РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110116616 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Т.Н. срещу Б.Е. АД, ЕИК ***,
гр. *** иск по чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на
Регламент /ЕИО/ № 295/91 за заплащане на сумата от 250 евро, претендирана като
обезщетение за вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ въздушен
превозвач от Летище Варна до Летище ***, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 18.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Т.Н. твърди, че е закупил билет /направил резервация/ за
полет № *** за дата 15.02.2019г., излитащ от Летище Варна в 16:10 ч. до Летище ***.
Твърди се, че планираният полет не се е осъществил поради технически причини и е
излетял в същия ден едва в 21:35 ч. Ищецът е кацнал на Летище *** с повече от три часа
закъснение, поради което въздушният превозвач дължи обезщетение за вреди в размер на
250 евро по чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.02.2004г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 18.112021г. до окончателното изплащане на задължението.
Дължимото обезщетение не е заплатено, което обуславя правния интерес от
предявяване на осъдителна претенция по чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Б.Е. АД ООД, е депозирал писмен отговор, в
който твърди, че е заплатил дължимото обезщетение на 03.12.2021г. и настоява за
отхвърляне на предявения иск.
Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай,
че такова се претендира.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
1
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, че Т.Н. е закупила самолетен билет за полет № FB 978 за
дата 15.02.2019г., излитащ от летище Варна в 16.10 ч. и пристигащ в гр. ***.
Следователно между страните е възникнала облигационна връзка по договор за
въздушен превоз на пътници, на осн. чл. 65 от Закона за Гражданското въздухоплаване, по
силата на които „Б.Е.“ АД се е задължил да превози ищеца на посочената дата до
съответната дестинация по разписание.
Безспорно е, че ищецът е кацнал с повече от три часа закъснение, факт, който се
признава от въздушния превозвач, поради което следва да се приеме, че са налице
основанията за ангажиране отговорността “Б.Е.“ АД по чл. 6, т. 1, б.“б“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. и възникване на задължение
за заплащане на обезщетение за закъснение при полет в размер на 250 евро, на осн. чл. 7, т.
1, б.“б“ от същия.
Дължимото съгласно регламента обезщетението за закъснение на полет е платено на
04.12.2021г. в хода на процеса на правоимащото лице след получаване на препис от
исковата молба – 02.12.2021г., факт, който се признава в първото по делото съдебно
заседание от процесуалния представител на ищците и който следва да се съобрази, на осн.
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Въз основа на изложеното, предявеният иск по чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо
закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, следва да бъде отхвърлен,
поради погасяването на дължимото обезщетение, чрез плащане в хода на процеса, който
факт, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен.
Ответното дружество не твърди и не доказва, че наред с дължимото обезщетение е
заплатил и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, което е поканен да погаси с исковата молба.
По тези съображения върху обезщетението следва да бъде присъдена законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 18.11.2021г. до деня на извършеното плащане –
04.12.2021г.
По разноските
При този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна, чиито
размер възлиза общо на 350 лв., от които 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по предявения иск
възлиза на 300 лв., съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на ищцовата страна Т.Н. следва да се присъдят сторените по делото съдебно
– деловодни разноски в размер на 350 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. Н., ЕГН **********, гр. *** срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК
2
***, гр. *** иск с правно осн. чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за
отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 за заплащане на сумата от 250 евро /двеста и петдесет
евро/, представляваща обезщетение за вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен
на 15.02.2019г. от опериращ въздушен превозвач от Летище Варна до Летище ***, поради
погасяване на вземането в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ***, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Н., ЕГН **********,
гр. *** законната лихва върху сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за вреди,
вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ въздушен превозвач от Летище
Варна до Летище *** за периода от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2021г. до
деня на извършеното плащане – 04.12.2021г.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК ***, гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Н., ЕГН **********,
гр. *** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3