Р Е Ш Е Н И Е
№ 117/09.03.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д. № 16/2023 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл.
63в от ЗАНН.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : град Балчик, ул.
„***“ № 6, представлявано от управителя Д.Ц.К., срещу решение № 75/23.11.2022 г.,
постановено по н.а.х.д. № 77/2022 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е
потвърдено наказателно постановление № 79/09.12.2019 г. на директора на РЗИ – Добрич,
с което на касатора за нарушение по чл. 44 от ЗЗ е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева на основание чл. 212, ал. 3 от ЗЗ. В жалбата се излагат
доводи, че решението е неправилно и необосновано, тъй като е постановено при
неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че основен принцип в административнонаказателния процес е, че
отговорността на наказваните лица се ангажира само за извършени от тях
безсъмнено установени административни нарушения. В случая съдът не е изяснил
обстановката преди и по време на проверката и оттам се е произнесъл с грешни
правни изводи относно наличието на административно нарушение. Оспорват се
фактическите констатации в мотивите към решението, че търговецът не е изпълнил
задължителното предписание, тъй като не е предлагал част от изискуемите по
наредбата храни и напитки. Сочи се, че проверяващите служители са посетили
училищния бюфет около обяд във време, когато част от закуските са свършили. Твърди
се, че от приложените по делото дневници за изходящ контрол е видно, че закуски
се зареждат всеки ден в обекта. Това обстоятелство е установено в съдебното производство,
но не е обсъдено в решението. В условията на евентуалност се правят възражения
за неяснота на обвинението и за крайна несъразмерност на наложеното наказание с
тежестта на извършеното нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационната жалба – директорът на РЗИ –
Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността
й. Иска решението на БРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Представителят на ДОП дава заключение, че касационната
жалба е основателна. Счита, че съдът не е положил достатъчно усилия при събирането
на доказателства относно реалното извършване на административното нарушение,
поради което решението на БРС е неправилно и следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и
в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна
по следните съображения :
С процесното наказателно постановление „***“ ЕООД е било санкционирано
за това, че при извършена на 03.10.2019 г. проверка в обект, съставляващ бюфет
към ОУ “Антим І“ в гр. Балчик, ул. „Дунав“ № 16, е установено, че дружеството не
е изпълнило предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки с изх. № ЗП-01-16/07.12.2018
г. на РЗИ – Добрич относно спазване на задължителния асортимент минимум храни и
напитки по чл. 20 от Наредба № 37 на МЗ от 21.07.2009 г., със срок на
изпълнение : веднага и постоянен, като се включи предлагане на сандвичи,
тестени закуски със зеленчукова и/или млечна плънка, млека – кисело мляко,
прясно мляко, млечни и млечно – кисели напитки. В НП е посочено, че в момента
на проверката от задължителния асортимент минимум храни и напитки се предлагат
само тестени закуски с месна компонента. АНО е приел, че с поведението си жалбоподателят
е нарушил нормата на чл. 44 от ЗЗ, в резултат на което му е наложил имуществена
санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 212, ал. 3 от ЗЗ.
С обжалваното решение районният съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, както и че вмененото с него
нарушение е безспорно доказано. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля
на защитата с мотива, че са пристрастни с оглед на близката родствена връзка на
разпитаното лице с управителя на дружеството – жалбоподател (баща и дъщеря) и
противоречат на останалите гласни доказателства. Въз основа на показанията на
свидетелите на обвинението е приел, че действително в търговския обект – бюфет
не се е поддържал задължителният асортимент от храни и напитки, а именно
липсвали сандвичи, тестени закуски със зеленчукова и/или млечна плънка, млека –
кисело мляко, прясно мляко, млечни и млечно – кисели напитки. Направил е извод,
че липсата на тези храни е констатирана както при първата, така и последващата
проверка на контролните органи, поради което неизпълнявайки задължителното предписание,
издадено въз основа на проверката от 28.11.2018 г., дружеството – жалбоподател
е осъществило състава на административното нарушение по чл. 44 от ЗЗ.
Съдебното решение е неправилно, постановено
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
неправилно приложение на материалния закон.
В производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН събирането
и преценката на доказателствата заема централно място в решаващата дейност на съда. Върху съвкупната оценка и анализ
на доказателствата съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се
осъществили или не, след което подвежда тези констатации под правната норма и
стига до извода дали обжалваното НП е законосъобразно или не.
Именно това не е сторил районният съд, който
въпреки неяснотите и празнотите в материалите по административнонаказателната
преписка и в събраните по делото доказателства е приел, че нарушението е установено
по категоричен начин.
От данните по делото е видно, че едно от главните
оплаквания на жалбоподателя срещу констатациите в АУАН е било, че проверката в
училищния бюфет е извършена в края на работния ден, когато всички стоки са били
изкупени. Още в писмените си възражения
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН управителят на дружеството е посочил, че плодовете се
закупуват в минимални количества, защото трябва да са пресни и обикновено
свършват много бързо, тъй като са търсен продукт, а киселото мляко и плодовият
айрян биват доставени всяка сутрин и с цел те да са в срок на годност, се
закупуват също в неголеми количества.
Безспорно е, че в случая се касае за търговски
обект, чието работно време е съобразено с учебния режим в училището, като броят
на наличните стоки в бюфета е в зависимост от обема на зареждане и предлагане
на хранителни продукти за конкретния ден и варира през различните часове на
деня според количеството на продажбите. Ето защо, както в хода на
административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното
производство по обжалване на НП е трябвало да се изясни въпросът кога точно е
извършена проверката на място, като се изискат необходимите данни за това. В
случая служебното събиране на доказателства следва от разпоредбата на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН и чл. 63 от ЗАНН, които предвиждат, че наказващият орган и районният
съд са длъжни сами да установят дали действително е налице извършено
административно нарушение или не, като направят самостоятелно разследване на
спорните обстоятелства по случая.
От материалите по делото е видно, че нито в
административнонаказателното производство, нито в съдебната фаза са събрани
достатъчно доказателства, които да установяват по несъмнен начин в колко часа е
извършена проверката в обекта. В протокола от извършената проверка не е записан
час на провеждане (започване и свършване) на проверката. Такъв не е записан
нито в АУАН, нито в НП. В показанията на две от проверяващите лица са изложени
предположения, че са посетили бюфета преди обяд, но липсват конкретни сведения
дали това е станало в началото или в края на работния ден на обекта.
Невъзможността да се определи точното време
на извършване на проверката прави невъзможно да се установи дали действително дружеството
не е предлагало задължителния асортимент минимум храни и напитки. С оглед на вида
на заведението и размера на стокооборота за деня контролните органи са били
длъжни да извършат документална проверка колко продукти са били заредени от
търговеца, колко от тях са продадени и колко от тях са останали, за да се
приеме с категоричност, че са липсвали едни или други продукти от нормативноизброените
в чл. 20 от Наредба № 37 . № 37 на МЗ от 21.07.2009 г. В случая от
показанията на длъжностните лица се установява, че те са извършили само визуална
проверка за наличностите в обекта, но не и проверка по документи. Не са
направили справка за доставените стоки и не са изследвали какъв е бил оборотът от
закуски и напитки за деня, включително чрез преглед на данните за извършените
продажби от касовия апарат. Липсата на пълна и всестранна проверка на
правнорелевантните обстоятелства поставя под съмнение истинността на констатациите
на проверяващите служители, че търговецът не е осигурил част от изискуемите по
наредбата храни и напитки. В протокола и акта е записано, че контролните органи
са установили само наличието на тестени закуски с месна компонента, а в същото
време актосъставителката е свидетелствала, че в обекта се е предлагала и
бутилирана минерална и трапезна вода. От приложеното във въззивното
производство извлечение от дневника за входящия контрол на приетите хранителни
продукти от 03.10.2019 г. е видно, че на инкриминираната дата в бюфета са
доставени 6 броя кренвиршки и 6 броя бутерки. Според показанията на св. Цветан
Кръстев, който познавал процеса на зареждане и организацията на работа в обекта
към релевантния момент, имало три вида бутерки – с кашкавал, със сирене и със
салам и топено сирене, а айрянът се зареждал веднъж седмично. В тези показания
липсва каквато и да е субективност или пристрастност, поради което неправилно и
незаконосъобразно районният съд е отказал да ги кредитира с оглед на близката
роднинска връзка между свидетеля и управителя на дружеството - жалбоподател.
Разбира се, право на съда е да кредитира едни гласни доказателства и да не
кредитира други, но преценката на показанията на заинтересованите от изхода на
делото лица следва да се прави с оглед на всички данни по делото, което в
случая не е спазено. Ангажираните от жалбоподателя доказателства дават основание
за извод, че в бюфета е имало и други продукти освен вписаните в протокола от
извършената проверка. Това е достатъчно, за да се дискредитира фактическата
обоснованост на АУАН и да се разколебае достоверността и обективността на
неговото съдържание, а оттам и безспорната установеност на нарушението.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 303,
ал. 1 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН административнонаказателното обвинение не
може да почива на предположения и хипотези. В тежест на наказващия орган е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността
на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност на дееца. За насрещната страна е достатъчно да създаде вероятност –
не напълно сигурно убеждение на съда в неистинността на твърденията в обвинението
и по този начин да осуети пълното им доказване. Преценявайки представените по
делото доказателства настоящият касационен състав намира, че те не са годни да
обосноват в пълна степен фактическите констатации в наказателното
постановление.
С оглед на това следва да се приеме, че
вмененото на касатора нарушение не е доказано по категоричен и несъмнен начин,
като са налице обстоятелства, хвърлящи основателни съмнения върху обвинителната
теза на наказващия орган.
Липсата на убедителни доказателства води до
несъставомерност на деянието от обективна страна. Това от своя страна води до
единствения логичен извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление, обуславяща отмяната му.
Ето защо, като е стигнал до обратните
фактически и правни изводи, БРС е постановил един порочен акт, който противоречи
на данните по делото и материалния закон.
На практика въззивният съд се е доверил безусловно
на доказателствата на обвинението, без да ги съпостави с доказателствата на
защитата и без да положи процесуални усилия да издири обективната истина, изследвайки
спорните въпроси по делото. Не е отчел съществуващите непълноти и неточности в
доказателствения материал в резултат на допуснатите пропуски при извършената проверка
в обекта. В мотивите си съдът дори не е споменал за наличието на представените
от жалбоподателя дневници за изходящ контрол, а още по-малко ги е обсъдил при
установяване на действителното фактическо положение. Не е възпроизвел и показанията
на св. Кръстев, като се е задоволил да посочи, че няма да ги кредитира. Изградил
е изводите си само върху част от доказателствата и не е разгледал изобщо
основните възражения на защитата относно ненадлежната проверка в обекта и
нередовните констатации на контролните органи. Тези недостатъци в оценъчната
дейност на съда съставляват съществени процесуални нарушения, защото са довели до
неизясненост на делото от фактическа страна и необоснованост на изводите му относно
материалната законосъобразност на НП.
Поради това обжалваното решение следва да се отмени и вместо
него да се постанови ново по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
При този изход на
спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 600 лева
съобразно представените по делото доказателства (по 300 лева за всяка инстанция). Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност, защото платеното адвокатско
възнаграждение и за двете инстанции е дори под минимума, определен в чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не са налице основания за присъждане на по-нисък размер
на разноските.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 75/23.11.2022 г., постановено по
н.а.х.д. № 77/2022 г. по описа на Районен съд – Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 79/09.12.2019 г. на директора
на РЗИ – Добрич.
ОСЪЖДА РЗИ – Добрич да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление : град Балчик, ул. „***“ № 6, представлявано
от управителя Д.Ц.К., сумата от 600 (шестотин) лева, съставляваща разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: