Р Е Ш Е Н И Е
№352 04.06.2018 година град
Ямбол
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХІV граждански състав
На
девети май две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в състав
Председател: Галя Русева
при
секретаря М. Й.,
като
разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 402 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, предявена от Е.К.Я. с ЕГН **********
от гр. Ямбол, ***, чрез адв. К.П.от САК, против ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни
връх“ № 51, представлявано от изпълнителните директори М.М.и
П.Д., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от общо 8 754,70
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й
вследствие смъртта на сина й в резултат на ПТП на 14.09.2016 г., сумата от общо
640,74 лв. – законна лихва за забава
върху претендираните имуществени вреди за периода от датата на извършването на
тези разходи до датата на исковата молба – 29.01.2018 г, както и законна лихва
от датата на исковата молба – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на
14.09.2016 г., вследствие претърпяно от сина й Д.Я.Я.
ПТП с МПС, управлявано от С.И.С., е настъпила неговата смърт, като виновното
лице е признато за такова с влязла в сила присъда по нохд № ***/2017 г. по
описа на БОС, с която е установено, че същото е нарушило правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост е причинило смъртта на пострадалия. Вследствие
настъпилата загуба на сина й, ищцата претърпяла имуществени вреди в размер на
общо 8 754,70 лв., представляващи разходи за погребение, за паметник,
плоча и за помен, както следва: 1 970 лв. – разходи за погребение, ведно с
лихва за забава за периода от датата на извършване на разхода – 21.09.2016 г.
до датата на исковата молба; 3 500 лв. – разходи за мраморен паметник,
ведно с мораторна лихва в размер на 185,09 лв. за периода от 21.07.2017 г. до
датата на исковата молба; 2 300 лв. – разходи за стъпала и ограда от
гранит на гроба, ведно с мораторна лихва в размер на 115,23 лв. за периода от
31.07.2017 г. до датата на исковата молба; 627 лв. – разходи за помен за 6
месеца, ведно с мораторна лихва от 56,19 лв. за периода от 11.03.2017 г. до
датата на исковата молба; 357,70 лв. – разходи за помен за 1 година, ведно с
мораторна лихва в размер на 13,91 лв. за периода от 09.09.2017 г. до датата на
исковата молба. Сочи, че отговорността на виновния водач е била застрахована
при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ съгласно застрахователна полица № *** със срок на покритие от 07.10.2015
г. до 06.10.2016 г. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КТ
/отм./, приложима в случая според § 22 от ПЗР на КЗ, съгласно която увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя, ищцата предявява осъдителни искове, с които претендира
осъждането на ответното дружество да й заплати посочените суми.
В с.з. ищцата се явява лично и с адвокат, поддържа
исковата молба, моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски, вкл.
на адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.38, ал.1, т.2 и
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като е представлявана безплатно от
адв. П.. Сочи доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал.1
във вр.чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. §22 от ПЗР на КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска, като твърди, че претендираните суми за имуществени вреди са прекомерни,
а претенцията за лихви за минало време - неоснователна.
Оспорва допустимостта на исковете с възражението, че ищцата не е заявила пред
него претенцията си извънсъдебно преди завеждане на делото съгласно
изискванията на чл.380, ал.1 вр. чл.432, ал.1 от КЗ /нов/. Твърди, че виновното
лице е управлявало технически неизправно МПС, както и че е било с отнето
свидетелство за управление на МПС, поради което застрахователят счита, че има
право на регрес срещу него в случай на уважаване на исковете. Поискал е
конституирането на виновния водач като трето лице-помагач, което искане е било
уважено.
В с.з. ответникът не изпраща
представител, моли за отхвърляне на исковете, представя доказателства и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Оспорва претенцията
за присъждане на адвокатски хонорар на ищцата съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като счита, че е
неоснователна.
Третото лице-помагач, редовно
уведомено, не се явява и не се представлява в производстнвото пред съда. С
писмено становище от 08.05.2018 г. представя доказателства в подкрепа на
оборване твърдението на ответника, че към датата на ПТП е бил с отнето свидетелство
за управление на МПС, респ. - че застрахователят има право на регресен иск
срещу него в случай на уважаване на исковете.
Ямболският районен съд, като взе предвид
исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят по
фактите, а именно: че синът на ищцата и неин наследодател е претърпял на
14.09.2016 г. ПТП, при което виновният водач С.И.С. – трето лице-помагач в
процеса, управлявайки собственото си МПС, за което е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника съгласно застрахователна полица № *** със
срок на покритие от 07.10.2015 г. до 06.10.2016 г., виновно е нарушил правилата
за движение по пътищата и е причинил смъртта на наследодателя на ищцата. Не
спорят относно това, че управляваният от С.И.С. автомобил е бил техническеи
неизправен. Не спорят и относно това, че ищцата е направила разходи във връзка
с погребението на сина си, във връзка с неговия паметник и помените след
смъртта му. Не спорят и относно наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя посредством регресния иск по чл. 226 във
вр.чл.267 от КЗ /отм./. Спорят относно размера на реално претърпените
имуществени вреди и относно размера и дължимостта на лихвите за забава от
ответника.
По отношение на направеното възражение от
страна на ответника за недопустимост на производството, понеже ищцата не е
упражнила задължението си първо да инициира рекламационно производство пред
застрахователя съгласно новите разпоредби на КЗ, съдът намира това възражение
за неоснователно и е взел становище по същото с Определение № ***/14.03.2018
г., постановено по това дело, в което е приел, че настоящото производство
следва да бъде разгледано по реда на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр.§22 от
ПЗР на КЗ от 2016 г., предвид факта, че застрахователният договор, на който
ищцата основава правата си, е сключен преди влизането в сила на новия кодекс
/09.08.2016 г./, а именно – на 07.10.2015 г., и подобно изискване, каквото има
в чл. чл.380, ал.1 вр. чл.432, ал.1 от КЗ /нов/, не съществува в КЗ /отм./,
поради което провеждането на рекламационно производство не е предпоставка за
допустимост на прекия иск.
Съгласно чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя, т.е. има право на пряк иск за обезвреда.
Съгласно чл. 227 от КЗ /отм./, застрахователят
има право на регресен иск
срещу застрахования: за всичко платено
на увредения - в случаите по чл. 226, ал. 3 /т.е. при умишлено увреждане/; за
платените лихви за забава, съответстващи
на периода от датата на
настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал.
1 от застрахованото лице или до датата
на предявяване на прекия иск
по чл. 226, ал. 1, освен ако
застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които
не могат да му се
вменят във вина; за размера на
договореното самоучастие в случаите по чл. 226, ал.
2, изречение
второ.
Според чл. 257, ал.1 от
КЗ /отм./, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно чл. 267, ал.1 от КЗ /отм./, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това
число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт; вредите, причинени на чуждо
имущество; пропуснатите ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; разумно направените разходи във връзка с предявяването
на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице.
Според ал.2, застраховката по ал. 1 покрива и отговорността за вреди, причинени във връзка с притежаването
или използването на моторно превозно
средство от лице, което: не е изрично или мълчаливо
упълномощено за това, при условие
че не е придобило
владението върху моторното превозно средство чрез кражба,
грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс; не притежава или на
което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство; което е нарушило законовите изисквания за техническа
изправност на моторното превозно средство.
От горното следва извод, че дори и въпросното МПС, управлявано от
третото лице помагач С.С. да е било технически
неизправно към датата на настъпване на ПТП, и дори същият да е бил с отнето
свидетелство за управление на МПС, тези факти са ирелевантни за отговорността
на застрахователя по прекия иск на увреденото лице, а от друга страна – не
служат като основание за регресен иск на застрахователя срещу прекия причинител
на вредата в случай на уважаване на предявените с настоящата искова молба искове,
тъй като не са налице предпоставките на чл. 227 от КЗ /отм./, които лимитативно
определят в кои случаи случаи застрахователят би имал право на регресен иск
срещу делинквента.
Според чл. 223, ал.2 от КЗ /отм./, застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите
за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на
съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ /отм./.
От това следва извод за неоснователност и на другото възражение, направено от
ответника – че не дължи на увреденото лице лихви за забава за минало време /за
периода от датата на извършване на разходите до датата на исковата молба/.
Същите лихви са дължими от делинквента на увреденото лице на осн.чл.84, ал.3 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД, и то – от деня на настъпване на вредата /в случая – от
датата на извършване на разхода/, поради което липсва основание отговорността
на застрахователя по прекия иск да бъде по-ограничена и той да отговаря към
увреденото лице за по-малко вреди от делинквента.
Към
исковата молба ищцата е представила доказателства за всеки един от направените
и претендирани от нея разходи. Представена е фактура и касов бон за сумата от 1 970
лв. – разходи за погребение на сина й, извършени на 21.09.2016 г., като видно
от справката от онлайн калкулатор за изчисляване на лихва за забава, за периода
от датата на извършване на разхода – 21.09.2016 г. до датата на исковата молба
– 29.01.2018 г., лихвата за забава е в размер на 270,32 лв.
Представени са и фактури и касови бонове за сумата от общо 3 500
лв. – разходи за мраморен паметник, извършени на 20.04.2017 г. и на 21.07.2017
г., като мораторната лихва върху сумата от 3 500 лв. е в размер на 185,09
лв. за периода от 21.07.2017 г. /датата на окончателния разход/ до датата на
исковата молба – 29.01.2018 г., видно от приложената справка от онлайн
калкулатор за изчисляване на лихва за забава.
Представени са фактура и касов бон от 31.07.2017 г. за сумата от 2 300
лв. – разходи за стъпала и ограда от гранит на гроба, като мораторната лихва върху
сумата от 2 300 лв. е в размер на 115,23 лв. за периода от 31.07.2017 г. /датата
на извършване на разхода/ до датата на исковата молба, видно от приложената
справка от онлайн калкулатор за изчисляване на лихва за забава.
Представени
са фактура и касов бон от 11.03.2017 г. за сумата от 627 лв. – разходи за помен
за 6 месеца, като мораторната лихва върху тази сума е в размер на 56,19 лв. за
периода от 11.03.2017 г. до датата на исковата молба, видно от приложената
справка от онлайн калкулатор за изчисляване на лихва за забава.
Представени са фактура и касов бон от 09.09.2017 г. за сумата от 357,70
лв. – разходи за помен за 1 година, като мораторната лихва върху тази сума е в
размер на 13,91 лв. за периода от 09.09.2017 г. до датата на исковата молба,
видно от приложената справка от онлайн калкулатор за изчисляване на лихва за
забава. Общият размер на направените разходи, представляващи имуществена вреда,
е 8 754,70 лв., а на лихвите за забава за минало време – 640,74 лв.
При
това положение, съдът намира, че предявените искове са изцяло доказани както по
основание, така и по размер, тъй като ищцата успя да докаже отговорността на
ответника по прекия иск за настъпилите имуществени вреди – главници и лихви,
които са пряка и непосредствена последица от злополучното събитие. Ето защо,
исковете следва да се уважат, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 8 754,70 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от общо 640,74 лв. – законна лихва за забава върху претендираните
имуществени вреди за периода от датата на извършването на разходите до датата
на исковата молба – 29.01.2018 г., както и законната лихва върху главниците от
датата на исковата молба – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Тъй
като исковете изцяло се уважават, а ищцата е освободена от такси и разноски на
осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, понеже за деянието, от което произтичат вредите,
има влязла в сила осъдителна присъда, то ответникът е този, който на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК следва да понесе дължимата за делото държавна такса, която е в
размер на 400,19 лв. и която сума същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС.
С оглед крайния изход на делото и претенцията на
страните за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски за
адвокат. Адвокатът й претендира възнаграждение по чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата за това, че безплатно е представлявал ищцата по делото. Съдът
намира искането за присъждане на адвокатски хонорар за неоснователно. На първо
място, по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който
да е упоменато, че ищцата се представлява от адв. П. безплатно на осн.чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, както и не е посочено при коя от хипотезите на
чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата й е била предоставена тази безплатна
правна помощ. Съгласно чл.38, ал.1 от ЗА, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право
на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки
или на друг
юрист. Липсата на конкретно посочване в пълномощното по делото на
обстоятелството, че се касае за предоставяне на безплатна правна помощ от страна
на адвоката, както и липсата на посочване на съответната хипотеза на чл. 38,
ал.1 от Закона за адвокатурата, при която тази помощ е предоставена, вкл.
непредставянето на доказателства за нейното наличие, налагат извод за
неоснователност на така направеното искане. Ето защо, искането на адв. П. за
присъждане на адвокатско възнаграждение следва да не се уважава.
Мотивиран
от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51, представлявано
от изпълнителните директори М.М.и П.Д., да заплати на
Е.К.Я. с ЕГН ********** от гр. Ямбол, ***,
сумата от общо 8 754,70 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени й вследствие смъртта на сина й в
резултат на ПТП на 14.09.2016 г., както и сумата от общо 640,74 лв. – законна лихва за забава върху претендираните
имуществени вреди за периода от датата на извършването на тези разходи до
датата на исковата молба – 29.01.2018 г., както и законна лихва върху
главницата от датата на исковата молба – 29.01.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К.А.П. от
САК за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата за оказаната на ищцата Е.К.Я.
безплатна адвокатска помощ по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни
връх“ № 51, представлявано от изпълнителните директори М.М.и
П.Д., да заплати по сметка на ЯРС дължимата за производството държавна такса в
раззмер на 400,19 лв.
Банкова сметка, по която ответникът следва
за заплати присъдените на ищцата суми: ***, BIC: ***.
Решението е
постановено при участието на С.И.С. с ЕГН ********** *** - трето лице-помагач
на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: