МОТИВИ към присъдата по
НОХД № 5867 по описа на
Варненски
районен съд за 2010 г., ХХІХ наказателен състав
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.П.Д. по обвинението за извършено престъпление от общ характер по
чл.195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 от НК.
В
заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. С.П.Д.:
На 04/05.10.2008
год. в гр. Варна, при условията на повторност отнел чужди движими вещи - черно
кожено яке на стойност 42 лв, дънки марка L J.Y" на стойност 38 лв,
мобилен телефон "Самсунг Х600" на стойност 76.00 лв, мобилен телефон
"Сименс А62" на стойност 42,75 лв, парична сума в размер на 510.00
лв. всичко на обща стойност 708,75 лв, от владението на Г.И.А., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище,
че тъй като производството е проведено по правилата на предварителното
изслушване /чл.371т.2 от НПК/ следва да бъде приложен чл.55 от НК, като на
подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода под минималния размер.
Защитникът на подс.Д. моли съда да наложи наказание при условията на
чл.55 от НК.
Подс.Д. се признава за виновен и съжалява за извършеното.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства :
Вечерта на 04 срещу 05.10.2008 г. подс. С.П.Д. видял
как свид. Г.А. се прибира към дома си, находящ се в гр. Варна ул."Орлово
гнездо" № 14А. След като се прибрал той оставил вратата отключена.
Виждайки това подс. Д. решил да влезе вътре в дома на свид. А.. Подсъдимият
отворил незаключената врата на дома на свид.А. и влязъл. Д. видял, че А. е
заспал и взел черното му кожено яке, дънките му марка „L.J.Y", в чийто джоб била и сумата от 510 лева, както и двата
му мобилни телефона- „Сименс А 62" и „Самсунг X 600" оставени на
масата в помещението.
На 05.10.2008 г. сутринта подсъдимият
занесъл черното кожено яке на братовчед си - свид. Д.А., за да го продаде, като
му казал, че якето е негово, а дънките облякъл. Когато излязъл същия ден свид.
Антонов случайно срещнал подс. Д. и разпознал дънките си, повикал го, за да го
попита дали това са неговите дънки, но той побягнал. По късно бил задържан от
органите на полицията
С протокол за доброволно
предаване от 05.10.2010 г. подс.Д. предал дънките марка" "L.J.Y", собственост на свид. А., които му били върнати срещу
разписка.
Видно от заключението на
назначената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза
стойността на инкриминираните вещи е 708,75 лв.
Производството е по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На
основание чл.373 ал.3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието
на подсъдимия, показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство,
свидетелството за съдимост, заключенията по назначените експертизи и всички
други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и
авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. С.П.Д. :
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 04/05.10.2008 год. в гр. Варна, при
условията на повторност отнел чужди движими вещи - черно кожено яке на стойност
42 лв, дънки марка L J.Y" на стойност 38 лв, мобилен телефон "Самсунг
Х600" на стойност 76.00 лв, мобилен телефон "Сименс А62" на
стойност 42,75 лв, парична сума в размер на 510.00 лв. всичко на обща стойност
708,75 лв, от владението на Г.И.А., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи имуществените
права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна
страна престъплението
е осъществено от подсъдимия, чрез действия по отнемането на движимата вещ, чрез
прекъсване владението и от пострадалият от деянието свидетел.
От субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл- отнемането
на
вещите е извършено с цел облагодетелстване
по неправомерен начин, т.е. той е съзнавал обществено
опасния характер на деянието си и е целял настъпването на обществено
опасните последици. Имал е за цел да се облагодетелства от отнетите вещи,
като се разпореди с тях за собствени
нужди.
квалификацията по чл. 195 ал.1 т.7 от НК се определя от
действията на подс. Д. и от факта, че той е извършил престъпление, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда по по НОХД № 2218/2008 г. по описа на PC
Варна, в сила от 25.06.2008 г. за престъпление по чл.194, ал.1 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК извършено в периода от 17.08.2007 г. до 03.09.2007 г. за което му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, което на осн.
чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години. С присъда по НОХД № 2400/08 г. на PC Варна в сила от 26.06.2008 г. бил
осъден за престъпление по чл.194, ал.1 от НК извършено на 28.10.2007 г. за
което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което
на осн. чл.66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прие добросъвестното поведение на подсъдимия в наказателния
процес, пълните самопризнания, изразяване на съжаление за извършеното.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства-невъзстановяване
на веща. Наличието
на предходна съдимост се отразява върху квалификацията на
обвинението и не следва да се приема като отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Причини
за извършване на деянието
са
ниската степен на правна култура у подсъдимия, стремеж към
неправомерно облагодетелстване, като не зачита законоустановения ред в
страната.
Предвид обстоятелството, че производството е по реда на чл.371 т.2 от НПК,
съдът приема, че на основание чл.373 ал.2 от НПК, следва при определяне на
наказанието на подс. Д. да бъде приложен чл.55 ал.1 т.1 от НК дори и без да са налице многобройни или изключително
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.373 ал.2 от НПК, съдът при определяне на наказанието на подс. Д.
приложи
правилата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като
взе предвид степента на обществената опасност на деянието
и
дееца.
Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Относно обществената
опасност на дееца
съдът отчита, обстоятелството, че Д. е осъждан. В този смисъл съдът наложи
наказание под най-ниския предел на предвиденото в закона наказание. Съдът прие за
справедливо и съответно на извършеното деяние, наказание определено при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под специалния минимум, предвиден в
санкцията на закона, като присъди над минималния срок на "Лишаване от
свобода", съгласно чл.39, ал.1 от НК- „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ШЕСТ
МЕСЕЦА, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ при условията на Затвора.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат
постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в
тежест на подсъдимият.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: