Р Е Ш Е
Н И Е
№
08.02.2022 година., гр. Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в
публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Донка Табакова,
като разгледа докладваното от съдия Пенчева гр. д. № 6 по описа на 2021г. на
Районен съд Велинград, за да се произнесе взе предвид следното
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК, във в чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България против Н. Р.К. ***, за установяване съществуването на вземания на
ищеца от ответника за сумата 1 117, 13 лева - главница по договора за
предоставяне на револвиращ кредит САRD-15583678
от 25.12.2017 г., 0,69 лева възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2018г. до 01.06.2019г., 60,44 лева мораторна
лихва за периода 01.06.2019г. до 18.12.2019г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 27.12.2019г., до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 1373/2019г. на Районен съд
Велинград, както и евентуално съединени осъдителни искове за същите суми, в
случай че предявените установителни искове бъдат
отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на договора за
кредит.
Ищецът твърди, че вземането му спрямо
ответника, произтича от сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс и Н.Р.К. на 25.12.2017г. Договор за потребителски револвиращ кредит с издаване и ползване на кредитна карта №
САRD-15583678.
Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит, кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта „Мастъркард“, чрез която се извършва
идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до
отпуснатия револвиращ кредитен лимит. Максималният
лимит по договора в случая е в размер на 1000,00 лева.
Посредством
предоставената карта картодържателят има възможност
да заема многократно средства от определения им кредитен лимит. Картодържателят разполага с възможността да погасява
усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло.
Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната месечна сума,
която картодържателят следва да направи до падежа, за
да започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я
внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и
кредиторът да не блокира картата
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му. В договора е предвидена възможност кредитополучателят да се възползва
съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. 3 и чл. 4).
До 15-то число на
месеца кредиторът издава месечно
извлечение за осъществени трансакции, след което настъпвал периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита,
като при кредитните карти от револвиращ тип са налице
две възможности за изпълнение на задължението: 1. посредством пълно погасяване
на усвоения кредит - това събитие настъпва, когато картодържателят
погаси цялата използвана сума и 2. частично погасяване на задълженията - при
внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска или по-голям, но не е
погасена пълната сума по задължението. Месечните погасителни вноски се правели
до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението.
За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускане, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за
кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и
таксите предвидени в тА.ата.
На 25.12.2017 г.
ответникът се възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност,
извършвайки усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването СRЕХ-15583604 за
закупуването на стоки и услуги на изплащане. Стойността на кредита е в общ
размер 610,56 лв., за срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора, до 01.07.2019 г. Договорено е
кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 18 броя равни месечни вноски,
всяка в размер на 33.92 лева, с падеж на първо число от месеца. За ползването
на услугата по чл. 4 от договора е договорен ГЛП от 25,14 % и ГПР 28,25 %..
В случай, че
кредитополучателят не направи плащане на вноската на съответния падеж, тя ще
бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена.
Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се
трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвява от деня на
извършването й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниквало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ответникът преустановил редовното обслужване
на револвиращия потребителски кредит на 01.11.2018
г., към която дата е последното плащане по заема. При забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава. На 10.06.2019г. на длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем.
Излага, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на ответника е в общ размер на 1178.26 лева.. Поради
преустановяване на плащането от страна на ответника на 01.11.2018г. кредитната
карта е блокирана. От страна на кредитора е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд –
Велинград. Заявлението е уважено и на кредитора е издадена Заповед №
115/28.05.2020г. по ч.гр. д. 1373/2019г. за следните дължими суми по договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № САRD-15583678, както следва: 1117.13
лева - главница, 0.69 лева - възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2018 г. до 01.06.2019 година; 60.44 лева - мораторна
лихва за периода от 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г. и законната лихва за забава
от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Въз основа на така
очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземане по договор
САRD-15583678, обективирано в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1373/2019 по
описа на Районен съд - Велинград а именно: 1117.13 лева - главница; 0.69 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до
01.06.2019 година; 60.44 лева - мораторна лихва за
периода от 01.06.2019 г. до 18.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на
евентуалност, в случай че така предявеният установителен
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, предявява осъдителен иск. Иска от съда да приеме, че с исковата
молба прави волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез
връчване на препис на ответната страна.
Претендира съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство в исковото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения особен представител адв. Р.Ариф,
оспорва допустимостта и основателността на иска.
Счита, че ищецът не
притежава активна процесуална легитимация да предявява иск, тъй като е заличен
като търговец в ТРРЮЛНЦ на 24.08.2018г, а исковата молба е подадена от субект,
различен от заявителя.
Сочи се, че липсва яснота
и относно това какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или
бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и
такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване,
такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в
банкомат и не можело да се заключи, дали тези разходи са включени при формиране
на ГПР.
Посочва се още, че
съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, то същият е недействителен. В този случай
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други
разходи по кредита- чл.23 от ЗПК.
Чистата стойност на кредита обаче се дължала при наличие на действителен
договор за револвиращ потребителски кредит, какъвто
не се е доказал по делото. Поради това, предявеният иск за установяване на
съществуването на парични вземания, произтичащи от договорна връзка между
страните от договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. По същите съображения неоснователен е и евентуално
предявения иск.
Съдът като прецени доводите и
възраженията на страните и представените по делото доказателства, счита
следното от фактическа и правна страна:
На ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 115 по ч. гр. д. 1373/2019г.,
с която е разпоредено ответникът Н.Р. Кургов да заплати сумата от 1117,13 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит от 25.12.2017г.,
издаване и използване на кредитна карта CARD-15583678, сключен между ищеца и
ответника, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.12.2019Г.
датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното плащане на сумата; 0,69
лв. договорна възнаградителна лихва за периода 01.11.2018г.
до 01.06.2019г., 60,44 лв. мораторна лихва за периода
01.06.2019г. до 18.12.2019г.. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради, което на основание чл. 415, ал.1, във вр. чл. 415, ал.2, т. 2 ГПК на ищеца са дадени указания да
предяви установителен иск относно вземанията.
Съобщението е връчено на 07.12.2020г.. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК.
Установителния иск е
допустим. Налице е обективен идентитет на вземанията
по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1373/2019г.
на РС Велинград, както и на страните в заповедното и исковото производство.
Ищецът притежава процесуална легитимация да предяви настоящия иск. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция с номер в Търговски и фирмен регистър
542 097 902 извършва банковата си дейност на територията на Република България
съгласно разпоредбите на чл. 20 от Закона за кредитните институции чрез
регистрирания си клон, а именно „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, вписан в списъка на Българската народна банка на лицензираните банки
и клонове на чуждестранни банки в Република България. Правната форма на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е клон на чуждестранен търговец,
като това обстоятелство е вписано в поле № 3 от Търговския регистър.
В исковото производство
от страна на ищеца са представени доказателства за представителство на Принципала от законния представител на Клона, надлежно
вписан в Търговския регистър, а той от своя страна е упълномощил юрисконсулт ,
който е подал исковата молба.
От представените по
делото доказателства се установява, че между ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. и
ответника Н. Р.К. на 25.12.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта с номер CARD-15583678. Съгласно него кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
1 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 35%, върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му и годишен процент на
разходите в размер на 44, 90 % и издава кредитна карта Мастъркард. Чрез нея се извършва идентификация на
получателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на Кредитополучатиля револвиращ
кредит. Картата позволява чрез нея да бъде извършено теглене в брой от
банкомати, плащания чрез терминални устройства и други услуги посочени в
приложението. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски
се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко
в минимален размер съгласно тарифата, която при усвоен кредитен лимит от 0 до
1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева.
В чл. 3 от договора е
предвидено, че кредитополучателят може да ползва услугите превод на пари по
сметка от размера на револвиращия кредит, в рамките
на съответните наличности, като всяко ползване на тази услуга ще се отразява
като транзакция в месечното извлечение на кредитополучателя.
Член 4 предвижда, че
кредитополучателят ще може да използва услугата покупка на изплащане в мрежата
от търговски партньори на кредитора, като за всяко ползване ще се подписва
приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията.
Неплатените вноски по тази услуга ще се удържат от размера на разполагаемия
кредитен лимит.
Дължима по договора е и
месечна такса за обслужване на сметката, такса за теглене на пари в брой от
банкомат в страната и чужбина, справка за разполагаем лимит на банкомата в
страната, съгласно приложената към договора тарифа.
Договорът е сключен при
общи условия, чл. 17 от които
предвижда при забава на една или
повече месечни вноски да се начислява лихва за забава върху забавена
погасителна вноски, в размер на основния лихвен процент на БНБ + 10 % за
периода на забавата. Предвижда се още,
че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо на
предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника.
Договорът е двустранно
подписани от страните.
На
25.12.2017г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от Договора
възможност за усвояване на револвиращия кредит, чрез
функционалността покупка на изплащане. На същата дата между страните е подписано
приложение към договора CREX-15583604, с който е финансирано закупуването от ответника на Смартфон SAMSUNG J5 2017 J530 BLACK на стойност 439,00 лв. от магазин
на „Технополис България“ ЕАД, гр. София.
Предвидено е сумата по кредита да се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент
от 25,14 %, а годишният процент на разходите да е 28,25%.. Кредитополучателят е следвало да издължи
сумата на 18 месечни вноски, всяка от които по 33,92 лв., с падеж всяко първо
число на месеца, съгласно приложения към договора погасителен план.
Със сключването на
договора е сключена застраховка „Сигурност на плащанията“ на стойност 63,22
лв., която следвало да се заплати на равни месечни вноски, като част от
главницата. С нея общата стойност на плащанията по договора възлиза на 610,56
лв.. Крайната дата, на която следвало да бъде платена дължимата по него сума е 01.07.2019г..
Ответникът
се възползвал от възможността да ползва услугите превод на пари по сметка от
размера на револвиращия кредит, като през месец
август 2018г. усвоил сумата в размер на 610,00 лв., която е следвало да погаси
на равни месечни вноски в размер на 60,00 лв. всяка, ведно с дължимата месечна
лихва.
Според заключението по назначените основна
и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като
компетентно изготвени общо усвоената сума от ответника е в размер на 1 112,22
лв., включваща размера на кредита за покупка на изплащане от 502,22 лв. и
усвоената чрез превод по сметка сума от 610,00 лв.. Дължимата лихва върху
усвоената сума чрез превод по сметка за периода 01.09.2018г. до 01.06.2019г. е
214,70 лв., а таксата за обслужване за този период 40,00 лв. Ответникът и извършил плащания в размер на
общо 357,44 лв., последното от които на 26.09.2018г. На 01.11.2018г. е
преустановил редовното обслужване на револвиращия
потребителски кредит. Непогасените задължения на Н.К. към 01.06.2019г.
са в размер на 1 112, 22 лв.-непогасена главница, 3, 53 лв.
договорна лихва за периода 01.11.2018г. до 01.06.2019г. и 62,10 лв. мораторна лихва за периода 01.06.2019г. до 18.12.2019г..
С
просрочването на две от месечните вноски за периода след 01.08.2018г., за
кредитора се е породило правото да обяви кредита за предсрочно изискуем,
съгласно чл. 17 от Общите условия. Макар да е предвидено, че предсрочната
изискуемост настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните дължими
месечни вноски, без да е необходимо длъжникът да бъде уведомен, съгласно
указанията в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. Обстоятелството
да докаже настъпване на предсрочната изискуемост на договора за кредит е в
тежест на ищеца, което не беше сторено. По делото не се представиха
доказателства за отправено от кредитора до длъжника уведомление за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора за кредит, което, да е достигнало до
длъжника по някои от предвидените в
Общите условия начини-на адреса му, по факс, по електронно поща или по телефона.
Доколкото обаче до датата на подаване на заявлението в съда на 23.12.2019г. и
до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е настъпил
падежът на всичките общо 18 месечни вноски, това обстоятелство следва да бъде
взето предвид от съда, като факт с правно значение в производството по иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на
вземането. В този случай искът следва да се уважи за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл
Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк.
дело № 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид
че се претендира вземане на основание сключен договор с потребител, съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи и за съответствието му изисквания на ЗЗП, при преценка за
основателността на иска.
Договорът е сключен в предвидената в чл. 10 ЗПК писмена форма. Револвиращият кредит е вид заем, при
който кредитоползвателя разполага с определена сума,
като може да я използва частично или изцяло, но му се начислява лихва само
върху частта, която използва. Затова към него неприложимо е изискването за
приложение на погасителен план, както и за посочване на общата сума по кредита
като цифрово изражение.
При преценка на
действителността на клаузата в договора за приложимия годишен процент на
разходите от 44,90%, който макар да е рамките на установения със закона – чл. 19
ал. 4 от ЗПК праг, съдът констатира, че липсва ясно разписана методика на
формирането му /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 44,90 %.. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В посочената величина като глобален израз на всичко
дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, липсва яснота досежно посочените
обстоятелства. Посочен е лихвен процент по револвиращия
кредит – 35 % /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което създава неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).
При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита и съобразно
предвидените изключения в чл. 19, ал. 3 ЗПК за компонентите, които не участват
при формиране на размера на ГПР, видно от съдържанието на договора, единственият
разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна
лихва. Ето защо не става ясно как е формиран ГПР от 44,90%, т.е. какви други
разходи са включени, извън фиксирания годишен лихвен процент – 35%. Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК. Годишния процент на разходите е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика за изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. В случая съставните
елементи на годишния процент на разходите, остават неизвестни и по този начин
се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
предоставения ресурс. Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното
правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изложените по-горе
съображения са относими и към подписаното между
страните приложение CREX-15583604
от 25.12.2017г., с която е финансирана покупка на изплащане от длъжника.
При
усвояване на сумата от 439,00 лв. за закупуване на смартфон
SAMSUNG J5 2017 J530 BLACK е предвидено заплащане на застрахователна премия от
кредитополучателя в размер на 63,22 лв., която съставлявайки разход пряко
свързан с договора за потребителски кредит, следва да бъде включена в годишния
процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК, за който ал. 4 предвижда да
е в максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва. Не става
ясно дали тази сума участва при формиране размера на ГПР и какъв процент от
размера на кредита представляват тя на годишна база. Застрахователната премия
несъмнено се явява разход, в резултат на които общият разход по кредита за
потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля 28,08 %
и възлиза на 49,56 %, според заключението на вещото лице. Макар размерът на ГПР
да се явява в рамките на допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, невключването на застрахователната сума в ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика, с която потребителят е подведен
относно действителния размер на разходите по кредита. Застрахователната сума е
предвидим общ разход, който обуславят сключването на договора при тези условия
и е предварително заложен като разход в размера на погасителната вноска. По
тези съображения тази клауза изисква размерът й да се включи в общия размер на
разходите и от там в ГПР по смисъла на договорката на страните, а невключването
й води до неправилно изчислен ГПР и от там до нищожност на договора, поради
несъобразяване с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му,
поради което договорът е недействителен.
На следващо място,
съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит, чрез
финансиране на покупка на изплащане, следва да съдържа условията за
издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
приложението за покупка на изплащане не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. За
кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница, лихва
и застраховка, както и различни други такси при забава например. Ето защо, за
да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между
различните дължими суми, което не е сторено. В случая предоставената на
длъжника нформация е най - обща, не отговаря на
изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.
Потребителят не е известен за начина на плащане. Посоченото се явява още едно
самостоятелно основание за недействителност на договора
С оглед изложеното, съдът
приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 ЗПК, поради
което договорът за потребителски кредит е недействителен. Имайки предвид
последиците, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник следва да дължи връщане
само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други разходи.
Установява се от ССЕ, че
са платени общо 357,44 лв.. Тъй като други суми освен главница не са дължими,
плащането следва да я погасява до този размер. Размерът на главницата по
договора за кредит е равен на стойността на усвоената сума от 1 112,22
лв.. Платените от ответника суми от 357,44 лв., следва да се отнесат към
погасяване на вземането за главница, което е единствено дължимото. Следователно искът следва да се уважи за
сумата от 754,78 лв.,
представляваща разликата между размера на дължимата и незаплатена главница и
платените от ответника суми, до който искът следва да се уважи. За разликата
над тази сума до претендираната от 1 117, 13 лв., следва да се отхвърли.
Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от 27.12.2019г.
/датата на подаване на заявлението в съда/, до окончателното плащане. Искът
следва да се отхвърли за сумите от 0,69 лв. възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2018г. до 01.06.2019г., както и 60,44 лв. мораторна лихва за периода от 01.06.2019г., до 18.12.2019г.
като недължими, на осн. чл. 23 ЗПК.
Съобразно изхода на
делото на ищеца се дължат разноски, съразмерно уважената част на иска, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК. В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Искането за заплащане на
разноските е заявено своевременно. Тъй като ищецът е представляван от
юрисконсулт в заповедното и в исковото производство, представяне на
доказателства за заплащане на възнаграждение на процесуалния представител не е
предпоставка за основателността на претенцията в тази част.
От ищеца са направени
разноски за държавна такса в настоящото производство в размер на 125,00 лв., от
които съразмерно уважената част на иска, ответникът Н.К. следва да бъде осъден да заплати 80,07 лв.
Ищецът е направил
разноски за депозит за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 250,00 лв., от които ответникът
следва да бъде осъден да заплати 160,15 лв.
Ищецът е направил
разноски за особен представител на ответника, назначен на осн.
чл. 47, ал. 6 ГПК в исковото производство в размер на 312,50 лв., от които
ответникът следва да бъде осъден да му заплати 200,18 лв..
На ищеца, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат и разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт в минимален размер от 100,00 лв., съгласно чл.
25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На ищеца се дължат
разноски за държавна такса в заповедното производство съразмерно уважената част
от иска в размер съответно на 16,01 лв..
На ищеца, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат и разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт в заповедното производство в минимален размер
от 50,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените
съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.Р.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.,
чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост „ № 4, Бизнес парк, София, сгр.
14, сумата от 754,78 лв. /седемстотин петдесет и четири лева и 78 ст./
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15583678 от 25.12.2017г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението- 27.12.2019г. до датата на изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 754,78, лв. до пълния претендиран
размер от 1173,13 лв. главница, за сумата от 0,69 лв. възнаградителна
лихва за периода от 01.11.2018г. до 01.06.2019г., както и за сумата от 60,44
лв., мораторна лихва за периода от 01.06.2019., до 18.12.2019г..
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: *** , да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост „ № 4, Бизнес парк, София, сгр. 14, разноски по ч. гр. д. 1373/2019г. на РС Велинград
в размер на общо 66,01 лв. /шестдесет и шест лева и 01 ст../, от които 16,01лв.
/шестнадесет лева и 01 ст./ държавна такса, съразмерно уважената част от иска и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
/петдесет лева/, съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.Р.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост „ № 4, Бизнес парк, София, сгр. 14, разноски по
гр. д. 6/2021 г. на РС Велинград в
размер на общо 540,40 лв. /петстотин и
четиридесет лева и 40 ст./, от които 80,07 лв. /осемдесет лева и 07 ст./
държавна такса, 160,15 лв. /сто и шестдесет лева и 15 ст./ разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, 200,18 лв. /двеста лева и 18 ст./ разноски за особен представител
на ответника и 100,00 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от датата на
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка Пенчева