Присъда по дело №1100/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 63
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20221100201100
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 63
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
СъдебниЗорница Стефанова И.а

заседатели:Мария Стоянова Янкова
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
и прокурора Ив. Д. К.
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Наказателно дело от
общ характер № 20221100201100 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л.М.И.., роден на *******. в гр. Плевен,
българин, български гражданин, с ЕГН **********, със средно образование,
неосъждан, неженен, работи в склад за гуми, с настоящ адрес: гр. София, ж.к.
„******* за ВИНОВЕН в това, че на 15.11.2019 г. около 1 часа и 35 минути в
гр. София, на бул. “Сливница“, при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат“, с peг. № ******* с
посока на движение от ул. “Крум Хр. Стоянов“ към ул.“Кукуш“, в района
след моста над железопътните линии при гара „Захарна фабрика“, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като управлявал моторното превозно средство със скорост
около 75 км/ч и не упражнил непрекъснат контрол върху автомобила със
системите за управление, като автомобилът се отклонил вляво, напуснал
платното за движение вляво, качил се върху тротоара и се ударил в метален
стълб от мрежата за електрическо захранване на градския транспорт, с
монтирани на него осветителни тела за улично осветление, при което по
непредпазливост причинил смъртта на пътника в автомобила Ц.В.П. с ЕГН:
**********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.“в”, пр. 1 вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 36 НК
1
го ОСЪЖДА на наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК
НАЛАГА на подсъдимия Л.М.И.., със снета самоличност, наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ,
като приспада времето, през което подсъдимият е бил фактически лишен от
това право по административен ред.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК осъжда подсъдимия Л.М.И.., със снета
самоличност, да заплати направените по делото разноски в размер на 1834,79
лв. (хиляда осемстотин трийсет и четири лева и седемдесет и девет стотинки)
по сметка на СДВР.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Софийския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н.о.х.д. № 1100/2022 г. на СГС, НК, 29 състав

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство
№ 11407/2019 г. по описа на СДВР, пр. пр. 21419/2019 г. по описа на Софийска градска
прокуратура, срещу Л.М.И.. за това, че на 15.11.2019 г. около 1 часа и 35 минути в гр.
София, на бул. „Сливница” и при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ******* с посока на движение от
ул. „Крум Хр. Стоянов” към ул. „Кукуш”, в района след моста над железопътните линии при
гара „Захарна фабрика”, нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните
средства, които управляват;
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
за пътно превозно средство от Категория В – 50 km/h в населено място,
като управлявал моторното превозно средство със скорост около 75 km/h (км/ч) и не
упражнил непрекъснат контрол върху автомобила със системите за управление, като
автомобилът се отклонил вляво, напуснал платното за движение вляво, качил се върху
тротоара и се ударил в метален стълб от мрежата за електрическо захранване на градския
транспорт, с монтирани на него осветителни тела за улично осветление, при което по
непредпазливост причинил смъртта на пътника в автомобила Ц.В.П. – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.
В разпоредителното заседание съдът е конституирал като частен обвинител В. П.
П., баща на жертвата Ц.В.П..
Съдебното разглеждане е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. НПК.
Подсъдимият Л.М.И.. в хода на допуснатото съкратено съдебно следствие е признал изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК в хода на съкратеното съдебно
следствие съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа повдигнатото
срещу подсъдимия обвинение за извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр.
1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Счита, че изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните в хода на наказателното производство
доказателства, които подкрепят направеното от подс. И. самопризнание и не оставят
съмнение относно неговата съпричастност към извършеното престъпление. Предлага при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия да бъдат отчетени като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, липсата на налагани
наказания по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП и младата му възраст.
Предлага съдът да признае за виновен по повдигнатото обвинение Л.И., като му определи
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да
бъде намалено с една трета до 2 години лишаване от свобода и съответно на основание чл.
66 НК изпълнението му да бъде отложено за срок от 4 години. Счита, че при условията на
кумулативност следва да му бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 4 години.
В съдебно заседание повереникът на частния обвинител В. П. П. приема за несъмнено
доказано повдигнатото обвинение. Моли съдът да признае подсъдимия за виновен, като му
определи наказание лишаване от свобода, близко до средния размер. Счита, че кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС не следва да бъде налагано
за срок, по-кратък по размер от този, който бъде определен за наказанието лишаване от
1
свобода.
Защитникът на подс. Л.И. в допълнение към посочените от представителя на СГП
смекчаващи отговорността на подзащитния му обстоятелства изтъква, че следва да бъде
съобразена и трудовата му ангажираност. Подчертава, че подсъдимият се стреми да бъде
достоен член на обществото и фактически е понесъл най-тежкото наказание – смъртта на
най-добрия си приятел и негов съквартирант. Отбелязва и това, че подсъдимият желае от
самото начало да поеме отговорност за извършеното. Моли съдът да му наложи наказание
лишаване от свобода в размер 2 години, което да бъде редуцирано до 16 месеца, чието
изпълнение да бъде отложено при условията на чл. 66 НК. По отношение на наказанието
лишаване от правоуправление на МПС предлага да бъде за срока, определен за наказанието
лишаване от свобода.
Подсъдимият Л.И. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли
за най-лека присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна.
Подсъдимият Л.М.И.. е роден на *******. в гр. Плевен, българин, български
гражданин е, с ЕГН **********, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като
товарач в склад за гуми с месечен доход около 1000 – 1200 лв., с настоящ адрес в гр. София,
ж.к. ****.
Подсъдимият Л.И. е правоспособен водач на МПС в Отдел „ПП”-СДВР с придобити
категории „В” и „М” и притежава издадено СУМПС № ********* от дата 22.10.1019 г.,
валидно до 22.10.2029 г.
На 15.11.2019 г. около 1 часа и 35 минути в гр. София, подсъдимият Л.И. управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с рег. № ******* по бул. „Сливница”, в
посока от ул. „Крум Хр. Стоянов”, към ул. „Кукуш”, в района след моста над железопътните
линии при гара „Захарна фабрика”. Автомобилът бил собственост на брата на подсъдимия –
св. Т.М. И.. В автомобила освен водача бил и пътникът Ц.В.П., приятел на подсъдимия,
роден на 10.07.2000 г., който седял на предната дясна седалка до водача.
Времето било влажно, булевардът бил осветен от улично осветление. Платното за
движение било с асфалтово покритие, мокро, без локви, дупки, посипаности и неравности, с
лек наклон спускане от моста над железопътните линии при гара „Захарна фабрика” по
посока на движение на инкриминирания лек автомобил „Фолксваген”.
Участъкът от бул. „Сливница” след моста над железопътните линии при гара
„Захарна фабрика” по посоката на движение на лекия автомобил „Фолксваген” бил прав,
предназначен за движение на пътни превозни средства в двете посоки, като платното за
движение се състояло от общо шест пътни ленти и велоалея.
Пътните ленти в посоката на движение на л.а. „Фолксваген” били три на брой – две,
предназначени за движение на моторни превозни средства (МПС), и една, предназначена за
движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, т.нар.
бус-лента, вдясно от тях. Бус-лентата била с широчина 3,20 метра и била отделена от
дясната страна от двете ленти за движение на МПС с единична непрекъсната линия (пътна
маркировка „М1” по смисъла на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП). Двете ленти за движение на
МПС били с широчина по 3,20 метра всяка от тях и били отделени помежду си с единична
непрекъсната линия (пътна маркировка „М3” по смисъла на чл. 63, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП).
Пътните ленти за движение в обратната посока по бул. „Сливница” също били три
на брой – две ленти за движение на МПС и една бус-лента, разположена вляво от тях спрямо
посоката на движение на л.а. „Фолксваген”. Всяка от трите ленти била с широчина 3,20
метра. Двете ленти за насрещно движение, предназначени за МПС, били отделени помежду
си с единична прекъсната линия (пътна маркировка „М3” по смисъла на чл. 63, ал. 2, т. 3 от
ППЗДвП). Бус-лентата вляво от тях била отделена с единична непрекъсната линия (пътна
маркировка „М1” по смисъла на чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП).
2
Насрешните пътни ленти за движение по булеварда били отделени помежду си с
двойна непрекъсната линия (пътна маркировка „М2” по чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП).
Вдясно от платното за движение на бул. Сливница”, спрямо посоката на движение на
инкриминирания л.а., имало тротоар с широчина 2,20 метра. Вдясно от тротоара имало
зелена площ с дървета, вдясно от която надлъжно спрямо булеварда се намирали жилищни
блокове с номера 120, 122, 124 и 126, ж.к. „Захарна фабрика”.
Вляво от платното за движение на бул. „Сливница” имало тротоар с широчина 2,20
метра, отделен от левия край на велоалеята с бордюр с височина 15 сантиметра. Върху
тротоара били монтирани метални стълбове от мрежата за електрическо захранване на
градския транспорт, с монтирани на тях осветителни тела за улично осветление.
Максималната разрешена скорост за движение на пътни превозни средства от
категория „В” в посочения участък от бул. „Сливница” била 50 км/ч.
В района срещу блок № 124, вляво от пътното платно на бул. „Сливница” спрямо
посоката на движение на л.а. „Фолксваген”, се намирало локално платно, представляващо
изход от парк „Западен парк” към бул. „Сливница”.
В хода на разследването за посока при извършения оглед на местопроизшествие била
приета посоката на движение на инкриминирания лек автомобил, а за ориентир – пресечната
точка на мисленото продължение на края (западната фасада) на блок № 120,
перпендикулярно на бул. „Сливница”, и левия край на пътното платно на булеварда, по
посоката на движение на л.а. „Фолксваген”.
Подс. И. управлявал л.а. „Фолксваген” по бул. „Сливница” в района след моста над
железопътните линии при гара „Захарна фабрика”, в дясната от двете ленти, предназначени
за движение на МПС в неговата посока, със скорост от около 75 км/ч. Пред и зад неговия
автомобил нямало други автомобили. Подс. Л.И. бил с поставен предпазен колан, но Ц.П.,
който бил заспал на предната дясна седалка до водача, бил без такъв.
Междувременно подс. И. не упражнил необходимия за безопасното движение
контрол върху автомобила със системите на управление, поради което автомобилът плавно,
без да намалява скоростта на движение, се отклонил вляво, прекосил последователно лявата
пътна лента, предназначена за движение на МПС в неговата посока, двете пътни ленти за
движение на МПС в обратна посока, бус-лентата вляво от тях и велоалеята, разположена
вляво от нея, като на около 25 метра след ориентира напуснал пътното платно за движение
вляво, качил се върху тротоара вляво от велоалеята и се ударил с предната си дясна част, в
зоната на предния десен фар, в метален стълб от мрежата за електрическо захранване на
градския транспорт, с монтирани на него осветителни тела за улично осветление, находящ се
на тротоара, на 1,00 метър вляво от левия край на велоалеята и на 64 метра от ориентира, по
посоката на движение на л.а. „Фолксваген”.
Ударът бил ексцентричен. След него задната част на автомобила се завъртяла
надясно за посоката на движение на автомобила, при което последният се завъртял на ъгъл
200 градуса, продължил да се движи още около 8 метра и се установил върху платното за
движение на бул. „Сливница”, в района на ъгъла с локалното платно на изхода на парк
„Западен парк”, на мястото, на което бил намерен при извършения впоследствие оглед на
местопроизшествие. При удара в металния стълб автомобилът бил цялостно деформиран,
като ударът причинил съществени поражения в дясната му част – откачили се предният
десен калник и предното дясно колело на автомобила, предната и задната десни врати на
автомобила се отделили от местата си, а пътникът Ц.П. изпаднал от автомобила и тялото му
легнало по гръб в близост до автомобила върху локалното платно на изхода на парк
„Западен парк” към бул. „Сливница”.
След преустановяване на движението подс. Л.И. излязъл от автомобила и започнал
да вика за помощ, като повтарял името на жертвата и думите „Какво направих?”.
Намиращите се на тротоара на бул. „Сливница” към момента на удара на около 50-60 метра
от местопроизшествието свидетели очевидци – Е.Р.М. и К.Е.П. се приближили към лекия
автомобил, като св. М. се обадил на тел. 112 и съобщил за случилото се.
3
Междувременно започнали да спират на мястото на произшествието други
преминаващи по булеварда леки автомобили. Били подадени няколко сигнала на тел. 112 от
различни лица – св. Ф.О.Г., св. Т.Д.Р., св. Л.А.А.-Т. и други. Св. М.С.Р., управляващ л.а.
„Мерцедес”, с рег. № ****, и пътуващата с него св. Кристин Н. К. видели
самокатастрофиралия л.а. „Фолксваген” и подс. И., който стоял на тротоара до металния
стълб и викал за помощ. Св. Р. спрял управлявания от него л.а. и двамата със св. К. се
приближили до подс., който им казал да проверят дали Ц.П. има пулс. Св. Р. се приближил
до тялото на Ц.П. и възприел, че няма признаци на живот. Св. К. се обадила на тел. 122 и
съобщила за катастрофата. Докато тя разговаряла с диспечера, на местопроизшествието
пристигнал екип на МВР в състав св. Й.Г.Г. и св. А.В.Ц. – служители в 03 РУ – СДВР, които
запазили местопроизшествието.
На място пристигнал и екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на Ц.П.. Друг
медицински екип извършил преглед на подс. Л.И., като не били установени наранявания по
тялото му. Той отказал да бъде откаран в медицинско заведение.
На местопроизшествието пристигнали и служителите на Отдел „ПП”-СДВР – св.
М.В.Ц. и св. Б.Н.Г.. На подс. И. била взета проба за употреба на алкохол и наркотични
вещества, като и двете проби били отрицателни.
В резултат на пътнотранспортното произшествие Ц.П. получил следните
травматични увреждания:
– открита черепно-мозъчна травма – охлузвания и разкъсно-контузна рана по лицето,
многофрагментни счупвания на костите на черепа, разкъсвания на твърдата мозъчна
обвивка, разкъсване на мозъчното вещество на главния мозък и на мозъчния ствол,
разкъсване на меката мозъчна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на малкия
мозък;
– закрита гръдна травма – охлузвания на гръдния кош, контузии на белите дробове
двустранно;
– травма на опорно-двигателния апарат – охлузвания на десните рамо, предмишница и ръка,
охлузвания на коленете и подбедриците двустранно, охлузвания на десния глезен, разкъсно-
контузни рани на левия глезен и на дясното ходило, счупване на дясната голямопищялна
кост.
Смъртта на Ц.П. настъпила мигновено вследствие на откритата черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в несъвместимо с живота разкъсване на мозъчното вещество на
главния мозък и на мозъчния ствол. Към момента на смъртта си П. не било повлиян от
алкохол, наркотични или други силно действащи упойващи вещества.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема изложената фактическа
обстановка – такава каквато тя е посочена в обвинителния акт, за точно отражение на
действително случилото се по отношение на събитието на престъплението, извършено от
подсъдимия. В основата на този си извод съдът постави направеното самопризнание от
страна на подсъдимия и подкрепящите го доказателствени материали, събирани и
проверявани на фазата на досъдебното производство.
При съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК съдът няма
правомощие непосредствено да събира или да приобщава по реда на чл. 283 от НПК никакви
доказателства за обстоятелствата, обхванати от самопризнанието на подсъдимия, а това са
всички факти, запълващи обективните и субективните признаци от състава на
престъплението, описано в обвинителния акт. Това е така, защото съдът с определението по
чл. 372, ал. 4 от НПК вече е изразил становище, че самопризнанието се подкрепя в
достатъчна степен от събраните на досъдебното производство годни доказателства и
доказателствени средства и освен това изрично е обявил, че ще ползва самопризнанието без
да събира доказателства за фактите, залегнали в обвинителния акт. От това законово
предвидено отклонение от принципа на непосредственост и устност в наказателния процес
произлиза и правилото, че съдът няма задължение да обсъжда събирани под ръководството
на други органи на наказателния процес доказателствени материали. Евентуално
4
последващо отстъпление от позицията, закрепена в определението по чл. 372, ал. 4 от НПК,
означава провеждане на съдебно следствие по друг ред, а не по реда на съкратеното съдебно
следствие, което би объркало всички участници по отношение на това по кой точно
процесуален ред се гледа делото, респ. какви са процесуалните им възможности за
провеждане на съответната функция на процеса. Това законодателно разрешение е израз на
точно преценения баланс между две значителни процесуални ценности, които не следва да
бъдат противопоставяни – разкриването на обективната истина за главния факт в процеса от
една страна и процесуална икономия на време и усилия, постигната вследствие на
съдействащото и улесняващо дейността на държавните органи поведение на подсъдимия –
от друга. И двете цели на процеса, върху които в случая е поставен акцент, е необходимо да
бъдат изпълнени в предвидения в НПК обем, за да се изпълнят главната и специална цел на
самата наказателноправна защита на правата и законните интереси на гражданите.
В конкретния случай гаранциите за разкриване на обективната истина за фактите на
престъплението, извършено от подсъдимия, могат да се открият в две направления. Първо,
подсъдимият съзнателно и доброволно е направил пълно самопризнание. Това той е сторил
след разясняване на всичките процесуални възможности, с които разполага, включително и
възможността да участва в съдебно следствие по общата наказателна процедура, в която ще
му бъдат осигурени всички процесуални възможности, предвидени в НПК, да се
конфронтира и да оборва обвинението срещу себе си. Съдът също така е разяснил на
подсъдимия характера и естеството на избраната от него диференцирана процедура –
съкратено съдебно следствие в първата инстанция, като го е запознал по съответстващ на
интелектуалните му възможности начин с всички последици от приложението на тези
особени правила за провеждане на съдебно следствие пред съда. Те могат да се сведат до
това, че за сметка на доброволния отказ на подсъдимия от някои от възможностите му за
защита, а именно да оборва фактите от обвинителния акт, при евентуална осъдителна
присъда той ще се ползва от значителни материалноправни облекчения във връзка с
определянето по вид и размер на наложеното наказание. Защитникът на подсъдимия също
е изразил съгласие да се даде ход на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, като е
заявил, че е съгласен с решението на подсъдимия да признае фактите от обвинителния акт.
При наслагването на тези обстоятелства съдът няма никакво основание да се съмнява, че
подсъдимият е разбирал значението и последствията на избрания от него процесуален ред за
разглеждане на делото му или пък че е изразил валидно волеизявление за отказ от
наказателен процес по общия ред без да са налице препятстващи нормалното
волеобразуване мисловни процеси – заплахи, насилие и други подобни. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС изявленията на подсъдимия, че
признава изцяло обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, не могат да бъдат
оттеглени след обявяване на определението по чл. 372, ал.4 НПК, след като са въведени
достатъчно правни гаранции, че подсъдимият е дал своето самопризнание доброволно –
направено е в открито заседание, в присъствието на защитник, при разясняване на
последиците от него.
На второ място, разкриването на обективната истина и критерият за несъмнена
доказаност на обвинението се гарантират от факта, че така направеното самопризнание от
страна на подсъдимия се подкрепя напълно от комплексната оценка на събраните и
проверени на досъдебното производство доказателствени материали. Съдът намира, че
предшестващата съдебното разглеждане подготвителна фаза на процеса е протекла
законосъобразно, не са допуснати съществени процесуални нарушения при дейността по
доказването и следователно обвинението, закрепено в обвинителния акт, е убедително
стъпило на пълноценна доказателствена основа, включваща гласните доказателствени
средства: показания на св. В. П. П., баща на починалия Ц.В.П. (л. 56 от ДП, том 1), св. В. Н.
П., майка жертвата (л. 58 от ДП, том 1), св. М. В. П., сестра (л. 60 от ДП, том 1), св. Т.М. И.,
брат (л. 77 от ДП, том 1), св. М.С.Р. (л. 62 – 63 от ДП, том 1), св. Кристин Н. К. (л. 64 от ДП,
том 1), св. Е.Р.М. (л. 71 -72 от ДП, том 1), св. К.Е.П. (л. 73 – 74 от ДП, том 1), св. Ф.О.Г. (л.
75 от ДП, том 1), св. Т.Д.Р. (л. 76 от ДП, том 1), св. Л.А.А.-Т. (л. 78 от ДП, том 1), св. Я.А.Ф.
(л. 79 от ДП, том 1), св. М.В.Ц. (л. 69 от ДП, том 1), св. Б.Н.Г. (л. 70 от ДП, том 1), св. Й.Г.Г.
5
(л. 80 от ДП, том 1), св. А.В.Ц. (л. 81 от ДП, том 1); свв Л.М.И.. в качеството му на свидетел
л. 65 – 66 ДП, том 1); писмените доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 37 – 39 от ДП, том 1), скица (л. 40 от ДП, том 1) с фотоалбум към
него (л. 41 – 48 от ДП, том 1); писмените доказателства: справка за съдимост на подсъдимия
(л. 110 от ДП, том 1), справка ДНС 112 (л. 125 от ДП, том 1), констативен протокол от О
„ПП” – СДВР (л. 36 от ДП, том 1), справки от Отдел „ПП” – СДВР, справки от Управление и
анализ на трафика – СО, удостоверения за наследници и родствени връзки (л. 150 – 151 от
ДП, том 1), препис – извлечение от акт за смърт на Ц.В.П. (л. 145 от ДП, том 1), фишове за
СМП, други справки и писмени документи, приложи по ДП; изготвените по делото
експертни заключения по извършени експертизи, както следва: СМЕ на труп № 756/2019 г.
по описа на КСМД при УМБАЛ „Александровска” (л. 89 – 93 от ДП, том 1), СХЕ А-682/2019
г. и № 610/2019 г. по описа на КСМД при УМБАЛ „Александровска” (л. 94 – 95 от ДП, том
1), АТЕ за установяване техническото състояние на л.а. „Фолксваген” (л. 103 – 106 от ДП,
том 1), КМАТЕ (л. 11 – 25 от ДП, том 2), ВТЕ № 279-Ф/2021 г. по описа на ОЕКД-СДВР (л.
32 – 40 от ДП, том 2).
С оглед разгледаното съотношение между направеното свободно самопризнание и
доказателствата от досъдебното производство може да се заключи, че самопризнанието е
напълно обосновано и следователно съдът няма никакви съмнения по отношение на
достоверността му, като е спазена конституционната забрана осъдителната присъда да
почива единствено на самопризнанието на подсъдимия.
В същото време обстоятелството, че участието на подсъдимия в извършването на
престъплението, за което е предаден на съд, е доказано несъмнено в публичен и справедлив
наказателен процес и то в разумни срокове и без ненужно разпиляване на процесуални
усилия и капацитет от страна на държавните органи, е основание за благосклонното му
материалноправно третиране при стриктно съблюдаване на особените правила при
индивидуализацията на наказанието.
На основата на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Подсъдимият Л.М.И.. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна подс. И. на 15.11.2019 г. около 1 часа и 35 минути в гр. София,
на бул. “Сливница“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат“, с peг. № ******* с посока на движение от ул. “Крум Хр.
Стоянов“ към ул. “Кукуш“, в района след моста над железопътните линии при гара „Захарна
фабрика“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал моторното превозно средство със скорост около 75 км/ч и
не упражнил непрекъснат контрол върху автомобила със системите за управление, като
автомобилът се отклонил вляво, напуснал платното за движение вляво, качил се върху
тротоара и се ударил в метален стълб от мрежата за електрическо захранване на градския
транспорт, с монтирани на него осветителни тела за улично осветление, при което по
непредпазливост причинил смъртта на пътника в автомобила Ц.В.П..
Деянието, извършено от подс. И., е свързано с управление на моторно превозно
средство в нарушение на правилата за движение по пътищата и причиняване на
съставомерен резултат – смъртта на неговия приятел, пътник в автомобила Ц.П.. Доколкото
съставът на чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК е бланкетен, се изисква
конкретно да бъде разгледано нарушените от подсъдимия правила за движение по
пътищата, като бъде изследвано дали тъкмо тези нарушения стоят в пряка причинна връзка
с инкриминирания фатален престъпен резултат.
Управлението на превозното средство с разрешена съгласно изискванията на чл.
21, ал. 1 ЗДвП скорост и при непрекъснат контрол върху автомобила съгласно чл. 20, ал. 1
ЗДвП са основни задължения на всички водачи на превозни средства. В конкретния случай
подсъдимият е управлявал автомобила с около 25 км/ч над разрешената скорост за населени
6
места и е загубил контрол върху автомобила. Нарушените от него две задължения по чл. 20,
ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, осъществени едновременно, комплексно поставят началото на
процес, който води до смъртта на пътувалия в автомобила пътник. Причинната връзка
между поведението на подсъдимия и причиняването на съставомерните престъпни
последици е пряка и непосредствена, като не са налице никакви особености или усложнения
в начина на протичането й, чието правно значение да се нуждае от изясняване. Несъмнено е
установено, че смъртта на Ц.П. е неизбежна последица от причинените му травми при удара.
Освен обективната съставомерност на деянието по делото безусловно се доказва и
субективната страна на престъплението. Подсъдимият съзнателно е нарушил правилата за
движение, установени в чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като от субективна страна
деянието е извършено непредпазливо във формата на небрежност спрямо тежкия
съставомерен резултат. По отношение на причинената смърт на пътника подсъдимият е
действал при условията на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, защото не е
предвиждал конкретно настъпването й, но е могъл и в същото време, поради качеството си
на водач на пътното превозно средство, е бил длъжен да го предвиди. Задължението за
предвиждане се основава и на факта, че в съзнанието на подсъдимия всички елементи на
престъпния състав от обективна страна са били пълно и точно отразени.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подс. И. съдът взе
предвид, че участието на подсъдимия в извършването на престъплението, за което е
предаден на съд, е доказано несъмнено в публичен и справедлив наказателен процес и то в
разумни срокове и без ненужно разпиляване на процесуални усилия и капацитет от страна
на държавните органи, което е основание за благосклонното му материалноправно
третиране при стриктно съблюдаване на особените правила за индивидуализацията на
отмереното като справедливо наказание. Това означава, че на основание чл. 372, ал. 4 НПК
наказанието задължително се определя при условията на чл. 58а НК, което изисква, на първо
място, да се извърши преценка дали са налице самостоятелни фактически основания за
определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК – под минималния предвиден за
престъплението размер лишаване от свобода, както и дали това би била по-благоприятната
хипотеза от приложението на чл. 58а, ал. 1 НК, която предвижда намаляване на
определеното наказание с 1/3-та.
На следващо място съдът взе предвид, че справедливо оразмереното наказание
следва да представлява достатъчната по сила държавна принуда за постигане на целите на
наказването, възведени в чл. 36, ал. 1 НК – да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му
се отнеме възможността да върши други престъпления, като се въздейства възпитателно и
предупредително върху всички останали членове на обществото. Същевременно
генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната, защото
положително въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е стриктно
съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и
на извършеното от него и не му създава ограничения, по-големи от действително
необходимите за изграждане на ефективен самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки,
които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще.
Съобразявайки спецификата на изтъкнатите обстоятелства, съдът установи, че
деянието не е извършено при наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да правят и най-лекото предвидено наказание
несъразмерно тежко. Поради това съдът прие, че разпоредбата на чл. 55 НК е неприложима
в случая и наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при условията на
чл. 54 НК, след което по отношение на него да бъде приложена фиксираната в чл. 58а, ал. 1
НК задължителна редукция.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелство със сериозна тежест
съдът съобрази високия ръст на престъпленията срещу транспорта, който обосновава и
високата степен на обществена опасност на престъплението, броя и тежестта на
нарушенията на основни задължения на водача на МПС, факта, че жертвата е била 19-
7
годишна, на прага на пълноценния си живот като пълнолетен човек.
Същевременно като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
възприе младата му възраст – 20-годишна по време на събитието, чистото му съдебно
минало, трудовата му ангажираност, правилната му социална реализация до процесното
събитие, разкаянието и съдействието за бързото приключване на делото още в досъдебното
производство. Липсата на доказателства за каквито и да било противоправни деяния в
миналото установява, че настоящото деяние е трагичен инцидент в иначе законосъобразния
живот на подсъдимия. Не на последно място съдът отчете и сериозната тежест на
съпричиняването на тежкия резултат от починалия Ц.П., който е нарушил задължението си
да пътува в автомобила с предпазен колан.
Съобразявайки всички изложени съображения и ръководейки се от правилата на
общата част на НК за отмерване на единственото справедливо наказание, което няма да
създаде повече ограничения от действително необходимите за постигане на изтъкнатите
цели по чл. 36 НК, съдът прие, че законосъобразното наказание по отношение на
подсъдимия за конкретното престъпление следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер, предвиден в закона. След
анализ на относителната тежест на всички изброени индивидуализиращи конкретната
степен на обществена опасност на деянието и подсъдимия обстоятелства съдът прие, че
справедливото наказание е лишаване от свобода за срок от три години, което на основание
чл. 58а, ал. 1 НК, предвид съкратеното съдебно следствие въз основа на самопризнанието на
подсъдимия, следва да бъде намалено с една трета от този срок, т.е. с една година. На тази
основа след приложената законоустановена редукция съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от 2 (две) години.
Значимите за справедливата индивидуализация фактори съдът взе предвид и при
обсъждане на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът намери, че отлагане на
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 4 (четири) години в необходимата
степен би осъществило, от една страна, адекватно и достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително действие върху подсъдимия, а от друга страна – ще гарантира
пълноценно и общественото спокойствие. Ето защо съдът счете, че не се налага откъсването
на подс. И. от нормалната му социална и семейна среда, поради което отложи изпълнението
на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години от влизане на присъдата в
сила.
На следващо място съдът намери, че на основание чл. 343г от НК на подсъдимия
Л.М.И.. следва да бъде наложено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 3 (три) години, като следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил фактически лишен от това право по административен ред. За да прецени
конкретната тежест на това кумулативно наказание, съдът отново взе предвид
индивидуализиращите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, както и
обстоятелството, че прокуратурата в обвинителния акт не твърди предходни нарушения на
правилата за движение, от които може да се формира извод, че подсъдимият вече е имал
поведение, което го характеризира като устойчиво недисциплиниран шофьор.
Същевременно не може да бъде подценено значението и на факта, че подс. И. е придобил
правоспособност в кратък период преди събитието, което изисква да положи усилия за
повишаване на своите умения като водач на лек автомобил. Поради това съдът прие, че
лишаване от право да управлява МПС за срок, който съответства на срока на наказанието
лишаване от свобода преди неговата редукция, ще бъде достатъчен да гарантира сигурността
на останалите участници в движението, да допринесе за необходимото реално възпиращо и
превантивно въздействие върху дееца и за постигане на предупредителен ефект за всички
останали.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Л.М.И.. да заплати направените по делото разноски в размер на 1834,79 лв.
(хиляда осемстотин трийсет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) по сметка на
СДВР.
8
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



9
Съобщи за изтекли лични данни