Определение по дело №379/2019 на Софийски окръжен съд

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   гр. София, 04.07.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                                        РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното съдия Дончева ч.гр.д. № 379 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 64, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Т.Т.М.“ ЕООД, чрез управителя на дружеството Г.Н.Г., против определение № 2295 от 17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 125/2018 г. по описа на РС – Ботевград, с което е оставена без разглеждане молбата му за възстановяване на срока за въззивно обжалване на Решение № 20 от 11.02.2019 г. по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че не му е връчено съобщение по делото за постановеното съдебно решение № 20/11.02.2019 г. Съобщението, което получил на 03.04.2019 г. било по ч.гр.д. № 2162/2017 г. по описа на РС-Ботевград и е за издаване на изпълнителен лист и същото не било съобщение за пропускане на срок. На 03.04.2019 г. разбрал за постановеното съдебно решение № 20 от 11.02.2019 г. и че е влязло в сила. Едва на 09.04.2019 г. след справка по делото се свързал с адв. Вълчев и установил обстоятелствата, които е изложил в искането за възстановяване на срок за обжалване на първоинстанционното решение. Моли да се приеме, че срокът за възстановяване тече от 09.04.2019 г. и че молбата е подадена в срока. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е редовна и допустима, а по същество е неоснователна.

С решение № 20/11.02.2019 г., постановено по гр.д. № 125/2018 г. по описа на РС-Ботевград е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, че „Т.Т.М.“ ЕООД дължи на З. „Л.“ следните суми: 600, 00 лв. /шестотин/ лв., представляваща дължими неплатени наеми за месеците октомври, ноември и декември 2014 г. по Договор за наем на сграда от 22.12.2010 г. и 1050 лв., представляваща дължими неплатени наеми за месеците октомври, ноември и декември 2014 г. по Договор за наем от 25.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 6352/05.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2162/2017 г. по описа на РС-Ботевград. С решението са присъдени разноски.

С молба вх. № 2833/16.04.2019 г. управителя на дружеството „Т.Т.М.“ ЕООД, Г. Н.Г. е поискал възстановяване на срока за въззивно обжалване на Решение № 20 от 11.02.2019 г. по гр.д. № 125 по описа на РС-Ботевград за 2018 г.  Молителят посочва, че за пръв път е разбрал, че има постановено решение по делото на 03.04.2019 г., когато му било връчено разпореждане от 25.03.2019 г., издадено по ч.гр.д. № 2162/2018 г. От него разбрал, че дружеството е осъдено да заплати на З. „Л.“ посочените в разпореждането суми в общ размер на 1650 лева. В молбата посочва, че след последното съдебно заседание, оттеглил пълномощията на адв. В.В. и не поддържал никакви контакти с него, отказвал да отговаря на телефонните му позвънявания. След като му било връчено разпореждането направил справка и се запознал с решението. Едва тогава успял да се свърже с адв. Велчев и той му съобщил, че го е търсил, за да му съобщи за решението, тъй като освен устно оттегляне на пълномощията не е имал писмено такова, за да го представи в съда. Поради изложените обстоятелства моли за възстановяване на срока за обжалване.

С определение № 2295 от 17.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 125/2018 г. по описа на РС – Ботевград, е оставена без разглеждане молбата на „Т.Т.М.“ ЕООД, поради просрочие.

Изводът на първоинстанционният съд е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК, молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането на срока. Жалбоподателят в молбата от 16.04.2019 г. посочва, че за пръв път е разбрал, че има постановено решение по делото на 03.04.2019 г., когато му било връчено разпореждане от 25.03.2019 г., издадено по ч.гр.д. № 2162/2018 г. От него разбрал, че дружеството е осъдено да заплати на З. „Л.“ посочените в разпореждането суми в общ размер на 1650 лева. При тази фактическа обстановка едноседмичният срок за подаване на молба за възстановяване на срок е изтекъл на 10.04.2019 г. включително, а жалбоподателят е подал молбата след срока на 16.04.2019 г. Неотносими са твърденията, че справка по делото била направена от жалбоподателя едва на 09.04.2019 г. и от този ден следва да се брои срока, тъй като не са изтъкнати основателни причини за това. Предвид подаването на молбата след законния срок, районният съд правилно е оставил молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване на Решение № 20 от 11.02.2019 г.,  без разглеждане. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Водим от горното на основание чл. 278 ГПК, Софийският окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2295 от 17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 125/2018 г. по описа на РС – Ботевград.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.