МОТИВИ по АНД
№ 2028/2017г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление, с
което предлага обвиняемия А.Б.М., роден на ***г***, област Русе, ул. „Стара
планина“ № 14., с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********,
да бъде освободен от наказателна отговорност, за извършено от него престъпление
по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а именно за това, че на 04.12.2015
година в град Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, сам
съставил неистински частни документи:
- Декларация, на основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от
„Закон за защита на потребителите“ в частта на подписа за „Декларатор“, на
който предал вид, че представлява конкретно писмено изявление с правно значение
с автор - Р.К.Р.от град Русе и го употребил пред П.М.М.- сътрудник продажби в
„БТК“ ЕАД, гр.София, офис Русе, за да докаже, че съществува правно отношение -
че Р.К.Р.е получила екземпляр от „Общите условия“, подписан от представител на
БТК; приема и се съгласява с „Общи условия“ при подписване на Договор с „БТК“
ЕАД и желае да бъде уведомена при изменение на „Общите условия“, и
- Заявление/Договор №
311123537204122015-35534423/04.12.2015 година за мобилна услуга, в частта на
подписа „За абонат“ на който предал вид, че представлява конкретно писмено
изявление с правно значение с автор Р.К.Р.от град Русе и го употребил пред П.М.М.-
сътрудник продажби в „БТК“ ЕАД, град София, офис Русе, за да докаже, че
съществува правно отношение - че Р.К.Р.ще ползва мобилна услуга - абонаментен
план „VIVACOM
І – Traffic XL“ за срок от 24 месеца, за периода 04.12.2015 г. -
04.12.2017 г. и да получи мобилен апарат със сериен номер на устройството
359224068748295,като случая не е маловажен, като му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на
обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствената
съвкупност по делото. По отношение на размера на наказанието, изразява
становище, че същото следва да бъде индивидуализирано в размер между минимума и
средата на предвиденото, предвид липсата на смекчаващи и отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства.
Защитникът
на обвиняемия, заема становище, че от доказателствата по делото се установява,
че подписите положени под документите не са изпълнени от лицето, посочено като
техен автор, но счита, че в случая деянието не е обществено опасно и следва да
бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК. Алтернативно се иска да бъде прието, че се касае
за маловажен случай, като на обвиняемия бъде наложено наказание глоба в размер
на 100 лева.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като извърши
оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият А.Б.М. е роден на ***г***, област Русе, ул. „Стара
планина“ № 14., с начално образование, неженен, безработен, неосъждан
(реабилитиран), ЕГН:**********.
На 04.12.2015г. обвиняемият А.Б.М., заедно със свидетелите
Р.Т. С. и Р.К.Р., отишли с управляван свидетеля С. лек автомобил до офис на „БТК“
ЕАД, гр.София, находящ се в магазин „Кауфланд 2“, с адрес град Русе, бул.
„Христо Ботев“ № 38, където обвиняемият имал намерение да придобие мобилен
телефон, на името на свидетелката Р., на която свидетелят С. и
обвиняемия М., обяснили единствено, че имало промоция за карти на мобилен
оператор за пенсионери и за това трябва да отиде с тях. След като паркирали
колата на паркинга на магазина, свидетелят С., взел личната карта на
свидетелката Р.и я дал на обвиняемия М.. Обвиняемият М. предоставил личната
карта на свидетелката П.М.М., сътрудник продажби в офиса на „БТК“ ЕАД,
гр.София, офис гр.Русе, като и обяснил, че свидетелката Р.желае да сключи
договор за мобилна услуга, с абонаментен
план „VIVACOM
І – Traffic XL“ за срок от 24 месеца, за периода 04.12.2015 г. -
04.12.2017 г. и да получи мобилен апарат
/таблет/. Свидетелката М. обяснила, че съгласно вътрешните им правила, свидетелката Р.следва на
основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от „Закон за защита на потребителите“ да се
подпише декларация, за запознаване с „Общи условия“ при подписване на Договор с
„БТК“ ЕАД, гр.София, както и договор за ползване на мобилна услуга. След това
свидетелката М. подготвила, необходимите документи - декларацията и договора за
мобилна услуга с предоставяне от „БТК“ ЕАД, гр. София на мобилно устройство
/таблет/ със сериен номер на устройството 359224068748295. Обвиняемият взел
така изготвените документи и без свидетелката
Р.да е изразила желание да сключи предложеният и договор и без да е била
уведомена за неговото сключване и съдържание, се подписал вместо нея за
„Декларатор“ в Декларация, изискуема на основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от „Закон
за защита на потребителите“, на която предал вид, че представлява конкретно
писмено изявление с правно значение с автор - Р.К.Р., за да докаже, че
съществува правно отношение - че Р.К.Р.е получила екземпляр от „Общите условия“,
подписани от представител на БТК, че приема и се съгласява с „Общи условия“ при
подписване на Договор с „БТК“ ЕАД и се подписал „За абонат“ в Заявление/Договор
№ 311123537204122015-35534423/04.12.2015 година, на който предал вид, че
представлява конкретно писмено изявление с правно значение с автор Р.К.Р.от гр.
Русе, за да докаже, че съществува правно отношение - че Р.К.Р.ще ползва мобилна
услуга - абонаментен план „VIVACOM І – Traffic XL“ за срок от 24 месеца, за периода 04.12.2015 г. -
04.12.2017 г. и да получи мобилен апарат със сериен номер на устройството
359224068748295. След това обвиняемият предал така подписаните от него
декларация и договор, на които придал вид, че изхождат от свидетелката Р., на свидетелката М..
Свидетелката М. подписала договора от страна на „БТК“ ЕАД и предала
мобилното устройство /таблет/ на обвиняемия. След това обвиняемият върнал
личната карта на свидетелката Р.и с автомобила, управляван от свидетеля С. я
закарали до домът й. След това обвиняемият се разпоредил с мобилното
устройство, като продал същото.
Видно
от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно – почеркова експертиза, което заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, се установява, че Подписите за „Декларатор“ в
Декларация, изготвена на основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от Закон за защита на
потребителите и „За абонат“ в Заявление/Договор №
311123537204122015-35534423/04.12.2015 година, не са изпълнени от свидетелката
Радева, а са изпълнени от обвиняемия М..
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена, на основание чл. 378, ал. 2 НПК, въз
основа на събраните в
хода на досъдебното производство и съдебното следствие писмени доказателства и
писмени доказателствени средства.
Съдът не кредитира, показанията на
свидетелката П.М.М.,
в частта им, че договорът е подписан от лицето, което е страна по договора, тъй
като в тази им част показанията на свидетелката М., напълно се опровергават от
изготвената по делото съдебно – почеркова експертиза.
По отношение на останалите гласни доказателства, същите
не съдържат противоречия досежно релевантните за
делото факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, а напълно
подкрепят изложената в постановлението и приетата за установена от съда,
доказателствено обезпечана фактология.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъде изведен
единственият възможен извод от правна страна, а именно, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От обективна страна на 04.12.2015 година в град Русе, в условията на
продължавано престъпление - на два пъти, сам съставил неистински частни документи:
- Декларация, на основание чл. 147а, ал. 2 и 3 от
„Закон за защита на потребителите“ в частта на подписа за „Декларатор“, на
който предал вид, че представлява конкретно писмено изявление с правно значение
с автор - Р.К.Р.от град Русе и го употребил пред П.М.М.- сътрудник продажби в
„БТК“ ЕАД, гр.София, офис Русе, за да докаже, че съществува правно отношение -
че Р.К.Р.е получила екземпляр от „Общите условия“, подписан от представител на
БТК; приема и се съгласява с „Общи условия“ при подписване на Договор с „БТК“
ЕАД и желае да бъде уведомена при изменение на „Общите условия“, и
- Заявление/Договор №
311123537204122015-35534423/04.12.2015 година за мобилна услуга, в частта на
подписа „За абонат“ на който предал вид, че представлява конкретно писмено
изявление с правно значение с автор Р.К.Р.от град Русе и го употребил пред П.М.М.-
сътрудник продажби в „БТК“ ЕАД, град София, офис Русе, за да докаже, че съществува
правно отношение - че Р.К.Р.ще ползва мобилна услуга - абонаментен план „VIVACOM І – Traffic XL“ за
срок от 24 месеца, за периода 04.12.2015 г. - 04.12.2017 г. и да получи мобилен
апарат със сериен номер на устройството 359224068748295, като случая не е
маловажен.
Непосредствен обект на защита са
обществените отношения, свързани с установеният ред и начин за съставянето и използването
на документите.
Изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемия, чрез действие, във формата на изпълнителното
деяние - съставяне на неистински частни документи, а именно: декларация и
договор, представляващи непосредствено материализиране на конкретно писмено
изявление на лице, различно от това, обозначено в документа като негов автор, в
случая свидетелката Радева.
Инкриминираните частни документи - Декларация, на основание чл. 147а, ал. 2 и
3 от „Закон за защита на потребителите“ и Заявление/Договор №
311123537204122015-35534423/04.12.2015 година за мобилна услуга са неистински,
съгласно легалната дефиниция на чл. 93, т. 6 НК, тъй като на същите е придаден
вид, че представляват конкретно писмено изявление на конкретно лице – Р.К. Р., което е посочено като автор на документа, но
съдържащите се в документите писмени изявления, не изхождат от това лице, тъй
като това лице не е действителният автор на всеки един от двата документа,
доколкото нито един от тях, не носи негов подпис.
За съставомерността на деянието, доколкото
се касае за съставянето на неистински документи е ирелевантно дали документите
са с вярно или невярно съдържание. Това е така, тъй като при неистинския
документ от значение е единствено авторството на изявлението, но не и неговото
съдържание.
Касае се за довършен състав на
престъпление, доколкото съставените от обвиняемия частни документи са
употребени, с представянето на същите пред свидетелката П.М.М.- сътрудник
продажби в „БТК“ ЕАД, град София.
Касае се за продължавано
престъпление, тъй като са налице две отделни деяния, конкретизирани по време,
място и начин на извършването им, всяко от които поотделно осъществява състава
на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК. Деянията са извършени при една и съща
обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл, като всяко следващо се явява
от обективна и субективна страна продължение на предходното, доколкото са
насочени към един и същ обект на наказателноправна защита.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателно
отговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия
при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същият са намерили отражение
представи, досежно всички обективни елементи от състава на престъплението, за
което е предаден на съд, а именно, че е съставил сам неистински частни документи,
че употребява същите, като в субективно отношение употребата на документите е
във връзка със сключване на договор за мобилна услуга и получаване на мобилно
устройство, при преференциални условия.
По изложените мотиви съдът призна обвиняемия за виновен
в извършването на престъплението, за което същият е предаден на съд.
Съдът намира за неоснователни релевираните от страна
на защитника на обвиняемия доводи, касаещи приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Действително при съгласие на лицето за съставянето на документа, би могло да се
обсъжда липсата на обществена опасност на деянието, но в случая от събраните в
хода на производството доказателства – показанията на свидетелката Р.К.Р., не
се установява такова съгласие.
Неоснователни са и релевираните от защитата доводи, че
се касае за маловажен случай, и следва да бъде наложено наказание глоба в
размер на 100 лева. От доказателствата по делото не се установяват наличието на
предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, а именно наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства и по-ниска степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
този вид, което от своя страна да обоснова най-общ извод, че са касае за
маловажен случай. Отделно от това, дори деянието да беше квалифицирано като
такова, като обвинението на дееца да е по чл. 309, ал. 3 НК, предвид това, че
посочената санкционна разпоредба предвижда наказание „Пробация“ или „Глоба“, то
също щеше да намери приложение чл. 78а НК.
По вида и
размера на наказанието:
Съдът счете, че
са налице всички, предвидени от закона предпоставки, за да бъде приложен института
на чл. 78а НК. Деецът е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер, предвид настъпилата реабилитация, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание до този момент, като
същевременно от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които
да подлежат на репариране.
При определяне
конкретния размер на административното наказание, което следва да бъде наложено
на дееца, съдът съобрази, тежестта на извършената престъпна проява, като
съобрази, че се касае за продължавано престъпление
Не са налице
смекчаващи вината на дееца обстоятелства.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете, че в резултат от извършеното деяние
свидетелката Р.К.Р.е претърпяла имотна вреда, която макар и несъставомерна с
оглед повдигнатото обвинение, следва да бъде отчетена като отегчаващо
отговорността на обвиняемия обстоятелство.
Съдът съобрази
също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че същият не реализира доходи
по трудово правоотношение.
С оглед на всички изложени
по-горе обстоятелства, релевантни при индивидуализацията на наказанието, съдът намира,
че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер
ориентиран между минимума и средата на предвиденото в разпоредбата на чл. 78а НК, а именно 1500 лева, като един такъв размер на административното наказание,
се явява напълно съобразен, освен с тежестта на деянието, липсата на смекчаващи
и наличието на отегчаващо такова, а също и с имотното състояние на дееца.
Именно такъв размер на наказанието би постигнало в пълнота целите на
наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната превантивна функция на
наказанието, а така също би била постигната и генералната превантивна функция
на наказанието, като бъде въздействано предупредително и възпитателно, и върху
останалите членове на обществото.
С оглед изхода на делото в
тежест на обвиняемия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски в общ размер на 236,51 лева.
По
гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: