РЕШЕНИЕ
№ 885
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против Решение
№ 1142/04.04.2022г., пост. по гр.д.№ 6645/2021, ПдРС, в частта, в която е отхвърлен
предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
срещу П. Г. М. за заплащане сумата в размер на 1155,22лв., представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в ***, за периода 01.03.2018
г. - 31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99лв., представляваща обезщетение върху
главницата за периода 03.05.2018 г. - 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която е отхвърлен предявения
против Д. Г. М. иск за заплащане на сумата в размер на 1155,22лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за 1/3 ид. част от обект, находящ се в ***, за
периода 01.03.2018 г. - 31.10.2020 г., сумата в размер на 171,99лв., представляваща
обезщетение върху главницата за периода 03.05.2018 г. - 20.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.04.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е обжалвал решението с
1
мотиви, че същото е неправилно, постановено в противоречие на материалния и
процесуалния закони. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че двамата ответници не
са титуляри на правото на собственост на процесния топлофициран обект. Поддържа, че
исковата молба за делба между тримата ответници не е била вписана, поради което и
извършената делба е непротивопоставима на ищеца-кредитор. Счита, че съдът е допуснал
процесуални нарушения, като е възложил на ищеца да установява отрицателния факт, а
именно че исковата молба не е вписана. Счита, че това задължение е било за ответниците,
които твърдят , че са извършили съдебна делба. Оспорва и извода на съда, че вписавнето на
исковата молба за делба има оповеститевно действие и е изключена възможността за
противопоставимост още повече на кредитор по облигационно вземане. Счита, че този
извод е в противоречие с чл. 115, ал.4 от ЗС. Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и вместо това да постанови ново, с което уважи изцяло предявените искове.
Претендира разноски и за двете инстанции.
Въззиваемата страна Д. Г. М. е подала отговор на въззивната жалба, в който оспорва
същата и поддържа правилност на първоинстанционното решение. Счита, че ищецът не е
доказал наличието на валидно облигационно отношение с нея. Развива съображение, че след
извършване на съдебна делба още през 2010г. единствен собственик на топлоснабдения
имот е останал първия ответник Н.М.. Поддържа, че вписването на исковата молба за делба
има единствено оповестително действие, поради което е изключена възможността за
противопоставимост по отношение на кредитори с облигационни претенции. Позовава се и
на ТР№ 3/2009 ОСГК, ВКС. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението
потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.
Въззиваемата страна П. Г. М. е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва
и поддържа правилност на решението в обжалваната му част. Също поддържа липса на
облигационна връзка помежду им, предвид факта, че не е нито собственик, нито титуляр на
вещно право на топлоснабдения имот. Излага и доводите си за ефекта на конститувното
решение за съдебна делба. Излага при условията на евентуалност и доводи относно
недължимост на претендираното вземане в случай , че се приеме наличие на договорна
обвързаност между страните. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна в
производството, останала недоволна от постановено съдебно решение, откъм съдържание са
редовни, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
2
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.
Повдигнатият спор пред въззивната инстанция касае пасивната материално правна
легитимация на ответниците, а именно след като договорът за делба не е вписан, дължат ли
заплащане на доставена ТЕ за имота.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ответниците, заедно с
третия ответник Н.М. са придобили по наследство от своите родители процесния недвижим
имот, който е и топлоснабден. Видно от приложеното копие на Решение
№1933/16.06.2010г.,пост. по гр.д. № 367/2009г., ПдРС, между Н.М., Д.М. и П.М. е
извършена съдебна делба на процесния имот, като същият е възложен в дял на Н.М..
Решението е влязло в законна сила на 14.07.2010 г., от която дата и съделителят комуто е
възложен имота става негов собственик. Съгл. чл.153 от ЗЕ потрелбители на ТЕ са
собствениците/ползвателите на имоти в сгради етажна собственост, които са топлоснабдени.
Следователно ако за процесния период 2018-2020г. ответниците Д. и П.М. и не притежават
право на собственост, то те и нямат качеството на потребители на ТЕ, респ. не могат да
отговарят за задължения по облигационна връзка, която не е възникнала между тях и
дружеството ищец.
Наведените оплаквания във въззивната жалба, че исковата молба за делба не била
вписана са абсолютно неотносими към спорния предмет, доколкото вписването не влияе на
облигационните договори сключени със собственик на имота. Вписването има отношение
при евентуални спорове относно вещни права върху имота и то по отношение на страни,
които претендират такива права. В случая се касае за облигационен договор, по отношение
на който вписването на искова молба за делба не дава никакво отражение. Още повече, че
в производствата за делба, вписването на исковата молба дори не е условие за редовност на
исковата молба, в който смисъл е и ТР№ 3 по т.д.№3/2009, ОСГК, ВКС и вписването по
чл.114 от ЗД има оповестително действие спрямо третите лица и не е пречка за
постановяване на съдебен акт, даващ защита на вещното право, предмет на спора. В този
смисъл е правилен и извода на първоинстанционния съд, който се споделя напълно от
настоящата инстанция, че
оповестителното действие на вписването изключва възможността за противопоставимост,
още по-малко по отношение на кредитори по облигационно правоотношение. В този
смисъл е и без правно значение въпроса кой следва да установи вписването на делбенето
решение, т.к. този акт няма отношение към възникване или прекъсване на облигационната
връзка, която възниква по силата на закона и е обусловена от наличие на собственическо
право.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се доказва наличието на пасивна
материално-правна легитимация на двамата въззиваеми да отговарят по предявените искове
за заплащане на ТЕИ, доколкото същите не са собственици на процесния топлоснабден
имот. Предявеният против тях иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
3
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанцинният съд,
поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемите страни
сумата от 230лв. на Д. М. и 300лв. на представинетял на П. М. – адв. М., за оказана правна
защита и съдействие по реда на чл.38 от ЗА. Посоченият размер се определя за защита по
отношение на иск, произтичащ от едно договорно правоотношение, независимо, че се
претендира главница и мораторна лихва.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1142/04.04.2022г., пост. по гр.д.№ 6645/2021, ПдРС в
обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Д. Г.
М., ЕГН **********, сумата от 2330лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв.
С.П. М., сумата от 300лв., адвокатско възнаграждение за въззивното производство за оказана
на осн. чл.38 от ЗА правна защита и съдейстиве на П. Г. М., ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4