Решение по дело №15351/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………..

гр. Варна, 21.06.2018 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

      

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15351 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „А.б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, чрез адв. ***, срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1842,11 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********/14.09.2017 г., начислена за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2017 г., за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия на ответното дружество за посочения обект на потребление, за който въз основа на извършена от служители на „Енерго – Про Мрежи” АД проверка и съставен констативен протокол била извършена корекция на сметката му за потребена  ел. енергия и начислена процесната сума. Твърди се, че процесната сума е недължима, тъй като не е определена по показанията на СТИ, а по изчислителен метод, без правно основание за това. Сочи се, че към датата на издаване на процесната фактура няма действащи ОУ на ответното дружество, които да обвързват страните, тъй като ОУ, одобрени с Решение № ОУ-6/21.0.7.2014 г. на ДКЕВР са отменени с Решение № 798/20.01.2017 г. по адм.д. № 3068/2016 г. на ВАС. Възразява се, че хипотезата на чл. 51 ПИККЕ е неприложима в случая, тъй като не е регламентирана в общи условия на дружеството. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.П.” АД, чрез адв. ***, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава се, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия, както и че „Енерго-Про Мрежи” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са отразени в констативен протокол. Твърди се обаче, че корекцията има своето основание в облигационното правоотношение между страните. Излага се, че при извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД на СТИ на обекта на потребление на ищеца, за която е съставен Констативен протокол № 1103626/30.06.20017 г., е установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер на 12161 квтч., която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена от СТИ и следователно не е заплатена от абоната. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 448303 и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен Констативен протокол № 1924/08.09.2017 г., според който е осъществена намеса в тарифната схема на електромера. В резултат на извършената проверка на 13.09.2017 г. е взето становище за начисляване на ел. енергия и конкретизиран размер на  вземането в размер на отчетеното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 – 12161 квтч. и е издадена процесната фактура, като на ищеца са изпратени писма с приложени констативния протокол от проверка и фактурата. Сочи се, че след като ищецът е потребил ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИККЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат изразените позиции по спора. В писмена защита ищецът изразява становище по същество на правния спор.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

            От съдържанието на КП за техническа проверка № 1103626 от 30.06.2017 г. (л.28) се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищцовото дружество с абонатен № ********** и клиентски № ********** в присъствието на свидетелите Г.М.М. и Веселин Димитров Василев СТИ е подменено с ново и предосавено за експертиза на БИМ, като преди това е поставен в индивидуална опаковка и запечатан с пломба №448303.

            От Констативен протокол № 1924/08.09.2017 г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО – гр. Варна (л.30-31) се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Наличие на пломби против направомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на електромера се установява, че при продължително включване отчита с грешка -0,22, при максимално допустима + 1. При софтуеърно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е, че при работа електромерът натрупва и по невизуализирана тарифа Т3 – 012161,1 квтч. Като крайното заключение е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.

            От становище от 13.09.2017 г. за начисление на електрическа енергия, към КП № 1924/08.09.2017 г., за абонатен № ********** и клиентски № ********** (л.32) е видно, че за периода: 01.07.2016 г. – 30.06.2017 г. е начислена електрическа енергия в размер на 9 329 квтч.

            От находящата се на л. 33 от делото фактура № **********/14.09.2017 г. се установява, че същата е на стойност 1842,11 лв.,  представляваща левовата равностойност на начислена за електромер № 1114021147577737 електрическа енергия за периода: 01.07.2016 г. – 30.06.2017 г.

            От представените на л. 37 и л. 38 от делото обратни разписки се установява, че на ищеца са връчени писма с изх. №44481_КП1103626_1/13.09.2017 г. с приложен към него КП №1103626  и фактура № **********/14.09.2017 г.

            От представения Констативен протокол за монтаж/демонтаж № ГД15351/20.06.2011 г. (л.68) е видно, че процесният електромер, тип МЕ162 с фабричен № 1114021147577737 е монтиран в обект с абонатен № ********** е монтиран с нулеви показания на тарифа 1 и тарифа 2.

            От заключението на СТЕ на в.л. Л.С.Б. се установява следното: Електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021147577737 е преминал първоначална метрологична проверка през 2011 г. Метрологичната му годност изтича през 2017 г. Електромерът е демонтиран на 30.06.2017 г. Показанието от 12161 kWh, „прочетено в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, тип МЕ162, с фабричен № 1114021147577737. Отчитането на консумираната ел.енергия в битов обект с абонатен № ********** се извършва двутарифно. При нормална работа на измервателния уред, преминалата електроенергия през измервателната му система се визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в енергийните регистри, съответно в регистър 1.8.2, ел.енергията преминала през СТИ в часовата зона определена за дневна тарифа и в регистър 1.8.1, ел.енергията преминала през СТИ в часовата зона определена за нощна тарифа. В настоящия случай е визуализирано само количеството ел.енергия, отчетено в часовите зони за дневна и нощна, енергия. Показанието, записано в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, което означава, че след като има налични показания в регистър 1.8.3, и тези показания не са визуализирани на дисплея, е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред. Една от основните команди, която е записана в софтуерната програма в процесора на електромера е, когато през измервателната му система премине ел.енергия, тя се записва в определения регистър и в същото време се визуализира на дисплея. Тази функция на процесора е нарушена, което означава, че е налице неправомерно манипулиране, на програмата за тарифиране на СТИ. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021147577737 се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Остойностената ел.енергия от 12161 kWh във фактура № **********/14.09.2017 г. е определена в Становище за начисляване на електрическа енергия от 14.09.17 г., след „софтуерно прочитане“ на регистър 1.8.3, който не е визуализиран при редовен отчет. В настоящия случай е измерена цялата потребена от ищеца-абонат, електроенергия от електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021147577737, монтиран в обект с абонатен № **********. Показанията от 12161 kWh, записани в регистър 1.8.3 на електромер тип МЕ162, с фабричен №1114021147577737, не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период: 01.07.2016 г. – 30.06.2017 г. В Констативен протокол 1203626/30.06.2017 г, не е документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ, тип МЕ162, с фабричен № 1114021147577737. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. В настоящия случай има налични показания в тарифа 3, записани в регистър 1.8.3, което е недопустимо. Наличието на тези показания се дължи на неправомерната манипулация в програмата за тарифиране на електромера, който при монтажа е настроен да отчита консумираното количество ел.енергия само по две тарифи. Приложеното към делото Становище за начисление на електрическа енергия за доплащане на сметки е направено съгласно „прочетена“ информация в регистър 1.8.3. Направените, изчисления, за остойностяване на определената за доплащане ел.енергия е, извършена математически точно и. крайната цена е съобразена с Решенията на утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период.

От показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 15.03.2018 г. Д.М.Д. се установява, че същият е попълнил протокол №1103626/03.06.2017 г., Влезли в магазина, електромерът се намирал в едно помещение по-навътре, в коридорче. Докато закачали оптичната глава, свързана с лаптопа, присъствала служителка на магазина, проведен бил и телефонен разговор със собственика. Свидетелите, посочени в протокола са служители от магазина. При извършване на проверката констатирали натрупване на електроенергия в скритата тарифа. Показали показанията на свидетелите, които подписали протокола. Електромерът се намирал в табло, старо, с метална вратичка, вътре в обекта. Както новият електромер, така старият, имат вътре батерия, памет и копче, от което може да се визуализират показанията преди монтаж, а за да се направи с лаптоп, той трябва да е захранен вече.

От показанията на свидетеля Г.М.М. се установява, че две момчета дошли в жилището му с молба да разпише протокола. Той първоначално отказал, но те отново дошли и той разписал. Не е слизал при електромерите.

 

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума.

Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума на основание съставен от БИМ констативен протокол по повод на извършена техническа проверка на процесния електромер. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество електрическа енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи нейната парична равностойност.

Ответникът, при начисляване на процесното количество електрическа енергия и съответно неговата левова равностойност, се позовава на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, съгласно която в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

За доказването на това свое основание ответникът следваше в настоящото производство по безспорен и категоричен начин да докаже, че начисленото количество електрическа енергия е действително потребено в обекта на потребление на ищеца. Видно от експертизата на БИМ при продължителна работа на електромера потребено количество електроенергия се натрупва точно по сумарния регистър, като обаче част от него не се отнася към визуализираните тарифи 1 и 2, а отива в трета невизуализирана на дисплея тарифа. Посоченото общо количество от 12 161квтч. в сумарния регистър е реално потребено от абоната, но не е заплатено от него изцяло. Заплатено е само количеството, което е било посочено на дисплея на визуализираните тарифи при редовен отчет на електромера. Количеството в невизуализирания регистър 3 не е отчетено при редовния отчет на електромера и не е заплатено от потребителя. Видно от експертизата на вещото лице паричната равностойност на  неотчетеното количество от 6 813 квтч. е изчислено по цена за технологични разходи, която е в пъти по-ниска от цената за дневна или нощна тарифа. Електромерът е бил в метрологична годност и отчитал точно в сумарния регистър потребеното количество електроенергия в обекта на потребление. В настоящото производство обаче не се доказа и от кой момент е започнало отчитането на електроенергия в невизуализираната тарифа, с оглед преценката дали е действително възможно отчетеното количество електроенергия да бъде доставено, да премине през електроразпределителната мрежа на потребителя и да бъде потребено от него за този период, както и с огледа на това дали е изпълнено условието на чл. 50 от ПИКЕЕ периодът на корекцията да се извърши най-много една година назад. Когато чл. 50 от ПИКЕЕ поставя това условие, се има предвид, че може да се начислява само натрупаното количество година назад, а не всичкото натрупано количество да се начисли все едно е потребено за една година назад. Поради което не може да се определи с точност началният момент, от който е започнало натрупването в регистър 3 на част от потребената електроенергия, нито какво е количество й конкретно за процесния период.

Отделно от горното е ноторно известно, че с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г.  е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и вод­но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т.6  от ЗЕ, действаща към датата на проверката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени във правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

След влизане в сила на Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г. остава празнота в правото относно реда, по който се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Цитираната ал. 2 на чл. 50 от ПИКЕЕ препраща към вече отменени разпоредби. За извършване на корекция на сметката по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ, се предполага редовно и законно установено неотчитане на количество електрическа енергия. Поради липсата на законова основа за установяване на случаите на неизмерена електрическа енергия, неотменените норми на ПИКЕЕ стават неприложими. Прилагането на същите би противоречало на смисъла на закона, доколкото наличието на законови правила относно правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване е задължителна предпоставка за законово извършване на корекцията на сметки за електрическа енергия.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията, сума му се следва, в посочения размер, поради което ищецът не дължи нейното заплащане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и като такъв  следва да бъде уважен.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от него иск в размер на 79,00 лв., преводна такса в размер на 2,00 лв., депозит за призоваване на свидетел в размер на  30,00 и възнаграждение за един адвокат в размер на 600,00 лв. с ДДС. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 852,00 лв. с ДДС. С оглед на това съдът намира, че направеното възражение за прекомерност не следва да се уважи, въпреки че платеното адвокатско възнаграждение е над минималното, тъй като и процесуалният представител на ответника е преценил, че фактическата и правна сложност на делото обуславят полагащо се възнаграждение над минималното. Оценката на дължимото се заплащане за процесуално представителство по делото на ответника дори е по-висока от тази на ищеца, чието възнаграждение е определено към минимума на дължимото се такова от 459,00 лв. без ДДС, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 и чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Така в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 711,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „А.б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя *** НЕ ДЪЛЖИ на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – *** сумата от 1842,11 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и два лева и единадесет стотинки), представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********/14.09.2017 г., начислена за периода 01.07.2016 г. – 30.06.2017 г., за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на осн. чл. 124 ГПК.

ОСЪЖДА „***.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - *** ДА ЗАПЛАТИ НА „А.б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя *** сумата от 711.00 (седемстотин и единадесет) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

               Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: