№ 86
гр. Ямбол, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело №
20212300100114 по описа за 2021 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на С.С.Г.,
ЕГН **********, живущ в гр. ***** против ЗД „Бул Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, с която е поискано осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на
праводателя му С.С.Г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му -
04.12.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Исковата си претенция ищецът основава на следните обстоятелства:
На 04.12.2019 г., около 08:00 ч., Г.Т. управлявала л.а. „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН по
път III-555 с посока на движение от гр.Ямбол към с.Безмер, като на около 500 м. преди табелата за
с.Безмер пътят продължавал с десен завой. Същата нарушила правилата за движение по пътищата,
като поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол
върху управлението на автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
челно движещия се по нея л.а. „Рено Меган" с peг. № У 7617 АК, управляван от С.Г.. При така
настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на С.Г. - водач на л.а. „Рено
Меган" с peг. № У 7617 АК.
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 69-CЛ-VI-4 по описа на ВОП -Сливен.
Водено е НОХД №61/2020 г. по описа на Военен съд–Сливен, приключило с присъда, с която
Г.Г.Т. е призната за виновна за настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост
на смъртта на С.С.Г.. Присъдата към настоящия момент е влязла в законна сила.
С.Г. е починал на място, като при огледа и аутопсията на трупа му е установено, че
непосредствената причина за смъртта е съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
1
корема и крайниците, изпадане на пострадалия в състояние на тежък травматичен и хеморагичен
шок поради множествените травми в областта на главата, гърдите и корема.
С.Г. е син на починалия С.Г. и загубата на неговия баща е един от най-тежките мигове в
живота му. До момента на неговата смърт те са съжителствали под един покрив в изключително
близки и топли отношения, разчитал е на неговата подкрепа, съвети, поради което изживява
изключително тежко загубата на своя баща и към настоящия момент все още не може да приеме
случилото си, като не минава и ден, през който да не тъжи за него.
Отговорността на виновния водач на лекия автомобил „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН
Г.Г.Т. е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена при ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на валидност от
16.09.2019 г. до 15.09.2020 г. Със Заявление №ОК-160096 от 19.03.2021 г. ищеца предявил пред ЗД
„Бул Инс“ АД претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователното обезщетение, като
били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за
определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. По заявлението била образувана
щета №**********, по която ответното дружество изразило становище, че няма законно
основание за изплащане на обезщетение, което е обосновало правния интерес от предявяване на
настоящата искова претенция.
При условията и в срока по чл.131 от ГПК ответника ЗД „Бул Инс" АД е депозирал
писмен отговор, с който е заявено становище по допустимостта и основателността на иска. На
първо място- не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил „Ауди А3“ с рег. № СО
2029 ВН. Относно размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
счита същото за прекомерно завишено с оглед твърдените неимуществени вреди, принципа на
справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, задължителната съдебна практика /ППВС №4/1968 г./ и
неблагоприятните последици от настъпилото ПТП за ищеца. Намира претендираната сума от 180
000 лв. за прекомерна с оглед твърдените от ищеца неимуществени вреди, неоснователно
завишена, не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не
съответна с изискването за справедливост. Счита, че ако бъде уважено искането на ищеца в
размерите, посочени в исковата молба, тогава необосновано би се стигнало до това, обезщетението
да има наказателна, а не обезщетителна функция. Претендира в случай, че съда счете иска за
частично основателен, размера на обезщетението да бъде определен при спазване критерия за
справедливост и съразмерност. Претендира присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
В о.с.з. ищецът се явява лично и с процесуалния си представител – адвокат, като
поддържат иска така, както е предявен и молят за уважаването му в пълен размер, предвид
доказаните в производството претърпени от С.Г. неимуществени вреди поради смъртта на неговия
баща С.Г.. Претендират и за присъждане на разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК.
Заявяват и възражение за прекомерност на платеното от ответната страна възнаграждение за
адвокат, като иксат да бъде намалено до минимума в Наредба №1/2004 г. на ВАдС. Допълнителни
съображения са изложени в писмени бележки.
В о.с.з. ответникът, не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си
представител – адвокат, заявява становище за наличие на основание за уважаване на иска, но не и в
претендирания размер, като моли искът да бъде уважен частично при спазване на критериите,
2
установени в ЗЗД за справедливост. Твърди, че предвид показанията на свидетелите, депозирани в
о.с.з., отношенията между баща и син не са били толкова изключителни, т.к. в продължителен
период от време са били разделени, а относно показанията на майката на ищеца - тя била
заинтересована от благоприятния изход на делото, тъй като също имала производство за
присъждане обезщетение по повод смъртта на нейния съпруг. Моли за съразмерно присъждане на
направените по делото разноски, съобразно резултата от делото и представен списък по чл.80
ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е безспорно установено, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., Г.Т. при управление
на л.а. „Ауди A3" с peг. № СО 2029 ВН по път III-555 от гр.Ямбол към с.Безмер, на около 500 м.
преди табелата за с.Безмер, нарушила правилата за движение по пътищата, като поради движение с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, изгубила контрол върху управлението на
автомобила, който навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил челно движещия се по нея
л.а.„Рено Меган" с peг. № У 7617 АК, управляван от С.Г., при което по непредпазливост била
причинена смъртта на последния. По случая било образувано ДП, а в последствие и съдебно
производство.
С влязла в законна сила на 05.08.2021 г. Присъда №8/01.10.2020 г., постановена по НОХД
№61/2020 г. по описа на Военен съд - Сливен, подсъдимата лейт. Г.Г.Т. от в.ф. **** с ЕГН
**********, е призната за виновна в това, че на 04.12.2019 г., около 08:00 ч., при управление на лек
автомобил „Ауди A3" ДК №СО2029ВН, собственост на гражданското лице Ц.С.Г., движейки се по
път III-555 от гр.Ямбол в посока с.Безмер и в.ф.****** нарушила правилата за движение по Закона
за движението по пътищата, както следва: чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.44, ал.1, като не
изпълнила свои задължения, навлязла с управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за
движение и се ударила в движещия се в насрещната лента за движение по посока гр.Ямбол лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК №У7617АК, управляван от лицето С.С.Г., ЕГН
********** от гр. * и вследствие на това по непредпазливост е причинила смъртта му -
престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“, алт.1, вр. чл.342, ал.1, алт.3 и чл.54 от НК.
Установено е по делото от представеното удостоверение за наследници, а и не е спорно
между страните, че ищецът С.С.Г. е син на починалия С.С.Г..
Не е спорен между страните и съдът приема за установен и факта на наличие на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния лек автомобил „Ауди A3" с peг. № СО
2029 ВН при ответника ЗД "Бул Инс" АД по застрахователна полица със срок на валидност от
16.09.2019 г. до 15.09.2020 г., т.е. действала към датата на ПТП – 04.12.2019 г. Съгласно
изискванията на чл.380 от КЗ ищецът със Заявление №ОК-160096/19.03.2021 г. заявил
извънсъдебна претенция пред ЗД „Бул Инс" АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, въз основа на която е заведена щета №**********, по която ответното дружество е
изразило становище, че липсва законно основание за изплащане на обезщетение.
По искане на ищецът за установяване на претърпените от него неимуществени вреди в
резултат смъртта на С.Г., по делото са събрани гласни доказателства - разпит на свидетелите Р.С.Г.
и С.П.Ж.. И двамата разпитани свидетели еднопосочно заявяват, че починалия С.Г. имал съпруга,
дете и внуче. Били задружно семейство – живеели в разбирателство, заедно в една къща и едно
домакинство, независимо, че С. вече имал свое семейство и дете, което се родило в чужбина.
3
Семейството било много сплотено, С. много помагал на детето си и се грижил за внучето си,
грижели се един за друг баща и син. С. всичко правел за С. и С. правел всичко за майка си и баща
си. С. много плакал, много тежко изживял инцидента. Изпаднал в депресия, което състояние
продължавало и до сега. Дори сега, две години след смъртта на С., все още имало разлика в С.- за
разлика от преди инцидента, той вече не бил така весел, избягвал да говори за баща си, защото се
разстройвал и плачел. Все още не бил преживял случилото се и се чувствал много зле, за тези две
години нямало промяна в скръбта и мъката му.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения в производството иск се квалифицира като такъв с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ, във вр. чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
чиито елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма -
умисъл или непредпазливост. Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна
от ищците фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда
да изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат.
В настоящия случай, безспорно е установено, че е налице непозволено увреждане.
Водачът на застрахования автомобил Г.Г.Т., реализирала процесното ПТП, е призната за виновна и
осъдена с влязла в сила присъда, поради което и на основание чл.300 ГПК, гражданският съд е
обвързан от присъдата относно авторството, противоправността на деянието и вината на дееца,
като в настоящото производство следва да се докажат единствено вредите, техния вид и размер и
че са настъпили в причинна връзка от деликта.
Безспорно е установено по делото от влязлата в законна сила присъда, че на 04.12.2019 г.,
около 08:00 ч., Г.Г.Т. при управление на лек автомобил „Ауди A3" ДК № СО 2029 ВН, движейки
се по път III-555 в посока от гр.Ямбол за с.Безмер нарушила правилата за движение по ЗДвП,
навлязла с управлявания от нея лек автомобил в насрещната лента за движение и се ударила челно
в движещия се в насрещната лента за движение лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК
№ У 7617 АК, управляван от С.С.Г., вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта
му.
Обстоятелството, че наследодателя на ищеца е починал в резултат на ПТП също е
4
установено по делото и е елемент от присъдата. Вредата също е доказана - причиняване на смърт
на родител на ищеца. Безспорно е, че в резултат на това ищеца е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания от загубата на много близък човек. От свидетелските показания се установява,
че отношенията между ищеца и неговия наследодател са били изключително близки, че последния
е бил морална и финансова опора на семейството си. Доказан е и фактът, че причиненият
вредоносен резултат е в причинна връзка с противоправното деяние.
Установено е от представеното по делото удостоверение за наследници, че ищецът е син
на починалото от увреждането лице, поради което е от кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди, съобразно Постановление №4 от 26.05.1961 г. на Пленума
на ВС.
Безспорно е доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните от
ищеца неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя му. В Решение
№9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената
причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество
явления/събития, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. При
тези разяснения и при съобразяване на механизма на процесното ПТП, следва обоснован извод, че
причинно-следствена връзка с ПТП на причинените неимуществени вреди безспорно е налице.
Установен по делото, а и безспорен между страните е и факта на наличие на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на инцидентния л.а. „Ауди А3“ с peг. № СО 2029 ВН при
ответника ЗД "Бул Инс" АД по застрахователна полица със срок на валидност от 16.09.2019 г. до
15.09.2020 г., т.е. действала към датата на ПТП - 04.12.2019 г. Установено е и че съгласно
изискванията на чл.380 КЗ ищецът е заявил извънсъдебна претенция пред „ЗД Бул Инс"АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която е заведена щета, като до
момента на депозиране на ИМ, застрахователя - ответник не е изплатил застрахователно
обезщетение.
При наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност", на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко
от застрахователя. Легалната дефиниция на застраховането срещу „Гражданска отговорност" се
съдържа в чл.429 от КЗ и то е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.52 ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на
моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
5
обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени
вреди, съда съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца
болки и страдания, в резултат смъртта на неговия баща, както отчете и установения от
свидетелските показания факт на изключително близките отношенията между ищеца и неговия
баща и това че последния е бил морална и финансова опора семейството си. При установената по
делото конкретика относно отношенията между родител и дете, интензитета и продължителността
на страданията, обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване и
проявление на неимуществените вреди, съдът приема, че справедливото обезщетение за ищеца е в
размер на 90 000 лева. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява
търпените от ищеца болки и страдания да са с интензитет по-голям от обичайните при загуба на
толкова близък родственик. Взаимоотношенията между починалия и ищеца действително са били
много добри такива, каквито са характерни за тези родствени връзки. От свидетелските показания
се установява, че ищеца и майка му продължават да бъдат сплотени и намират опора и утеха един
в друг. Ищеца има собствено семейство и деца, за които се грижи. Действително, загубата на своя
баща, ищецът приел тежко, бил съкрушен, плачел много и понастоящем продължавал да тъгува, но
продължил живота си. В тази връзка отношенията между ищеца и неговия наследодател не са
различни от характерните за дете и баща. В тях не се установява нещо изключително и
необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, което да обоснове определяне на
обезщетение по-голямо от посоченото. Ето защо, при отчитане на критериите посочени в ППВС
№4/1968 г. - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия,
степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение,
действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения, установено в процеса от доказателствения материал, настоящия съд намира,
че доколкото болките и страданията от смъртта на неговия баща могат да се съизмерят в паричен
еквивалент, то справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД за ищеца се явява именно обезщетение в
размер от 90 000 лв., като в останалата част до претендираните 180 000 лева, претенцията следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, следва да бъде разгледана и претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение. В ИМ ищеца е заявил претенция за
лихва за времето от датата на смъртта на наследодателя му, която е и датата на деликта - 04.12.2019
г. до окончателно изплащане на обезщетението.
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования
за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната
сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от
застрахования по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В Решение
№128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о. е разяснено, че в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
6
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
При горните разяснения, съотнесени към конкретиката на случая, следва извод, че
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение е частично
основателна - за времето от предявяване на претенцията пред застрахователя на 19.03.2021 г., от
която именно дата се дължи лихвата за забава, до окончателно изплащане на обезщетението. За
времето от 04.12.2019 г. - датата на ПТП и съответно смъртта на наследодателя на ищеца до
18.03.2021 г. обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от ищеца вреди се
дължи от делинквента на осн.86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. Следователно претенцията на
ищеца за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от 04.12.2019 г. до
18.03.2021 г. е неоснователна и следва да се остави без уважение.
И двете главни страни по делото са направили искане да им бъдат присъдени разноски,
като са представили и списък по чл.80 ГПК. Сторените по делото разноски следва да бъдат
присъдени съобразно правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
В производството пред настоящата инстанция ищеца не е направил разноски, т.к. е
освободен от заплащане на такива на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК. В този см. е представения от него
списък по чл.80 ГПК.
При изхода на делото в настоящата инстанция, съдът прие за основателна заявената
претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
ищеца, на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същия е защитаван от адв. Б.З. безплатно, в хипотезата на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение и на основание чл.38, ал.2 ЗА на същата, за осъществената
защита в настоящата инстанция, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено
в съответствие изхода на производството (частично уважаване на предявения иск) и съобразно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. или да й се присъди сума в размер на 3 230 лв., която
сума ответника да бъде осъден да й заплати.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и нормата на чл.78, ал.3 от
ГПК, на ответната страна също следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответника е сторил разноски в общ размер на
6240 лв. - възнаграждение за адвокат с включен ДДС. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в
съответствие с правилото на чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сума за
разноски в размер на 3 120 лв.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника
адв.възнаграждение, основано на чл.78, ал.5 ГПК, се намери за неоснователно и се остави без
уважение. И това е така т.к. последното е определено в рамките на минимума, съобразно
разпоредбите на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. и §2а от ДР на Наредбата, т.е. с
вкл.ДДС, защото адвоката - пълномощник на ответника е регистриран по ЗДДС.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1,
т.4 от ГПК, дължимата такава върху присъдения размер обезщетение следва да се възложи върху
ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК, или той да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол сумата от 3600 лв.
Така мотивиран, ЯОС
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул."Джеймс Баучер“ №87 да заплати на С.С.Г., ЕГН **********, живущ в гр.*******,
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на баща му С.С.Г., настъпила в резултат на ПТП от 04.12.2019 г., причинено
от автомобил, управляван от водача Г.Г.Т., застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 19.03.2021 г. до окончателното плащане на главницата, като иска за разликата над
уважения размер главница от 90 000 лв. до претендираната такава от 180 000 (сто и осемдесет
хиляди лева) лв., както и за заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от
04.12.2019 г. до 18.03.2021 г., като неоснователни, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* да заплати на адв.Б.З., с адрес на
дейността: гр.София, ул."Иван Денкоглу“ №7, ет.5, ап.9 сумата 3 230 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********
разноски по делото в размер на 3 120 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 3600 лв. (три хиляди и шестотин
лева), представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, както и
държавна такса 5 (пет) лв. при служебното издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
8