РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 10728
по описа за 2016 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от С.В.Б. против ЗД „Б.И.“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Ищцата С.В.Б. твърди, че на
13.09.2014 г. около 23.00 часа по път BLG3065 в
посока от с. Делвино към гр. Благоевград правоспособният водач В.К.К. при
управление на лек автомобил Ауди А6 с рег. № ******с алкохол в кръвта от 0,96
промила, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия – около
88,5 км.ч., губи управлението на автомобила, не успява да навлезе в завоя,
излиза от пътното платно за движение вляво спрямо посоката на движение и
реализира ПТП, блъскайки се в крайпътното дърво извън пътното платно от ляво на
посоката на движение. Твърди, че в резултат на ПТП е починал синът на ищцата – Я.Р.П..
Твърди, че с Присъда в сила от 21.08.2018 г. В.К. е признат за виновен по НОХД
№ 285/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр- Благоевград. Поддържа, че
отговорността на виновния водач е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
250000 лева, представлвяща обезщетение за немиуществени вреди, ведно със
законната лихва от 13.09.2014 г. (датата на застрахователното събитие) до
окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва предявения иск по основание и размер. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като малолетният е пътувал без поставен обезопасителен колан. Поддържа, че
ищцата е знаела, че качва детето си при водач, употребил алкохол и е допуснала
детето да седне в скута му. Оспорва размера на претендираното обезщетение.
Претендира направените по делото разноски.
С определение от 10.10.2018 г. като
трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран В.К.К. и за
съвместно разглеждане е приет обратен иск от ЗД „Б.И.“ АД с правно основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.). В обратната искова
молба ищецът твърди, че водачът К. е управлявал лекия автомобил след употреба
на алкохол, поради което дължи възстановяване на сумите, които евентуално
застрахователят ще плати като обезщетение за причинените в резултат на ПТП
имуществени и неимуществени вреди. В отговора на обратния иск третото лице –
помагач В.К. оспорва предявения иск като поддържа, че предявеният иск е
недопустим, тъй като ответникът все още не е осъден да заплати обезщетение, а
освен това поддържа и възражението срещу главния иск, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на майката на починалото дете, тъй като то е
пътувало без поставен обезопасителен колан и че е позволила детето да пътува с
водач, употребил алкохол. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда от 06.12.2016 г. по нохд № 285/2016 г. по описа на Окръжен
съд – гр. Благоевград, изменена с Решение от 16.06.2017 г. по внохд № 325/2017
г. по описа на САС В.К.К. е признат за виновен в това, че на 13.09.2014 г.
около 23.00 часа като правоспособен водач, при управление на лек автомобил Ауди А6 с рег. № ******, собственост на Г.К.Р.със
скорост от 88,5 км.ч. по път BLG3065 в посока от с. Делвино към
гр. Благоевград е нарушил правилата за движение и с концентрация на алкохол в
кръвта 0,96 на хиляда, е причинил по непредпазливост смъртта на Я.Р.П..
Във връзка с установяване на обстоятелствата,
които е настъпило ПТП са събрани писмени доказателства и допусната комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Вещите лица дават заключение,
че лек автомобил Ауди А6 с рег. № ******е оборудван с триточкови инерционни
колани на всичките места на автомобила. Установява се, че към момента на настъпване на
ПТП е детето Я.Р.П. е пътувало на предна лява седалка в скута на водача В.К. с
положени ръце на волана. Експертите посочват, че при правилно извършен превоз
на деца е необходимо оборудване на автомобила с детско столче според възрастта,
но процесният автомобил не е бил снабден с такова. Дават заключение, че липсата на такова
оборудване и механизмът на ПТП са довели до това тялото на детето да напусне
автомобилното купе и да бъдат получени тежки телесни увреждания, които са
довели до смъртта на Я.Р.П..
Не
е спорно между страните, а и се установява от Удостоверение за наследници №
2370/22.10.2014 г., че Я.Р.П. е син на С.В.Б..
Във връзка с
установяване на размера на обезщетението за неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.В.Б.. В показанията си
свидетелката установява, че познава ищцата от 30 години, като към 2014 г. били
съседи в Благоевград. Разбрала за случилото се на следващата сутрин –
14.09.2014 г. С. й се обадила по телефона. Отишла у тях и тогава настойникът на
другото дете, което било в колата й казал за катастрофата. С. лежала на
леглото. Не пожелала да остане в болница. Била упоена почти през целия ден.
Детето било на четири години и С. се грижела за него, защото била разведена с
бащата. След смъртта на детето не била изхвърлила нищо от дрехите и играчките
му. Често го споменавала, а когато я слушала свидетелката заявява, че
изглеждало така все едно нищо не се е случило. Свидетелката установява, че С.
избягвала да се среща с племенничките й, тъй като те били на възрастта на Я.и
преди заедно си играели. Чувствала вина за случилото се.
Не се спори по
делото, че между ЗД „Б.И.“ АД и собственика на лек автомобил Ауди А6 с рег. № ******е
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № 02114001757956,
по силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на
застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от В.К.К. в
резултат, на което е починал Я.Р.П.. Механизмът на ПТП, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени и гласни доказателства и приетите медицинска и
автотехническа експертиза. По делото е приета и Присъда по нохд № 285/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград, която е влязла в сила и с оглед
разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното
престъпление, участието на обвиняемия в него, характерът и размера на вредите,
причинени от престъплението. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на
причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. Ответникът
е бил длъжен да ангажира доказателства за обстоятелства, които изключват или
ограничават вината на застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото
такива доказателства не са ангажирани. Доколкото причинените неимуществени
вреди, в резултат на престъплението не са включени в предмета на доказване в
наказателното производство, то те следва да бъдат установявани чрез допустимите
от ГПК ред. На първо място, ищцата е от кръга на лицата, които имат право да
претендират вреди, доколкото починалият е неин син. (Постановление № 4/1961 г.,
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОС НГТК на ВКС),
както и се установява от събраните по
делото гласни доказателства, че между ищцата
и починалата е била установена трайна и дълбока емоционална връзка.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил Ауди А6 с рег. № ******е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По
силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалото
при процесното ПТП дете е син на ищцата, като от значение е възрастта на детето
– 4 години, както и че С.Б. е била разведена и сама го е отглеждала. Следва да
се отчете и емоционално състояние на ищцата след загубата на сина й. Нормално и
житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете е тежка емоционална
травма, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищцата, то следва да се
приеме, че справедливото обезщетение е в размер на по 150 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. Съпричиняването
на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може
да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е
противоправно като то следва да води до настъпване на вредоносния резултат. С
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване,
тъй като детето не е било с поставен обезопасителен колан и не е било поставено
в обезопасително столче. В чл. 137в от Закона за движение по пътищата е
регламентирано задължение за ползване на системи за обезопасянане на деца, като
законът определя случите, когато се ползва пълен или непълен клас, съобразно
теглото на детето (чл. 137б). Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че пострадалото дете е пътувало на предна
лява седалка, в скута на водача на лекия автомобил, необезопасено с предпазен
колан. Установява се от приетото по делото заключение на комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че смъртта му е в причинно –
следствена връзка с обстоятелството, че тялото му е напуснало автомобилното
купе. Следователно направеното възражение за съпричиняване се явява
основателно. При преценка на обстоятелствата, установени от събраните по делото
доказателства, съдът намира, че степента на съпричиняване следва да бъде
определена в размер на 1/2 или определеното обезщетение следва да бъде
определено в размер на 75000 лева. Искът следва да бъде уважен до този размер и
следва да бъде отхвърлен до размер на предявения от 250000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
По
обратния иск
С оглед
основателността на предявения иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от
Кодекс за застраховането (отм.)
Съгласно разпоредбата на чл. 274,
ал. 1 от КЗ застрахователят има право да получи платеното обезщетение от
лицето, управлявало МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да предяви иск срещу
причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя и застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност”, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, установена по съответния ред
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, отказ да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение.
С влязла
в сила присъда е установено, че виновният за настъпване на ПТП водач е
управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, като концентрацията на
алкохол е 0,98 на хиляда. Предвид на изложеното, той дължи възстановяване на
сумите, които застрахователят е платил във връзка с определяне и обезщетяване
на причинени от ПТП вреди. В този смисъл, третото лице помагач следва да бъде
осъдено при условие, че застрахователят плати исковите суми.
По
разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 280 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 3000 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Н. Николаев Д. сумата от 3336 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ с включен ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“
АД,
ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.В.Б., ЕГН-**********, гр.Благоевград, ж. к „******от 75 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на сина й Я.Р.П., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 13.09.2014 г. от В.К.К., водач на лек автомобил Ауди А 6 с рег. № ******,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със
застрахователна полица № 02114001757956, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата, на която е настъпило застрахователното събитие – 13.09.2014
г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 75000 лева до предявения размер от
250 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК С.В.Б., ЕГН-**********,
гр.Благоевград, ж. к „******да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 280 лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 3000 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от иска и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. Н. Н. Д., ЕГН-**********, с адрес ***, полуетаж 4, офис 4 сумата от 3336 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.274, ал.1, т. 1 от Кодекса за
застраховането В.К.К., ЕГН-**********,***
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“
АД,
ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 50000 лева, представляваща
част от обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 75000 лева,
причинени на С.В.Б. от смъртта на сина й
Я.Р.П., настъпила в
резултат на ПТП, причинено на 13.09.2014 г. от В.К.К., при управление на лек автомобил Ауди А 6 с рег. № ******с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,96 промила, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица №
02114001757956, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата,
на която е настъпило застрахователното събитие – 13.09.2014 г. до плащането й при условие, че ЗД „Б.И.“ АД представи
доказателства, че е платил сумите на С.В.Б..
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач В.К. К. на страната на ответника.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: