РЕШЕНИЕ
№ 704
гр.Бургас, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 11 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Росица Дапчева, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 387 по описа на съда за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Зефир Мениджмънт ООД ЕИК:*** с адрес ***. Касаторът
участва в производството чрез пълномощници – адвокати А.Г. и Ралица Гаврилова
от АК София.
Ответник по касация е дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
гр.Бургас с адрес ***. Касаторът участва в производството чрез пълномощник –
юрисконсулт Вероника Николова.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 412/27.12.2019г.
по АНД № 1660/2019г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е изменено
наказателно постановление № 02-0002586/25.09.2019г. на директора на ДИТ (АНО),
с което на Зефир Мениджмънт ООД за извършено административно нарушение по чл.75а
ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена
имуществена санкция 5 000лв., като съдът е намалил размера на санкцията на
2000лв.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 30.07.2019г. привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
в стопанисван от него обект ресторант 3, намиращ се в ***, е приело лицето И.
Гриценко, родена на ***г., гражданка на Украйна (чужденец), да предоставя работна
сила на сервитьор, без съответно разрешение или регистрация в Агенция по
заетостта.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел за
установена фактическата обстановка по АУАН и НП. Констатирал, че чужденката Гриценко
е била приета от жалбоподателя на посочената работа, считано от 11.06.2019г.,
въз основа на трудов договор № 89/11.06.2019г. с касатора, при договорено
работно време и трудово възнаграждение. За да измени наказателното
постановление първоинстанционният съд приел, че административнонаказващият
орган правилно е квалифицирал установените факти като административно нарушение
по чл.75а ал.2 от ЗТМТМ, но са липсвали основания за завишаване размера на
санкцията над определения в закона минимум от 2000лв. В мотивите си
първоинстанционния съд приел наред с горното, че установените по случая
обстоятелства в съвкупността си не обосновават приложимост на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН и случая не е маловажен.
В касационната жалба и становището по същество в с.з. се
прави основно оплакване за неправилност на изводите на първоинстанционния съд
относно липсата на регистрация на работещия чужденец. Това възражение е
основано на констатираните обстоятелства, че Гриценко е имала регистрация за
сезонна работа при предходен работодател, но разпоредбата на чл.29 от ЗТМТЗМ
дава право на сезонния работник-чужденец да смени еднократно работодателя си и
именно това е било сторено в процесния случай. Наред с това се прави довод за
незаконосъобразност на наказателното постановление основан на обстоятелството,
че в него не е посочена коректна правна квалификация на нарушението – не било
уточнено коя от двете хипотези на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ е приета за приложима. Иска
се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново
по същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление. Не се
претендира присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита
мотивите на първоинстанционния съдебен акт за правилни, като съобразени със
събраните доказателства и закона. Иска касационната инстанция да остави в сила
първоинстанционното съдебно решение. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на касационната жалба и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневен
срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Относно правилността на решението съдът взе предвид
следното.
Фактите по делото са правилно установени от
първоинстанционния съд, въз основа на събраните доказателства. Установено е, че
привлеченото към отговорност лице е стопанисвало описания в постановлението
ресторант. В тази връзка и в качеството си на работодател Зефир Мениджмънт ООД
е наело на сезонна работа като сервитьор чужденката И. Гриценко, за което не е
подало документи за регистрация на работника по ЗТМТМ. Същевременно Гриценко е
имала регистрация при предходен работодател, чийто срок за работа не бил
изтекъл. Така установените факти правилно са били квалифицирани от
първоинстанционния съд като административно нарушение по чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.
Съгласно чл.24 ал.3 от ЗТМТМ сезонна работа до 90
дни без прекъсване в рамките на календарната година съгласно чл.24л
от Закона за чужденците в Република България се допуска без издаване на
разрешение за сезонен работник по ал.1, но се регистрира от Агенцията по
заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона. Текстът на закона изисква
регистрацията да се извърши от работодателя. В случая касаторът, като
работодател, не е подал декларация за регистрация на работника си, т.е.
Гриценко е работила без регистрация, при което е било осъществен състава на
визираното в НП административно нарушение.
Неоснователни са доводите на касатора, че наличната
при предходен работодател регистрация дава право на работника еднократно да
смени работодателя си. Такова право имат само чужденците-работници, които
работят въз основа на издадено разрешение за работа, но не и въз основа на
регистрация. Разпоредбата на чл.29 ЗТМТМ препраща към случаите по чл.24к от
ЗЧРБ, регламентираща единствено отношения, свързани с издадено разрешение за
работа.
Неоснователно е и възражението за непълно посочване
на приложимата административнонаказателна норма. В наказателното постановление
е посочено, че е установено извършването на нарушение по чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.
По никакъв начин за касатора не е останало неясно в какво се е изразило
нарушението и каква е предвидената от закона санкция, което му е дало пълна
възможност да се защити както по фактите, така и по правото.
В мотивите на първоинстанционното решение са
изложени подробни и обосновани правни съображения относно липсата на
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, поради което
на основание чл.221 ал.1 от АПК касационната инстанция препраща към тях.
Предвид неоснователността на направените в касационната
жалба оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка в пределите на
чл.218 ал.2 от АПК касационната инстанция прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК
обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по
касация разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 412/27.12.2019г.
по АНД № 1660/2019г. на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА Зефир
Мениджмънт ООД ЕИК:*** с адрес ***, да заплати на дирекция „Инспекция по труда“
Бургас с адрес ***, разноски по делото в размер 100лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.