№ 3740
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110101293 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от К. М. П.
срещу /ФИРМА/, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК за установяване на
недължимост на сумата от 3641,25 лева, представляваща
начислена сума за В и К услуги за периода от 06.11.2012 г.
– 04.11.2021 г., за имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен
номер ****************, като част от нея е погасена чрез
плащане, а останалата - по давност.
Ищецът К. М. П. твърди, че дружеството претендирало
суми, за които била изтекла погасителната давност.
Твърди, че е титуляр на партидата за имот с клиентски
номер ****************. Поддържа, че през 2011 г.,
ответното дружество го е задължило да подмени
водомерите си от 2005г., тъй като използваните били
1
обявени за „недостъпни“, като отказало да ги отчита.
Навежда, че за периода 2011-2014г. му се начислявали
суми за използвани ВиК услуги на база, в размер на 32
куб.м. месечно, при условия, че семейството му, състоящо
се от трима членове потребявало ежемесечно между 12-15
куб.метра. Сочи, че след първоначалния си отказ, през
2014 г., водомерите били подменени, монтирани и
пломбирани и оттогава до момента той заплащал
задълженията си. Сочи, че плащанията не били
осчетоводявани и затова в системата на ответника
останала като незаплатена сумата от 3641,25 лева.
Посочва, че част от сумата била погасена чрез плащане, а
останала по давност, а и като недължима, доколкото
ответникът начислява сумите „на база“. Искането към
съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като
неоснователен. Сочи се, че между страните са налице
облигационни отношения, свързани с предоставяне и
ползване на В и К услуги. Твърди се, че е дружеството
начислило процесната сума в съответствие с
нормативните изисквания, а сумата е реално дължима.
Сочи, че давността за процесното вземане е прекъсвана
на основание чл. 116, б.“а“ ЗЗД, чрез извършване на
периодични плащания на задълженията по партидата от
страна на ищеца. Твърди, че е начислило процесната
сума в съответствие с нормативните изисквания, а сумата
2
е реално дължима. Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
В хода на производството, съдът е установил, че ищецът
К. М П. е починал на 27.04.2022г., поради и което на
основание чл. 227 от ГПК е конституирал в процеса
законните му наследници – В. И. П., като съпруга, М. К.
П. и И. К. П. - синове. Като съдът приема, че доколкото е
видно от приетия по делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 88/1995г., че имота е
придобит от покойния П. в режим на СИО, поради което
след смъртта му той е наследен от законните си
наследници, и те наследяват, както следва: за съпругата –
2/3 идеални части, а за всяко от децата по 1/6 идеална
част.
В съдебно заседание ищецът В. И. П., редовно призован, се
явява лично, като поддържа исковата молба и моли за
уважаване на иска.
В съдебно заседание ищецът М. К. П., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от В. П., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ищецът И. К. П., редовно призован,
не се явява лично, представлява се от В. П., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
3
призован, не изпраща представител. С молба с вх. №
276214/12.12.2022г. поддържа отговора на исковата молба
и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:
Предмет на отрицателния установителен иск в
настоящата хипотеза е установяване съществуването на
отреченото материално право, доколкото ищецът оспорва
наличието на предпоставките за възникването му, с
твърдения, че сумите са заплатени, и в определена част
погасени по давност, както и доставката на ВиК услуги в
процесното количество на претендираната от ответното
дружество стойност.
Ето защо съдът е указал на ответното дружество, че носи
доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване, че през процесния период
между страните са били налице валидни правоотношения
по договор за доставка на В и К услуги при общи условия,
количеството и стойността на доставената вода, както и
изискуемостта на сумите, която кани към плащане, а по
релевираното възражение за давност основания за
прекъсване/спиране течението на давностния срок.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ
4
потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги,
а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. Тоест страни по неформалния
договор за доставка на В и К услуги при общи условия са
конкретно така посочените лица – собственици, вещни
ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата и в тежест на
ответника е да докаже наличието на право на ищеца
върху процесния имот.
Няма спор по горепосочените обстоятелства, поради
което съдът с определението си постановено по реда на
чл. 140 от ГПК е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване на обстоятелството, че покойният К. П., е
„потребител“ на ВиК услуги по валидно сключен договор
с ответника, а след неговата смърт на основание
универсално правоприемство и законните му наследници.
От изслушаната по делото комплексна съдебно-
техническа експертиза се установява, че за процесния
имот, находящ се в /АДРЕС/, има открита партида с
клиентски номер ************, като за периода от
06.11.2012г. до 13.08.2014г. консумираната вода е
5
начислявана на база четири лица, а в периода от
13.08.2014г. до 04.11.2021г. по показанията на два
водомера, като общо фактурираното количество вода е в
размер на 1568 м3. Вещото лице е установило, че в
/ФИРМА/ са издадени фактури и е налично незаплатено
задължение в размер на 2615,94 лева, за периода от
06.12.2012г. до 04.11.2021г. за главница и 790,73 лева за
лихва.
Вещото лице е установило също така, че за периода от
01.02.2015г. до 30.03.2021г. на абоната са начислени суми
в размер на 1714,99 лева, като са заплатени сумите от
1460,20 лева, като неплатена за периода от 04.02.2015г. до
04.10.2018г. е останала сумата от 254,80 лева. За периода
от 06.04.2021г. до 04.11.2021г. е начислена сума в размер
на 168,60 лева, от които е заплатена сума от 168,60 лева.,
или за периода от 01.02.2015г. до 04.11.2021г. е начислена
сума в размер на 1883,59 лева, като от нея е заплатена
сума в размер на 1628,80 лева, като неплатена за периода
от 04.02.2015г. до 04.10.2018г. е сума в размер на 254,80
лева.
Съдът приема, че до дата 13.08.2014г. от дата 06.11.2012г.,
ищецът не доказа законосъобразно начисляване на
сумите, доколкото от експертизата се установи, че до дата
13.08.2014г. сумите са начислявани на база. Съгласно чл.
32 на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
6
канализационните системи, действаща към процесния
период от 06.11.2012г. до 13.08.2014г., В и К услугите се
заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери
на водопроводното отклонение, а отчетните данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата
на отчитане и подписа на потребителя или негов
представител. Чл. 4, т. 7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия
от 2014 г. и чл. 21, ал. 4 от Общите условия на ВиК
оператора от 2006 г., също изискват отчитането на
индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител. При невъзможност
за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя
или негов представител и липсата на друга инициирана
от потребителя уговорка за посещение на длъжностно
лице в удобно и за двете страни време, се счита, че е
налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице
на оператора и от поне един свидетел – чл. 35, ал. 5 от
Наредбата.
Съгласно чл. 24, ал.4 от ОУ от 2006г. и от 2016г. при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице
на оператора до водомера, и/или при неосигуряване на
достъп повече от една година по реда на чл. 24, ал. 6,
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва
от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена и адреса на свидетеля,
7
който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора. След съставяне на протокола, В и К
операторът изчислява изразходваното количество
питейна вода по реда на чл. 49. По делото се установи, че
в периода от 06.11.2012г. до 13.08.2014г. доставката на
вода е начислявана „на база”, като е посочено, че
доставката на вода е начислявана служебно поради
неосигурен достъп. По делото обаче не са представени
доказателства за изготвени протоколи, подписани от
потребител, в които горепосоченото обстоятелство да е
обективирано, а доказателствената тежест на ответника.
По делото не се установи с точност как са начислявани
сумите. Налице е доказателствена хаотичност в тази
връзка. Безспорно се установи, че до ищеца е изпратено
писмо, прието на л.8 по делото, с която ответното
дружество уведомява П., че задължението му към него за
периода от 06.11.2012г. до 04.11.2021г. е в размер на
3641,25 лева /за процесната сума/, поради и което за
ищеца е бил налице правен интерес от предявяване на
иска за цялата посочена сума и за отричане със сила на
присъдено нещо на дължимостта й.
От изслушаната по делото комплексна експертиза, която
съдът цени като компетентно изготвена и съотносима на
целия събран по делото доказателствен материал, се
установява на практика, че сумите претендирани за
периода от 01.02.2015г. до 04.11.2021г. са заплатени, с
8
изключение на сумата от 254,80 лева, за периода от
04.02.2015г. до 04.10.2018г., която сума съдът се
консолидира с ищеца, че е погасена по давност. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за цена на доставената вода отговарят на
така даденото тълкуване на понятието "периодични
плащания", тъй като всички те имат един общ
правопораждащ факт - неформален договор при общи
условия, падежът им настъпва през предварително
определени интервали от време - в 30-дневен срок от
фактуриране на потребените количества вода съгласно
чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.,
като размерът на плащанията е определяем по
установения в Наредба № 4 ред. Поради тази причина
същите се погасяват с изтичането на 3-годишна
погасителна давност съгласно чл. 111, б. "в"
ЗЗД.Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният
срок започва да тече от момента, в който вземането е
9
станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от Общите условия от
2016 г. потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране. Следователно задължението
за заплащане на суми за вода за м.10.2018г., е станало
изискуемо на дата 01.12.2018г., като от тогава до дата
01.12.2021г. сумите са погасени по давност.
С още по-голяма сила горепосоченото важи за сумите
преди дата 01.02.2015г. Видно е от таблицата на л.10 от
експертизата, че ответното дружество е фактурирало
суми за период преди 01.02.2015г., тоест за период от
06.11.2012г., като е отнесло плащания от ищеца към
период погасен по давност, след като видно от приетите
по делото платежни нареждания, приети на л.20-30, П.
точно е посочил фактурите които заплаща и периода за
който се отнасят, видно е че това е период след 2015г.
Съгласно чл. 76 от ЗЗД, този който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от
задълженията погасява, което е направил и ищеца, като
видно ответникът не се е съобразил с тази правна норма и
е отнесъл плащания, за които е посочено за кой период и
фактура се отнасят, към друг период. Следва и да се
посочи, че извършените плащания, не прекъсват/спират
давността, тъй като са извършени за точно конкретна
сума, като е посочено и коректно и основанието за
10
заплащането й. Още повече, че съдът установи, че в
периода от 06.11.2012г. до 13.08.2014г., ответникът не
доказа законосъобразно начисляване на претендираните
за ВиК суми.
По гореизложеното искът следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Така на
ищците следва да бъдат присъдени заплатените от тях
разноски за държавна такса и за изслушване на
експертиза в размер на 345,65 лева. На адвокат В. П.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.3 от ЗАдв., като е видно от
представеният по делото договор за правна помощ и
съдействие /л.82 по делото/, че страните са уговорили
представителство в горепосочената хипотеза. На адвокат
П. с оглед цената на иска от общата сума, съобразно
припадащата се част на представляваните от нея лица –
М. П. и К.а П. в съсобствеността, следва да се присъди
възнаграждение общо за представителство на двамата в
размер на 800,00 лева, на основание чл. 7, ал.2,т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в параметри на суми, към
датата на приключване на устните състезания, с
изменението на наредбата – ДВ, бр.88 от 04.11.2022г.
Водим от горното, Съдът
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от К.
М. П., ЕГН **********, заместен в правата си в производството от законните си наследници
– В. И. П., ЕГН **********, М. К. П., ЕГН ********** и И. К. П., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, че К. М. П., ЕГН **********, заместен в правата си в
производството от законните си наследници – В. И. П., ЕГН **********, М. К. П., ЕГН
********** и И. К. П., ЕГН ********** не дължи на /ФИРМА/, ЕИК **********, сумата от
3641,25 лева, представляваща начислена сума за В и К услуги за периода от 06.11.2012 г. –
04.11.2021 г., за имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ****************.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 230,43 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. К. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 57,61 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 57,61 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. И. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 800,00 лева, адвокатско възнаграждение определено в хипотезата на чл.
38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12