МОТИВИ
към присъда по НОХД № 101/2017 ШОС
Подсъдимият М.М.М.,
ЕГН - ********** е предаден на съд за това, че
на 28.06.2016г. в град Шумен причинил смъртта на Ф. Х. С. по
непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена на 07.05.2016г. в гр. Шумен
средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота, представляващо
престъпление по чл.124,ал.1,пр. второ от НК.
По делото са
предявени граждански искове от наследниците на пострадалия Ф. Х. С., а именно: 1. от Н.Т.И., ЕГН - ********** съпруга на пострадалия в размер на 80 000 – осемдесет хиляди
лева, 2. от Л.Ф.Л., ЕГН - **********,
син на пострадалия, в размер на 60 000 – шестдесет хиляди лева
и 3.
от С.Ф.Л.,
ЕГН - **********, син на пострадалия, в размер на 60 000
– шестдесет хиляди лева и 4. от Г.Ф.Л. В., ЕГН - **********,
дъщеря на пострадалия, в размер на 60 000 – шестдесет хиляди лева.
Претенциите са за
причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 07.05.2016год., както и за направените разноски по делото. Исковете
са предявени своевременно, а лицата са от кръга от наследниците /съпруга и деца
на пострадалия/, имащи право на неимуществено обезщетение, поради което съдът
ги конституира като граждански ищци и прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявените от тях граждански искове. Със исковата
претенция молителите са направили и искането за конституирането им и като
частни обвинители, поради което и на основание чл. 76 от НПК съдът ги
конституира и като частни обвинители.
Разпитан по време на досъдебното производство М.
е заявил, че разбира обвинението. Заявява, че съжалява за случилото се. Още
тогава е заявил, че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно
следствие. Позицията
на подсъдимия М.М. в хода на съдебното производство е, че се признава за
виновен по обвинението. Прави самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК –
съкратено съдебно следствие – глава ХХVІІ от НПК.
Изявява изрично становище делото да се разгледа по реда на тази диференцирана
процедура като признава фактите и обстоятелствата от обстоятелствената част на
обвинителния акт. Не желае събирането на други доказателства. В защитната си реч изразява съжаление за случилото се. Съдът като
прецени, че направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото
с нарочно определение одобри направеното признание и определи същото да се
ползува при постановяване на присъдата.
От събраните по делото
доказателства, направеното самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, от
гласните и писмени доказателства от досъдебното
производство и приетите експертизи, съдът приема следната фактическа обстановка:
В
гр. Шумен на Кооперативния пазар се намира обществена тоалетна. Тя се
стопанисвала от св. Р. А. /инвалид с протеза на десния крак/, по силата на
сключен договор с Община Шумен. Св.А. седял в
преддверието на тоалетните на стол, пред който имало масичка, за да събира
такса от посетителите.
На
07.05.2016 година, около 16,30 ч., пострадалият
Ф. Х. С. посетил обществената тоалетна. На излизане, св.А. поискал от пострадалия С. да плати
съответната такса от петдесет стотинки. Последният отказал и на пазара, пред
вратите на тоалетната, между двамата възникнал конфликт. Св.А.
хванал постр.С. за палтото и настоял да си плати
таксата. С. отново отказал и го блъснал с две ръце в областта на гърдите, от
което А. паднал по гръб на земята и започнал да вика. Около тях се събрали
хора.
Дошла
и съпругата на св. А. – св. Г. А.а, която в това
време чистела тоалетните. А.а извикала стоящия
наблизо подсъдим М., който заедно с жена си продавал дребни вещи на сергия на
Кооперативния пазар, за да разтърве изпадналите в пререкание двама мъже. Докато
А. се опитвал да стане, подсъдимия М. застанал между двамата, като в това време
пострадалият С., избутан от св.А.а, си тръгвал. В
този момент подсъдимия М. го ударил с юмрук в областта на главата. От удара пострадалият паднал на
земята, като при падането, ударил главата си в плочките на земята и изпаднал в
безсъзнание. Транспортиран бил по спешност в ОАИЛ към МБАЛ гр.Шумен.
Независимо от проведеното, в съответствие с медицинските стандарти и добрата
медицинска практика адекватно лечение, и усилията на лекарите, пострадалият починал в болницата на
28.06.2016г.
Приетата фактическа обстановка се доказва от обясненията на подсъдимия М.М. и направеното от
него самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК. В подкрепа на това са и
показанията на разпитаните свидетели – Л.Ф.Л. /л.46/, Е. А.
М./л. 50 и л.59/, С. А. С. /л. 53 и л.61/, Р. А. А. /л. 56/, С. Х. М. /л. 64/, Г.
Р. А.а /л. 65/, А. Н. С. /л.66/, Д. И. А. /л.71/. Тези показания са в унисон и от приложените писмени доказателства: протоколът за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум – л.19-22, протокол за доброволно
предаване – л.25, медицински изследвания и документи свързани с хоспитализирането на Ф. С., история на заболяването – том
ІІ и том ІІІ, съдебно медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп – л.137,
съдебно медицинска експертиза за оглед на живо лице – л.132, тройна съдебно
медицинска експертиза – л.161, съдебно психиатрична експертиза – л.118, видеотехническа експертиза и лицево идентификационна
експертиза – л. 75, съобщение за смърт – л.149, акт за смърт - л.184,
удостоверение за наследници – л.182,
свидетелство за съдимост – л.194 и сл.
От
съдебно – медицинска експертиза за оглед на живо лице № 116/2016 – л. 132, се
установява, че вследствие на падането по гръб, св.Р.
А. е получил лека телесна повреда, изразяваща се в: кръвонасядане
по задната страна на дясното рамо към лопатката, две петнисти ивицовидни охлузвания на кожата по външната страна на
десния лакът, една вертикална кожна драскотина в същата област, палпаторна болка по дясната задностранична
част на седалището без видими травматични увреждания. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на
удар и триене /за охлузванията/. Същите могат да бъдат получени по начин съобщен
от лицето – при падане по гръб назад. В резултата на получените травматични
увреждания на А. е причинена болка и страдание.
От съдебно медицинската експертиза за оглед и аутопсия на
труп № 49/2016 – л.137, се установява, че кръвната група взета от трупа на С.
не може да бъде определена поради хемолиза. Същата е пожезнено определена в кръвния център на МБАЛ Шумен като АВ(0) Rh/+/пол. Констатирана е тежка закрита черепномозъчна травма изразяваща се в линейна фрактура
слепоочно – теменно вдясно; субдурален хематом слепоочно – теменно вляво. Състояние след
трепанация и евакуация на хематома. Субарахноидален кръвоизлив /под паяжиновидна
мозъчна обвивка/ в десния тилен мозъчен дял, както и в областта на двете малкомозъчни хемисфери. Дифузна
травма на малкия мозък: контузионни огнища в левия
челен и в левия слепоочен дялове. Мозъчни хигроми в
областта на предния и на средния мозъчен полюс. Състояние след продължителна
изкуствена белодробна вентилация. Непосредствената причина за смъртта на Ф. С.
се дължи на остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развили се на базата на
тежката черепно мозъчна травма. Между установените травматични увреждания в областта на главата и
настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.
Изготвена и съдебно психиатрична експертиза на свидетеля Р.
А. – л. 107. От заключението на същата е видно, че свидетеля А. не страда от
умствена недоразвитост или психическо заболяване. Непосредствено преди деянието
се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване лека към средна
степен. В поведението му не са намерени паталогични
елементи, които да налагат обсъждане на неадекватност. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като е бил
в значителна степен улеснен от съчетанието на описаните фактори - примитивни
възгледи и житейска позиция, емоционална незрялост, склонност към драматизиране
и нестабилност, подчертано емотивен. А. е бил в
състояние да възприема и запаметява факти и обстоятелства, особено що се касае
за съществените неща. При наличието на интактен
интелект и отсъствието на психическо заболяване, годностите му правилно да
осмисля важните обстоятелства, да дава достоверни обяснения и да участва в
наказателния процес са напълно съхранени.
От съдебно психиатричната експертиза на подсъдимия М.М. –
л. 118, се установява, че същият не страда от умствена недоразвитост или
психическо заболяване. Не се води на диспансерен учет
в специализирано психиатрично заведение. Към момента на деянието М. е бил със
запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. В личностовото развитие се
намесват неблагоприятни психосициални фактори на
средата, в която живее. Те обуславят девиантни личностови характеристики, които касаят емоционалността,
начините му на реагиране и социалното му адаптиране. Алкохолните злоупотреби
при М. имат характеристика на битови алкохолни ексцесии, без да е налице
зависимост към алкохола. Съчетанието на личностовите
особености и алкохолните злоупотреби повишават базисния риск от асоциално
поведение. Обективните описания на поведението на освидетелствания и
субективните му преценки не дават валидни аргументи да се приеме наличие на
физиологичен афект, което е еквивалент на юридическото понятие „силно
раздразнение”. Критериите за съдебно психиатричното понятие физиологичен афект
не са покрити. Не се регистрират специфични особености и динамика на реакцията
му, която да покрива параметрите на силно раздразнено състояние, отсъстват
типичните елементи на пиково отреагиране, както и
последващата фаза на изчерпване. Не са изпълнени и останалите критерии за това
състояние /стеснение на съзнанието, вегетативни прояви и т.н./. Отреагирането на М. в конкретната ситуация е по скоро в
контекста на базисните личностови стереотипи и
възможности, описани по горе. Няма пречки към момента на деянието М. да е могъл
да възприема е запаметява факти и обстоятелства свързани с него, както и може
да ги възпроизвежда в обясненията си, през призмата на личностовите
си особености, и ако желае. Годен да участва в съдебни заседания.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза № 63/2017 - л. 161, пострадалия Ф. Х. С. е получил следните
механични увреждания: черепномозъчна травма,
изразяваща се в линейна фрактура в дясна слепоочно – теменно област; субдурален хематом слепоочно –
теменно вляво. Субарахноидален кръвоизлив /под паяжиновидна мозъчна обвивка/ в десния тилен мозъчен дял,
както и в областта на двете малкомозъчни полукълба.
Дифузна травма на малкия мозък: контузионни огнища в
левия челен и в левия слепоочен дялове. Мозъчни хигроми
в областта на предния и на средния мозъчен полюс. Констатираните промени в
здравословното състояние са: състояние след трепанация е евакуация на хематома, състояние на продължителна мозъчна кома,
състояние след продължителна изкуствена белодробна вентилация, кръвонасядане в лявата странична част на гръдния кош.
Локализацията на получените травми дават основание да се приеме, че те са в
резултат на удар/удари с или върху твърди тъпи
предмети и е възможно да се получат при удари по пострадалия С., с последващо
падане на земята с удар на главата в подлежащата повърхност. Съществува пряка
причинно следствена връзка между получените травматични увреждания и смъртта на
С.. Тежестта на получените от С. травми са изключително тежки и без оказване на
високоспециализирана медицинска помощ смъртта би настъпила за значително по
кратък период от време. По американската класификация на тежестта на травмите
тя би имала оценка 5 – критична за живота травма, по шестобалната система.
Травми с такава тежест дават висока смъртност при прилагане и на най-съвременни
средства и методи на лечение. Причина за смъртта на Ф. Х. С. се дължи на получените
травматични увреждания и на развилите се след тях постравматични
усложнения. Медицинската намеса е довела до удължаване живота на пострадалия,
но поради тежестта на травмата, смъртта не е била могла да бъде предотвратена. Приживе
са били установени всички получени увреждания е диагнозата е била поставена
своевременно. Назначено и провеждано е адекватно лечение, вкл. неврохиругическа операция. Коматозното
състояние, получено в резултат на травмата, е налагало активно реанимационно
лечение, което е поддържано в пълен обем. След удара, пострадалият е изпаднал в кома, от
която не е могъл да бъде изведен до момента на смъртта си. От приемането на
пациент в болницата до настъпването на смъртта, диагностиката и лечението са
съответствали на медицинските стандарти и добрата медицинска практика.
От съдебната видеотехническа
и лицево идентификационна експертиза № 32 от 26.07.2016 год
– л. 75, се установява че описания Обект № 1 – един брой оптичен носител/CD R/
с № ****************, който е предаден с протокол за доброволно
предаване от 08.05.2016 година от В. А. съдържа 1 брой видеофайл
от една цветна камера за видео наблюдение без звук. Видеофайлът
е с големина 124 MiB в
„AVC” видеоформат, резолюция 704х576
pixels и „avi” компресия на файла.
Видеозаписът е направен месец май, дата
- 07, година - 2016, час -16 часа, минути – 25, секунди – 01. При прегледа на видеофайловете се установи, че са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на компютърна видео охранителна система. Не са установени следи от
манипулация /намеса/ върху записаната информация. Тайм
кода вкопиран във видеопотока
не се прекъсва. Лицата и действията са извлечени в снимкови кадри, като са
обработени и допълнително подобрени с цел повишаване на качеството им.
Представени са в приложение, подредени в хронологичен ред. Приложен е фотоалбум
съдържащ 114 снимки.
Анализът на установената фактическа обстановка дава
основание за квалифициране деятелността на подсъдимия М.М.М. като съставомерна по чл. 124, ал. 1, предл.
второ от НК, поради следното:
От субективна страна
деянието е извършено с пряко насочен и внезапно умисъл възникнал умисъл по
отношение на телесната повреда, а по отношение на причинената в следствие на
това смърт на пострадалия Ф. С. – по непредпазливост – той не е предвиждал
настъпването на този резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. В
случая подсъдимият е искал причиняване на повреда на здравето на пострадалия,
но е проявил непредпазливост по отношение на настъпилата смърт на същия.
Извършеното
от подсъдимият деяние съдържа обективните и субективни признаци на
престъплението по чл. 124, ал.1, предл.2 от НК. Повишената обществена опасност
на телесната повреда по този текст се обуславя от тежкия резултат – смъртта на
пострадалия. Обектът на престъплението е здравето и живота на човека. От
обективна страна се касае за умишлено
причинена телесна повреда на друг човек. Тази телесна повреда в случая е
реализирана с активни физически действия – нанасяне на удар с юмрук в областта
на главата. От субективна страна е налице пряко възникнал умисъл към телесната
повреда и непредпазливост по отношение на настъпилата смърт. Деецът е насочил
пряко своите действия не към престъпния резултат, а към друг резултат –
причиняване на телесна повреда. Но той е съзнавал, че от неговите действия
наред с искания от него резултат може да настъпи престъпния резултат – смъртта
на пострадалия, но се отнасял към него безразлично. Деянието е извършено при
прекия умисъл към телесната повреда. Умисълът е
непредпазливост по отношение на настъпилата смърт на пострадалия, тъй като
обществено опасните последици не са пряко целени от дееца, а са били възможен
допълнителен резултат на неговото деяние, настъпването на които обаче той е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, но не го е сторил, преследвайки другата цел,
от постигането на която въпреки това не се е отказал. В подкрепа на това са и
обстоятелствата, че удара е нанесен в областта на главата, а така също и силата
на удара – достатъчно силен да събори пострадалия на земята, както и да причини
констатираните травматични увреждания. Подсъдимият е взел решението за
извършване на престъплението внезапно.
Съда приема, че
деянието на подсъдимия М. не е извършено в състояние на силно раздразнение.
Основание за това му дава заключението на съдебно психиатричната експертиза, в
която изрично е отразено, че „Обективните описания на поведението на
освидетелствания и субективните му преценки не дават валидни аргументи да се
приеме наличие на физиологичен афект, което е еквивалент на юридическото
понятие „силно раздразнение”. Критериите за съдебно психиатричното понятие
физиологичен афект не са покрити.” Категорична е преценката на експерта, че
липсват каквито и да е данни за паталогичен афект, че
се касае за алкохолно опиване в границите на лека степен от обикновен тип, че
се касае за личност с ограничен социален опит, с твърде ограничени и примитивни
системни знания и специализирани умения, равнище на интелекта в ниските нива на
нормата, с елементи на емоционална лабилност, при ограничени умения за анализ и
адаптивно решаване на житейски проблеми, със снижена критичност.
Освен това съдът
приема, че деянието не е извършено в
състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/, тъй като поведението на
подсъдимия не е предизвикано от поведението на пострадалия с насилие, тежка
обида или клевета или друго противоправно поведение. Действително и поведението
на пострадалия е укоримо, доколкото той е бил в
пререкания със свидетеля Р. А., но отношенията между двамата са били вече преустановени,
когато се е намесил подсъдимия. Поради което това може да се отчете при
индивидуализацията на наказанието само като смекчаващо вината обстоятелство, но
не може да обоснове приложението на чл. 124, ал.2 от НК.
Деянието не е
извършено при неизбежна отбрана или превишаване пределите на неизбежна отбрана.
За да е налице неизбежна отбрана следва да е налице и нападение. Нападението
трябва да е непосредствено – т.е. да е започнало и да не е преустановено.
Нападението трябва да е и противоправно – насочено към увреждане на защитени от
закона блага от обществен или личен интерес. Същото трябва да е реално,
действително. В конкретния казус съда намира, че не са налице критериите
покриващи признаците на неизбежната отбрана. В подкрепа на това са действията
на подсъдимия, който се е намесил и е нанесъл удара след като пострадалия е
започнал да се отдалечава от мястото на пререканията си със св. А., за което
свидетелстват разпитаните свидетели. Т.е. когато е взето решението за удара и самия
удар са реализирани във време когато никой не го е застрашавал.
Не се споделя и довода
на представителя на обвинението, че подсъдимия е действувал с пряк умисъл за
нанасяне на лека телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила
смъртта, а не с умисъл за средна телесна повреда – както е внесено обвинението.
Безспорно удара е един, но е нанесен в областта на главата, от който са се
получили и уврежданията довели до смъртта на пострадалия. Независимо, че по
външни белези свидетелите биха възприели леко увреждане, то пострадалия е
получил значителен по сила удар в жизнено важна част. На практика от съдебно
медицинската експертиза е установено, че се касае за черепномозъчна
травма, изразяваща се в линейна фрактура в дясна слепоочно – теменно област; субдурален хематом слепоочно –
теменно вляво. Субарахноидален кръвоизлив /под паяжиновидна мозъчна обвивка/ в десния тилен мозъчен дял,
както и в областта на двете малкомозъчни полукълба.
Дифузна травма на малкия мозък: контузионни огнища в
левия челен и в левия слепоочен дялове. Мозъчни хигроми
в областта на предния и на средния мозъчен полюс. Причината за смъртта на Ф. С. е тежката
черепно мозъчна травма. Локализацията на получените травми дават основание да
се приеме, че те са в резултат на удар/удари с или
върху твърди тъпи предмети и е възможно да се получат при удари по пострадалия С., с
последващо падане на земята с удар на главата в подлежащата повърхност.
Съществува пряка причинно следствена връзка между получените травматични
увреждания и смъртта на С.. Установено е, че след удара, пострадалият е
изпаднал в кома, от която не е могъл да бъде изведен до момента на смъртта си.
Медицинската намеса е довела до удължаване живота на пострадалия, но поради
тежестта на травмата, смъртта не е била могла да бъде предотвратена. За умисъла към средна телесна повреда, говорят не само
нанесените увреждания, а и начина по
който е нанесен удара – с юмрук, мястото
на удара – областта на главата, както и неговата сила – значителен, че да
доведе до констатираните увреждания и да събори пострадалия на земята. Между
травматичното увреждане и смъртта има пряка причинно следствена връзка. В този
смисъл и съдебната практика: Решение №
211 от 15.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 654/2016 г., III
н. о., НК, докладчик председателят Л. П. – „Практиката на върховната
касационна инстанция е постоянна за това, че деецът носи отговорност по чл. 124
от НК в зависимост от вида на умишлено причинената телесна повреда. Поради
това, съществено е определянето на характера и въздействието, упражнено от
дееца върху пострадалия, както и на субективното психическо отношение на
извършителя към усложнения резултат. За тази преценка е необходимо да бъдат
съобразени обстоятелствата, свързани с осъществените от подсъдимото лице
действия спрямо пострадалия - интензивността на нападението, броя, характера,
силата на ударите, средствата на нападението, уязвимостта на органа, върху
който са нанесени, спецификите на мястото на събитието, физическите
характеристики на извършителя и на жертвата и др.” Решение
№ 513 от 12.06.2006 г. на ВКС по н. д. № 1149/2005 г., II
н. о., НК, докладчик съдията Л. М. - „Умисълът за
причиняване на конкретна телесна повреда, от която по непредпазливост е
последвала смърт на пострадалия, се извлича от поведението на дееца, в което се
обективира отношението му към увреждането и
последиците от него, а не от изявлението му след деянието.” Решение
№ 125 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 274/2012 г., II
н. о., НК, докладчик съдията Б. Ч. - „Следователно, макар една част от
уврежданията да са били категоризирани като лека телесна повреда, а
усложненията - като средна (в СМЕ), то това не е основание за възприемане на
тезата, че смъртта е настъпила вследствие на умишлено причинена лека телесна
повреда. Характера и тежестта на установените по-тежки увреждания (определени
като разстройство на здравето, временно опасно за живота), разгледани в тяхната
цялостност и причинна обусловеност с интензитета на прякото външно въздействие
(множество силни удари и притискане в областта на шията), индицират
за евентуален умисъл към средна телесна повреда, вследствие на която по
непредпазливост е настъпила смъртта. Затова, правилно отговорността на
подсъдимия е ангажирана съобразно текста на чл.
124, ал. 1, пр. 2 от НК.”, Решение № 482 от 4.11.2008 г. на ВКС по н.
д. № 386/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията И. А., Решение № 131 от 1.04.2011 г. на ВКС по н. д.
№ 1084/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят
С. С. и др.
Обектът на
престъплението е телесната неприкосновеност и животът на пострадалия Ф. С.,
върху когото е въздействувано пряко и непосредствено,
като по този начин са увредени обществените отношения свързани с
неприкосновеността и здравето на човешкия живот, неговите качества, състояние и
поведение. Като е без значение здравословното състояние на човека, тъй като се
посяга конкретно на правото на живот, което е защитено от закона. От обективна
страна непредпазливото убийство е в резултат на причинена умишлена телесна
повреда и се изразява като краен резултат в умъртвяване на друг човек. В конкретния
казус изпълнителното деяние е осъществено чрез активни действия с физическо
въздействие върху организма на пострадалия. Увреждането е причинено от нанесен
удар с юмрук в областта на главата, така че да се предизвика макар и по
непредпазливост, неговата биологична смърт. Субектът на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице. Подсъдимият М. е пълнолетно лице. Същият е вменяем.
Видно от съдебно психиатричната експертиза той не страда от психично заболяване
в тесния смисъл на психиатричните понятия. По време на деянието е разбирал
свойството и значението на това, което е вършил и е могъл да ръководи
постъпките си. Можел е правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата,
да ги запаметява, както и по късно да ги възпроизвежда. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл по отношение на телесната повреда и
непредпазливост по отношение на смъртта – т.е. в случая говорим за наличност в
съзнанието на подсъдимият М. на представа относно всички обективни признаци на
състава. Деецът е насочил пряко своите действия не към престъпния резултат, а
към друг резултат - нанасяне на телесна повреда. Но той е съзнавал, че от неговите действия
наред с искания от него резултат може да
настъпи престъпния резултат – смъртта на
пострадалия, но се отнасял към него безразлично. Представата за тяхното
настъпване, не го е възпряло да извърши предприетите действия.
Ето защо съдът приема за безспорно установено,
че деянието е извършено умишлено – при пряко насочен и внезапно възникнал
умисъл към телесната повреда и по непредпазливост по отношение на смъртния
резултат, деяние квалифициращо се като престъпление по чл. 124, ал.1, предл.2
от НК.
Причините за извършване на престъплението свеждат до незачитане на чуждия човешки живот, подценяване на правно
защитени интереси на човешката личност
Мотива за извършване на престъплението
е свързан със снижената критичност на подсъдимия, емоционална лабилност и непреценъчност от ефекта на поведение. Употребата на
алкохол е способствало за отпадане на нравствените задръжки и извършването на
престъплението.
При индивидуализацията на наказанието: За
престъплението по чл. 124, ал.1, предл. второ от НК
закона предвижда наказание лишаване от
свобода от две до осем години. Деянието е извършено на 07.05.2016 година. Тогава, а и сега е в сила чл. 58а от НК, съгласно който: “Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм.,
бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по
чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този
кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (4) В случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55,
съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.”
Трябва на първо място да се прецени коя от посочените хипотези следва да
се приложи - дали тази по ал.1 – като се намали с 1/3 определеното наказание, или
тази по ал.4 – визираща разпоредбата на чл. 55 от НК – ако е по благоприятна.
За това следва първоначално да се прецени налице ли са предпоставките на чл. 55
от НК. Настоящия състав счита, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК и наказанието следва да се определя при условията на чл. 54 от НК.
В случая не са налице нито многобройни нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства поради следното:
За да определи размера на наказанието съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства тежкия престъпен резултат – смърт, причинена макар
и по непредпазливост, както и все повече увеличаващата се агресия и
посегателствата срещу личността.
Подсъдимият М.М. е
пълнолетен и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78-а от НК. М. е осъждан както
следва: Със присъда от 05.09.1988 год по НОХД № 355/1988
год. на РС Г. О., ВЗС от 28.10.1988 год. на наказание
лишаване от свобода за две престъпления, като на основание чл. 23 от НК е
определено общо наказание по тази присъда в размер на три години лишаване от
свобода. Амнистиран със Закон за амнистията от 15.01.1990 година. Със присъда №
275 от 22.08.1997 година год. по НОХД № 330/1997 год. на ШРС, ВЗС от 05.09.1997 год.
на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за
срок от пет години. М. е реабилитиран на
осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК по право считано от
06.09.2002 година. За тези престъпления лицето се счита неосъждано,
т.е. тези осъждания имат значение само като характеристични данни.
М. е осъждан и с
присъда № 1091 от 14.07.2008 год. по НОХД № 204/2008
на ШРС, ВЗС на 29.07.2008 година на глоба в размер на 90 лева. За наложената
глоба има образувано изпълнително дело и глобата не е платена – видно от писмо
на НАП – ТД Варна офис Шумен изх. № С
170027-178-0006879 от 29.03.2017 година.
При тази ситуация
настоящия състав счита, че не е настъпила реабилитация по последното осъждане на
подсъдимия М. и той следва да се счита осъждан. Аргументите за това са
следните: Първото изискване за да настъпи реабилитация – по право или по
съдебен ред, е наказанието да бъде изтърпяно. Наказанието глоба се изтърпява
със заплащане на глобата, а наказанието лишаване от свобода – с реалното му
изтърпяване – при ефективно наказание и с изтичане на изпитателния срок – за
отложеното изтърпяване. Обстоятелството, че едно наказание е погасено по
давност води до невъзможност за принудителното му изпълнение, но не го
приравнява на изпълнено наказание. Института на реабилитацията изисква
изпълнено наказание – т.е. едно лице е извършило деяние, което е престъпно,
осъдено е за това деяние и изпълнявайки наложеното му наказание това лице овъзмездява обществото /обществените отношения/, които е
засегнало с престъплението. Т.е. то е репарирало нанесената щета, изплатило е
своя дълг към обществото – изтърпяло е наказанието си. За това и при наличие на
допълнителните предпоставки, които закона предвижда, то получава възможността
да бъде реабилитирано, т.е. да се счита за в бъдеще за неосъждано.
То е „платило” своя дълг към обществото и може да получи нова възможност за
реализация, които закона свързва с реабилитацията. Но когато осъдения не е
изтърпял своето наказание, без значение по какви причини – укривал се е, шиканирал е изпълнителния процес, създавал е други
трудности, или просто е изчаквал изтичането на давността, то той следва да се
ползва само от възможността за погасяването по давност на изпълнението на
наказанието. Не би следвало да получава и последващ „бонус” – реабилитация, тъй
като не е изпълнил своето задължение към обществото, чиито порядки е нарушил.
Т.е. по отношение на него наказанието няма да се изпълни, но като последица от
това ще търпи неблагоприятната последица - това деяние да не бъде
реабилитирано.
Поради което и
настоящия състав счита, че наказанието глоба след като не е изпълнено,
независимо че има образувано изпълнително производство и изпълнението не е
погасено по давност, не е реабилитирано. С което приема, че М. е осъждан на
наказание глоба, наложена му с присъда № 1091 от 14.07.2008 год.
по НОХД № 204/2008 на ШРС, ВЗС на 29.07.2008.
Извършеното от него признание не
следва да се третира отделно, тъй като това е част от избраната от подсъдимия
процедура – съкратено съдебно следствие и е зачетено от законодателя при начина
на определяне на вида и размера наказанието. В противен случаи посоченото
обстоятелство ще доведе до двойното му зачитане.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства отчете процесуалното поведение на подсъдимия от
извършването на деянието до настоящия момент, изразеното от него съжаление за
извършеното. Взе
предвид и поведението на самия пострадал. Отчете и обстоятелството, че
подсъдимия е социално ангажирана личност, грижещ се за прехраната на своето
семейство.
При тези смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът счита, че не са
налице такива, които би могло да бъдат определени като изключителни. В същото
време те не са и многобройни. Освен това съдът намира, че и най лекото
предвидено в закона наказание за това престъпление не се явява нито прекалено
тежко, нито несъразмерно с оглед високата степен на обществена опасност на
деянието и целите на генералната и лична превенция. Намира, че приложението на
чл. 55 от НК не би удовлетворило и изискването за справедливост на наказанието.
В този смисъл и Решение № 25 от
3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н.
о., НК, докладчик председателят Е. К. – „Основен
принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип
законодателят е разширил и в разпоредбите на чл.
54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК,
съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на
деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите,
визирани в чл. 36 НК.”
При това положение съдът счита, че на подсъдимия М.М. следва да се
наложи наказание определено на средата на предвиденото, при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно – наказание
лишаване от свобода в размер на 5 години. С този размер на наказанието съдът счита, че
се постигнат целите на генералната и лична превенция, както и ще въздейства
върху дееца да спазва за в бъдеще установения в страната правов ред.
С оглед на това е приложима хипотезата
на чл. 58а, ал.1 от НК. Така определеното наказание от 5 години следва да се
намали с 1/3, като се постанови М. да изтърпи наказание от 3 година и 4 месеца
лишаване от свобода. /5г. = 60 месеца – 1/3 = 40 месеца, което е = 3 години и 4 месеца/.
С оглед целите на
генералната и лична превенция и най вече наложеният размер на наказанието
същото следва да се изтърпи ефективно при
първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.
Досежно
предявените граждански искове съдът взе предвид следното: След смъртта си Ф.
Х. С. е оставил като законни наследници съпруга и три пълнолетни деца. Съгласно
и съдебната практика - Решение № 334 от
22.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 342/2008 г., III н.
о., НК, докладчик съдията Б. А. – „Освен
кръвната връзка, законът поставя и още едно условие по чл. 52 ЗЗД. Това е принципът на
справедливостта, за който няма конкретни правила и норми, а е само метод за
определяне размера на обезщетението. Задължение на съдилищата е, във всеки
конкретен случай да преценят доколко загубата на наследодателя е дала отражение
върху душевния мир на всеки от наследниците, от тяхната привързаност към
починалия /накърнени чувства на близост, привързаност и обич/, морално-етичната и финансова връзка, от личните отношения
между тях и пр.” анализира отношенията между
починалия и наследниците му.
По делото не се събраха доказателства за
отношенията приживе между починалия и неговите наследници. Но не се събраха и доказателства
за сериозни конфликти или влошени взаимоотношение между тях. Поради което при
преценката на размера на исковете съдът изходи от оборимото
твърдение за нормални отношения между съпрузи, както и отношения родители –
деца. При което при нормални семейни отношение
близките на починалия са преживяли морални болки и страдания от настъпилата му
смърт. Тази смърт безспорно е дала отражение върху душевния мир на всеки един
от тях и е прекъснала тяхната връзка и отношения. Взе в предвид и
обстоятелството, че съпрузите са имали дългогодишни брачни отношения /гр. ищец Н.
Исаева заявява, че са живели заедно 46 години/, и явно са разчитали един на
друг и за старините си, поради което по справедливост осъди подсъдимия М.М.М.,
да заплати на Н.Т.И., съпруга на пострадалия, сумата от 16 000 -
шестнадесет хиляди лева. Останалите трима наследника са децата на пострадалия.
Същите са пълнолетни, формирали са се като личности и имат самостоятелен живот.
Поради което на тях присъди неимуществено обезщетение в по нисък размер. Ето
защо и по справедливост съдът присъди на децата на пострадалия, а именно - на Л.Ф.Л. сумата от 8 000 – осем хиляда лева, на С.Ф.Л.
сумата от 8 000 – осем хиляда лева и на Г.Ф.Л. В. сумата от 8 000 – осем хиляди
лева, като обезщетения за причинени им неимуществени вреди, произтичащи от деликт.
Гражданските
ищци са претендирали и лихва върху заявеното неимущественото обезщетение,
считано от 07.05.2016 година. Съдът счита, че такава им се дължи, от датата на
смъртта на наследодателя им – 28.06.2016 година, а не от датата на деянието и
нанесените му увреждания – 07.05.2016 година. Това е така, тъй като до датата
на смъртта болките и страданията се търпят от самия пострадал и само той може
да претендира обезщетение за тях, каквото не е заявил. Наследниците могат да
претендират само своите болки и страдания в резултат от неговата кончина, но не
и от причинените на наследодателя им увреждания. В този смисъл и Решение № 560 от
18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 600/2009 г., II н.
о., НК, докладчик съдията Л. М. – „ При причинена телесна повреда единствено
пострадалият от престъплението може да търси обезщетение за изживените болки и
страдания, а не неговите наследници.”
Поради
което уважи частично гражданските искове, ведно със законната лихва върху тези
суми считано от 28.06.2016 година, както и разноски по делото в размер на 500 –
петстотин лева. В останалата част до предявените размери отхвърли гражданските
искове като недоказани.
Съобразно разпоредбите
на чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия М. М., да заплати направените по делото разноски
в размер на 1454,03 /хиляда четиристотин петдесет и четири лева и три стотинки/
по сметка на ОД на МВР гр.Шумен, както и държавна
такса върху уважените граждански искове в размер на 1600/хиляди и шестстотин/
лева по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Шумен.
Веществените
доказателства по делото - два броя дървени точилки с дължина около 50см, иззети
с протокол за оглед на местопроизшествие от 08.05.2016г. и един брой СД диск с
видеозапис от охранителна камера, предаден с протокол за доброволно предаване
от 08.05.2016г. – постанови да се пазят
до влизане в сила на присъдата, след което да се унищожат.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател :