Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.С., 08.07.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шестнадесети май през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 8529 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Г.К.П. срещу ЗАД „Е.“
АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума
в размер на 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени по повод възникнало на 05.11.2014г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
В
исковата молба се излагат се доводи, че на 05.11.2014год., по път № 503, на км.
3 +1000, след с. Средец, около 8:55 часа, при управление на лек автомобил марка
„ВАЗ”, модел „21213“, в посока от с. Средец към с. О., обл. Стара Загора, А.Т.Т.
е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал
ПТП /навлязъл в насрещната лента за движение и с предната си част се ударил в
движещ се в посока към с. Средец товарен автомобил – влекач „Рено”, с рег.№ *******/.
Вследствие на ПТП на ищеца, пътувал на предната дясна седалка на л.а., са причинени
телесни увреждания, описани в исковата молба. Налице
е Постановление от 04.05.2015 г. на РП – Стара Загора, с което на основание чл. 199 и чл.243, ал.1, т.1,
вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено досъдебно производство №
552/2014 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора,
водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343, ал.1,
б."б" вр. чл. 342, ал.1 от НК. Твърди се, че деликтната
отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество ЗАД „Е.“ АД, поради което за увредения е възникнало право да претендира обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски по делото.
Ответникът - ЗАД „Е.“ АД, в указания законоустановен срок за
отговор по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище, с което оспорва исковата претенция по основание и по размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската
отговорност на делинквента към датата на застрахователното събитие. Оспорва
механизма на ПТП и поддържа да липсва причинно-следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил и настъпилия вредоносен резултат. В условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП като не е поставил предпазен обезопасителен колан. Излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение
с оглед причинените вреди. Оспорва основателността на
претенцията за присъждане на законна лихва за забава от датата на
застрахователното събитие. Сочи, че началният момент на изпадане в забава на
деликвента и застрахователя не съвпада, тъй като ответникът не е причинил сам
вредите.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 05.11.2014год., по път № 503, на км. 3 +1000, след
с. Средец, около 8:55 часа, ПТП с участието на лек автомобил марка „ВАЗ”, модел
„21213“, с рег. № *******, управляван от А.Т.Т., и товарен автомобил марка
„Рено”, модел 2012, с рег.№ *******, с прикаченото към него полуремарке с рег.№
81 EU99, управляван от Й.Д.Д..
За настъпилото ПТП е образувано досъдебно
производство с № 552/2014 г. по описа на ОД на МВР - гр.Стара Загора, пр.
пр. № 4990/2014 г. по описа на РП – Стара Загора срещу неизвестен извършител за извършено от престъпление по чл. 343, ал.1, б. "б",
предложение второ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, прекратено на основание чл. 199 и чл.243,
ал.1, т.1, вр. с чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК и във връзка с
искане на пострадалото лице по
чл.343, ал.2 от НК.
За установено по делото съдът намира наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност
на деликвента с ответното дружество за
релевирания период /определение, постановено по реда на чл. 146 от ГПК, в съдебно заседание, проведено на 16.05.2016 г./.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при
ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания:
-съчетана травма на главата и левия долен крайник, изразяващи се в мозъчно
сътресение с краткотрайна загуба на съзнание и три фрактури – на бедрената
кост, на колянното капаче и на първа метатарзална кост, заедно с изкълчване на
малките ставички по линията на Лисфранк. Посочените травми се квалифицират като
средна телесна повреда. Първата причинява разстройство на здравето, временно
опасно за живота, а фрактурите са състояния, които трайно затрудняват движението
на долния ляв крайник за срок по – голям от тридесет дни.
Травмата на главата довела до
мозъчно състресение с краткотрайна загуба на съзнание и наранявания по лицето е
най-леката степен на ЧМТ, поради липса на увреда на мозъчната тъкан и липса на
огнищна и периферна неврологична симптоматика. Фрактурата на бедрената става в
средна трета е тежко счупване на най-здравата кост в чавешкото тяло изискваща
спешно оперативно лечение и овладяване
на кръвозагубата. Фрактурата на колянното капаче е свързана с временно
нарушение на функцията на големия четириглав бедрен мускул и движенията на
колянната става. Фрактурата на костите на стъпалото налага оперативна репозиция
и имобилизация за предотвратяване на последващо трвматично плоскостъпие на
надлъжния свод на стъпалото. На ищеца е проведено навременно и адекватно
лечение, изразяващо се в уточняване на статуса на главата след черепномозъчната
травма и оперативно лечение на горепосочените фрактури на два етапа. На
06.11.2014г. е направена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с
интрамедуларен имплант на счупването на лявата бедрена кост. В същото
оперативно време е репонирано и остеосинтезирано и колянното капаче на същия
крак. На 12.11.2014 г. е оперирана и луксираната става на Лисфранк, като същата
е репонирана, а счупената първа метатарзална кост е остеосинтезирана с имплант.
Два месеца по – късно е изваден единият от винтовете на бедрения имплант, с цел
стимулиране на костното зарастване. Медицинските критерии за пълно
възстановяване при описаните фрактури сумарно е до шест месеца при липса на
усложнения. Описаните
травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Съгласно заключението, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт, механизма на процесните фрактури
и на черепномозъчната травма с наранявания по лицето е директен удар с или удар
върху тъпи или тъпоръбести предмети или повърхности. Наличието на
черепномозъчна трамва в съчетание с фрактури на три места по левия долен
крайник, особено на най – тежката фрактура – тази на лявата бедрена кост, е
показателно за свободно тяло в купето на автомобил, подвластно на инерционните
сили от удара и говори за непоставен обезопасителен колан. При хипотеза на
поставен обезопасителен колан, същият би предотвратил напълно фрактурата на
лявото бедро на ищеца, както и мозъчното сътресение. Другите две фрактури – на
колянното капаче и на лявото стъпало могат да се получат и от директен удар на
деформирани и хлътнали навътре части от купето, каквито съдът приема за установено,
че в конкретния случай са налице /в този смисъл констатацията на ВЛ по САТЕ/.
От събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпит на св. Д.П. Петкова-
майка на ищеца,
ценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът намира за еднопосочни, обективни
и съответстващи на писмените доказателства се установява, че шест месеца след инцидента пострадалият използвал
патерици, като и към настоящия момент все още ползва една, която маха от време
на време. Ищецът все още има проблеми със стъпалото на единия крак и носи
стелки, има затруднения при качването и слизането по стълби и се движи бавно. Излага
впечатления, че инцидента е дал отражение върху психиката на ищеца– станал по-сприхав,
нервен и неразговорлив. След изписването му от болницата имал нужда от чужда
помощ, за което свидетелката му помагала в ежедевието.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт,
се установява, че на 05.11.2014 г. А.Т.Т., управлявайки л.а. марка „ВАЗ”, модел
„21213”, с рег.№ *******, се е движил по път № 503, с посока на движението от
с. Средец към с. О., Област Стара Загора, и в района на км. 3 + 1000, в
землицето на Община О., навлиза в насрещната лента за движение и с предната
габаритна част на л.а. нанася удар в насрещнодвижещия се с посока към с. Средец
товарен автомобил- седлови влекач марка „Рено”, с рег. № *******, в товарна
композиция с полуремарке с рег. № 81 EU 990. Вследствие на сблъсъка товарната
комопозиция е напуснала пътното платно в дясно по посока на движението си, а
л.а. „ВАЗ” след ротация се е установил в платното за движение. Вещото лице е
констатирало, че към момента преди водачът на МПС „Рено” да реагира на
възникналата в неговото платно опасност, скоростта му на движение е била 73 км/ч.
Разстоянието, на което л.а. „ВАЗ” е започнал да навлиза в лентата за движение
на товарната композиция е на около 48 метра. Съпоставяйки с опасната зона за
спиране на товарната композиция – 76 метра, която превишава отстоянието му,
следва изводът, че за водачът на товарната комозиция ударът е бил
непредотвратим, т.к. л.а. „ВАЗ” е попаднал в опасната му зона за спиране.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежи на пълно и
главно доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване в лицето на ищеца.
От
събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че е налице
осъществено противоправно деяние от А.Т.Т.- водач на лек
автомобил марка „ВАЗ”, модел „21213“, с рег. № *******, съобразно чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне. В този смисъл съдът съобрази изготвения
констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рег. №
415/06.11.2014 г. от служител
на ОД на МВР – Стара Загора, който съобразно чл. 189, ал.2 от
ЗДВП има доказателствена сила до доказване на противното и сочещ на установено
нарушение на водача на л.а., който е
навлязъл в платното за насрещно движение.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Презумпцията
по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което
застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявения иск-чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 50000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- съчетана травма на главата и
левия долен крайник, изразяващи се в мозъчно сътресение с краткотрайна загуба
на съзнание и три фрактури – на бедрената кост, на колянното капаче и на първа
метатарзална кост, заедно с изкълчване на малките ставички по линията на
Лисфранк, съставляващи по характер средна телесна повреда. От съществено значение за определяне на размера
на дължимото обезщетение е
проведеното оперативно лечение на процесните фрактури на
два етапа. На 06.11.2014г. - кръвна
репозиция и метална остеосинтеза с интрамедуларен имплант на счупването на
лявата бедрена кост като в същото оперативно време е репонирано и
остеосинтезирано и колянното капаче на същия крак, а на 12.11.2014 г. е
оперирана и луксираната става на Лисфранк, като същата е репонирана, а
счупената първа метатарзална кост е остеосинтезирана с имплант. Съдът съобрази и продължителния възстановителен период- в процесния случай за
ищеца е удостоверана временна неработоспособност от 6 м. и допълнително още 1 месец
с решение на ТЕЛК. При определяне на размер на обезщетението съдът съобрази
фактът, че в резултат от процесните фрактури е налице изразено статично
посттравматично плоскостъпие на лявото стъпало на пострадалия, поради което се
налага ползване на комбинирани стелки за напречен и надлъжен свод. Последица от
претърпените фрактури е и очакваното по –ранно проявление на артрозен процес в
лявото коляно на ищеца, който се изразява в постепенна загуба на движението в
пълен обем, възможността за нестабилен моноподален стоеж на ляв долен крайник и
обстоятелствот, че към момента на извършване на преглед на пострадалия се констатира
клек до 90* поради пречещите импланти в колянното капаче. При определяне на
размер на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО за релевирания период съгласно
чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, както и последиците в психологичен план /при
всички случай претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психо-емоционално
отражение върху пострадалия/. За
определяне размер на обезещетение съдът отчита и възрастта на пострадалия
-28год. към датата на ПТП, която благоприятства възможността за възстановяване,
обстоятелството, че движенията на ищеца във всички стави са в нормален обем,
като активни и пасивни движения.
Основателно е възражението на ответника за
съпричиняване съобразно чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Твърдението за извършено нарушение
на правилата за движение по пътищата от пострадалия, който е пътувал без поставен обезопасителен колан- чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
съдът намира за установено съгласно заключението на вещото лице по приетата по
делото СМЕ. Вещото лице е
констатирало, че наличието на черепномозъчна трамва в съчетание с фрактури на
три места по левия долен крайник, особено на най – тежката фрактура – тази на
лявата бедрена кост, е показателно за свободно тяло в купето на автомобил,
подластно на инерционните сили от удара и говори за непоставен и задействан
обезопасителен колан. При хипотеза на поставен обезопасителен колан, същият би
предотвратил напълно фрактурата на лявото бедро на ищеца, както и мозъчното
сътресение. Предвид изложеното поведението на ищеца е допринесло за съпричиняване на вредите.
Така
установеното съпричиняване, ценено в съвкупност с конкретните фактически
обстоятелства, обуславя според настоящия състав процент на съпричиняване -20%, който следва да бъде съобразен при определяне на дължимото
обезщетение или същото се следва в размер на 40000,00лв., в
който размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 80 000,00 лв. като
неоснователен.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -05.11.2014год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Ето защо претенцията за забава от датата-05.11.2014год. е
основателна.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 1600,00лв. – държавна такса.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съобразно
уважената част от иска са в размер на 200,00лв., от общо 400,00лв.-в.л.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 1565,00лв., от общо 3130,00лв.,
от които 2930,00лв.– платен адвокатски хонорар и 200,00лв. – депозит за САТЕ и
СМЕ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Л.Г. и
съобразно изхода от спора се дължи адв.хонорар в размер на 1465,00лв. от общо
2930,00лв. определен по НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Е.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район
р-н О., бул. „**********“ №**, да заплати на Г.К.П., с
ЕГН **********, с адрес: ***, на осн.чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 40000,00лв.
(четиридесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
причинени по повод възникнало на 05.11.2014 г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума от 05.11.2014г. до окончателното изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 40000,00лв.
до пълния предявен размер от 80 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „Е.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район
р-н О., бул. „**********“ № **, да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1600,00лв./хиляда и
шестстотин лева/– разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Е.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район
р-н О., бул. „**********“ № ** да
заплати на Г.К.П., с ЕГН **********, с адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 200,00лв./ двеста лева/- разноски.
ОСЪЖДА Г.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на ЗАД „Е.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район
р-н О., бул. „**********“ № ** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 1565,00лв./ хиляда петстотин
шестдесет и пет лева/-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Е.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., район
р-н О., бул. „**********“ № **
да заплати на на адв.Л.Г. на осн.чл.38,
ал.2 от Задв. сума в размер на 1465,00лв./
хиляда четиристотин шестдесет и пет лева/- разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: