на стойност 100 лв.;
- в
10:39 ч. е извършил плащане на покупки чрез терминално ПОС устройство в магазин
„Триумф”, находящ се в гр.Пловдив, кв.Изгрев, ул.„Герлово” № 1 на стойност
136,41 лв., като деянието не съставлява
по-тежко престъпление.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатите обвинения срещу подсъдимия. Счита, че при
индивидуализация на наказанията следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предлага за всяко едно от деянията на подсъдимия Г. да се наложи лишаване от
свобода, определено под предвидения от законодателя минимум, около 10 месеца, едно
общо най-тежко наказание в същия размер, както и глоба в размера на получената
сума 536,41 лв. Пледира да се приложи разпоредбата на чл.68 от НК за преходно
осъждане. Взе отношение и относно разноските по делото, които да се възложат в
тежест на подсъдимия.
Защитникът
на последния не оспорва правната квалификация на деянията и тяхното авторство.
Изразява становище, че при определяне на наказанията трябва да се имат предвид многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства и да се приложи чл.55 от НК. Пледира за
минимална санкция лишаване от свобода в размер на 5-6 месеца.
Подсъдимият
Г. се възползва от процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Присъединява се към исканията на защитника си. Моли за по-леко наказание.
Съдът,
въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият Г.В.Г. е роден на ***г***, област Пловдив. Той е българин,
български гражданин. С начално образование е. Не е женен, но живее на
съпружески начала със свидетелката С.И..
Имат дете на 9 месеца /родено март 2016г./ . Не работи. Осъждан е.
С
определение № 516/14.05.2013г., постановено по НОХД № 478/2013г. по описа на
Районен съд гр.Перник, влязло в сила на
14.05.2013г., за престъпление по чл.197, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК,
извършено на 14.04.2012г., му е наложено наказание три месеца лишаване от
свобода, условно с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
споразумението в сила /л.52-53 от досъдебното производство, л.21-23,36-40 от
съд.дело/.
На 08.12.2015г. около 09,30 ч. подсъдимият, придружаван
от свидетелите С.И., С.С. и Г.И., пристигнал в гр.Пловдив с лек автомобил „Фолксваген”
с peг. № РВ ****АХ, управляван от свидетеля И.. Последният
спрял пред входа на казино „Палас” на ул.„Васил Левски” № 11 в града. Подсъдимият
Г. и свидетелите И. и С. слезли от колата и отишли в магазин „Триумф”, находящ
се на ул.„Васил Левски” № 3. Свидетелят И. потеглил, за да намери място за
паркиране.
По същото време в търговския обект се намирала
свидетелката В.П., на 71 години, която разглеждала щандовете с хранителни
продукти. Държала широка пазарска чанта без цип, в която имало дамско портмоне
и вестник.
Подсъдимият видял възрастната жена и отворената й
пазарска чанта. Забелязал намиращото се в нея портмоне и решил да го отнеме. Насочил
се към пострадалата. Възползвайки се, че вниманието й било ангажирано с
избиране на хранителни продукти, приближил я, бръкнал в пазарската й чанта и
взел портмонето й, ведно със съдържащите се в него вещи. В него свидетелката П.
държала пари на стойност 197 лв., личната си карта, банкова карта № ***,
издадена от „БАНКА ДСК” ЕАД на нейно име, както и едно малко хартиено листче,
върху което бил записан ПИН-кодът на банковата карта ****.
В непосредствена близост до подсъдимия Г. и пострадалата
се намирала свидетелката И., която видяла как подсъдимият взима
портмонето на възрастната жена, докато свидетелката С. отнела портмоне от друга
клиентка на магазина.
За деянието, извършено от свидетелката С., е образувано
досъдебно производство № 574/2015г. по описа на 03 РУ при ОДМВР гр.Пловдив.
След като подсъдимият Г. взел портмонето на свидетелката
П. заедно със свидетелите С. и И. напуснали търговския обект. Тримата се качили
отново в лекия автомобил, управляван от свидетеля И..
Подсъдимият прегледал съдържанието на портмонето на пострадалата
и прибрал намиращите се в него 197 лв., банковата карта и листчето с ПИН-кода
за нея. Въпреки, че съзнавал, че не е титуляр на тази карта, решил да я
използва, за да се обогати с чужди финансови средства. За целта казал на
свидетеля И. да го откара до банкомата на бул.„България” № 31, а след това до
магазин „Триумф”, находящ се в кв. Изгрев, ул.„Герлово” № 1.
Свидетелят И. спрял колата пред банкоматно
устройство № 055310, стопанисвано от банка „ЦКБ” АД, находящо се в гр.Пловдив,
бул.„България” № 31. От автомобила слезли подсъдимият Г. и свидетелката С.,
които се насочили към близкия контейнер за боклук. Подсъдимият изхвърлил портмонето
на свидетелката П. и тръгнал към ATM устройство № 055310, стопанисвано от банка „ЦКБ” АД, с адрес гр.Пловдив, бул.„България” № 31. Чрез
последователно поставяне на платежния инструмент № **** в банкомата и
използвайки данните за него, ПИН-кода, с които разполагал и които въвел в
устройството, без разрешение на пострадалата, подсъдимият Г. извършил тегления
на парични средства от банковата сметка на свидетелката П.. Така в 10:22 ч. -
10:23 ч. изтеглил 300 лв., в 10:24 ч. - 10:25 ч. - 100 лв., използвайки пластиката
на банковата карта и ПИН-кода за нея.
Докато подсъдимият извършвал горните манипулации
с чуждия платежен инструмент, свидетелката С. стояла отстрани и го наблюдавала.
След като приключил, двамата се качили в
МПС, в което ги чакали свидетелите И. и И., които са брат и сестра. Четиримата
се насочили към магазин „Триумф” в кв.Изгрев, ул.„Герлово” № 1, за да
пазаруват.
Успешното обогатяване с чужди финанси мотивирало подсъдимият
Г. да продължи използването на платежния инструмент на пострадалата. В горния
търговски обект подсъдимият взел различни артикули от предлаганите стоки. Поставил
ги на каса № 2 и пожелал да ги плати чрез банковата карта на свидетелката П. на
ПОС терминалното устройство, с каквото магазинът разполагал. Тъй като възникнал
технически проблем с това на каса № 2, плащането на покупките било осъществено
на ПОС терминално устройство, обслужвано от „Уникредит Булбанк” АД, намиращо се
на каса № 3. Подсъдимият Г. подал банковата карта с титуляр пострадалата
на служителката в магазина, която я поставила в ПОС терминално устройство №
*********, и въвел данните за нея – ПИН-кода ****, който му бил известен. Така
в 10,39 ч. извършил транзакция без разрешението на свидетелката П. на обща
стойност 136,41 лв., плащайки стоките.
Междувременно последната още докато била в магазин
„Триумф” на ул.„Васил Левски” № 3 установила кражбата на портмонето, включително
и на банковата й карта. Веднага съобщила на магазинерката. Сигнализирала за
случилото се компетентните полицейски органи, както и „БАНКА ДСК” ЕАД. От служителка в банката разбрала, че от сметката й, чрез
използване на картата й, вече имало теглене на пари в размер общо на 400 лв. и
заплащане на стоки на ПОС терминално устройство в магазин.
С протоколи за доброволно предаване са приобщени магнитни
носители със записи от охранителните камери на следните обекти:
- 1 бр. компактдиск с надписи „PRINCO CD-R” и „Триумф кам. 2,3 8.12.2015
г.” от магазин „Триумф” в гр.Пловдив, ул.
„Герлово” № 1 /л.23,24 от досъдебното производство/;
- 1 бр. компактдиск с
надписи „SONY CD-R” и „08.12.2015 г. DVRI cam.6” от магазин „Триумф” в гр.Пловдив, ул.„Васил Левски” № 3 /л.25,26 от
досъдебното производство/;
- 1 бр. компактдиск с надпис „EMTEC DVD-R” с номер MFP359S**********, от камера, монтирана на фасадата на казино „Палас” в
гр.Пловдив, ул.„Васил Левски” № 11 /л.27,28 от досъдебното производство/;
- 1 бр. компактдиск с надписи „hp” и „LH3167SKI*********” от ATM
устройство на „ЦКБ” АД, клон Пловдив, в гр.Пловдив, бул.”България” № 31
/л.30,31 от досъдебното производство/.
В хода на разследването е извършен оглед на
веществените доказателства - компактдисковете със записите от магазините „Триумф” /л.32,33-34 от досъдебното
производство/.
Приложени са справки от „БАНКА ДСК” ЕАД /л.69-70 от
досъдебното производство/ за движението по банковата сметка на свидетелката П. и
от банка „ЦКБ” АД за транзакциите, извършени на ATM № 055310, находящо се в
гр.Пловдив, бул.”България” № 31 /л.64-65 от досъдебното производство/, на
08.12.2015г.
С вносна бележка от 30.11.2016г. /л.54
от съд.дело/ подсъдимият възстанови причинените вреди на пострадалата от двете
вменени му деяния в размер общо на 750 лв.
Според заключението на съдебнотехническата
експертиза /л.37-46 от досъдебното производство/ не се установени данни за манипулация/намеса върху записаната информация
и върху трите изследвани оптични носителя – 1 бр. компактдиск с надписи „SONY CD-R” и „08.12.2015 г. DVRI cam.6”, 1 бр. компактдиск с
надписи „PRINCO CD-R” и „Триумф кам. 2,3 8.12.2015
г.”, 1 бр. компактдиск с надписи „hp” и „LH3167SKI*********” и „ЦКБ АД Пловдив бул. „България” 31 08.12.15”. Експортираните
снимкови кадри от видеофайла, наличен в компактдиск „SONY CD-R” са негодни за провеждане на
лицево-идентификационно изследване. Заснетото във видеофайловете в компактдиск
„PRINCO CD-R” лице е възможно да е лицето Г.В.Г.. Не се изключва възможността заснетото в
четвъртия видеофайл в компактдиск „hp” да
е подсъдимия.
Видно от заключението на стоковооценъчната експертиза
/л.49 от досъдебното производство/ стойността на отнетите вещи е както следва -
дамско портмоне - 15 лв., пари 197 лв. или общо 212 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия Г., от показанията на свидетелите В.П., С.И., С.С.,
Г.И., Х.А., Т.М., П.И., Х.А., от заключенията на съдебнотехническата и
стоковооценъчната експертизи, от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи
за доброволно предаване /л.24,26,28,31 от дп/, за оглед на веществени
доказателства /л.32,33-34 от дп/, протоколи за инсталиране на ПОС
терминал /л.18,19 от дп/, справки за съдимост с бюлетини /л.52-53,57-62 от дп, л.21-23,36-40 от
съд.дело/, характеристична справка /л.63,99 от дп/, информация от „ЦКБ” АД /л.64-65 от дп/, от „БАНКА ДСК” ЕАД /л.69-70 от дп/, вносна
бележка /л.54 от съд.дело/, от веществените доказателства – 1 бр. компактдиск
с надписи „PRINCO CD-R” и
„Триумф кам. 2,3 8.12.2015 г.”, 1 бр. компактдиск с надписи „SONY CD-R” и
„08.12.2015 г. DVRI cam.6”, 1 бр. компактдиск с надпис „EMTEC DVD-R” с
номер MFP359S**********
и 1 бр. компактдиск с надпис „LH3167SKI*********”.
Съдът кредитира изцяло
показанията на горните свидетели, тъй като са обективни, логични и
последователни. Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по
делото.
Съдът
приема заключенията на вещите лица, тъй като са изготвени компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Следва
да се даде вяра на самопризнанията на подсъдимия,
тъй като се подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
При така установената по делото безспорна
фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Г. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 от НК за това, че на 08.12.2015г. в гр. Пловдив, повторно в немаловажен
случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, е отнел чужди движими вещи - дамско портмоне на стойност 15 лв.,
парична сума в размер на 197 лв., всичко на обща стойност 212 лв. от владението
на В.К.П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
С
действията си по отнемане на вещите /портмонето и парите в него/, подсъдимият е прекратил фактическата
власт върху тях на пострадалата и е установил своя такава върху им. В резултат
на това е настъпила промяна във фактическата власт върху вещите. Изпълнителното
деяние отнемане е било довършено. Посегателството е било насочено към годен
предмет на престъпление – чужди движими вещи на определена стойност, които са се владеели от свидетелката
П. при отсъствие на съгласие от нейна страна за отнемането им.
Деянието е извършено при по-тежко квалифициращо
обстоятелство с оглед субекта - при условията на повторност по смисъла на чл.28,
ал.1 от НК. Тази квалификация се
обуславя от предишното осъждане на подсъдимия Г. по НОХД № 478/2013г. по описа на Районен съд гр.Перник за
престъпление по чл.197, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК. Не се изтекли пет години от изтърпяване на наложеното
за него наказание.
Случаят не
е маловажен с оглед обществена опасност на дееца.
От субективна страна престъплението по чл.195 от НК
е осъществено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
От предмета
на престъпното деяние по чл.195 от НК следва да се изключат отнетите документи
на свидетелката П., тъй като те
нямат стойност. Съгласно постоянната практика на ВКС /Постановление №
6/26.04.1971г. по нак. дело № 3/1971г.
на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7/06.07.1981г. на Пленума на ВС/
предмет на кражбата е движима вещ, която има определена стойност – парична,
художествена, историческа или друга. Личната карта и банковата карта на пострадалата нямат такива
характеристики. Те не материализират и имуществени права.
Поради това подсъдимият Г. се признава за невиновен и се оправдава да
е отнел лична карта и банкова карта с № ****, издадена от „БАНКА ДСК” ЕАД,
и двете на името на В.К.П., без стойност.
При горната
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна
страна и състава на престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за
това, че на 08.12.2015г. в гр.Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент -
банкова карта с № ****, издадена от „БАНКА ДСК” ЕАД и данни от него, въвеждайки
персоналния му идентификационен номер /ПИН код/, без съгласието на титуляра В.К.П.,
като:
- в 10:22 ч. - 10:23 ч. от банкомат с № 055310,
стопанисван от банка „ЦКБ” АД, находящ се в гр.Пловдив, бул. „България” № 31, е
извършил транзакция и изтеглил пари на стойност 300 лв.;
- в 10:24 ч. - 10:25 ч. от банкомат с № 055310,
стопанисван от банка „ЦКБ” АД, находящ се в гр.Пловдив, бул. „България” № 31, е
извършил транзакция и изтеглил пари на стойност 100 лв.;
- в 10:39 ч. е извършил плащане на покупки чрез
терминално ПОС устройство в магазин „Триумф”, находящ се в гр. Пловдив,
кв.Изгрев, ул. „Герлово” № 1 на стойност 136,41 лв., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Той е изтеглил от сметката на свидетелката П. 400 лв.
на АТМ и 136,41 лв. на ПОС терминално устройство. Сторил е това, използвайки банковата
й карта, която представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 от НК,
и данни от него - ПИН - код, при отсъствие на съгласие от страна на титуляра.
Касае се за усложнена форма на престъпна дейност - продължавано престъпление, тъй като подсъдимият Г. е
извършил общо три операции, за да получи
горните суми.
Стореното от него не
осъществява състава на по-тежко престъпление.
От субективна
страна и това деяние е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
При определяне на наказанията задължително следва
да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като подсъдимият Г. се ползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие. Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
При така установената правна квалификация на извършеното, както и като
се съобрази с неговата обществена
опасност и тази на дееца, съдът счита, че за постигане целите на санкцията, на подсъдимия
трябва да се наложи наказание лишаване от свобода за всяко едно от двете
престъпления. При неговата индивидуализация
като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът взема предвид младата възраст, семейното
положение, изразеното съжаление за стореното, възстановяване на вредите на
пострадалата. Отегчаващи отговорността обстоятелства са, че се касае за множество
престъпления, за деянието по чл.249 от НК и
предишното осъждане.
Съдът намира, че репарирането на
причинените вреди обуславя ниската степен на обществена опасност на деянията и
се явява изключително по своя характер смекчаващо вината обстоятелство. При
неговото наличие съдът счита, че в случая и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко и е налице хипотезата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК.
Тъй като едновременно са налице
условията на чл.58а, ал.1 от НК и чл.55 от НК, съгласно чл.58а, ал.4 от НК следва
да се приложи разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, тъй като е по-благоприятна за дееца. Ето защо на подсъдимия Г.
се налагат следните санкции:
- по чл.195, ал.1, т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК вр.
чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК - шест месеца лишаване от свобода;
-
по чл.249, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК вр. чл.373, ал.2
от НПК - една година лишаване от свобода.
За реализиране на специалната и генералната
превенции на основание чл.55, ал.3 от НК не трябва да се наложи кумулативно предвиденото по-леко наказание
глоба за престъплението по чл.249 от НК.
Подсъдимият е извършил двете деяния, за които е признат за виновен, преди
да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Те се намират в
условията на реална съвкупност.
На основание чл.23, ал. 1 от НК му
се налага от определените за всяко едно от престъпленията наказания едно общо
най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното общо
най-тежко наказание една година лишаване от свобода следва да се изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намира, че за постигане целите на санкцията не се налага
прилагане разпоредбата на чл.24 от НК.
Така определени по вид и размер наказанията са справедливи. С тях ще се
постигнат целите на чл.36 от НК.
Съдът не споделя довода на защитата, че като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и поведението на подсъдимия Г., за който се твърди, че
в хода на досъдебното производство е
съдействал за разкриване на престъпленията, а в хода на съдебното производство
не е оспорил възведените обвинения и доказателствения материал.
Подсъдимият се възползва от
диференцираната процедура по глава 27 от НПК /чл.371, т.2 от НПК/,
поради което наказанията му се определят
при условията на чл.58а от НК.
С поведението си не е допринесъл за своевременното разкриване на
обективната истина и на престъпленията, за да се ползва от допълнителен бонус,
че призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. В този смисъл е и
практиката на ВКС /виж Тълкувателно
решение № 1/ 06.04.2009г. на ВКС по тълк. дело № 1/2008г., НК/.
Подсъдимият
Г. е извършил престъпленията по чл.195, ал.1 и чл.249, ал.1 от НК
в изпитателния срок, определен му по НОХД № 478/2013г. по описа на Районен съд
гр.Перник. Това са умишлени престъпления от общ характер, за които са му наложени
наказания лишаване от свобода. Налице са условията за активиране санкцията по
предишното му осъждане.
На
основание чл. 68, ал.1 от НК подсъдимият
трябва да изтърпи изцяло и отделно наказанието, наложено му по НОХД №
478/2013г. по описа на Районен съд гр.Перник,
в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съгласно
чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС санкцията в размер три месеца лишаване от
свобода да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Веществените
доказателства – 1 бр. компактдиск с надписи
„PRINCO CD-R” и „Триумф кам. 2,3 8.12.2015 г.”, 1 бр. компактдиск с надписи „SONY CD-R” и
„08.12.2015 г. DVRI cam.6”, 1 бр. компактдиск с надпис „EMTEC DVD-R” с
номер MFP359S**********
и 1 бр. компактдиск с надпис „LH3167SKI*********”, да останат приложени към делото след влизане на присъдата в
сила.
Подсъдимият
Г. следва да заплати направените
разноски в хода на досъдебното производство по сметка на ОДМВР гр. Пловдив в
размер на 133,13 /сто тридесет и три лева и тринадесет стотинки/ лв., както и
тези в хода на съдебното следствие в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд гр.Пловдив сумата от 30,00 /тридесет/ лв.
Причини за извършване на
престъпленията от подсъдимия е ниската му правна култура, незачитането на установените правни
норми, стремежът за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: